Евровизия 1965
| Евровизия 1965 | |||||
| Дати | |||||
|---|---|---|---|---|---|
| Финал | 20 март 1965 г. | ||||
| Домакин | |||||
| Място на провеждане |  ИталияКонцертна зала на Италианска радио-телевизия, Неапол | ||||
| Водещи | Рената Мауро | ||||
| Режисьор | Ромоло Сиена | ||||
| Местно излъчване | Италианска радио-телевизия (RAI) | ||||
| Участници | |||||
| Брой участници | 18 | ||||
| Дебют |  Ирландия | ||||
| Завръщане |  Швеция | ||||
| Нула точки |  Белгия Германия Испания Финландия | ||||
| |||||
| Вот | |||||
| Система за гласуване | Всяко национално жури се състои от 10 члена и присъжда по 5, 3, 1 точки | ||||
| Победител |  ЛюксембургФранс Гал – „Poupée de cire, poupée de son“ | ||||
| |||||
| Евровизия 1965 в Общомедия | |||||
Евровизия 1965 е 10-и поред фестивал.
История
[редактиране | редактиране на кода]Провежда се на 20 март в Неапол (Италия) в Концертната зала на Държавната радио-телевизия РАИ. Швеция се завръща, а Ирландия прави дебют, с което участващите държави вече стават 18. За първи път Държавната телевизия на Съветския съюз и някои от останалите социалистически държави в Източна Европа препредават конкурса, с което шоуто вече придобива общоевропейски характер, а зрителите му наброяват приблизително 150 милиона.[1]. Източниците не посочват дали в социалистическите страни фестивалът е бил излъчван директно или на запис. Така остава неясно излъчено ли е в ефира на комунистическите държави и изпълнението на Виктор Клименко или е изрязано. В конкурсната програма той участва като представител на Финландия. Клименко е син на съветски емигранти, подложени на репресии в родната им Карелия и успели да избягат впоследствие във Финландия. Побеждава френската звезда Франс Гал, която представя Люксембург с песента „Poupée de cire, poupée de son“ („Пееща восъчна кукла“), написана от друга голяма европейска звезда по това време Серж Генсбур.
Изменения в правилата
[редактиране | редактиране на кода]Шведският изпълнител Ингвар Виксел се представя с песен на английски език. Макар дотогава да не е имало изискване за езика на изпълнение, се е спазвало негласното правило всеки участник да пее на своя матерен език. Заради шведската песен Европейският съюз за радио и телевизия променя правилата и от 1966 година в конкурса, за години напред, е вече задължително пеенето на матерен език.[2]
Резултати
[редактиране | редактиране на кода]| № | Страна | Език | Изпълнител | Песен | Превод | Точки | Място |
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 01 |  Нидерландия | нидерландски | Кони ван ден Бос | „Het is genoeg“ | „Това е достатъчно“ | 5 | 11 |
| 02 |  Великобритания | английски | Кати Кърби | „I Belong“ | „Аз принадлежа“ | 26 | 2 |
| 03 |  Испания | испански | Кончита Баутиста | „Qué bueno, qué bueno“ | „Колко е хубаво, колко е хубаво“ | 0 | 15 |
| 04 |  Ирландия | английски | Бъч Мур | „I’m walking the streets in the rain“ | „Обикалям улиците под дъжда“ | 11 | 6 |
| 05 |  Германия | немски | Ула Виснер | „Paradies, wo bist du?“ | „Рай, къде си?“ | 0 | 15 |
| 06 |  Австрия | немски | Удо Юргенс | „Sag ihr, ich lass' sie grüßen“ | „Кажете ѝ, че я поздравявам“ | 16 | 4 |
| 07 |  Норвегия | норвежки | Кирсти Шпарбое | „Karusell“ | „Въртележката“ | 1 | 13 |
| 08 |  Белгия | нидерландски | Лизе Mарке | „Als het weer lente is“ | „Когато пак е пролет“ | 0 | 15 |
| 09 |  Монако | френски | Маржори Ноел | „Va dire à l’amour“ | „Говори за любовта“ | 7 | 9 |
| 10 |  Швеция | английски | Ингвар Виксел | „Absent Friend“ | „Липсващ приятел“ | 6 | 10 |
| 11 |  Франция | френски | Ги Мардел | „N’avoue jamais“ | „Не признавай“ | 22 | 3 |
| 12 |  Португалия | португалски | Симона де Оливейра | „Sol de inverno“ | „Зимно слънце“ | 1 | 13 |
| 13 |  Италия | италиански | Боби Соло | „Se piangi, se ridi“ | „Ако плачеш, ако се смееш“ | 15 | 5 |
| 14 |  Дания | датски | Биргит Брюл | „For din skyld“ | „Заради теб“ | 10 | 7 |
| 15 |  Люксембург | френски | Франс Гал | „Poupée de cire, poupée de son“ | „Восъчна кукла, парцалена кукла“ | 32 | 1 |
| 16 |  Финландия | финландски | Виктор Клименко | „Aurinko laskee länteen“ | „Слънцето залязва на запад“ | 0 | 15 |
| 17 |  Югославия | сърбохърватски | Вице Вуков | „Čežnja“ | „Копнеж“ | 2 | 12 |
| 18 |  Швейцария | френски | Йоана | „Non à jamais sans toi“ | „Не, никога няма да бъда без теб“ | 8 | 8 |
Гласуване
[редактиране | редактиране на кода] |
 |
 |
|
|
 |
 |
|
 |
|
 |
 |
|
 |
|
|
 |
|
Точки | |
| Нидерландия |
– | – | – | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 5 | |
| Великобритания |
– | 5 | – | – | – | 1 | 6 | – | 3 | – | – | 1 | 5 | – | – | – | 5 | 26 | |
| Испания |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
| Ирландия |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | 5 | – | – | – | 3 | - | 11 | |
| Германия |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
| Австрия |
– | 3 | – | 5 | – | – | – | – | – | – | 5 | 3 | – | – | – | – | - | 16 | |
| Норвегия |
– | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 1 | |
| Белгия |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
| Монако |
– | 5 | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | 7 | |
| Швеция |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 3 | – | 3 | – | - | 6 | |
| Франция |
1 | – | 3 | 1 | 3 | – | – | – | 5 | – | – | – | – | 3 | 1 | 5 | - | 22 | |
| Португалия |
– | – | – | – | – | – | – | – | 1 | – | – | – | – | – | – | – | - | 1 | |
| Италия |
3 | 1 | – | – | 1 | – | – | 3 | 3 | – | 3 | – | – | 1 | – | – | - | 15 | |
| Дания |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | 5 | – | – | – | 5 | – | – | - | 10 | |
| Люксембург |
5 | – | 1 | 3 | 5 | 5 | 3 | – | – | 1 | – | – | – | 1 | 5 | – | 3 | 32 | |
| Финландия |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | – | - | 0 | |
| Югославия |
– | – | – | – | – | – | – | – | – | – | 1 | 1 | – | – | – | – | - | 2 | |
| Швейцария |
– | – | – | – | – | 3 | – | – | – | – | 5 | – | – | – | – | – | – | 8 |
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]
Франс Гал
Водещата Рената Мауро
Серж Генсбур (вляво), Франс Гал и Марио дел Монако, който пее в антракта преди гласуването, оглеждат плакета-награда
Боби Соло
Удо Юргенс
