Евровизия 1969

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1969

Финал 29 март 1969 г.

Водещи Лорита Валенсуела
Режисьор Рамон Диес
Местно излъчване Televisión Espanõla (TVE)
Място EuroEspaña (1945-1977).svg Испания
Театър „Реал“, Мадрид
Победител EuroReino Unido.svg Boom Bang-a-Bang
EuroEspaña (1945-1977).svg Vivo Cantando
EuroPaíses Bajos.svg De troubadour
EuroFrancia.svg Un jour, un enfant
Система за гласуване Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка

Брой участници 16
Оттегляне EuroAustria.svg Австрия

Карта на участниците
  • ESC 1969 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1969 г.
Евровизия
 1968 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1970 
Евровизия 1969 в Общомедия

Евровизия 1969 е 14-тото издание на песенния конкурс. Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид.

История[редактиране | редактиране на кода]

За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители.[2] Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.[3]Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.

Кралски театър „Реал“
Лулу
Фрида Бокара (1940-1996)

Неосъществен дебют[редактиране | редактиране на кода]

Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 година. [4]

Голямото завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-то място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-то място на фестивала през 1965.

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

Държава Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Иван и „Квартет 4М“ „Pozdrav svijetu“ „Здравей, свят“ 5 13
2 Флаг на Люксембург Люксембург френски Ромюальд „Cathérine“ „Катерин“ 7 11
3 Флаг на Испания Испания испански Саломе „Vivo cantando“ „Живея и пея“ 18 1
4 Флаг на Монако Монако френски Жан-Жак „Maman, maman“ „Майко, майко“ 11 6
5 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Мариел Дей „The Wages of Love“ „Разплатата за любовта“ 10 7
6 Флаг на Италия Италия италиански Ива Дзаники „Due grosse lacrime bianche“ „Две големи бели сълзи“ 5 13
7 Флаг на Великобритания Великобритания английски Лулу „Boom Bang-a-Bang“ „Бум бам-бам“ 18 1
8 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Ленни Кюр „De troubadour“ „Трубадурът“ 18 1
9 Флаг на Швеция Швеция шведски Томи Кьорберг „Judy, min vän“ „Джуди, моя приятел“ 8 9
10 Флаг на Белгия Белгия нидерландски Луи Нефс „Jennifer Jennings“ „Дженифър Дженингс“ 10 7
11 Флаг на Швейцария Швейцария немски Паола дел Медико „Bonjour, bonjour“ „Здравей, здравей“ 13 5
12 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Кирсти Спарбое „Oj, oj, oj, så glad, jeg skal bli“ „Ах, ах, ах, колко щастлива ще бъда“ 1 16
13 Флаг на Германия Германия немски Сив Малмквист „Primaballerina“ „Прима балерина“ 8 9
14 Флаг на Франция Франция френски Фрида Бокара „Un jour, un enfant“ „Един ден, едно дете“ 18 1
15 Флаг на Португалия Португалия португалски Симона де Оливейра „Desfolhada Portuguesa“ „Обезлистена Португалия“ 4 15
16 Флаг на Финландия Финландия финландски Ярко и Лаура „Kuin silloin ennen“ „Както в онези времена“ 6 12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Лени Кюр
  Гласуващи страни
Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Luxembourg.svg 1945 Flag of Monaco.svg Flag of Ireland.svg Flag of Italy.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Belgium.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of France.svg Flag of Portugal.svg Flag of Finland.svg Всичко
Участници
Флаг на Югославия Югославия X - 1 - - - - - - 1 - - - - 3 - 5
Флаг на Люксембург Люксембург 1 X - 3 1 - - - - 1 - - 1 - - - 7
Флаг на Испания Испания 1 2 X 3 1 - - - - 3 - 1 3 2 2 - 18
Флаг на Монако Монако - - 2 X 1 4 1 - 2 1 - - - - - - 11
Флаг на Република Ирландия Ирландия - - - - X - 1 1 1 - 3 - 1 - - 3 10
Флаг на Италия Италия 1 - - 1 1 X - - - - - - - - 1 1 5
Флаг на Великобритания Великобритания 2 4 - - - 3 X 1 5 - - - 1 - 1 1 18
Флаг на Нидерландия Нидерландия - 2 - - 1 3 - X - 1 4 1 - 6 - - 18
Флаг на Швеция Швеция - - - - - - - 1 X - - 3 - - 1 3 8
Флаг на Белгия Белгия - - 2 - - - 3 1 - X 2 2 - - - - 10
Флаг на Швейцария Швейцария 2 - - 1 3 - 1 - - 1 X 1 2 - - 2 13
Флаг на Норвегия Норвегия - - - - - - - - 1 - - X - - - - 1
Флаг на Германия Германия 3 - 2 - - - - - - 1 - 1 X 1 - - 8
Флаг на Франция Франция - 1 - 2 1 - 4 5 1 - 1 - 1 X 2 - 18
Флаг на Португалия Португалия - - 2 - - - - - - 1 - - - 1 X - 4
Флаг на Финландия Финландия - 1 1 - 1 - - 1 - - - 1 1 - - Х 6

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]