Евровизия 1971

Евровизия 1971
Дати
Финал	3 април 1971 г.
Домакин
Място	Ирландия; Геъти тиътър, Дъблин
Водещи	Бернадет Ни Халхур
Режисьор	Том МакГрат
Местно излъчване	Ирландска радио-телевизия (RTÉ)
Участници
Брой участници	18
Дебют	Малта
Завръщане	Австрия; Норвегия; Португалия; Финландия; Швеция
	Карта на участниците Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1971 г.;
Вот
Система за гласуване	Всяка държава има по двама съдии, всеки един от които присъждат от 1 до 5 точки
Победител	Монако; Северин – „Un banc, un arbre, une rue“
← 1970	1972 →
	Евровизия 1971 в Общомедия

Евровизия 1971 е 16-ото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 3 април в Геъти тиътър, Дъблин, Република Ирландия.

След като на предишното издание пет държави решават да се оттеглят, недоволни от системата на гласуване, организаторите въвеждат промени, които да удовлетворят всички. Петте държави се завръщат, а към тях се присъединява Малта, която дебютира, с което участващите държави стават вече 18. Това е един от редките случаи, когато малтийски изпълнител се представя на „Евровизия“ с песен на малтийски език. В по-нататъшните издания на фестивала Малта ще изпраща само изпълнения на втория си официален език – английския, възползвайки се от правилата, които позволяват това. Също това е и първото телевизионно предаване, излъчвано в цяла Европа, в което звучи ирландски език. Макар и официален в Република Ирландия, с времето той се говори от все по-малко хора.

При откриването на конкурса водещата Бернадет Ни Халхур отправя приветствие на ирландски, английски и френски. За първи път общият брой зрители на „Евровизия“ надхвърля 250 милиона. Това е първото цветно предаване за чужбина, осъществено от ирландската телевизия. За първи път конкурсът е откупен за излъчване от канали в САЩ, Исландия и Хонконг, където е показан на запис пет дни по-късно.^[1] Също за първи път побеждава Монако, представяно от френската певица Северин с „Un banc, un arbre, une rue“. Самата Ирландия заема едва 11-о място със 79 точки.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Катя Ебщайн от Германия, която е трета на Евровизия 1970, участва за втори път и се класира отново трета. На фестивала се появява повторно и Жак Реймонд от Белгия (10-о място на Евровизия 1963), а сега журито го нарежда 14-и.

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

За да няма недоволни държави, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) прави кардинални промени в правилата. Най-напред решава да се върне към основите на конкурса, когато журитата са се намирали в залата при изпълнителите. Очаква се така да се постигне по-голяма откритост при оценяването на песните. Увеличава се и броят точки, които се присъждат. Така се цели да не остане песен с нито един бал. От всяка страна трябва да се изпратят по двама оценяващи – един до и един над 25 години. Журитата от различните държави стоят едно до друго, а присъждането на точките се излъчва пряко. Системата сработва – след края на фестивала вече няма протестиращи и бойкотиращи страни. Втората промяна се отнася до изпълненията – разрешено е на сцената да присъстват до 6 души. Това правило продължава да е в сила и в наши дни. Третата се отнася до популяризирането на участващите песни – всяка телевизия е задължена да излъчи в ефира си видеоклипове на изпълненията в месеца преди провеждането на фестивала. Това е още едно правило, което е в сила и днес.^[2]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

