Карел Гот

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карел Гот
Karel Gott
чешки певец
Karel Gott 2018.jpg
2018 г.; 2002 г.
Роден
Починал
Погребан Прага, Чехия

Образование Пражка консерватория
Музикална кариера
Стил поп музика, шансон, романс, естрадна музика
Инструменти китара, вокал
Глас тенор
Активност от 1958 г. до 2019 г.

Подпис Karel Gott - autograph.jpg
Уебсайт www.karelgott.com
Карел Гот в Общомедия

Карел Гот (на чешки: Karel Gott) е чешки певец, наричан „Кралят на чешката поп музика“. Той е сред чешките певци с най-голяма световна популярност.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в семейство от немски произход на 14 юли 1939 г. в Пилзен, но когато е на 6 години семейството му се мести в Прага. През 1954 г. Карел Гот кандидатства в Пражката академия за архитектура, изкуство и дизайн (UMPRUM), но не го приемат. Започва работа като електротехник машиностроителния комбинат „ЧКД“, а в свободното си време пее по заведения. Развива ранен интерес към джаз музиката, опитва се да учи китара и контрабас, но решава да се концентрира върху пеенето и започна да взема частни уроци. През 1950-е години се изявява като аматьор и участва в певчески конкурси. Започва кариерата си като певец в пражко кафене покрай река Вълтава през 1958 г. През 1960 г. започва да учи оперно пеене в Пражката консерватория. Животът му се променя през 1962 г., когато получава предложение от театър „Семафор“ и през същата година печели радио конкурс с песента „Когато сме два пъти по-стари“. На следващата година печели за първи път конкурса „Златен славей“ с песента „Покрити със сняг очи“.[1] През 1967 г. е издаден първият му албум на немския издател Deutsche Grammophon. В края на 1960-те години изнася концерти в Лас Вегас. След успехи в САЩ, Канада, Източна и Западна Европа, където е издаден първият му (и златен) албум и когато името му започва да украсява декоративния атрибут „Златният глас от Прага“, той започва нова работа и на чехословашката сцена. На 18 май 1968 г. западногерманската телевизия ARD излъчва редовното си съботно шоу „Einer wird gewinnen“, в което Карел Гот се появява с песента „Weißt du wohin“, а на 1 октомври 1968 г. Polydor издава първата му дългосвиреща плоча „Die goldene Stimme aus Prag“, която му печели първо място в хит парада на Западна Германия (Nummer-eins-Hit in Deutschland 1969) и първата му обиколка из 10-те най-големи градове в Западна Германия. След Пражката пролет през 1968 година, използвайки славата и популярността си, помага на други автори, като изпълнява техни песни, и се премества в ГДР, а по време на Евровизия през 1968 г. представя Австрия с песента „Tausend Fenster“, с която заема 13-ото място. По време на инвазията на Варшавския договор на 21 август 1968 г. той е на фестивала в Сопот, Полша, където започва да се тревожи как ще продължи с работните си ангажименти в ГДР. Върща се от Сопот в Прага и прави турне до Хамбург. През 1969 г. печели бронзовата Братиславска лира с песента „Hej, páni konšelé“ („Ей, господа съветници“), която Густав Хусак впоследствие критикува в речта си с думи, намекващи за текста на песента, че Карел Гот би искал рай на земята, да живее както в капитализма, така и да работи като в социализма. През този период популярността му достига международно измерение. Неговият образ в ГДР продължава да се създава от Полидор. През 1971 г. емигрира в Западна Германия за шест месеца. Комунистическите власти се притесняват, като знаят, че емиграцията му ще има отрицателен ефект върху „нормализирането“ след събитията от Пражката пролет. Гот решава да се върне в страната си главно заради родителите си. Осъществява две големи международни турнета през 1971 – 72 г. През 1973 г. печели златния рекорд на Supraphon за продажба на албума „My Czech Favorites“ в чужбина. Supraphon е неговият издател в родината му, докато за Германия това е „Polydor“. Гот се адаптира към тенденциите и през 70-те години и има по-дълги коси и якета с големи яки или панталони с висока талия с широк завършек. По това време са създадени много музикални програми, където той свири и пее – например „The Star Falls Up“, „Išel macek“, „Bread and Salt“ и други подобни. От 1972 г. той е придружаван от вокалното трио Житка Зеленкова, Власта Каховчова и Ярмила Шулерова.

