Евровизия 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1968
Дати
Финал 6 април 1968 г.
Домакин
Място Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
Роял Албърт Хол, Лондон
Водещи Кети Бойл
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си (BBC)
Участници
Брой участници 17
Карта на участниците
  • ESC 1968 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1968 г.
Вот
Система за гласуване 10 членни журита, всеки от които може да поставя по 1 точка
Победител Испания Испания
Масиел – „La, la, la“

Евровизия
← 19671969 →
Евровизия 1968 в Общомедия

Евровизия 1968 е 13-ото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 6 април в Роял Албърт Xол в Лондон, Великобритания. Това е първият конкурс, който се излъчва цветен по някой държавни телевизии. Макар в миналото британците вече да са били домакини два пъти на фестивала, те са го провеждали, защото държавите-победители са отказвали, основно по финансови причини, да го организират у дома си. Така че това е първото издание, което Великобритания прави, след като нейна песен е спечелила предходната година. Побеждава Испания с песента „Ля, ля, ля“, изпълнена от Масиел. Победата ѝ е на кантар с разлика от само една точка. В това издание е представена и една от най-знаковите композиции на фестивала като цяло – „Congratulations“ на Клиф Ричард, заела второ място. Трета, с песента „La source“, остава французойката Изабел Обре, победителка от 1962 година. Телевизията-домакин Би Би Си, която вече веднъж е правила революционни промени на „Евровизия“, отново е пионер – за първи път фестивалът е заснет и излъчен в цвят. Това е и първия конкурс, чийто запис е съхранен не на кинолента, а в бързо навлизащия нов формат – видео. По това време на континента обаче едва 7 държави са технически готови да излъчват цветно, останалите го показват в черно-бяло.[1]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Изданието се провежда в самия разгар на Пражката пролет. Чехословашката държава е отворила границите си и нейните поданици могат свободно да пътуват в Западните страни. Снети са ограниченията и за участието им в мероприятия на Запад. Това дава възможност за първи път на фестивала легално да се включи изпълнител от Източноевропейска държава с благоволението на родината си – чехословакът Карел Гот представя Австрия. По това време „Евровизия“ вече се излъчва в почти всички социалистически държави в Европа, без Албания, и появата му на сцената и на малкия екран помага за огромната му популярност. Впоследствие той изнася турнета навсякъде, канен е за рецитал и на „Златният Орфей“.[2] Същевременно съмнения подклажда победата на испанската песен. Те се подсилват от обвиненията, които класираният втори – Клиф Ричард, отправя към някои национални журита. Разследване обаче не е предприето.[3] Едва през 2008 година Испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който разкрива, че управлявалият в онези години диктатор Франсиско Франко е подкупил журитата в няколко държави, за да подсилят гласовете за Испания и така страната му да спечели фестивала. Според филма, едно от журитата, които е дало солидно рамо на испанския певец, е това в Югославия, където по това време управлява друг именит диктатор – Тито[4][5] Целта на испанския управник била да поразчисти имиджа на страната си, опетнен от обвиненията за деспотизъм и нарушаване на човешките права, като организира този твърде популярен конкурс в Мадрид. Директорът на фестивала през 2008 година Бьорн Ериксен обаче заявява, че няма да предизвиква разследване за събития с такава огромна давност.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Португалия португалски Карлос Мендес „Verão“ „Лято“ 5 11
02  Нидерландия нидерландски Рони Тобер „Morgen“ „Утре“ 1 16
03  Белгия френски Клод Ломбар „Quand tu reviendras“ „Когато се върнеш“ 8 7
04  Австрия немски Карел Гот „Tausend Fenster“ „Хиляди прозорци“ 2 13
05  Люксембург френски Крис Балдо и Софи Гарел „Nous vivrons d’amour“ „Ще живеем в любов“ 5 11
06  Швейцария италиански Джани Масколо „Guardando il sole“ „Гледам слънцето“ 2 13
07  Монако френски Лин и Уили „A chacun sa chanson“ „Всеки има своя песен“ 8 7
08  Швеция шведски Клас-Йоран Хедерстрьом „Det börjar verka kärlek, banne mej“ „По дяволите, това започва да прилича на любов“ 15 5
09  Финландия финландски Кристина Хаутала „Kun kello käy“ „Когато часовникът тиктака“ 1 16
10  Франция френски Изабел Обре „La source“ „Източник“ 20 3
11  Италия италиански Серджо Ендриго „Marianne“ „Мариане“ 7 10
12  Великобритания английски Клиф Ричард „Congratulations“ „Поздравления“ 28 2
13  Норвегия норвежки Од Бьоре „Stress“ „Стрес“ 2 13
14  Ирландия английски Пат МакГигън „Chance of a lifetime“ „Шансът на живота“ 18 4
15  Испания испански Масиел „La, la, la“ „Ля, ля, ля“ 29 1
16  Германия немски Венке Мюре „Ein Hoch der Liebe“ „По-високо от любовта“ 11 6
17  Югославия сърбохърватски Лучи Капурсо и Хамо Хайдарходжич „Jedan dan“ „Един ден“ 8 7

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Flag of Portugal.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Austria.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Monaco.svg Flag of Sweden.svg Flag of Finland.svg Flag of France.svg Flag of Italy.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Norway.svg Flag of Ireland.svg Flag of Spain.svg Flag of Germany.svg Flag of SFR Yugoslavia.svg Точки
 Португалия 2 3 - 5
 Нидерландия 1 - 1
 Белгия 1 1 1 3 1 1 - 8
 Австрия 2 - 2
 Люксембург 1 1 1 1 1 - 5
 Швейцария 2 2
 Монако 2 1 3 1 1 - 8
 Швеция 1 1 1 2 6 4 - 15
 Финландия 1 - 1
 Франция 3 6 2 3 3 1 2 - 20
 Италия 1 2 2 2 7
 Великобритания 1 2 2 1 4 5 3 2 4 1 1 2 - 28
 Норвегия 1 1 - 2
 Ирландия 1 1 1 4 1 4 6 18
 Испания 4 2 1 4 3 4 3 1 1 6 - 29
 Германия 1 1 2 5 2 - 11
 Югославия 1 1 1 1 3 1 8

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]