Евровизия 1990

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1990

Финал 5 май 1990 г.

Водещи Оливър Млакар
Хелга Влахович
Режисьор Ненад Пуховски
Местно излъчване Югославска радио-телевизия (JRT)
Радио-телевизия Загреб (RTZ)
Място EuroYugoslavia.svg Югославия
Концертна зала „Ватрослав Лисински“, Загреб
Победител EuroItalia.svg Италия
Тото Кутуньо – „Insieme: 1992“
Система за гласуване Всяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни

Брой участници 22

Карта на участниците
  • ESC 1990 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1990 г.
Евровизия
 1989Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg1991 
Евровизия 1990 в Общомедия

Евровизия 1990 е 35-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се в концертна зала „Ватрослав Лисински“ на 5 май 1990 г. в Загреб, Югославия. За първи и последен път песенният конкурс се провежда в комунистическа страна.

Страната печели правото да домакинства конкурса, след като „Рива“ печелят през 1989 г. в Лозана, Швейцария с песента „Rock Me“ със 137 точки. Водещи на събитието са Оливър Млакар и Хелга Влахович.

Победител става италианският изпълнител Тото Кутуньо с песента „Insieme: 1992“ със 149 точки. Това е втора победа за Италия (след 1964 г.). Второ място си поделят Ирландия и Франция със 132 точки, а на четвърто място е Исландия със 124 точки. Страната-домакин Югославия е на 7-о място с 81 точки.[1]

Към 2019 г. песенният конкурс през 1990 г. е последният път, в който петте страни, които по-късно ще бъдат известни като „Голямата петорка“, Италия, Франция, Испания, Великобритания и Германия, се класират в „топ 10“, като Италия печели, Франция споделя второ място, а Испания е на пета позиция, Великобритания остава на шесто място, а Германия е на девето място.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Загреб, столицата на Хърватия, тогава е бил вторият по големина град в Югославия. Концертна зала „Ватрослав Лисински“ е избрана за домакин на песенния конкурс. Концертната зала и конгресен център носят името на Ватрослав Лисински, хърватски композитор от 19 век. Сградата разполага с голяма зала, с капацитет от около 1900 места, и малка зала с капацитет от около 300 места.

За да бъде домакин на песенния конкурс през 1990 г., мястото е трябвало да претърпи преустройство през 1989 г. През 1992 г. медният покрив на залата е изцяло подменен. По-нататъшните работи по реконструкцията и редекорацията са извършени през 1999 и 2009 г.

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Текстовете на няколко песни отбелязват революцията и демократизацията, настъпили в Централна и Източна Европа през предходните месеци, съсредоточени особено върху падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г., като например в норвежката и австрийската песен. Печелившата песен на Тото Кутуньо, обаче, е широко обръщение към европейското единство, в очакване на завършването на европейския единен пазар, който трябва да бъде постигнат в края на 1992 г.[1]

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

На този песенен конкурс се въвеждат възрастови ограничения. Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) е принуден да въведе ограничение, поради критиките заради участието на двама изпълнители на песенния конкурс през 1989 г., на възраст 11 и 12 години. От 1990 г. на сцената на песенния конкурс не може да има изпълнител под 16-годишна възраст в деня на песенния конкурс. Това означава, че рекордът за най-млад победител на конкурса никога няма да бъде подобрен, тъй като Сандра Ким, която печели за Белгия през 1986 г., е била само на 13 години.[1]

Неосъществено участие[редактиране | редактиране на кода]

Малта пожелава да участва в песенния конкурс, след като участва за последно през 1975 г. и дори избира свой изпълнител и песен. Това е Марироуз Малия с нейната песента „Our Little World of Yesterday“. Правилата на ЕСРТ позволяват максимум до 22 страни да участват. Никоя държава не пожелава да се оттегли от песенния конкурс, за да може Малта да участва в него.

Инцидент[редактиране | редактиране на кода]

Испанските представители „Азукар Морено“ са затруднени от технически проблеми. Първоначалната песен не успява да се възпроизведе, а после започва твърде рано. Диригентът губи контрол, а испанското дуо напуска сцената. Вторият опит е успешен, а дуото завършва на 5-о място с 96 точки.[1]

Еврокотка[редактиране | редактиране на кода]

Песенният конкурс през 1990 г. е първият, който включва официален талисман, Еврокотка, създадена от Йоско Марусич. Тази лилава котка се появява по време на всяка видео картичка на всяка една от всички 22 страни, включващи и пътеписи на страната, които се представят заедно с Европейската година на туризма 1990.

Музика[редактиране | редактиране на кода]

От музикална гледна точка може да се каже, че испанската песен „Bandido“ и френската песен „White and Black Blues“ са първите песни, които са сигнал за нова тенденция в конкурса, като и двете песни сливат съвременната танцова музика с етнически влияния, съответно от фламенко и калипсо.