От 1973 г. е заснета програмата „Singing Karel Gott“, в която се записват редовни концерти на Гот в Slaný. Различни гости в програмата пеят с него. Шоуто се излъчва от 1973 до 1978 г., а през 1979 г. излиза албум, озаглавен „The Best of Karel Gott Sings“. През 70-те има успехи в Чехословакия, често изнася концерти, издава поне един запис всяка година, а също има и много хитове – „Kávu si osladím“, „Kdepak ty ptáčku hnízdo máš“, „Je jaká je“, „Cítím“, „Zloděj dobytka“ и други. Освен това той започва традиция да изнася коледни концерти през 1973 г. – те се провеждат на всеки две години.

През 1977 г., като повечето артисти в Чехословакия, той подписва т. нар. „антихартна декларация“ за подкрепа на режима, след като се появява „Харта 77“ за спазване на човешките права в Чехословакия. Движението „Харта 77“ допринася не на последно място за падането на социалистическия режим. Гот твърди, че е бил подмамен да я подпише.

Най-големият успех в кариерата на Гот е през 1980-е години, когато добива световна и известност и се изявява не само в Чехословакия, но също и в Съветския съюз, цяла Европа, особено в Германия[1], и Азия. Той разширява своя репертоар от поп чрез „народни песни“ до адаптирани композиции от класическата музика. Освен това е участвал в няколко игрални филма и кратки документални филми. Записи от концертите му от Люцерн (1979, 1980, 1981 и 1982), но и от други зали, често се излъчват по телевизията.

Почетен гост е на фестивала „Златният Орфей“ през 1974 и 1986 г.

През 1990 г. решава да прекрати кариерата си, но след успешен прощален концерт променя решението си и продължава да работи над нови албуми. През 1991 г. той е въведен в Залата на славата на музикалните чешки награди „Anděl Music Awards“, а през 1992 г. неговият албум „Když muž se ženou snídá“ се превръща в най-продавания албум на годината (той също получава същите награди през 1995 и 1997 г.). През май 1993 г. обявява на пресконференция създаването на фондация Karel Gott Interpo. Целта ѝ е подпомагане на децата на полицаи, загубили живота си, докато изпълняват служебните си задължения. Гот дарява 4 милиона крони на фондацията, когато е основана, а нейните партньори (противоречивите бизнесмен Франтишек Mrzek и Мирослав Провод) даряват по половин милион. През 90-те години Гот започва да се фокусира повече върху рисуването. Излага картини в Чехия и в чужбина. През деветдесетте години изнася концерти в Обединените арабски емирства и Китай, пред 600 милиона зрители на „Евровизия“ и „Карнеги Хол“ в Ню Йорк.

По време на дългата си творческа кариера Карел Гот записва над две хиляди песни. Продал е десетки милиони плочи и дискове.[1] Само в Чехия са издадени над 200 негови албума. В чужбина са продадени над 30 милиона аудионосители с негови записи. Най-продаван албум в кариерата му остава дългосвирещата плоча от 1977 г. „Карел Готт“ (С60-09311-2)[2], издадена от „Мелодия“ в СССР, с тираж от 4,5 милиона копия. В Чехословакия най-продаваният му албум е коледната дългасвиреща плоча от 1969 г. „Vánoce ve zlaté Praze“, издадена от „Supraphon“ и „Polydor“, като над 700000 копия от нея са продадени в Чехословакия и 1, 5 милиона в чужбина. Карел Гот се снима в над 30 художествени филма, предимно музикални и комедийни, като в 20 от тях изигрва самия себе си.[3] Най-известната му песен е „Lady Carneval“, преведена на 13 езика. По време на Студената война той е от малкото изпълнители от социалистическия лагер, комуто е разрешено да концертират и в Западна, и в Източна Германия.

През 2014 г. е обявен за „Абсолютен славей“ на чешката поп музика.[4]

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Карел Гот се снима в много филми и сериали.

