Евровизия 1991

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1991
Cinecittà - Entrance.jpg
Вход на „Чинечита
Дати
Финал4 май 1991 г.
Домакин
МястоFlag of Italy.svg Италия
Студио 15 на „Чинечита“, Рим
ВодещиДжилиола Чинкуети
Тото Кутуньо
РежисьорРикардо Дона
Местно излъчванеИталианска радио-телевизия (RAI)
Участници
Брой участници22
ЗавръщанеFlag of Malta.svg Малта
ОттеглянеFlag of the Netherlands.svg Нидерландия
0 точкиFlag of Austria.svg Австрия
Карта на участниците
  • ESC 1991 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1991 г.
Вот
Система за гласуванеВсяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
ПобедителFlag of Sweden.svg Швеция
Карола – „Fångad av en stormvind“

Евровизия
← 19901992 →
Евровизия 1991 в Общомедия

Евровизия 1991 е 36-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 4 май 1991 г. в Рим, Италия на сцената в студио 15 на „Чинечита“.

Италия печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Тото Кутуньо печели през 1990 г. в Загреб, Югославия с песента „Insieme: 1992“ със 149 точки. Това е втора победа за Италия на песенния конкурс (след 1964 г.) и втория път, в който Италия е домакин на песенния конкурс (след 1965 г.). Водещи на събитието са двамата изпълнители, които носят двете победи за Италия на песенния конкурс – Джилиола Чинкуети (през 1964 г.)[1] и Тото Кутуньо (през 1990 г.).

Първоначалният град-домакин на песенния конкурс е трябвало да бъде Сан Ремо, но заради избухването на войната в Персийския залив и изострянето на напрежението в Югославия, италианската радио-телевизия RAI решава град-домакин да бъде италианската столица Рим, което се възприема като по-голяма сигурност.

На песенния конкурс през 1991 г. участват 22 държави, като няма дебютиращи страни, след като участва за последен път през 1975 г. се завръща Малта, докато Нидерландия не участва, защото 4 май съвпада с деня на национален траур за жертвите от Втората световна война, а Австрия получава 0 точки в гласуването.[2]

Това е последното участие на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ). На песенния конкурс през 1992 г. страната участва под името Съюзна република Югославия (СРЮ) (включваща само Косово, Сърбия и Черна гора). Това е също първия песенен конкурс, в който Германия участва обединена, jcx като Източна Германия се присъедини към Западна Германия през октомври 1990 г.

Победител става шведската изпълнителка Карола с песента „Fångad av en stormvind“ със 146 точки. Това е трета победа за Швеция (след 1974 г. и 1984 г.). На второ място също със 146 точки е Франция, на трето място е Израел със 139 точки, а на четвърто място е Испания със 119 точки. Страната-домакин Италия е на 7-о място с 89 точки.[2]

През тази година, визитните картички на всички изпълнители показват архитектурни паметници в Рим, а самите изпълнители пеят част от известна италианска песен.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално, песенния конкурс е планиран да се проведе в театър „Аристон“ в Санремо, където се провежда ежегодния фестивал на италианската музика „Санремо“. Организаторите е трябвало да отдадат почит на италианския музикален фестивал, който вдъхновява създаването на песенния конкурс. Но след нахлуването в Кувейт от страна на Ирак и избухването на войната в Персийския залив, през януари 1991 г. италианската радио-телевизия RAI решава, че за да осигури най-добрата сигурност на чуждестранните делегации, ще тярбва да премести провеждането на песенния конкурс в италианската столица Рим. Това предизвика сериозни организационни проблеми и закъснения.

Рим е столица на Италия и специална комуна, наречена „Comune di Roma Capitale“. Рим също служи като столица на административния регион Лацио. Студио 15 на „Чинечита“, голямо филмово студио в Рим, по-късно е потвърдено като новото място на провеждане на песенния конкурс. С площ от близо 400 000 квадратни метра, това е най-голямото филмово студио в Европа и се смята за център на италианското кино. Студията са построени по времето на фашистката ера, като част от схема за възраждане на италианската филмова индустрия.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има цели пет изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е австриеца Томас Форстнър, който заема 5-о място с 97 точки през 1989 г., но този път заема последното 22-ро място с 0 точки. Вторият изпълнител е исландеца Стефан Хилматсън, който в това издание участва в дует заедно с Ефи и заемат 15-о място с 26 точки, преди е участвал, като е заел 16-о място с 20 точки през 1988 г., като част от групата „Бийтховен“. Третият е норвежкия представител Еирикър Науксон, който заема 16-о място с 19 точки през 1986 г. като част от исландската група „Ай Си Уай“. Четвъртият е норвежката изпълнителка Хане Крьог която заема 17-о място с 65 точки през 1971 г. и през 1985 г., като част от групата „Бобисокс“, която побеждава със 123 точки. На това издание тези двама норвежци са част от групата „Джъст 4 Фън“, която завършва на 17-о място с 14 точки. Петият и последен изпълнител е шведската представителка Карола, която също се завръща, след като заема 3-то място със 126 точки през 1983 г., но сега побеждава със 146 точки.