Завръщащи се изпълнители[редактиране | редактиране на кода]

Страна Изпълнител/и Предишна година
 Италия „Пепел Ин Кри“ (бек вокалисти на Тото Кутуньо) 1975 (за  Югославия)
 Норвегия Кетил Стокан 1986

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Испания испански „Азукар Морено“ „Bandido“ „Бандит“ 96 5
02  Гърция гръцки Христос Калоу и „Уейв“ „Χωρίς σκοπό“ („Хорис скопо“) „Без цели“ 11 19
03  Белгия френски Филип Лафонтен „Macédomienne“ „Моята македонка“ 46 12
04  Турция турски Каяхан „Gözlerinin Hapsindeyim“ „Хванат в очите ти“ 21 17
05  Нидерландия нидерландски „Мейууд“ „Ik wil alles met je delen“ „Искам да споделя всичко с теб“ 25 15
06  Люксембург френски Селин Карзо „Quand je te rêve“ „Когато мечтая за теб“ 38 13
07  Великобритания английски Емма „Give a Little Love Back to the World“ „Дай малко любов обратно на света“ 87 6
08  Исландия исландски „Сторнин“ „Eitt lag enn“ „Още една песен“ 124 4
09  Норвегия норвежки Кетил Стокан „Brandenburger Tor“ „Бранденбургска врата“ 8 21
10  Израел иврит Рита „שרה ברחובות“ („Шара баркховот“) „Пея по улиците“ 16 18
11  Дания датски Лони Девантиер „Hallo Hallo“ „Здравей, здравей“ 64 8
12   Швейцария немски Егон Егеман „Musik klingt in die Welt hinaus“ „Музиката звучи по целия свят“ 51 11
13  Германия немски Крис Кемпърс и Даниел Ковач „Frei zu leben“ „Да живееш свободно“ 60 9
14  Франция френски Джоел Урсул „White and Black Blues“ „Бял и черен блус“ 132 2
15  Югославия сърбохърватски Тайчи „Hajde da ludujemo“ „Нека да полудеем“ 81 7
16  Португалия португалски Нуша „Há sempre alguém“ „Винаги има някой“ 9 20
17  Ирландия английски Лиъм Райли „Somewhere in Europe“ „Някъде в Европа“ 132 2
18  Швеция шведски „Един-Адахл“ „Som en vind“ „Като вятър“ 24 16
19  Италия италиански Тото Кутуньо „Insieme: 1992“ „Заедно: 1992“ 149 1
20  Австрия немски1 Симон „Keine Mauern mehr“ „Няма вече стени“ 58 10
21  Кипър гръцки Харис Анастасиу „Μιλάς πολύ“ („Милас поли“) „Говориш много“ 36 14
22  Финландия шведски „Бийт“ „Fri?“ „Безплатно?“ 8 21
1.. Съдържа няколко фрази на английски, сърбохърватски и френски език.

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Spain.svg Flag of Greece.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Turkey.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Iceland.svg Flag of Norway.svg Flag of Israel.svg Flag of Denmark.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Germany.svg Flag of France.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Flag of Portugal.svg Flag of Ireland.svg Flag of Sweden.svg Flag of Italy.svg Flag of Austria.svg Flag of Cyprus.svg Flag of Finland.svg
Получаваща страна
 Испания 96 8 1 10 2 1 4 5 6 12 5 3 5 8 8 8 10
 Гърция 11 5 6
 Белгия 46 7 4 1 4 8 8 2 1 7 4
 Турция 21 3 2 4 5 7
 Нидерландия 25 1 3 1 4 2 3 6 1 2 2
 Люксембург 38 4 3 3 12 2 3 1 5 5
 Великобритания 87 7 5 12 3 10 3 10 1 10 10 6 6 1 3
 Исландия 124 4 3 10 1 8 12 10 8 10 7 4 12 7 8 3 10 7
 Норвегия 8 4 1 3
 Израел 16 4 2 4 1 5
 Дания 64 6 3 2 7 7 7 1 7 4 3 7 6 4
  Швейцария 51 1 12 6 2 12 1 5 8 1 3
 Германия 60 8 6 12 7 1 4 10 4 5 3
 Франция 132 5 4 4 12 12 12 6 5 12 10 12 4 8 5 2 7 12
 Югославия 81 3 12 5 10 3 12 7 2 5 1 10 10 1
 Португалия 9 7 2
 Ирландия 132 10 7 7 5 10 6 10 8 8 8 5 7 7 6 12 12 4
 Швеция 24 2 2 6 6 6 2
 Италия 149 12 10 8 8 8 10 3 1 6 8 6 4 6 10 12 10 7 12 8
 Австрия 58 2 7 1 5 8 6 3 8 2 2 12 2
 Кипър 36 6 5 2 5 2 6 4 6
 Финландия 8 5 3

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6  Франция  Исландия,  Нидерландия,  Норвегия,  Финландия,   Швейцария,  Югославия
3  Италия  Ирландия,  Испания,  Кипър
2  Ирландия  Австрия,  Швеция
 Исландия  Великобритания,  Португалия
  Швейцария  Гърция,  Дания
 Югославия  Израел,  Турция
1  Австрия  Италия
 Великобритания  Белгия
 Германия  Люксембург
 Испания  Германия
 Люксембург  Франция

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]