Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид. За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители. Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.[2] Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.
Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 г.[3]
Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-о място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-о място на фестивала през 1965.