Инцидент[редактиране | редактиране на кода]

За втори път в историята на песенния конкурс (след 1969 г.) се случва, да има равенство за първото място, заради един и същи брой набрани точки. В края на гласуването последното жури, което е италианското дава 12 точки на Франция. Преди гласуването на Италия, „топ“ 3 е изглеждал така – 1-во място за Швеция със 146 точки, 2-ро място за Израел със 139 точки и 3-то място за Франция със 134 точки, а тези 12 точки от Италия дадени на Франция са достатъчни за един и същи брой набрани 146 точки с Швеция. Водещите се обръщат към изпълнителния директор на Европейския съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) Франк Неф за разрешаването на проблема. Според правилата, ако има равенство за първото място, заради един и същи брой набрани точки, то тогава побеждава тази страна, която е получила повече пъти по 12, 10 или от 8 точки до 1 точка. В този случай, Швеция и Франция са получили 4 пъти по 12 точки поотделно, докато Швеция е получила 5 пъти по 10 точки, а Франция е получила 2 пъти по 10 точки (виж таблицата по-долу) и така Швеция става победител. От всички 21 страни шведската изпълнителка Карола е получила точки от 17 страни, а френската изпълнителка Амина – от 18 страни. Всички участващи страни са 22, като се извадят родната страна на шведската и френската изпълнителка, защото те не могат да гласуват за собствените си изпълнители. Така стават по 21 страни за всяка една от двете държави поотделно. Франция заема 2-ро място със същия брой набрани 146 точки, и така се превръща като страната, която е загубила победата с най-малката точкова разлика в историята на песенния конкурс – 0 точки.[2]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Място Страна Изпълнител Точки 12 точки 10 точки Точки от всяка страна
1 Flag of Sweden.svg Швеция Карола 146 4 5 17 от 21
2 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Амина 146 4 2 18 от 21

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия сърбохърватски Беби Дол „Бразил“ „Бразилия“ 1 21
02 Flag of Iceland.svg Исландия исландски Стефан и Ефи „Draumur um Nínu“ „Мечтая за Нину“ 26 15
03 Flag of Malta.svg Малта английски Джорджина Абела и Пол Джордимаина „Could It Be“ „Може ли да бъде“ 106 6
04 Flag of Greece.svg Гърция гръцки София Восу „Η άνοιξη“ („Ай аникси“) „Пролетта“ 36 13
05 Flag of Switzerland.svg Швейцария италиански Сандра Симо „Canzone per te“ „Песен за теб“ 118 5
06 Flag of Austria.svg Австрия немски Томас Форстнър „Venedig im Regen“ „Венеция в дъжда“ 0 22
07 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Сара Брай „Un baiser volé“ „Открадната целувка“ 29 14
08 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Карола „Fångad av en stormvind“ „В капана на бурята“ 146 1
09 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Амина „C'est le dernier qui a parlé qui a raison“ „Който говори последен, той е прав“ 146 2
10 Flag of Turkey.svg Турция турски Изел Челикоз, Рейхан Караджа и Джан Угурлуер „Iki Dakika“ „Две минути“ 44 12
11 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Ким Джаксън „Could It Be That I'm In Love“ „Възможно е да бъда влюбен“ 47 10
12 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Дулсе Понтеш „Lusitana paixão“ „Лузитанска страст“ 62 8
13 Flag of Denmark.svg Дания датски Андерс Франдсен „Lige der hvor hjertet slår“ „Там, където сърцето бие“ 8 19
14 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки „Джъст 4 Фън“ „Mrs. Thompson“ „Г-жа Томпсън“ 14 17
15 Flag of Israel.svg Израел иврит Орна и Моше Дац „כאן“ („Кан“) „Тук“ 139 3
16 Flag of Finland.svg Финландия финландски Кая Каркинен „Hullu yö“ „Луда нощ“ 6 20
17 Flag of Germany.svg Германия немски „Атлантис 2000“ „Dieser Traum darf niemals sterben“ „Този сън никога няма да умре“ 10 18
18 Flag of Belgium (civil).svg Белгия нидерландски „Clouseau“ „Geef het op“ „Пусни“ 23 16
19 Flag of Spain.svg Испания испански Серхио Далма „Bailar pegados“ „Обсебващ танц“ 119 4
20 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Саманта Янус „A Message To Your Heart“ „Съобщение до твоето сърце“ 47 10
21 Flag of Cyprus.svg Кипър гръцки Елена Патроклу „SOS“ 60 9
22 Flag of Italy.svg Италия неаполитански Пепино ди Капри „Comme è ddoce 'o mare“ „Какво нежно море“ 89 7
  • Швеция побеждава, защото е получила 5 пъти по 10 точки, докато Франция е получила 2 пъти по 10 точки. Франция заема 2-ро място със същия брой набрани 146 точки.

