Евровизия 1993

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1993
Дати
Финал15 май 1993 г.
Домакин
МястоFlag of Ireland.svg Ирландия
Грийн Гленс Арена, Милстрийт
ВодещиФионуала Суийни
РежисьорАнита Нотаро
Местно излъчванеИрландска радио-телевизия (RTÉ)
Участници
Брой участници25
ДебютFlag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина
Flag of Slovenia.svg Словения
Flag of Croatia.svg Хърватия
ОттеглянеYugoslavia flag 300.png Югославия
Карта на участниците
  • ESC 1993 Map.svg
      Страни, които участват на финала
      Страни, които губят „Квалификация за Милстрийт“
      Страни, участвали преди, но не и през 1993 г.
Вот
Система за гласуванеВсяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
ПобедителFlag of Ireland.svg Ирландия
Нийв Кавана – „In Your Eyes

Евровизия
← 19921994 →
Евровизия 1993 в Общомедия

Евровизия 1993 е 38-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 15 май 1993 г. в Милстрийт, графство Корк, Ирландия, на сцената на „Грийн Гленс Арена“.

Ирландия печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Линда Мартин печели през 1992 г. в Малмьо, Швеция, с песента „Why Me?“ със 155 точки. Това е четвърта победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г. и 1987 г.) и четвъртият път, в който Ирландия е домакин на песенния конкурс (след 1971 г., 1981 г. и 1988 г.). Водеща на събитието е Фионуала Суийни.

През тази година, числото на участващи страни отново се увеличава и стига 25, като своя дебют правят 3 държави от Източна Европа след разпадането на комунистическия блок – Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия, докато Югославия (която сега включва само Косово, Сърбия и Черна гора) се оттегля заради забраната за участие на песенния конкурс, който спазва санкциите по Резолюция 757 на Съвета за сигурност на ООН след Хърватската война за независимост и Босненската война.[1]

Песенният конкурс от 1993 г. е последният път, в който журитата гласуват по телефонни линии, като през следващата година са въведени сателитни видео връзки, чрез които зрителите ще могат да виждат говорителите, които обявяват точките от всяка една участваща държава на телевизионния екран. Тази година по време на гласуването, заради технически затруднения, Малта е последната страна, която обявява своите точки.

Победител става представителката на страната-домакин ИрландияНийв Кавана и нейната песен „In Your Eyes“ със 187 точки. Това е пета победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г., 1987 г. и 1992 г.) и втора поредна победа за това десетилетие (след 1992 г.). Тази пета победа дава на Ирландия равенство, по броя от пет победи в песенния конкурс, постигнати от Франция през 1977 г. и Люксембург през 1983 г. Ирландия става четвъртата държава, която е спечелила песенния конкурс в две поредни години, като предишните три държави, които правят това са: Испания през 1968 г. и 1969 г., Люксембург през 1972 г. и 1973 г., и Израел през 1978 г. и 1979 г. На второ място, за втора поредна година е Великобритания, този път със 164 точки, на трето място е Швейцария със 148 точки, на четвърто място е Франция със 121 точки, а на пето място е Норвегия със 120 точки.

Първите две страни на този песенен конкурс са същите, като първите две държави на песенния конкурс през 1992 г., като това са Ирландия и Великобритания.

Предварителен квалификационен конкурс[редактиране | редактиране на кода]

Началото на 90-те години на 20-ти век е време на големи промени в Европа. Тези промени се отразяват и в песенния конкурс, когато на голямата сцена искат да излизат нови суверенни и независими държави. В подготовката на тазгодишното издание на песенния конкурс, Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) най-накрая започва да се бори с експлозията в броя на потенциалните нови участващи страни, причинена от разпадането на Източния блок, а също и от разпадането на Югославия, която традиционно е единствената комунистическа страна, която е участвала в песенния конкурс. За първи път е въведен предварителен квалификационен кръг, но само за държави, които изобщо никога не са участвали в песенния конкурс, или в случай на бивши републики от бивша Югославия, които преди това не са се състезавали като независими държави. Това обаче е само временна мярка, която очевидно не е устойчиво решение за бъдещите издания на песенния конкурс, тъй като няма това да се разглежда като справедливо решения от разстояние. Междувременно, 7 страни, които никога преди не са участвали в песенния конкурс, са оставени да спорят в специален предварителен квалификационен конкурс, който се излъчва на живо и се нарича „Квалификация за Милстрийт“. Тези 7 държави, които никога не са участвали в песенния конкурс са: Босна и Херцеговина, Естония, Румъния, Словакия, Словения, Унгария и Хърватия. Въпреки това, песни от Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия са представяли Югославия в предишни издания на песенния конкурс.

