Евровизия 1962

Евровизия 1962
Дати
Финал	18 март 1962 г.
Домакин
Място	Люксембург; Вила Лювини, град Люксембург
Водещи	Мирей Делануа
Местно излъчване	Люксембургска радио-телевизия (RTL)
Участници
Брой участници	16
0 точки	Австрия; Белгия; Испания; Нидерландия
	Карта на участниците Участващи страни;
Вот
Система за гласуване	Всеки член на журито има за разпределение 6 точки – 3 на класираната на първо място, 2 – на второ място и 1 – на първо място. След събирането на точките първите три песни получават съответно 3, 2 и 1 точки.
Победител	Франция; Изабел Обре – „Un premier amour“
← 1961	1963 →
	Евровизия 1962 в Общомедия

Евровизия 1962 е 7-ият поред песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 18 март 1962 г. в град Люксембург, Люксембург в Голямата зала на телевизия CLT – Вила Лювини. Това е първият фестивал, на който Люксембург е домакин.

Също първият, на който се усеща влиянието на модерната френска вълна в музиката. В такъв стил е например песента от Финландия. Тя обаче остава почти незабелязана в морето от френскоезични песни, част от които обират точките на фестивала. Френският език е и все още предпочитания, на който журитата съобщават резултатите си. Най-много – 26 точки, получава Un premier amour, изпълнена от французойката Изабел Обре. Продължава традицията победилата песен да се превръща впоследствие в голям европейски или световен хит. За първи път след конкурсната част и преди гласуването на националните журита има специална програма.

Няколко изпълнители, познати от минали издания, се появяват отново. Жан Филип, който през 1959 година заема трето място като представител на Франция, сега пее за Швейцария. Други двама са се появявали през 1960 година: Камило Фелген, който тогава е 13-и и Франсоа Дюгельт – трети. Фуд Льоклер от Белгия е участвал на първото издание, а след това през 1958 г. и 1960 г.

Изменения в правилата[редактиране | редактиране на кода]

От тази година е задължително всички участващи песни да са с продължителност до 3 минути. Което ще се окаже едно от малкото правила, останали в сила до наши дни. Оценяването също търпи промени. Всеки член на жури има за разпределение 6 точки: 3 за най-харесалата му песен, 2 – за класираната от него втора, и 1 – за тази на трето място. След сумирането на гласовете се оформя челна тройка, която и получава крайните оценки от всяко национално жури – отново съответно 3, 2 и 1. Малкото на брой точки стават причина толкова много изпълнители да не получат нито една, което в крайна сметка по-късно ще доведе отново до промяна на системата за оценяване.^[1]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Финландия	финландски	Марион Рунг	„Tipi-tii“	„Весело чуруликане“	4	7
02	Белгия	френски	Фуд Льоклер	„Ton nom“	„Твоето име“	0	13
03	Испания	испански	Виктор Валагер	„Llámame“	„Обади ми се“	0	13
04	Австрия	немски	Елеонор Шварц	„Nur in der Wiener Luft“	„Само в атмосферата на Виена“	0	13
05	Дания	датски	Елен Винтер	„Vuggevise“	„Приспивна песен“	2	10
06	Швеция	шведски	Ингер Берген	„Sol och vår“	„Слънце и пролет“	4	7
07	Германия	немски	Кони Фробюс	„Zwei kleine Italiener“	„Две италианчета“	9	6
08	Нидерландия	нидерландски	„Де спелбрекерс“	„Katinka“	„Катинка“	0	13
09	Франция	френски	Изабел Обре	„Un premier amour“	„Първа любов“	26	1
10	Норвегия	норвежки	Ингер Якобсен	„Kom sol, kom regn“	„Ела, слънце, ела, дъжд“	2	10
11	Швейцария	френски	Жан Филип	„Le retour“	„Завръщането“	2	10
12	Югославия	сърбохърватски	Лола Новакович	„Не пали светла у сумрак“	„Не пускай светлина в мрака“	10	4
13	Великобритания	английски	Рони Карол	„Ring-a-ding girl“	„Мацка“	10	4
14	Люксембург	френски	Камило Фелген	„Petit bonhomme“	„Малко момченце“	11	3
15	Италия	италиански	Клаудио Вила	„Addio, addio“	„Сбогом, сбогом“	3	9
16	Монако	френски	Франсоа Дюгельт	„Dis rien“	„Не казвай нищо“	13	2

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

	Точки
Финландия	4										1			3
Белгия	0
Испания	0
Австрия	0
Дания	2						1									1
Швеция	4					3			1
Германия	9	2				1			2					2			2
Нидерландия	0
Франция	26		2	2	2		3	3			3	3	3	1	1	2	1
Норвегия	2									2
Швейцария	2							2
Югославия	10	1	1				2			3						3
Великобритания	10	3		1		2						2	2
Люксембург	11		3	3	1							1					3
Италия	3												1		2
Монако	13				3			1	3	1	2				3