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Iceland.svg Flag of Malta.svg Flag of Greece.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Austria.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Sweden.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Turkey.svg Flag of Ireland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Denmark.svg Flag of Norway.svg Flag of Israel.svg Flag of Finland.svg Flag of Germany.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Spain.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Cyprus.svg Flag of Italy.svg
Получаваща страна
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия 1 1
Flag of Iceland.svg Исландия 26 4 10 5 7
Flag of Malta.svg Малта 106 1 2 6 4 10 12 2 7 12 7 6 10 4 6 7 10
Flag of Greece.svg Гърция 36 4 5 2 1 1 4 1 1 5 10 2
Flag of Switzerland.svg Швейцария 118 5 5 7 8 12 8 4 2 2 6 5 3 8 5 6 12 8 8 4
Flag of Austria.svg Австрия 0
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 29 4 5 1 3 2 4 3 2 3 2
Flag of Sweden.svg Швеция 146 6 12 10 10 7 6 3 10 12 8 10 8 12 10 4 12 6
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 146 10 7 3 8 7 12 5 7 5 12 12 10 8 7 8 6 7 12
Flag of Turkey.svg Турция 44 7 7 8 7 2 5 8
Flag of Ireland.svg Ирландия 47 3 4 3 1 8 4 7 1 2 2 5 4 3
Flag of Portugal.svg Португалия 62 8 4 1 2 7 10 5 1 2 7 10 4 1
Flag of Denmark.svg Дания 8 3 5
Flag of Norway.svg Норвегия 14 6 1 1 2 4
Flag of Israel.svg Израел 139 12 10 8 5 8 5 6 3 12 8 4 10 7 6 8 12 10 5
Flag of Finland.svg Финландия 6 1 1 4
Flag of Germany.svg Германия 10 6 1 3
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 23 3 2 5 3 3 2 5
Flag of Spain.svg Испания 119 8 2 6 10 12 7 6 4 6 8 6 8 4 2 4 7 6 1 12
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 47 10 3 5 6 3 1 1 3 5 3 1 6
Flag of Cyprus.svg Кипър 60 2 3 12 12 4 12 5 3 6 1
Flag of Italy.svg Италия 89 7 2 6 2 8 10 10 12 10 3 12 7

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
4 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Flag of Austria.svg Австрия, Flag of Israel.svg Израел, Flag of Italy.svg Италия, Flag of Norway.svg Норвегия
Flag of Sweden.svg Швеция Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания, Flag of Germany.svg Германия, Flag of Denmark.svg Дания, Flag of Iceland.svg Исландия
3 Flag of Israel.svg Израел Flag of Spain.svg Испания, Flag of Turkey.svg Турция, Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия
Flag of Cyprus.svg Кипър Flag of Greece.svg Гърция, Flag of Malta.svg Малта, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
2 Flag of Spain.svg Испания Flag of Cyprus.svg Кипър, Flag of Switzerland.svg Швейцария
Flag of Italy.svg Италия Flag of Portugal.svg Португалия, Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Malta.svg Малта Flag of Ireland.svg Ирландия, Flag of Sweden.svg Швеция
Flag of Switzerland.svg Швейцария Flag of Belgium (civil).svg Белгия, Flag of Luxembourg.svg Люксембург

Източници[редактиране | редактиране на кода]