Евровизия 1978

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1978
ESC 1978 logo.PNG
Дати
Финал22 април 1978 г.
Домакин
МястоFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Дворец на конгресите, Париж
ВодещиДениз Фабр
Леон Зитрон
Местно излъчванеTF1
Участници
Брой участници20
ЗавръщанеFlag of Denmark.svg Дания
Flag of Turkey.svg Турция
0 точкиFlag of Norway.svg Норвегия
Карта на участниците
  • ESC 1978 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1978 г.
Вот
ПобедителFlag of Israel.svg Израел
Изхар Конен и „Алфабета“ – „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“)

Евровизия
← 19771979 →
Евровизия 1978 в Общомедия

Евровизия 1978 е 23-то издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 22 април 1978 г. в Двореца на конгресите в Париж, Франция.

За първи път фестивалът се сдобива с двама водещи – Дениз Фабр и Леон Зитрон. Отново за първи път побеждава песен на иврит, при това в модерния към момента стил диско. Изхар Коен и групата „Алфабета“ от Израел повеждат почти веднага след като първите журита обявяват резултатите си и остават безапелационно начело до края. Норвегия е в другата крайност – Ян Тайген не получава нито една точка и остава последен. Този път, наместо визитки, преди всяка песен камерите показват на живо участниците зад кулисите.

През 1977 г. диско музиката е вече превзела планетата, което не си личи особено от песните в това издание на „Евровизия“. С две изключения – израелците и испанското дуо „Бакара“, което има няколко успешни хита зад гърба си и реално е най-известният участник на фестивала. В конкурса обаче испанците се представят от името на Люксембург и то с не най-мелодичния си сингъл, което логично се отразява в крайното класиране. Дебют за зрителите извън Италия прави един друг, оказал се впоследствие много популярен в почти цяла Европа, а и извън нея, проект – групата „Рики е повери“. Те записват по-късно песни, които се помнят и до днес, но сред тях не е тази от „Евровизия“. Неудачният избор на композиция ги нарежда едва на 12-о място. Освен гръцката, има още една песен, посветена на починалия през 1977 г. Чарли Чаплин с едноименно заглавие, която се опитва да стигне до конкурса. Тя се изпълнява от Петер, Сю и Марк, които участват във вътрешните финали в Германия. Там заемат трето място.

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Няма издание на фестивала, на което политическата обстановка в Европа и региона около континента да не оказва влияние. Независимо, че организаторите се опитват да държат „Евровизия“ далеч от политическите страсти, за което са заложили специална точка в правилата, забраняваща на участниците да демонстрират подобни пристрастия по какъвто и да е начин, това никога до този момент, а и по-нататък в годините, не е било пречка точно за политически скандали. Най – „проблемните“ в това отношение държави – Турция и Гърция, чиито телевизии постоянно в предишните години се бойкотират една-друга, този път решават да участват без да поставят условия. Скандалът сега се появява с излизането на сцената на израелските изпълнители. От няколко издания фестивалът се излъчва на запис и в арабски държави. През 1978 г. обаче ръководствата на няколко телевизии – в Йордания, Тунис, Алжир, Мароко и Обединените Арабски Емирства, взимат смелото решение да го ретранслират на живо. Нито една от тези страни не поддържа дипломатически отношения с Израел, а правителствата им дори не признават съществуването на еврейската държава. Сред изброените това прави само Йордания, но едва през 1994 г. Затова не е учудващо, че предварителната нагласа на тв-ръководствата е докато израелците са на сцената зрителите в тези страни да гледат нещо друго. Израелската песен се нарича „Обичам те“, но в арабския свят никой не научава това. В Алжир симулират пропадане на сигнала, в Обединените Арабски Емирства се появява говорител, който започва да съобщава програмата за следващия ден, в Йордания на екрана 3 минути стои снимка на ваза с нарциси без звук. Вазата цъфва отново в края на шоуто, когато Израел повежда класирането. В Йорданската телевизия се надяват на обрат при подреждането на песните, но понеже това не се случва, около 15 минути медията излъчва букета с нарциси. След това на екрана излиза говорителка, която съобщава, че сигналът от Париж се е изгубил и тя ще прочете крайните резултати. Говорителката казва, че е победила песента от Белгия. Останалите арабски телевизии не се церемонят толкова, а спират излъчването веднага след като се появяват първите резултати от националните журита и оставят зрителите си да гадаят кой е победил. Сред излъчващите фестивала има още една държава, която не поддържа дипломатически отношения с Израел – Съветският съюз. Централната телевизия в Москва обаче го предава на запис в друг ден, но все пак не изрязва израелската песен.[1]

Проблеми с правилата[редактиране | редактиране на кода]

От 1977 г. в правилата на конкурса е възстановено изискването всяка държава да представя песента си на официалния или един от официалните езици, вписани в конституцията ѝ. Шведът Бьорн Скифс обявява, че не е съгласен с това и заявява, че по време на финалната вечер ще пее на английски език. Организаторите на фестивала го предупреждават, че няма да му попречат да излезе на сцената, но ще дисквалифицират песента му. Той остава непреклонен. След като настойчиво е помолен и от телевизията, която го е изпратила, да не нарушава правилата, той отстъпва, но решава все пак да демонстрира несъгласието си по своеобразен начин. Първия куплет на песента си той изпява в безсмислици и чак тогава преминава към оригиналния текст на шведски език. Така принципно правилата не са нарушени и той остава в класирането, където заема 14-о място.[2]

