Евровизия 1971

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1971
Eurovision Song Contest 1971 Logo.jpg

Финал 3 април

Водещи Бернадет Ни Халхур
Режисьор Том МакГрат
Местно излъчване Ирландска радио-телевизия (RTÉ)
Място Геъти тиътър, Дъблин
Победител Северин – „Un banc, un arbre, une rue“
EuroMónaco.svg Монако
Система за гласуване Всяка държава има по двама съдии, които присъждат от 2 до 10 бала

Брой участници 18
Дебют EuroMalta.svg Малта
Завръщане EuroAustria.svg Австрия
EuroNoruega.svg Норвегия
EuroPortugal.svg Португалия
EuroFinlandia.svg Финландия
EuroSuecia.svg Швеция

Карта на участниците
  • ESC 1971 Map.svg
      Страни участнички в конкурса   Страни участвали преди, но не и през 1971 г.
Евровизия
 1970Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1972 
Евровизия 1971 в Общомедия
Геъти тиътър

Евровизия 1971 е 16-тото издание на песенния конкурс. Провежда се на 3 април в Геъти тиътър, Дъблин, Република Ирландия.

История[редактиране | редактиране на кода]

След като на предишното издание пет държави решават да се оттеглят, недоволни от системата на гласуване, организаторите въвеждат промени, които да удовлетворят всички. Петте държави се завръщат, а към тях се присъединява Малта, която дебютира, с което участващите държави стават вече 18. Това е един от редките случаи, когато малтийски изпълнител се представя на „Евровизия“ с песен на малтийски език. В по-нататъшните издания на фестивала Малта ще изпраща само изпълнения на втория си официален език – английския, възползвайки се от правилата, които позволяват това. Също това е и първото телевизионно предаване, излъчвано в цяла Европа, в което звучи ирландски език. Макар и официален в Република Ирландия, с времето той се говори от все по-малко хора.

При откриването на конкурса водещата Бернадет Ни Халхур отправя приветствие на ирландски, английски и френски. За първи път общият брой зрители на „Евровизия“ надхвърля 250 милиона. Това е първото цветно предаване за чужбина, осъществено от ирландската телевизия. За първи път конкурсът е откупен за излъчване от канали в САЩ, Исландия и Хонконг, където е показан на запис пет дни по-късно.[1] Също за първи път побеждава Монако, представяно от френската певица Северин с „Un banc, un arbre, une rue“. Самата Ирландия заема едва 11-то място.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Катя Ебщайн от Германия, която е трета на Евровизия 1970, участва за втори път и се класира отново трета. На фестивала се появява повторно и Жак Реймонд от Белгия (10-то място на Евровизия 1963), а сега журито го нарежда 14-ти.[2]

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

За да няма недоволни държави, Европейският съюз за радио и телевизия прави кардинални промени в правилата. Най-напред решава да се върне към основите на конкурса, когато журитата са се намирали в залата при изпълнителите. Очаква се така да се постигне по-голяма откритост при оценяването на песните. Увеличава се и броят точки, които се присъждат. Така пък се цели да не остане песен с нито един бал. От всяка страна трябва да се изпратят по двама оценяващи – един до и един над 25 години. Журитата от различните държави стоят едно до друго, а присъждането на точките се излъчва пряко. Системата сработва – след края на фестивала вече няма протестиращи и бойкотиращи страни. Втората промяна се отнася до изпълненията – разрешено е на сцената да присъстват до 6 човека. Това правило продължава да е в сила и в наши дни. Третата се отнася до популяризирането на участващите песни – всяка телевизия е задължена да излъчи в ефира си видеоклипове на изпълненията в месеца преди провеждането на фестивала. Това е още едно правило, което е в сила и днес.[3]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

