Евровизия 1978

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1978
ESC 1978 logo.PNG
Дати
Финал 22 април 1978 г.
Домакин
Място Flag of France.svg Франция
Дворец на конгресите, Париж
Водещи Дениз Фабр
Леон Зитрон
Местно излъчване TF1
Участници
Брой участници 20
Завръщане Flag of Denmark.svg Дания
Flag of Turkey.svg Турция
0 точки Flag of Norway.svg Норвегия
Карта на участниците
  • ESC 1978 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1978 г.
Вот
Победител Flag of Israel.svg Израел
Изхар Конен и „Алфабета“ – „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“)

Евровизия
← 19771979 →
Евровизия 1978 в Общомедия

Евровизия 1978 е 23-то издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 22 април 1978 г. в Двореца на конгресите в Париж, Франция.

За първи път фестивалът се сдобива с двама водещи – Дениз Фабр и Леон Зитрон. Отново за първи път побеждава песен на иврит, при това в модерния към момента стил диско. Изхар Коен и групата „Алфабета“ от Израел повеждат почти веднага след като първите журита обявяват резултатите си и остават безапелационно начело до края. Норвегия е в другата крайност – Ян Тайген не получава нито една точка и остава последен. Този път, наместо визитки, преди всяка песен камерите показват на живо участниците зад кулисите.

През 1977 г. диско музиката е вече превзела планетата, което не си личи особено от песните в това издание на „Евровизия“. С две изключения – израелците и испанското дуо „Бакара“, което има няколко успешни хита зад гърба си и реално е най-известният участник на фестивала. В конкурса обаче испанците се представят от името на Люксембург и то с не най-мелодичния си сингъл, което логично се отразява в крайното класиране. Дебют за зрителите извън Италия прави един друг, оказал се впоследствие много популярен в почти цяла Европа, а и извън нея, проект – групата „Рики е повери“. Те записват по-късно песни, които се помнят и до днес, но сред тях не е тази от „Евровизия“. Неудачният избор на композиция ги нарежда едва на 12-о място. Освен гръцката, има още една песен, посветена на починалия през 1977 г. Чарли Чаплин с едноименно заглавие, която се опитва да стигне до конкурса. Тя се изпълнява от Петер, Сю и Марк, които участват във вътрешните финали в Германия. Там заемат трето място.

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Няма издание на фестивала, на което политическата обстановка в Европа и региона около континента да не оказва влияние. Независимо, че организаторите се опитват да държат „Евровизия“ далеч от политическите страсти, за което са заложили специална точка в правилата, забраняваща на участниците да демонстрират подобни пристрастия по какъвто и да е начин, това никога до този момент, а и по-нататък в годините, не е било пречка точно за политически скандали. Най – „проблемните“ в това отношение държави – Турция и Гърция, чиито телевизии постоянно в предишните години се бойкотират една-друга, този път решават да участват без да поставят условия. Скандалът сега се появява с излизането на сцената на израелските изпълнители. От няколко издания фестивалът се излъчва на запис и в арабски държави. През 1978 г. обаче ръководствата на няколко телевизии – в Йордания, Тунис, Алжир, Мароко и Обединените Арабски Емирства, взимат смелото решение да го ретранслират на живо. Нито една от тези страни не поддържа дипломатически отношения с Израел, а правителствата им дори не признават съществуването на еврейската държава. Сред изброените това прави само Йордания, но едва през 1994 г. Затова не е учудващо, че предварителната нагласа на тв-ръководствата е докато израелците са на сцената зрителите в тези страни да гледат нещо друго. Израелската песен се нарича „Обичам те“, но в арабския свят никой не научава това. В Алжир симулират пропадане на сигнала, в Обединените Арабски Емирства се появява говорител, който започва да съобщава програмата за следващия ден, в Йордания на екрана 3 минути стои снимка на ваза с нарциси без звук. Вазата цъфва отново в края на шоуто, когато Израел повежда класирането. В Йорданската телевизия се надяват на обрат при подреждането на песните, но понеже това не се случва, около 15 минути медията излъчва букета с нарциси. След това на екрана излиза говорителка, която съобщава, че сигналът от Париж се е изгубил и тя ще прочете крайните резултати. Говорителката казва, че е победила песента от Белгия. Останалите арабски телевизии не се церемонят толкова, а спират излъчването веднага след като се появяват първите резултати от националните журита и оставят зрителите си да гадаят кой е победил. Сред излъчващите фестивала има още една държава, която не поддържа дипломатически отношения с Израел – Съветският съюз. Централната телевизия в Москва обаче го предава на запис в друг ден, но все пак не изрязва израелската песен.[1]

Проблеми с правилата[редактиране | редактиране на кода]