  • 1963 – Revue pro banjo
  • 1964 – Limonádový Joe aneb Koňská opera
  • 1964 – Starci na chmelu
  • 1964 – Kdyby tisíc klarinetů
  • 1964 – Komedie s Klikou
  • 1964 – Zlatý zub
  • 1965 – Karel Gott: Trezor
  • 1966 – Revue v mlze/ Revue na scestí
  • 1966 – Can-Can
  • 1967 – Mučedníci lásky
  • 1967 – Píseň pro Rudolfa III.
  • 1967 – Ta naše písnička česká
  • 1967 – Sedm žen Alfonse Karáska
  • 1968 – Čas slunce a růží
  • 1969 – Slasti Otce vlasti
  • 1969 – Charleys Onkel
  • 1972 – Dorotka a zpěvák
  • 1973 – Třicet panen a Pythagoras
  • 1974 – ¡Señoras y señores!
  • 1974 – Hvězda padá vzhůru
  • 1975 – Romance za korunu
  • 1976 – Parta hic
  • 1980 – Graf Thun läst bitten
  • 1980 – Trhák
  • 1980 – Aber Doktor!
  • 1980 – V hlavní roli Oldřich Nový
  • 1981 – Štědrý den bratří Mánesů
  • 1981 – Scusi, wo liegt Belcanto?
  • 1983 – Star in Glück
  • 1986 – Není sirotek jako sirotek
  • 1986 – Bylo nás šest
  • 1986 – Karel Gott (документален филм)
  • 1987 – Poslední leč Alfonse Karáska
  • 1991 – The Best of Big Helga
  • 1991 – Maratón
  • 1992 – Dědictví aneb Kurvahošigutntag
  • 1992 – Marcela má křtiny
  • 1993 – Fontána pre Zuzanu 2
  • 1993 – Šakalí léta
  • 1993 – Uctivá poklona, pane Kohn
  • 1994 – Kalkofes Mattscheibe
  • 1994 – Stalo se na podzim
  • 1997 – Hinter Gittern – der Frauenknast
  • 2000 – Pra pra pra
  • 2001 – Z pekla štěstí 2
  • 2002 – Hinter Gittern
  • 2005 – Hrubeš a Mareš jsou kamarádi do deště
  • 2006 – Cesta ke štěstí
  • 2007 – Taco und Kanichen
  • 2008 – Nestyda
  • 2008 – Comeback
  • 2009 – Veni Vidi Vici
  • 2009 – Fenomén Gott (документален)
  • 2010 – Zeiten ändern dich
  • 2012 – Okres na severovýchodě
  • 2013 – Škoda lásky
  • 2014 – Dědictví aneb Kurvaseneříká
  • 2016 – Decibely lásky
  • 2018 – Když draka bolí hlava
  • 2020 – Karel

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Гот е автор на следните книги:

  • 1968 – „Říkám to písní“;
  • 1999 – „Karel Gott – Obrazy“;
  • 2002 – „Obrazy aneb Proč je pro mě důležité malovat“;
  • 2009 – „Karel Gott – Legenda“;
  • 2014 – „Zwischen zwei Welten: Mein Leben“.

Личен живот[редактиране | редактиране на кода]

Гот със съпругата си Ивана, 2014 г.
  • От различни връзки има две по-големи (Доминика, р. 1973, както и Лучия, р. 1987) и две по-малки дъщери (Шарлот-Ела, р. 2006, и Ели-Софи, р. 2008) от съпругата си Ивана Готова (р. 1976 г.), с която сключва брак през 2008 година.[1]
  • От 1969 до 2005 г. Гот живее във вила в Jevany, на изток от Прага. Понастоящем там се помещава Музеят на Готланд, отворен за обществеността. Там може да се видят подробности за живота на Карел Гот.
  • Карел Гот често е посещавал Страховския манастир в Прага, където почитателите му са имали възможността да го срещнат случайно. Той е католик.

Смърт[редактиране | редактиране на кода]

Гробът на Карел Гот в гробището Малвазин

Умира на 1 октомври 2019 г. в Прага от левкемия.[1] В последните си години е имал онкологични заболявания. Месец преди да почине Гот заявява, че е диагностициран с миелоидна левкемия и няма намерение да се отказва и ще се бори с болестта, докато не я победи.[3][5] Погребан е с всички държавни почести на 12 октомври с. г., като в този ден е обявен национален траур в негова памет. На церемонията в пражката катедрала „Свети Вит“ е отслужена меса и присъстват семейството му, президентът на Чехия Милош Земан, премиерът Андрей Бабиш и словашкият му колега Петер Пелегрини, бившите първи дами Дагмар Хавлова и Ливия Клаусова, политици, музиканти и актьори. Общественото поклонение събира около 50 хиляди души. Ковчегът му е изнесен под звуците на най-голямата чешка камбана „Зикмунд“, която бие само по специални поводи.[6][7] Останките на Гот са кремирани в крематориума в Мотол малко след церемонията. На 20 декември 2019 г. урната му е поставена в гроб в гробището Малвазин в Прага.

Награди и отлчия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1977 – Заслужил артист на Чехословакия.
  • 1982, 1984, 1995 – „Златен камертон“, годишната награда за най-много продадени записи в Германия.[1]
  • 1985 – Народен артист на Чехословакия.
  • 1989 – Орден за приятелство на народите, СССР.
  • 2009 – Златен медал за заслуги.
  • „Златен славей“ (42 награди)
  • 2014 – „Абсолютен славей“ и „Платинен славей“.
  • 2017 – „Сребърен стрелец“
  • 2018 – Награда „Певец на века“ на Чешкото радио.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]