„Евровизия 1971“ съвпада с изключително напрегнатата ситуация в Северна Ирландия по това време. А провеждането му в Република Ирландия поставя Би Би Си в особено деликатната ситуация да избира изпълнител, който да не е имал обществени изяви, свързани с конфликта, за да не дразни по никакъв начин домакините. Британската телевизия се спира на Клода Роджърс – жителка на Северна Ирландия, която е популярна както във Великобритания, така и в Република Ирландия. Певицата признава по-късно пред медиите, че в дните преди конкурса е получила няколко заплахи за живота си от активисти на сепаратистите от ИРА, заради съгласието си да пее за Великобритания.^[3]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Австрия	немски	Мариане Менд	„Musik“	„Музика“	66	16
02	Малта	малтийски	Джо Греш	„Marija l-Maltija“	„Малтийката Мария“	52	18
03	Монако	френски	Северин	„Un banc, un arbre, une rue“	„Пейка, дърво, улица“	128	1
04	Швейцария	френски	Питър, Сю и Марк	„Les illusions de nos vingt ans“	„Илюзиите на нашите двадесет години“	78	12
05	Германия	немски	Катя Ебщайн	„Diese Welt“	„Този свят“	100	3
06	Испания	испански	Карина	„En un mundo nuevo“	„В един нов свят“	116	2
07	Франция	френски	Серж Лама	„Un jardin sur la terre“	„Градина на земята“	82	10
08	Люксембург	френски	Моник Мелсен	„Pomme, pomme, pomme“	„Ябълка, ябълка, ябълка“	70	13
09	Великобритания	английски	Клода Роджърс	„Jack in The Box“	„Джак в кутията“	98	4
10	Белгия	нидерландски	Лили Кастел и Жак Реймонд	„Goeie morgen, morgen“	„Добро утро, сутрин“	68	14
11	Италия	италиански	Масимо Раниери	„L’amore è un attimo“	„Любовта е миг“	91	5
12	Швеция	шведски	„Фемили фор“	„Vita vidder“	„Бели простори“	85	6
13	Ирландия	английски	Анджела Фарел	„One day love“	„Един ден любов“	79	11
14	Нидерландия	нидерландски	Саския и Серше	„De tijd“	„Времето“	85	6
15	Португалия	португалски	Тониша	„Menina do alto da serra“	„Момичето от планинския връх“	83	9
16	Югославия	сърбохърватски	Крунослав Слабинац	„Tvoj djecak je tuzan“	„Твоето момче е тъжно“	68	14
17	Финландия	финландски	Марку Аро и „Койвисто систърс“	„Tie uuteen päivään“	„Път към новия ден“	84	8
18	Норвегия	норвежки	Хане Крьог	„Lykken er...“	„Щастието е...“	65	17

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

		Гласуваща страна
		Точки
Получаваща страна	Австрия	66		3	5	2	7	2	3	2	3	3	6	4	6	3	5	4	3	5
	Малта	52	4		2	2	3	5	3	2	3	4	4	2	4	5	2	2	3	2
	Монако	128	4	5		10	10	2	8	4	8	10	4	10	9	9	8	10	7	10
	Швейцария	78	5	5	4		6	2	6	2	6	3	7	4	5	5	6	4	4	4
	Германия	100	6	5	7	6		8	8	2	6	7	6	6	5	5	7	7	5	4
	Испания	116	4	8	10	5	7		10	4	7	4	5	6	9	6	7	7	9	8
	Франция	82	3	2	8	8	5	5		2	5	3	4	4	6	9	5	5	3	5
	Люксембург	70	2	7	6	3	2	4	5		6	3	3	2	5	3	6	4	5	4
	Великобритания	98	4	8	8	6	5	2	8	4		8	3	5	7	5	7	6	6	6
	Белгия	68	3	2	5	4	2	2	5	2	6		3	5	4	6	6	3	6	4
	Италия	91	4	6	9	8	6	6	9	2	6	2		7	6	2	3	8	2	5
	Швеция	85	7	4	4	9	4	2	5	2	5	6	6		3	9	3	6	4	6
	Ирландия	79	7	6	6	3	4	5	7	2	6	3	6	2		5	4	5	4	4
	Нидерландия	85	6	2	6	5	4	5	7	2	5	2	2	6	5		9	5	6	8
	Португалия	83	4	3	6	2	5	10	8	5	6	4	4	2	3	5		6	5	5
	Югославия	68	6	2	4	2	7	6	6	2	3	2	5	2	5	4	4		3	5
	Финландия	84	4	4	4	4	4	3	4	2	10	10	2	4	6	3	8	6		6
	Норвегия	65	3	3	6	4	2	2	5	2	7	6	2	2	7	2	5	4	3

10 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 10 точки:

Брой	Получаваща страна	Гласуваща страна
6	Монако	Белгия, Германия, Норвегия, Швеция, Швейцария, Югославия
2	Испания	Монако, Франция
2	Финландия	Белгия, Великобритания
1	Португалия	Испания