Евровизия 1968

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Евровизия 1968

Финал 6 април

Водещи Кети Бойл
Режисьор Стюарт Морис
Местно излъчване Би Би Си (BBC)
Място Роял Албърт хол, Лондон
Победител Масиел - „La la la“
Система за гласуване 10 членни журита,
всеки от които
може да поставя
по 1 точка

Брой участници 17

Карта на участниците
  • ESC 1968 Map.svg
      Участващи страни
Евровизия
 1967 Wiki Eurovision Heart (Infobox).svg 1969 
Евровизия 1968 в Общомедия
Роял Албърт Хол
Масиел

Евровизия 1968 е 13-тото издание на песенния конкурс. То се провежда на 6 април в Роял Албърт хол в Лондон, Великобритания. Това е първият конкурс, който се излъчва цветен по някой държавни телевизии.

История[редактиране | редактиране на кода]

Макар в миналото британците вече да са били домакини два пъти на фестивала, те са го провеждали, защото държавите-победители са отказвали, основно по финансови причини, да го организират у дома си. Така че това е първото издание, което Великобритания прави, след като нейна песен е спечелила предходната година. Побеждава Испания с песента "Ля, ля, ля", изпълнена от Масиел. Победата ѝ е на кантар с разлика от само една точка. В това издание е представена и една от най-знаковите композиции на фестивала като цяло - "Congratulations" на Клиф Ричард, заела второ място. Трета, с песента "La source", остава французойката Изабел Обре, победителка от 1962 година. Телевизията-домакин Би Би Си, която вече веднъж е правила революционни промени на "Евровизия", отново е пионер - за първи път фестивалът е заснет и излъчен в цвят. Това е и първия конкурс, чийто запис е съхранен не на кинолента, а в бързо навлизащия нов формат - видео.[1] По това време на континента обаче едва 7 държави са технически готови да излъчват цветно, останалите го показват в черно-бяло.[2]

Политически страсти[редактиране | редактиране на кода]

Изданието се провежда в самия разгар на Пражката пролет. Чехословашката държава е отворила границите си и нейните поданици могат свободно да пътуват в Западните страни. Снети са ограниченията и за участието им в мероприятия на Запад. Това дава възможност за първи път на фестивала легално да се включи изпълнител от Източноевропейска държава с благоволението на родината си - чехословакът Карел Гот представя Австрия. По това време "Евровизия" вече се излъчва в почти всички социалистически държави в Европа, без Албания, и появата му на сцената и на малкия екран помага за огромната му популярност. Впоследствие той изнася турнета навсякъде, канен е за рецитал и на "Златният Орфей".[3] Същевременно съмнения подклажда победата на испанската песен. Те се подсилват от обвиненията, които класираният втори - Клиф Ричард, отправя към някои национални журита. Разследване обаче не е предприето.[4] Едва през 2008 година Испанската национална телевизия TVE излъчва документален филм, който разкрива, че управлявалият в онези години диктатор Франсиско Франко е подкупил журитата в няколко държави, за да подсилят гласовете за Испания и така страната му да спечели фестивала. Според филма, едно от журитата, които е дало солидно рамо на испанския певец, е това в Югославия, където по това време пък управлява друг именит диктатор - Тито[5][6] Целта на испанския управник била да поразчисти имиджа на страната си, опетнен от обвиненията за деспотизъм и нарушаване на човешките права, като организира този твърде популярен конкурс в Мадрид. Директорът на фестивала през 2008 година Бьорн Ериксен обаче заявява, че няма да предизвиква разследване за събития с такава огромна давност.[7]

Участници и резултати[редактиране | редактиране на кода]

# Страна Език Изпълнител Песен Превод Точки Място
1 Флаг на Португалия Португалия португалски Карлос Мендес "Verão" "Лято" 5 11
2 Флаг на Нидерландия Нидерландия нидерландски Рони Тобер "Morgen" "Утре" 1 16
3 Флаг на Белгия Белгия френски Клод Ломбар "Quand tu reviendras" "Когато се върнеш" 8 7
4 Флаг на Австрия Австрия немски Карел Гот "Tausend Fenster" "Хиляди прозорци" 2 13
5 Флаг на Люксембург Люксембург френски Крис Балдо и Софи Гарел "Nous vivrons d’amour" "Ще живеем в любов" 5 11
6 Флаг на Швейцария Швейцария италиански Джани Масколо "Guardando il sole" "Гледам слънцето" 2 13
7 Флаг на Монако Монако френски Лин и Уили "A chacun sa chanson" "Всеки има своя песен" 8 7
8 Флаг на Швеция Швеция шведски Клас-Йоран Хедерстрьом "Det börjar verka kärlek, banne mej" "По дяволите, това започва да прилича на любов" 15 5
9 Флаг на Финландия Финландия финландски Кристина Хаутала "Kun kello käy" "Когато часовникът тиктака" 1 16
10 Флаг на Франция Франция френски Изабел Обре "La source" "Източник" 20 3
11 Флаг на Италия Италия италиански Серджо Ендриго "Marianne" "Мариане" 7 10
12 Флаг на Великобритания Великобритания английски Клиф Ричард "Congratulations" "Поздравления" 28 2
13 Флаг на Норвегия Норвегия норвежки Од Бьоре "Stress" "Стрес" 2 13
14 Флаг на Република Ирландия Ирландия английски Пат МакГигън "Chance of a lifetime" "Шансът на живота" 18 4
15 Флаг на Испания Испания испански Масиел "La, la, la…" "Ля, ля, ля..." 29 1
16 Флаг на Германия Германия немски Венке Мюре "Ein Hoch der Liebe" "По-високо от любовта" 11 6
17 Флаг на Югославия Югославия сърбохърватски Лучи Капурсо и Хамо Хайдарходжич "Jedan dan" "Един ден" 8 7

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

  Португалия Нидерландия Белгия Австрия Люксембург Швейцария Монако Швеция Финландия Франция Италия Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Норвегия Република Ирландия Испания Германия Социалистическа федеративна република Югославия Общо
Португалия   - - - - - - - - - - - 2 - 3 - - 5
Нидерландия -   - - - - - - - - 1 - - - - - - 1
Белгия 1 -   - - - - - 1 1 3 1 - - 1 - - 8
Австрия - - -   - - - - - - - - - - 2 - - 2
Люксембург - 1 - 1   - 1 - - 1 - 1 - - - - - 5
Швейцария - - - - -   - - - - - - - - - - 2 2
Монако - 2 - - 1 -   - 3 - - 1 - 1 - - - 8
Швеция 1 1 - - - - -   1 - - 2 6 4 - - - 15
Финландия - - - - - - - -   - - - 1 - - - - 1
Франция - 3 6 2 3 3 - 1 -   2 - - - - - - 20
Италия 1 - - - - 2 - - - -   - - - - 2 2 7
Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия 1 2 2 - 1 4 5 3 2 4 1   - 1 - 2 - 28
Норвегия - - - - 1 - - - - - - -   - 1 - - 2
Република Ирландия 1 1 1 4 1 - - 4 - - - - -   - - 6 18
Испания 4 - - 2 1 - 4 - 3 4 3 - 1 1   6 - 29
Германия - - - - 1 1 - 2 - - - 5 - - 2   - 11
Социалистическа федеративна република Югославия 1 - 1 1 1 - - - - - - - - 3 1 -   8

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Грешка в Lua: not enough memory.