Организация[редактиране | редактиране на кода]

След падането на Желязната завеса и разкъсването на Югославия, броят на страните, желаещи да участват в песенния конкурс нараства силно. За втора поредна година Европейският съюз за радио и телевизия (ЕСРТ) разширява максималния брой участващи страни от 23 на 25. Тъй като Югославия е изключена, само останалите 22 страни, които са участвали в изданието на песенния конкурс през 1992 г. получават автоматично място на финала. ЕСРТ решава, че последните 3 места ще бъдат спечелени чрез предварителен квалификационен конкурс, който ще бъде домакинстван от словенската радио-телевизия (RTV SLO).

Провеждане[редактиране | редактиране на кода]

Квалификация за Милстрийт (на английски: Preselection for Millstreet; на френски: Présélection pour Millstreet; на словенски: Kvalifikacija za Millstreet) е предварителен квалификационен конкурс, който се провежда в Любляна, Словения на 3 април 1993 г. в студио 1 на словенската радио-телевизия (RTV SLO) с водеща Тайда Лексе. Тя води специалния конкурс на три езика – английски, френски и словенски език. Битката е за само 3 места, които са достъпни на големия финал в Милстрийт. След изключително оспорвано гласуване, трите бивши югославски държави Босна и Херцеговина, Словения и Хърватия се класират на първите 3 места и преминават към финала в Милстрийт, Ирландия на 15 май 1993 г.

Интервален акт[редактиране | редактиране на кода]

След като са представени всички седем песни, които се конкурират и журитата правят своите окончателни резултати, седемте състезаващи се изпълнители отново се явяват на сцената, за да изпълняват втора песен от съществуващия си репертоар. Тези изпълнения не се броят към точките, дадени от журитата. Фазла от Босна и Херцеговина изпълнява песента „Kiša ruši grad“ („Дъжд унищожава града“); „Пют“ от Хърватия изпълняват тяхната песен „Mom zavičaju“ („Моята родина“); Джаника Силама от Естония изпълнява „I Live For Your Love“ („Аз живея за твоята любов“); Андреа Щулак от Унгария изпълнява „Don't Wanna Stop My Clock“ („Не искам да ми спре часовника“); Дида Драган от Румъния изпява „Blestem (The Curse)“ („Проклятието“); „1Х Банд“ от Словения изпълняват тяхната песен „Novo jutro“ („Нова сутрин“); и групата „Елан“ от Словакия изпълняват песента си „Od Tatier k Dunaju“ („От Татрите до Дунава“).

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Системата за гласуване на този специален предварителен квалификационен конкурс, е като всяка една страна дава 5, 6, 7, 8, 10 и 12 точки на всяка една участваща страна без своята собствена страна.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Мястото на тазгодишното издание на песенния конкурс е уникално. Това е градчето Милстрийт, намиращо се в графство Корк. Малкото градче е с население от едва 1500 души, което го прави в най-малкия град-домакин, избиран някога да приюти песенния конкурс при себе си. Изданието на песенния конкурс през 1993 г. е единственото, което се провежда извън ирландската столицата Дъблин.

