Направо към съдържанието

Ива Дзаники

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ива Дзаники
Ива Дзаники по време на 72-рото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо през февруари 2022 г.
Информация
Родена
18 януари 1940 г. (84 г.)
От Италия
Стилпоп, блус
Професиипевица, телевизионна водеща, коментаторка, политик
Активностот 1963 г.
Музикален издател(Италия) „Ри-Фи“, „Трача Рекърдс“, „Си Би Ес“ и други
(България) „Балкантон
Свързани изпълнителиКристиано Малджольо, Шарл Азнавур, Микис Теодоракис
Уебсайтivazanicchi.it
Ива Дзаники в Общомедия

Ѝва Дзанѝки (на италиански: Iva Zanicchi) е италианска певица, телевизионна водеща, актриса, коментаторка и бивша евродепутатка.

Нарежда се сред най-значимите певици в италианската поп музика от втората половина на XX век, особено през 60-те и 70-те години, когато на голяма популярност се радват Мина, Милва, Орнела Ванони, Пати Право, Ориета Берти и други.

Освен в родната си Италия е известна и зад граница, предимно в испаноговорещите страни и има значителен брой песни на испански език. Участвала е на множество престижни и значими фестивали в родината си и в чужбина, включително и в България.

Към 2023 г. има общо 11 участия на Фестивала на италианската песен в Санремо. 3 от тях са победоносни, с което към момента е жената с най-много победи на мероприятието. Първата е през 1967 г. с песента Non pensare a me („Не мисли за мен“) в двойно изпълнение с Клаудио Вила; втората – през 1969 г. с Zingara („Циганка“) в двойно изпълнение с Боби Соло, а третата – през 1974 г. с Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“). Последното ѝ участие е през 2022 г.

Представя Италия на 14-ото издание на Песенния конкурс „Евровизия“ през 1969 г. с песента Due grosse lacrime bianche („Две големи бели сълзи“), с която се класира на 13-о място от общо 16.

През 1976 г. гостува на фестивала „Златният Орфей“ в Слънчев бряг, на който изнася рецитал, записан и издаден впоследствие като грамофонна плоча от „Балкантон“.[1][2]

За нея са писали множество утвърдени и изявени автори, някои от най-значимите сред които са Кристиано Малджольо, Франко Калифано, Паоло Конте, Лучо Батисти, Роберто Векиони, Могол, Умберто Бинди, Шел Шапиро и много други. Сътрудничила е с Шарл Азнавур и Микис Теодоракис, с чиито песни има два албума.

През 1967 г. сключва брак с Антонио Ансолди (1934 – 2020). Същата година се ражда дъщеря им Микела. Тя ражда внуците Лука (р. 1998) и Вирджиния (р. 2003). Дзаники и Ансолди се развеждат през 1985 г., а от 1986 г. певицата е във връзка с Фаусто Пина.[3]

  • 1965 – Iva Zanicchi
  • 1967 – Fra noi
  • 1968 – Unchained Melody
  • 1970 – Iva senza tempo
  • 1970 – Caro Theodorakis… Iva
  • 1971 – Caro Aznavour… Iva
  • 1971 – Shalom – canti del popolo ebraico
  • 1972 – Fantasia
  • 1972 – Dall'amore in poi
  • 1973 – Le giornate dell'amore
  • 1973 – Dolce notte, santa notte
  • 1974 – Io ti propongo
  • 1974 – Chao, Iva, ¿cómo estás?
  • 1975 – Io sarò la tua idea
  • 1976 – Confessioni
  • 1977 – Cara Napoli
  • 1978 – Con la voglia di te
  • 1978 – Playboy


  • 1980 – D'Iva
  • 1981 – Iva Zanicchi
  • 1981 – Nostalgias
  • 1982 – Yo, por amarte
  • 1984 – Quando arriverà
  • 1984 – Iva 85
  • 1987 – Care colleghe…
  • 1988 – Nefertari
  • 1991 – Come mi vorrei
  • 2003 – Fossi un tango
  • 2009 – Colori d'amore
  • 2013 – In cerca di te
  • 2020 – Le mie canzoni più belle
  • 2022 – Gargana
  • 1976 – „Ива Дзаники – Златният Орфей '76“

Участия на музикални мероприятия

[редактиране | редактиране на кода]

По време на първите шест издания по регламент всички песни се изпълняват два пъти от двама различни изпълнители (посочени в скоби).

