Евровизия 1957

Евровизия 1957
Дати
Финал	3 март 1957 г.
Домакин
Място	Германия; Главна зала на Хесенското радио, Франкфурт на Майн
Водещи	Анаид Ипликян
Местно излъчване	ARD
Участници
Брой участници	10
Дебют	Австрия; Великобритания; Дания
	Карта на участниците Участващи страни;
Вот
Система за гласуване	Всяко национално жури се състои от 10 члена, които имат право на по 1 точка
Победител	Нидерландия; Кори Брокен – „Net als toen“
← 1956	1958 →
	Евровизия 1957 в Общомедия

Евровизия 1957 е вторият проведен песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар и той да е все още предимно предназначен за излъчване по радиото, паралелно тече и телевизионна транслация, тъй като в Западна Европа се наблюдава забележително увеличение на домакинствата с телевизори. Фестивалът се провежда в сградата на Радио Хесен във Франкфурт на Майн на 3 март. Правилото страната-победител да е домакин на следващото издание все още не е в сила. По това време се смята, че „Евровизия“ ще се провежда всяка година в различна държава, докато се изредят всички. Непрекъснато увеличаващият се брой участници обаче води организаторите до извода, че това ще е непрактично.

Три държави правят своя дебют, с което участващите страни вече са 10. За първи път националните журита съобщават резултатите си по телефона. Тъй като не е уточнено предварително коя държава на какъв език ще обявява присъдените точки, водещата често се обърква в начина, по който ги приветства в слушалката. Нидерландия побеждава за първи път. Швейцарката Лис Асия – победителка от първото издание, участва отново, но заема едва осмо място. На този конкурс е демонстрирана най-дългата целувка на „Евровизия“. В края на песента си датските изпълнители Бирте Вилке и Густав Уинклер се целуват и напразно чакат човек от екипа да им даде знак да спрат (както е уговорено при репетициите) – той забравя да го направи.

Правила[редактиране | редактиране на кода]

Конкурсът е твърде млад и правилата все още не са установени. Няма категорично изискване за езика на изпълнение, но всички участници пеят на своя матерен език. Продължителността на песните също не е заложена като условие. Това води до два рекорда. Композицията All, представена от Великобритания, продължава едва 1 мин. 52 сек. (една от най-кратките песни на „Евровизия“), а следващата, представена от Италия (Corde della mia chitarra), е цели 5 мин. 9 сек. (което я прави най-дългата за цялата история на конкурса). Организаторите започват да обмислят промени в правилата в това отношение, но те влизат едва пет години по-късно, когато става задължително всяка песен да продължава максимум 3 минути.^[1]

Финал[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Белгия	нидерландски	Бобеян Шхупен	„Straatdeuntje“	„Уличната музика“	5	8
02	Люксембург	френски	Даниел Дюпре	„Amours mortes (Tant de peine)“	„Любовта е мъртва (Толкова силно)“	8	4
03	Великобритания	английски	Патриша Бридин	„All“	„Всичко“	6	7
04	Италия	италиански	Нунцио Гало	„Corde della mia chitarra“	„Струните на моята китара“	7	6
05	Австрия	немски	Боб Мартин	„Wohin, kleines Pony?“	„Къде си, малко пони?“	3	10
06	Нидерландия	нидерландски	Кори Брокен	„Net als toen“	„Обичам, когато“	31	1
07	Германия	немски	Маргот Хилшер	„Telefon, Telefon“	„Телефон, телефон“	8	4
08	Франция	френски	Пол Дюжарден	„La belle amour“	„Красива любов“	17	2
09	Дания	датски	Бирте Вилке и Густав Уилкер	„Skibet skal sejle i nat“	„Корабът ще отплава през нощта“	10	3
10	Швейцария	френски	Лис Асия	„L'enfant que j'étais“	„Детето, което бях“	5	8

Точки по държава[редактиране | редактиране на кода]

		Точки
		Гласуваща страна
Получаваща страна	Белгия	5							2		2	1
	Люксембург	8			1	4	3
	Великобритания	6	1	1			1	1				2
	Италия	7	1	1	2			2			1
	Австрия	3			2			1
	Нидерландия	31	5	3	1	1	6		1	4	3	7
	Германия	8	1			1				6
	Франция	17	2	4	2			1	6		2
	Дания	10			2	3		5
	Швейцария	5		1		1			1		2

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Кори Брокен
Бирте Вилке и Густав Уинклер малко преди най-дългата целувка на фестивала
През 1957 г. фестивалът се е снимал така
Главната зала на Хесенското радио

Източници[редактиране | редактиране на кода]

↑ Официална страница на фестивала „Евровизия“ с история на конкурсите по години, на английски.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Eurovision Song Contest 1957 в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

[1] Официална страница на фестивала „Евровизия“ с история на конкурсите по години, на английски.

[1]