Собственикът на „Грийн Гленс Арена“, Ноел Дъган, пише писмо на ирландската радио-телевизия RTÉ в същата вечер, в която е победата на Ирландия през 1992 г. В това писмо той предлага безплатното използване на арената за домакин на песенния конкурс. „Грийн Гленс Арена“ e голям, закрит и добре оборудван конен център, който е считан за повече от подходящ за местоположението на песенния конкурс от ирландската радио-телевизия RTÉ. Капацитетът на арената е от около 8000 места. С огромна подкрепа от страна на местната и национална власт, както и на няколко предприятия в региона, инфраструктурата на града е значително подобрена, за да може да приеме събитие от такъв огромен мащаб. Това е най-голямото външно предаване, опитвано някога от ирландската радио-телевизия RTÉ, което е считано за голям технически триумф за всички участващи в организацията на провеждането на песенния конкурс в такова малко градче.

Водещият на новините по британската телевизия Би Би Си Николас Уитчъл предизвика спор, след като отбеляза в ефир, малко преди провеждането на песенния конкурс, че той ще се проведе „в краварник в Ирландия“. Впоследствие, той се извинява.[2]

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има три изпълнители, които се завръщат отново, за да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е австрийския представител Тони Вегас, които се завръща, след като представя Австрия през 1992 г. с неговата песен „Zusammen geh'n“ и завършва на 10-о място с 63 точки. През тази година, той отново представя Австрия с песента си „Maria Magdalena“ и завършва на 14-о място с 32 точки. Вторият изпълнител е финландската представителка Катри Хелена. Тя се завръща, след като представя Финландия през 1979 г. с песента „Katso sineen taivaan“ и завършва на 14-о място с 38 точки. През тази година, тя изпълнява песента „Tule luo“ и завършва на 17-о място с 20 точки. Третият и последен представител е датския изпълнител Томи Сеебах. Той също се завръща, след като представя Дания два пъти преди това издание на песенния конкурс. Първият път е през 1979 г. с песента „Disco Tango“, като завършва на 6-о място със 76 точки, и втория път е през 1981 г., когато в дует заедно с Деби Камерън изпълняват песента „Krøller eller ej“ и завършват на 11-о място с 41 точки. На това издание, той представя Дания самостоятелно с песента „Under stjernerne på himlen“ и завършва на 22-ро място с 9 точки.

Квалификация за Милстрийт – 3 април 1993 г.[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
1 Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина босненски Фазла „Sva bol svijeta“ „Цялата болка в света“ 52 2
2 Flag of Croatia.svg Хърватия английски, хърватски „Пют“ „Don't Ever Cry“ „Не плачи никога“ 51 3
3 Flag of Estonia.svg Естония естонски Джаника Силама „Muretut meelt ja südametuld“ „Безгрижен ум и сърдечност“ 47 5
4 Flag of Hungary.svg Унгария унгарски Андреа Щулак „Árva reggel“ „Сирачево утро“ 44 6
5 Flag of Romania.svg Румъния румънски Дида Драган „Nu pleca“ „Не отивай“ 38 7
6 Flag of Slovenia.svg Словения (домакин) словенски „1Х Банд“ „Tih deževen dan“ „Тих дъждовен ден“ 54 1
7 Flag of Slovakia.svg Словакия словашки „Елан“ „Amnestia na neveru“ „Амнистия и неверие“ 50 4

Гласуване в „Квалификация за Милстрийт[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Flag of Croatia.svg Flag of Estonia.svg Flag of Hungary.svg Flag of Romania.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Slovakia.svg
Получаваща страна
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина 52 5 8 10 10 7 12
Flag of Croatia.svg Хърватия 51 10 6 12 7 8 8
Flag of Estonia.svg Естония 47 6 8 8 6 12 7
Flag of Hungary.svg Унгария 44 7 6 12 8 6 5
Flag of Romania.svg Румъния 38 5 12 5 5 5 6
Flag of Slovenia.svg Словения (домакин) 54 8 7 10 7 12 10
Flag of Slovakia.svg Словакия 50 12 10 7 6 5 10

Финал – 15 май 1993 г.[редактиране | редактиране на кода]

Финалисти са останалите 22 страни от песенния конкурс през 1992 г. (без Югославия) и първите 3 страни от „Квалификация за Милстрийт“.