„Евровизия 1971“ съвпада с изключително напрегнатата ситуация в Северна Ирландия по това време. А провеждането му пък в Република Ирландия поставя Би Би Си в особено деликатната ситуация да избира изпълнител, който да не е имал обществени изяви, свързани с конфликта, за да не дразни по никакъв начин домакините. Британската телевизия се спира на Клода Роджърс – жителка на Северна Ирландия, която е популярна както във Великобритания, така и в Република Ирландия. Певицата признава по-късно пред медиите, че в дните преди конкурса е получила няколко заплахи за живота си от активисти на сепаратистите от ИРА, заради съгласието си да пее за Великобритания.[4]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Австрия Австрия винериш Мариане Менд „Musik“ „Музика“ 66 16
2 Флаг на Малта Малта малтийски Джо Греш „Marija l-Maltija“ „Малтийката Мария“ 52 18
3 Флаг на Монако Монако френски Северин „Un banc, un arbre, une rue“ „Пейка, дърво, улица“ 128 1
4 Флаг на Швейцария Швейцария френски Питър, Сю и Марк „Les illusions de nos vingt ans“ „Илюзиите на нашите двадесет години“ 78 12
5 Флаг на Германия Германия немски Катя Ебщайн „Diese Welt“ „Този свят“ 100 3
6 Флаг на Испания Испания испански Карина „En un mundo nuevo“ „В един нов свят“ 116 2
7 Флаг на Франция Франция френски Серж Лама „Un jardin sur la terre“ „Градина на земята“ 82 10
8 Флаг на Люксембург Люксембург френски Моник Мелсен „Pomme, pomme, pomme“ „Ябълка, ябълка, ябълка“ 70 13
9 Флаг на Великобритания Великобритания английски Клода Роджърс „Jack in The Box“ „Джак в кутията“ 98 4
10 Флаг на Белгия Белгия нидерландски Лили Кастел и Жак Реймонд „Goeie morgen, morgen“ „Добро утро, сутрин“ 68 14
11 Флаг на Италия Италия италиански Масимо Раниери „L’amore è un attimo“ „Любовта е миг“ 91 5
12 Флаг на Швеция Швеция шведски „Фемили фор“ „Vita vidder“ „Бели простори“ 85 6
13 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Анджела Фарел „One day love“ „Един ден любов“ 79 11
14 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Саския и Серше „De tijd“ „Времето“ 85 6
15 Флаг на Португалия Португалия португалски Тониша „Menina do alto da serra“ „Момичето от планинския връх“ 83 9
16 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Крунослав Слабинац „Tvoj djecak je tuzan“ „Твоето момче е тъжно“ 68 14
17 Флаг на Финландия Финландия финландски Марку Аро и „Койвисто систърс“ „Tie uuteen päivään“ „Път към новия ден“ 84 8
18 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Хане Крьог „Lykken er...“ „Щастието е...“ 65 17

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

  Точки Flag of Austria.svg Flag of Malta.svg Flag of Monaco.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Germany.svg Испания Flag of France.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Belgium.svg Flag of Italy.svg Flag of Sweden.svg Flag of Ireland.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Portugal.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Finland.svg Flag of Norway.svg
Флаг на Австрия Австрия 66   3 5 2 7 2 3 2 3 3 6 4 6 3 5 4 3 5
Флаг на Малта Малта 52 4   2 2 3 5 3 2 3 4 4 2 4 5 2 2 3 2
Флаг на Монако Монако 128 4 5   10 10 2 8 4 8 10 4 10 9 9 8 10 7 10
Флаг на Швейцария Швейцария 78 5 5 4   6 2 6 2 6 3 7 4 5 5 6 4 4 4
Флаг на Германия Германия 100 6 5 7 6   8 8 2 6 7 6 6 5 5 7 7 5 4
Флаг на Испания Испания 116 4 8 10 5 7   10 4 7 4 5 6 9 6 7 7 9 8
Флаг на Франция Франция 82 3 2 8 8 5 5   2 5 3 4 4 6 9 5 5 3 5
Флаг на Люксембург Люксембург 70 2 7 6 3 2 4 5   6 3 3 2 5 3 6 4 5 4
Флаг на Великобритания Великобритания 98 4 8 8 6 5 2 8 4   8 3 5 7 5 7 6 6 6
Флаг на Белгия Белгия 68 3 2 5 4 2 2 5 2 6   3 5 4 6 6 3 6 4
Флаг на Италия Италия 91 4 6 9 8 6 6 9 2 6 2   7 6 2 3 8 2 5
Флаг на Швеция Швеция 85 7 4 4 9 4 2 5 2 5 6 6   3 9 3 6 4 6
Флаг на Република Ирландия Ирландия 79 7 6 6 3 4 5 7 2 6 3 6 2   5 4 5 4 4
Флаг на Нидерландия Нидерландия 85 6 2 6 5 4 5 7 2 5 2 2 6 5   9 5 6 8
Флаг на Португалия Португалия 83 4 3 6 2 5 10 8 5 6 4 4 2 3 5   6 5 5
Флаг на Югославия Югославия 68 6 2 4 2 7 6 6 2 3 2 5 2 5 4 4   3 5
Флаг на Финландия Финландия 84 4 4 4 4 4 3 4 2 10 10 2 4 6 3 8 6   6
Флаг на Норвегия Норвегия 65 3 3 6 4 2 2 5 2 7 6 2 2 7 2 5 4 3  

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]