  •   Първо място
  •   Трето място
Издание (година) Изпълнител Песен Автори Категория Място
1965 Ива Дзаники (второ изпълнение: Джийн Питни) I tuoi anni più belli („Най-хубавите ти години“) Текст: Могол, Мария Джоконда Гаспари
Музика: Енрико Полито
Финалистка
1966 Ива Дзаники (второ изпълнение: Вик Дана) La notte dell'addio („Нощта на сбогуването“) Текст: Алберто Теста
Музика и аранжимент: Джузепе Диверио, Мемо Ремиджи
13-о от общо 14
1967 Ива Дзаники (второ изпълнение: Клаудио Вила) Non pensare a me („Не мисли за мен“) Текст: Алберто Теста
Музика: Ерос Шорили
1-во от общо 12
1968 Ива Дзаники (второ изпълнение: Удо Юргенс) Per vivere („За да живея“) Текст: Никола Салерно
Музика: Умберто Бинди
Нефиналистка
1969 Ива Дзаники (второ изпълнение: Боби Соло) Zingara („Циганка“) Текст: Луиджи Албертели
Музика: Енрико Рикарди
Аранжимент: Джанфранко Интра
1-во от общо 14
1970 Ива Дзаники (второ изпълнение: Серджо Ендриго) L'arca di Noè („Ноевият ковчег“) Текст: Серджо Ендриго
Музика: Серджо Ендриго, Луис Бакалов
3-то от общо 14
1974 Ива Дзаники Ciao, cara, come stai? („Здравей, скъпа, как си?“) Текст: Тонино Ансолди, Клаудио Даяно
Музика: Итало Яне, Кристиано Малджольо
аранжимент: Енрико Интра
1-во от общо 3
1984 Ива Дзаники Chi (mi darà) („Кой (ще ми даде)“) Текст: Умберто Балсамо, Кристиано Малджольо
Музика: Умберто Балсамо
Аранжимент: Пинучо Пирацоли
„Шампиони“ 9-о от общо 20
2003 Ива Дзаники Fossi un tango („Ако беше танго“) Текст: Лориана Лана
Музика: Алдо Донати
Аранжимент: Джанфранко Ломбарди
„Шампиони“ 20-о от общо 20
2009 Ива Дзаники Ti voglio senza amore („Искам те без любов“) Текст: Фабрицио Берлинчони
Музика: Франко Фазано
„Артисти“ Нефиналистка
2022 Ива Дзаники Voglio amarti („Искам да те обичам“) Текст: Емилио Ди Стефано
Музика: Челсо Вали, Итало Яне, Вито Меркурио
Аранжимент: Челсо Вали
18-о от общо 25
  • 1969Due grosse lacrime bianche (13-о място от общо 16).
  • 1971 – La riva bianca, la riva nera (2-ро място);
  • 1973 – Le giornate dell'amore;
  • 1975 – Io sarò la tua idea;
  • 1978 – Con la voglia di te;
  • 1984 – Quando arriverà.
  • 1965 – Ma l'amore no;
  • 1966 – Fra noi (è finita così) и Monete d'oro;
  • 1967 – Dolcemente (поради неизправност не участва в предаването и я замества Джони Дорели);
  • 1968 – Come ti vorrei;
  • 1969 – Vivrò;
  • 1970 – Un uomo senza tempo, Un fiume amaro и Una storia di mezzanotte;
  • 1971 – E io tra di voi, Exodus, Coraggio e paura;
  • 1972 – Un uomo senza tempo, La mia sera и Mi ha stregato il viso tuo.
  1. Ива Дзаники. Златният Орфей '76 // Посетен на 11 октомври 2023 г.
  2. Iva Zanicchi – The Golden Orpheus '76 // Посетен на 11 октомври 2023 г.
  3. Алесио Капола. Iva Zanicchi, chi è oggi: età, canzoni, marito, malattia, Sanremo 2022 // true-news.it, 2022-1-15. Посетен на 11 октомври 2023 г. (на италиански)