Евровизия 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1968
Дати
Финал6 април 1968 г.
Домакин
МястоFlag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
Роял Албърт Хол, Лондон
ВодещиКети Бойл
РежисьорСтюарт Морис
Местно излъчванеБи Би Си (BBC)
Участници
Брой участници17
Карта на участниците
  • ESC 1968 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1968 г.
Вот
Система за гласуване10 членни журита, всеки от които може да поставя по 1 точка
ПобедителИспания Испания
Масиел – „La, la, la“

Евровизия
← 19671969 →
Евровизия 1968 в Общомедия

Евровизия 1968 е 13-ото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 6 април в Роял Албърт Xол в Лондон, Великобритания. Това е първият конкурс, който се излъчва цветен по някои държавни телевизии. Макар в миналото британците вече да са били домакини два пъти на фестивала, те са го провеждали, защото държавите-победители са отказвали, основно по финансови причини, да го организират у дома си. Така че това е първото издание, което Великобритания прави, след като нейна песен е спечелила предходната година. Побеждава Испания с песента „Ля, ля, ля“, изпълнена от Масиел. Победата ѝ е на кантар с разлика от само една точка. В това издание е представена и една от най-знаковите композиции на фестивала като цяло – „Congratulations“ на Клиф Ричард, заела второ място. Трета, с песента „La source“, остава французойката Изабел Обре, победителка от 1962 година. Телевизията-домакин Би Би Си, която вече веднъж е правила революционни промени на „Евровизия“, отново е пионер – за първи път фестивалът е заснет и излъчен в цвят. Това е и първия конкурс, чийто запис е съхранен не на кинолента, а в бързо навлизащия нов формат – видео. По това време на континента обаче едва 7 държави са технически готови да излъчват цветно, останалите го показват в черно-бяло.[1]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Изданието се провежда в самия разгар на Пражката пролет. Чехословашката държава е отворила границите си и нейните поданици могат свободно да пътуват в Западните страни. Снети са ограниченията и за участието им в мероприятия на Запад. Това дава възможност за първи път на фестивала легално да се включи изпълнител от Източноевропейска държава с благоволението на родината си – чехословакът Карел Гот представя Австрия. По това време „Евровизия“ вече се излъчва в почти всички социалистически държави в Европа, без Албания, и появата му на сцената и на малкия екран помага за огромната му популярност. Впоследствие той изнася турнета навсякъде, канен е за рецитал и на „Златният Орфей“.[2] Същевременно съмнения подклажда победата на испанската песен. Те се подсилват от обвиненията, които класираният втори – Клиф Ричард, отправя към някои национални журита. Разследване обаче не е предприето.[3] Едва през 2008 година Испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който разкрива, че управлявалият в онези години диктатор Франсиско Франко е подкупил журитата в няколко държави, за да подсилят гласовете за Испания и така страната му да спечели фестивала. Според филма, едно от журитата, които е дало солидно рамо на испанския певец, е това в Югославия, където по това време управлява друг именит диктатор – Тито[4][5] Целта на испанския управник била да поразчисти имиджа на страната си, опетнен от обвиненията за деспотизъм и нарушаване на човешките права, като организира този твърде популярен конкурс в Мадрид. Директорът на фестивала през 2008 година Бьорн Ериксен обаче заявява, че няма да предизвиква разследване за събития с такава огромна давност.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Карлос Мендес „Verão“ „Лято“ 5 11
02 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Рони Тобер „Morgen“ „Утре“ 1 16
03 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски Клод Ломбар „Quand tu reviendras“ „Когато се върнеш“ 8 7
04 Flag of Austria.svg Австрия немски Карел Гот „Tausend Fenster“ „Хиляди прозорци“ 2 13
05 Flag of Luxembourg.svg Люксембург френски Крис Балдо и Софи Гарел „Nous vivrons d’amour“ „Ще живеем в любов“ 5 11
06 Flag of Switzerland.svg Швейцария италиански Джани Масколо „Guardando il sole“ „Гледам слънцето“ 2 13
07 Flag of Monaco.svg Монако френски Лин и Уили „A chacun sa chanson“ „Всеки има своя песен“ 8 7
08 Flag of Sweden.svg Швеция шведски Клас-Йоран Хедерстрьом „Det börjar verka kärlek, banne mej“ „По дяволите, това започва да прилича на любов“ 15 5
09 Flag of Finland.svg Финландия финландски Кристина Хаутала „Kun kello käy“ „Когато часовникът тиктака“ 1 16
10 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция френски Изабел Обре „La source“ „Източник“ 20 3
11 Flag of Italy.svg Италия италиански Серджо Ендриго „Marianne“ „Мариане“ 7 10
12 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Клиф Ричард „Congratulations“ „Поздравления“ 28 2
13 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Од Бьоре „Stress“ „Стрес“ 2 13
14 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Пат МакГигън „Chance of a lifetime“ „Шансът на живота“ 18 4
15 Flag of Spain.svg Испания испански Масиел „La, la, la“ „Ля, ля, ля“ 29 1
16 Flag of Germany.svg Германия немски Венке Мюре „Ein Hoch der Liebe“ „По-високо от любовта“ 11 6
17 Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия сърбохърватски Лучи Капурсо и Хамо Хайдарходжич „Jedan dan“ „Един ден“ 8 7

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Portugal.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Austria.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Monaco.svg Flag of Sweden.svg Flag of Finland.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Italy.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Norway.svg Flag of Ireland.svg Flag of Spain.svg Flag of Germany.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Точки
Flag of Portugal.svg Португалия 2 3 - 5
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 1 - 1
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 1 1 1 3 1 1 - 8
Flag of Austria.svg Австрия 2 - 2
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 1 1 1 1 1 - 5
Flag of Switzerland.svg Швейцария 2 2
Flag of Monaco.svg Монако 2 1 3 1 1 - 8
Flag of Sweden.svg Швеция 1 1 1 2 6 4 - 15
Flag of Finland.svg Финландия 1 - 1
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 3 6 2 3 3 1 2 - 20
Flag of Italy.svg Италия 1 2 2 2 7
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 1 2 2 1 4 5 3 2 4 1 1 2 - 28
Flag of Norway.svg Норвегия 1 1 - 2
Flag of Ireland.svg Ирландия 1 1 1 4 1 4 6 18
Flag of Spain.svg Испания 4 2 1 4 3 4 3 1 1 6 - 29
Flag of Germany.svg Германия 1 1 2 5 2 - 11
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия 1 1 1 1 3 1 8

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]