Евровизия 1956

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1956
ESC 1956 logo.svg

Финал 24 май 1956 г.

Водещи Лоенгрин Филипело
Режисьор Франко Марази
Местно излъчване Швейцарска радио-телевизия на италиански език (RTSI)
Място EuroSuiza.svg Швейцария
Театър „Курсал“, Лугано
Победител EuroSuiza.svg Швейцария
Лис Асия – „Refrain“
Система за гласуване Всяка държава има двучленно жури, което присъжда оценки от 1 до 10 точки

Брой участници 7
Дебют EuroBélgica.svg Белгия
EuroAlemania.svg Германия
EuroItalia.svg Италия
EuroLuxemburgo.svg Люксембург
EuroPaíses Bajos.svg Нидерландия
EuroFrancia.svg Франция
EuroSuiza.svg Швейцария

Карта на участниците
  • ESC 1956 Map.svg
      Страни участнички в конкурса
Евровизия
нямаWiki Eurovision Heart (Infobox).svg1957 
Евровизия 1956 в Общомедия

Евровизия 1956 е първото издание на едноименния песенен конкурс.

Провежда се на 24 май 1956 г. в залата на театър „Курсал“ в Лугано, Швейцария. Лоенгрин Филипело е водещ на първия конкурс, който продължава 1 час и 40 минути. На практика това е предимно радио програма, въпреки че в залата има камери, но те снимат само кратки репортажи. Това е причината да не съществува пълен запис на кинолента от фестивалната вечер. През 2011 г., когато Европейският съюз за радио и телевизия решава да създаде архив от всички конкурси, провеждани през годините, за този от 1956 г. е ползвана само фонограма. В нея липсват 20 минути – непосредствено след последното изпълнение до съобщаването на резултатите.[1]. Домакините не правят пищно шоу, каквато е традицията в по-късните години. Различните декори зад певците, разбираемо, не са много големи или скъпи.[2] Първият изпълнител, излязъл на сцената на „Евровизия“, е нидерландката Йети Парл, а първият победител – швейцарката Лис Асия с песента „Refrain“ („Припев“).

Лис Асия на сцената на фестивала, 1958 г.
Лис Асия, 2009 г.

Регламент[редактиране | редактиране на кода]

Всяка участваща страна трябва да избере своите песни с национален финал. Австрия, Дания и Великобритания обаче закъсняват с провеждането му, пропускат крайния срок за регистрация и не са допуснати до участие. Гласуването от разстояние все още не е въведено. Журитата се състоят от по двама души от държава, които са длъжни да присъстват в залата. Председател на всички журита е Ролф Либерман. Тъй като Люксембург не изпраща своя делегация, г-н Либерман възлага на това от Швейцария да гласува и вместо тях. За първи и последен път е разрешено на всяка държава да оценя и собствените си участници. Допускат се само солови изпълнения. Това е и първото и последно издание, когато участващите държави трябва да представят не по една, а по две песни.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

В края на шоуто Ролф Либерман съобщава единствено песента-победител. До наши дни не са оцелели писмени записки от гласуванията за всяка отделна песен. Европейският съюз за радио и телевизия приема, че всички останали участници са заели второ място.

# Страна Език Изпълнител Песен Превод Място
01 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Йети Парл „De vogels van Holland“ „Птиците от Холандия“
02 Флаг на Швейцария Швейцария немски Лис Асия „Das alte Karussell“ „Старата въртележка“
03 Флаг на Белгия Белгия френски Фуд Льоклер „Messieurs les noyés de la Seine“ „Удавниците от Сена“
04 Флаг на Германия Германия немски Валтер Андреас Шварц „Im Wartesaal zum großen Glück“ „В очакване на щастие“
05 Флаг на Франция Франция френски Матье Алтери „Le temps perdu“ „Изгубеното време“
06 Флаг на Люксембург Люксембург френски Мишел Арно „Ne crois pas“ „Не вярвай“
07 Флаг на Италия Италия италиански Франка Раймонди „Aprite le finestre“ „Отворете прозорците“
08 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Кори Брокен „Voorgoed voorbij“ „През вечността“
09 Флаг на Швейцария Швейцария френски Лис Асия „Refrain“ „Припев“ 1
10 Флаг на Белгия Белгия френски Мони марк „Le plus beau jour de ma vie“ „Най-щастливият ден в моя живот“
11 Флаг на Германия Германия немски Фреди Куин „So geht das jede Nacht“ „Ето как минава всяка вечер“
12 Флаг на Франция Франция френски Дани Дюберсон „Il est là“ „Той е тук“
13 Флаг на Люксембург Люксембург френски Мишел Арно „Les amants de minuit“ „Влюбените в полунощ“
14 Флаг на Италия Италия италиански Тонина Ториели „Amami se vuoi“ „Обичай ме, ако искаш“

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eurovision Song Contest 1956“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.