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Жан Вале отново пее за Белгия, след като през 1970 г. се класира седми. От Евровизия 1974 е позната Ирен Шеер. Тогава тя представя Люксембург и заема 4 място.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Колм Уилкинсън „Born to Sing“ „Роден да пее“ 86 5
02 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Ян Тайген „Mil etter mil“ „Миля след миля“ 0 20
03 Flag of Italy.svg Италия италиански Рики е повери „Questo amore“ „Тази любов“ 53 12
04 Flag of Finland.svg Финландия финландски Сея Симола „Anna rakkaudelle tilaisuus“ „Дайте шанс на любовта“ 2 18
05 Flag of Portugal.svg Португалия португалски „Джемини“ „Dai-li-dou“ „Дай ли ду“ 5 17
06 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Жоел Прево „Il y aura toujours des violons“ „Тук винаги ще звучат цигулки“ 119 3
07 Flag of Spain.svg Испания испански, френски Хосе Велез „Bailemos un vals“ „Хайде да танцуваме валс“ 65 9
08 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски „Ко-Ко“ „The Bad Old Days“ „Отминалите лоши дни“ 61 11
09 Flag of Switzerland.svg Швейцария френски Карол Ванси „Vivre“ „Живей“ 65 9
10 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски Жан Вале „L’amour ça fait chanter la vie“ „Любов, която те кара да пееш за живота“ 125 2
11 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски „Хармони“ „'t Is OK“ „Всичко е наред“ 37 13
12 Flag of Turkey.svg Турция турски Нилюфер и „Назар“ „Sevinçe“ „Когато те обичам“ 2 18
13 Flag of Germany.svg Германия немски Ирен Шеер „Feuer“ „Огън“ 84 6
14 Flag of Monaco.svg Монако френски Калин и Оливие Тусан „Les jardins de Monaco“ „Градините на Монако“ 107 4
15 Flag of Greece.svg Гърция гръцки Таня Цанаклиду „Τσάρλυ Τσάπλιν“ „Чарли Чаплин“ 66 8
16 Flag of Denmark.svg Дания датски „Мейбъл“ „Boom Boom“ „Бум бум“ 13 16
17 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Бакара „Parlez-vous français?“ „Говорите ли френски?“ 73 7
18 Flag of Israel.svg Израел иврит Изхар Коен и „Алфабета „א-ב-ני-בי“ („А-Ба-Ни-Би“) „Обичам те“ 157 1
19 Flag of Austria.svg Австрия английски, немски „Спрингтайм“ „Mrs. Caroline Robinson“ „Г-жа Керълайн Робинсън“ 14 15
20 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Бьорн Скифс „Det blir alltid värre framåt natten“ „Винаги става зле щом дойде нощта“ 26 14

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Ireland.svg Flag of Norway.svg Flag of Italy.svg Flag of Finland.svg Flag of Portugal.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Spain.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Switzerland.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Turkey.svg Flag of Germany.svg Flag of Monaco.svg Flag of Greece.svg Flag of Denmark.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Israel.svg Flag of Austria.svg Flag of Sweden.svg
Получаваща страна
Flag of Ireland.svg Ирландия 86 12 3 5 7 10 10 5 10 10 6 8
Flag of Norway.svg Норвегия 0
Flag of Italy.svg Италия 53 10 6 1 4 8 6 1 1 1 2 8 2 3
Flag of Finland.svg Финландия 2 2
Flag of Portugal.svg Португалия 5 4 1
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 119 6 3 10 2 2 5 8 6 8 6 4 10 5 8 8 1 5 12 10
Flag of Spain.svg Испания 65 7 8 2 4 7 4 6 12 2 6 7
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 61 3 6 2 3 2 4 2 6 8 7 3 5 2 5 3
Flag of Switzerland.svg Швейцария 65 5 1 1 7 4 2 7 8 6 2 3 8 1 10
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 125 12 7 6 6 4 12 2 12 10 5 3 12 12 7 7 4 4
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 37 5 3 4 1 5 6 12 1
Flag of Turkey.svg Турция 2 1 1
Flag of Germany.svg Германия 84 1 3 12 7 10 3 5 7 8 10 7 1 3 7
Flag of Monaco.svg Монако 107 4 4 7 8 5 1 10 5 6 10 5 7 4 10 8 1 12
Flag of Greece.svg Гърция 66 7 2 5 8 10 7 4 4 4 10 3 2
Flag of Denmark.svg Дания 13 6 1 4 2
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 73 2 12 12 12 7 3 3 2 6 1 7 6
Flag of Israel.svg Израел 157 8 8 8 10 10 8 6 5 12 12 12 12 12 3 5 6 12 8
Flag of Austria.svg Австрия 14 3 3 1 2 5
Flag of Sweden.svg Швеция 26 5 10 4 3 4

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
6 Flag of Israel.svg Израел Flag of Switzerland.svg Швейцария, Flag of the Netherlands.svg Нидерландия, Flag of Turkey.svg Турция, Flag of Belgium (civil).svg Белгия, Flag of Germany.svg Германия, Flag of Luxembourg.svg Люксембург
5 Flag of Belgium (civil).svg Белгия Flag of Ireland.svg Ирландия, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция, Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания, Flag of Monaco.svg Монако, Flag of Greece.svg Гърция
3 Flag of Luxembourg.svg Люксембург Flag of Italy.svg Италия, Flag of Portugal.svg Португалия, Flag of Spain.svg Испания
1 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Flag of Austria.svg Австрия
Flag of Germany.svg Германия Flag of Finland.svg Финландия
Flag of Ireland.svg Ирландия Flag of Norway.svg Норвегия
Flag of Monaco.svg Монако Flag of Sweden.svg Швеция
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Flag of Israel.svg Израел
Flag of Spain.svg Испания Flag of Denmark.svg Дания

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]