Евровизия 1969

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1969
Дати
Финал 29 март 1969 г.
Домакин
Място Испания Испания
Театър „Реал“, Мадрид
Водещи Лорита Валенсуела
Режисьор Рамон Диез
Местно излъчване Televisión Espanõla (TVE)
Участници
Брой участници 16
Оттегляне Flag of Austria.svg Австрия
Карта на участниците
  • ESC 1969 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1969 г.
Вот
Система за гласуване Журита с 10 члена, всеки от които може да поставя по 1 точка
Победител Flag of the United Kingdom.svg Boom Bang-a-Bang
Испания Vivo Cantando
Flag of the Netherlands.svg De troubadour
Flag of France.svg Un jour, un enfant

Евровизия
← 19681970 →
Евровизия 1969 в Общомедия

Евровизия 1969 е 14-ото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 29 март в Кралския театър „Реал“ в Мадрид. За първи път от създаването му домакин на фестивала е държава, където на власт е военна диктатура. Това е причината Австрия да обяви бойкот, с което броят на участващите страни намалява на 16.[1] Въпреки това изданието на „Евровизия“ през 1969 остава в историята с три събития. Първото е победата едновременно на четири песни. Недобре обмислената система за гласуване най-сетне води до проблем – след като и последното жури съобщава своя резултат, водещата Лорита Валенсуела отбелязва, че четири песни имат един и същ брой набрани точки. Това са френската „Un Jour, Un Enfant“, изпълнена от Фрида Бокара; нидерландската „De troubadour“, представена от Лени Кюр, испанската „Vivo cantando“, изпълнена от Саломе и британската „Boom Bang a Bang“, изпълнена от добилата вече популярност поп-звезда Лулу. Водещата напразно очаква някакво решение от страна на представителите на Европейския съюз за радио и телевизия, които присъстват в залата. След известно суетене е окончателно обявено, че победители са и четиримата изпълнители. Испанската телевизия се оказва подготвена и успява да връчи награди на всички призьори.[2] Второто, с което изданието се записва в историята, е привличането в организацията му на Салвадор Дали, който става автор на рекламното пано. А третото – включването като участник на 12-годишния ученик Жан-Жак, който представя Монако.

Неосъществен дебют[редактиране | редактиране на кода]

Популярността на „Евровизия“ към 1969 година е вече толкова голяма, че се появява държава, която има желание да се включи в него, но регламентът не ѝ позволява. Малкото княжество Лихтенщайн дори провежда свой вътрешен финал и избира песен. Тя обаче никога не прозвучава на фестивала. По това време в Лихтенщайн няма нито един телевизионен канал. Членството на съответна национална телевизия в Европейския съюз за радио и телевизия – организаторът на фестивала, е първото и най-важно условие дадена страна да получи право да се включи в него. Лихтенщайн се сдобива със своята първа национална телевизия, макар и частна, едва през 2008 г.[3]

Голямото завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Цели петима изпълнители, вече участвали в миналото, се появяват отново на сцената на „Евровизия“. Това са Луи Нефс от Белгия, който през 1967 заема 7 място; Сив Малмквист, която като представител на Швеция заема 10 място през 1960 година, сега пее за Германия; представителят на Монако (3-то място през 1964 година) Ромюальд, сега представител на Люксембург; Кирсти Спарбое от Норвегия (13-о място през 1965 г.) и португалката Симона де Оливейра – 13-о място на фестивала през 1965.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Югославия сърбохърватски Иван и „Квартет 4М“ „Pozdrav svijetu“ „Здравей, свят“ 5 13
02  Люксембург френски Ромюальд „Cathérine“ „Катерин“ 7 11
03  Испания испански Саломе „Vivo cantando“ „Живея и пея“ 18 1
04  Монако френски Жан-Жак „Maman, maman“ „Майко, майко“ 11 6
05  Ирландия английски Мариел Дей „The Wages of Love“ „Разплатата за любовта“ 10 7
06  Италия италиански Ива Дзаники „Due grosse lacrime bianche“ „Две големи бели сълзи“ 5 13
07  Великобритания английски Лулу „Boom Bang-a-Bang“ „Бум бам-бам“ 18 1
08  Нидерландия нидерландски Ленни Кюр „De troubadour“ „Трубадурът“ 18 1
09  Швеция шведски Томи Кьорберг „Judy, min vän“ „Джуди, моя приятел“ 8 9
10  Белгия нидерландски Луи Нефс „Jennifer Jennings“ „Дженифър Дженингс“ 10 7
11  Швейцария немски Паола дел Медико „Bonjour, bonjour“ „Здравей, здравей“ 13 5
12  Норвегия норвежки Кирсти Спарбое „Oj, oj, oj, så glad, jeg skal bli“ „Ах, ах, ах, колко щастлива ще бъда“ 1 16
13  Германия немски Сив Малмквист „Primaballerina“ „Примабалерина“ 8 9
14  Франция френски Фрида Бокара „Un jour, un enfant“ „Един ден, едно дете“ 18 1
15  Португалия португалски Симона де Оливейра „Desfolhada Portuguesa“ „Обезлистена Португалия“ 4 15
16  Финландия финландски Ярко и Лаура „Kuin silloin ennen“ „Както в онези времена“ 6 12

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Luxembourg.svg Испания Flag of Monaco.svg Flag of Ireland.svg Flag of Italy.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Sweden.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Switzerland.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of France.svg Flag of Portugal.svg Flag of Finland.svg
Получаваща страна
 Югославия 5 1 1 3
 Люксембург 7 1 3 1 1 1
 Испания 18 1 2 3 1 3 1 3 2 2
 Монако 11 2 4 2 2 1
 Ирландия 10 1 1 1 3 1 3
 Италия 5 1 1 1 1 1
 Великобритания 18 2 4 3 1 5 1 1 1
 Нидерландия 18 2 1 3 1 4 1 6
 Швеция 8 1 3 1 3
 Белгия 10 2 3 1 2 2
 Швейцария 13 2 3 2 1 1 2 2
 Норвегия 1 1
 Германия 8 3 2 1 1 1
 Франция 18 1 2 4 4 2 1 1 1 2
 Португалия 4 2 1 1
 Финландия 6 1 1 1 1 1 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]