Евровизия 1966

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1966
ESC 1966 logo.png
Дати
Финал 5 март 1966 г.
Домакин
Място Flag of Luxembourg.svg Люксембург
Вила Лювини, Люксембург
Водещи Жосен Шен
Местно излъчване Радио-телевизия Люксембург (RTL)
Участници
Брой участници 18
0 точки Flag of Italy.svg Италия
Flag of Monaco.svg Монако
Карта на участниците
  • ESC 1966 Map.svg
      Участващи страни
Вот
Система за гласуване Всяко национално жури присъжда по 5, 3, 1 точки
Победител Flag of Austria.svg Австрия
Удо Юргенс – „Merci, Chẻrie“

Евровизия
← 19651967 →
Евровизия 1966 в Общомедия

Евровизия 1966 е 11-и поред конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 5 март в град Люксембург (Люксембург), в Голямата зала на „Вила Лювини“ – сградата, където се помещава Радио и Телевизия Люксембург (RTL). Това е вторият фестивал, на който тази телевизия е домакин след основаването на конкурса през 1962 г. Песните вече масово са завладени от модната френска вълна. Дори изпълнителите от Франкистка Испания и Ирландия, в която традиционно е силно англосаксонското влияние в музиката, се представят с подобни композиции. Конкурсът отново се излъчва в почти цяла Източна Европа, без България, но за първи път водещата Жосен Шен открито приветства в ефир и зрителите от комунистическите страни. В края на програмата дори се появяват и надписи „Лека нощ“ на руски, полски, румънски и чешки езици.

Дебют на тъмнокож изпълнител – Мили Скот от Нидерландия. За първи път се забелязва съседското гласуване, което е посрещнато с ропот от зрителите в залата. Доменико Модуньо отново представя Италия и пак остава непризнат от националните журита, въпреки огромната му популярност. След фестивала италианската преса пише, че той е напуснал сцената огорчен от лошото изпълнение на оркестъра. Неуспех и за испанеца Рафаел, който впоследствие става голяма европейска звезда.

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

За първа година е в сила задължителното условие за езика на изпълнение. Точното правило гласи: „Всяка песен трябва да бъде изпълнена на официалния език/един от официалните езици на държавата, от която е съответният певец“. В бъдеще участниците от държави, чийто езици не са сред предпочитаните в музиката, масово ще се опитват да заиграват с това правило като например включват в припевите си думи на английски или френски език, или просто ще припяват „ля ля ля“. Но през 1966 година единственият, който се сеща да го направи, е австриецът Удо Юргенс. Той има вече две участия на фестивала зад гърба си: 6 място през 1964 г. и 4-то през 1965. Дори и заглавието на песента му не е на немски, а на френски. В Merci cherie френските думи, макар и маскирани като реплика на лирическия герой към любимата, заемат половината песен. Все пак това е първа победа за композиция на немски език.[1]

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Германия немски Маргот Ескенс „Die Zeiger der Uhr“ „Стрелките на часовника“ 7 10
02  Дания датски Улла Пиа „Stop, ja stop – ja stop, mens legen er go“ „Спри, докато все още можеш да си тръгнеш“ 4 14
03  Белгия френски Тоня „Un peu de poivre, un peu de sel“ „Малко пипер, малко сол“ 14 4
04  Люксембург френски Мишел Тор „Ce soir je t’attendais“ „Тази вечер чаках теб“ 7 10
05  Югославия словенски Берта Амброз „Brez besed“ „Без думи“ 9 7
06  Норвегия норвежки Осе Клевеланд „Intet er nytt under solen“ „Нищо ново под слънцето“ 15 3
07  Финландия финландски Ан-Кристине Нюстрьом „Play-boy“ „Плейбой“ 7 10
08  Португалия португалски Мадалена Иглесиас „Ele e ela“ „Той и тя“ 6 13
09  Австрия немски, френски Удо Юргенс „Merci chérie“ „Благодаря ти, скъпа“ 31 1
10  Швеция шведски Лил Линдфорш и Сванте Туресон „Nygammal vals eller hip man svinaherde“ „Ново-стар валс или модерен свинар“ 16 2
11  Испания испански Рафаел „Yo soy aquél“ „Аз съм този“ 9 7
12  Швейцария френски Мадлен Паскал „Ne vois-tu pas?“ „Нима не виждаш?“ 12 6
13  Монако френски Тереза „Bien plus fort“ „Много по-силна“ 0 17
14  Италия италиански Доменико Модуньо „Dio come ti amo“ „Боже, колко те обичам“ 0 17
15  Франция френски Доминик Валтер „Chez nous“ „У дома“ 1 16
16  Нидерландия нидерландски Мили Скот „Fernando en Philippo“ „Фернандо и Филипо“ 2 15
17  Ирландия английски Дики Рок “Come back to stay" „Върни се, за да останеш“ 14 4
18  Великобритания английски Кенет МакКелър „A man without love“ „Човек без любов“ 8 9

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Germany.svg Flag of Denmark.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Luxembourg.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Norway.svg Flag of Finland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Austria.svg Flag of Sweden.svg Испания Flag of Switzerland.svg Flag of Monaco.svg Flag of Italy.svg Flag of France.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Ireland.svg Flag of the United Kingdom.svg Точки
 Германия 1 5 1 - 7
 Дания 1 3 - 4
 Белгия 5 3 1 5 - 14
 Люксембург 1 5 1 - 7
 Югославия 3 1 5 9
 Норвегия 1 3 3 3 5 - 15
 Финландия 3 3 1 - 7
 Португалия 1 5 - 6
 Австрия 5 5 5 1 1 3 5 3 3 - 31
 Швеция 5 5 5 1 - 16
 Испания 1 5 3 9
 Швейцария 1 5 3 3 - 12
 Монако - 0
 Италия - 0
 Франция 1 - 1
 Нидерландия 1 1 2
 Ирландия 3 3 5 3 - 14
 Великобритания 3 5 8

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]