От 1977 г. в правилата на конкурса е възстановено изискването всяка държава да представя песента си на официалния или един от официалните езици, вписани в конституцията ѝ. Шведът Бьорн Скифс обявява, че не е съгласен с това и заявява, че по време на финалната вечер ще пее на английски език. Организаторите на фестивала го предупреждават, че няма да му попречат да излезе на сцената, но ще дисквалифицират песента му. Той остава непреклонен. След като настойчиво е помолен и от телевизията, която го е изпратила, да не нарушава правилата, той отстъпва, но решава все пак да демонстрира несъгласието си по своеобразен начин. Първия куплет на песента си той изпява в безсмислици и чак тогава преминава към оригиналния текст на шведски език. Така принципно правилата не са нарушени и той остава в класирането, където заема 14-о място.[2]

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Жан Вале отново пее за Белгия, след като през 1970 г. се класира седми. От Евровизия 1974 е позната Ирен Шеер. Тогава тя представя Люксембург и заема 4 място.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Ирландия английски Колм Уилкинсън „Born to Sing“ „Роден да пее“ 86 5
02  Норвегия норвежки Ян Тайген „Mil etter mil“ „Миля след миля“ 0 20
03  Италия италиански Рики е повери „Questo amore“ „Тази любов“ 53 12
04  Финландия финландски Сея Симола „Anna rakkaudelle tilaisuus“ „Дайте шанс на любовта“ 2 18
05  Португалия португалски „Джемини“ „Dai-li-dou“ „Дай ли ду“ 5 17
06  Франция френски Жоел Прево „Il y aura toujours des violons“ „Тук винаги ще звучат цигулки“ 119 3
07  Испания испански, френски Хосе Велез „Bailemos un vals“ „Хайде да танцуваме валс“ 65 9
08  Великобритания английски „Ко-Ко“ „The Bad Old Days“ „Отминалите лоши дни“ 61 11
09  Швейцария френски Карол Ванси „Vivre“ „Живей“ 65 9
10  Белгия френски Жан Вале „L’amour ça fait chanter la vie“ „Любов, която те кара да пееш за живота“ 125 2
11  Нидерландия нидерландски „Хармони“ „'t Is OK“ „Всичко е наред“ 37 13
12  Турция турски Нилюфер и „Назар“ „Sevinçe“ „Когато те обичам“ 2 18
13  Германия немски Ирен Шеер „Feuer“ „Огън“ 84 6
14  Монако френски Калин и Оливие Тусан „Les jardins de Monaco“ „Градините на Монако“ 107 4
15  Гърция гръцки Таня Цанаклиду „Τσάρλυ Τσάπλιν“ „Чарли Чаплин“ 66 8
16  Дания датски „Мейбъл“ „Boom Boom“ „Бум бум“ 13 16
17  Люксембург френски Бакара „Parlez-vous français?“ „Говорите ли френски?“ 73 7
18  Израел иврит Изхар Коен и „Алфабета „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“) „Обичам те“ 157 1
19  Австрия английски, немски „Спрингтайм“ „Mrs. Caroline Robinson“ „Г-жа Керълайн Робинсън“ 14 15
20  Швеция шведски Бьорн Скифс „Det blir alltid värre framåt natten“ „Винаги става зле щом дойде нощта“ 26 14

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Ireland.svg Flag of Norway.svg Flag of Italy.svg Flag of Finland.svg Flag of Portugal.svg Flag of France.svg Flag of Spain.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Turkey.svg Flag of Germany.svg Flag of Monaco.svg Flag of Greece.svg Flag of Denmark.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Israel.svg Flag of Austria.svg Flag of Sweden.svg
Получаваща страна
 Ирландия 86 12 3 5 7 10 10 5 10 10 6 8
 Норвегия 0
 Италия 53 10 6 1 4 8 6 1 1 1 2 8 2 3
 Финландия 2 2
 Португалия 5 4 1
 Франция 119 6 3 10 2 2 5 8 6 8 6 4 10 5 8 8 1 5 12 10
 Испания 65 7 8 2 4 7 4 6 12 2 6 7
 Великобритания 61 3 6 2 3 2 4 2 6 8 7 3 5 2 5 3
 Швейцария 65 5 1 1 7 4 2 7 8 6 2 3 8 1 10
 Белгия 125 12 7 6 6 4 12 2 12 10 5 3 12 12 7 7 4 4
 Нидерландия 37 5 3 4 1 5 6 12 1
 Турция 2 1 1
 Германия 84 1 3 12 7 10 3 5 7 8 10 7 1 3 7
 Монако 107 4 4 7 8 5 1 10 5 6 10 5 7 4 10 8 1 12
 Гърция 66 7 2 5 8 10 7 4 4 4 10 3 2
 Дания 13 6 1 4 2
 Люксембург 73 2 12 12 12 7 3 3 2 6 1 7 6
 Израел 157 8 8 8 10 10 8 6 5 12 12 12 12 12 3 5 6 12 8
 Австрия 14 3 3 1 2 5
 Швеция 26 5 10 4 3 4

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6  Израел  Швейцария,  Нидерландия,  Турция,  Белгия,  Германия,  Люксембург
5  Белгия  Ирландия,  Франция,  Великобритания,  Монако,  Гърция
3  Люксембург  Италия,  Португалия,  Испания
1  Франция  Австрия
 Германия  Финландия
 Ирландия  Норвегия
 Монако  Швеция
 Нидерландия  Израел
 Испания  Дания

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]