Страна Език Изпълнител/и Песен Превд Място Точки
01 Flag of Italy.svg Италия италиански Енрико Ругери „Sole d'Europa“ „Слънце на Европа“ 45 12
02 Flag of Turkey.svg Турция турски Бурак Айдос „Esmer Yarim“ „Брюнетна половина“ 10 21
03 Flag of Germany.svg Германия немски „Мункенер Фрейхейт“ „Viel zu weit“ „Твърде далеч“ 18 18
04 Flag of Switzerland.svg Швейцария френски Ани Котон „Moi, tout simplement“ „Аз, съвсем просто“ 148 3
05 Flag of Denmark.svg Дания датски Томи Сеебах „Under stjernerne på himlen“ „Под небесните звезди“ 9 22
06 Flag of Greece.svg Гърция гръцки Катерина Гарби „Ελλάδα, χώρα του φωτός“
(„Еллада, хора ту фотос“)
„Гърция, страна на светлината“ 64 9
07 Flag of Belgium (civil).svg Белгия нидерландски Барбара Декс „Iemand als jij“ „Някой като теб“ 3 25
08 Flag of Malta.svg Малта английски Уилям Манджион „This Time“ „Този път“ 69 8
09 Flag of Iceland.svg Исландия исландски Инга „Þá veistu svarið“ „Тогава ще знаеш отговора“ 42 13
10 Flag of Austria.svg Австрия немски Тони Вегас „Maria Magdalena“ „Мария Магдалена“ 32 14
11 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Анабела Пирес „A cidade (até ser dia)“ „Град (преди зората)“ 60 10
12 Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция корсикански, френски Патрик Фиори „Mama Corsica“ „Мама Корсика“ 121 4
13 Flag of Sweden.svg Швеция шведски „Арвингарна“ „Eloise“ „Елоиз“ 89 7
14 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Нийв Кавана In Your Eyes „В твоите очи“ 187 1
15 Flag of Luxembourg.svg Люксембург люксембургски, френски „Модърн Таймс“ „Donne-moi une chance“ „Дай ми шанс“ 11 20
16 Flag of Slovenia.svg Словения словенски „1Х Банд“ „Tih deževen dan“ „Тих дъждовен ден“ 9 22
17 Flag of Finland.svg Финландия финландски Катри Хелена „Tule luo“ „Ела тук“ 20 17
18 Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина босненски Фазла „Sva bol svijeta“ „Цялата болка в света“ 27 16
19 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Соня „Better the Devil You Know“ „По-добре дявола, когото познаваш“ 164 2
20 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия нидерландски Рут Якот „Vrede“ „Мир“ 92 6
21 Flag of Croatia.svg Хърватия английски, хърватски „Пют“ „Don't Ever Cry“ „Не плачи никога“ 31 15
22 Flag of Spain.svg Испания испански Ева Сантамария „Hombres“ „Хора“ 58 11
23 Flag of Cyprus.svg Кипър гръцки Кирякос Зимбулакис и Демос Ван Беке „Μη σταματάς“ („Ми стаматас“) „Не спирай“ 17 19
24 Flag of Israel.svg Израел английски, иврит „Лахакат Ширу“ „שירו“ („Ширу“) „Пей“ 4 24
25 Flag of Norway.svg Норвегия норвежки Силе Виге „Alle mine tankar“ „Всички мои мисли“ 120 5

Гласуване на финала[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Italy.svg Flag of Turkey.svg Flag of Germany.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Denmark.svg Flag of Greece.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Malta.svg Flag of Iceland.svg Flag of Austria.svg Flag of Portugal.svg Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Flag of Sweden.svg Flag of Ireland.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Finland.svg Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Croatia.svg Flag of Spain.svg Flag of Cyprus.svg Flag of Israel.svg Flag of Norway.svg
Получаваща страна
Flag of Italy.svg Италия 45 1 7 10 5 10 8 2 2
Flag of Turkey.svg Турция 10 1 2 1 6
Flag of Germany.svg Германия 18 8 2 3 4 1
Flag of Switzerland.svg Швейцария 148 10 12 10 7 8 5 4 6 1 12 6 7 12 8 4 10 8 2 3 6 4 3
Flag of Denmark.svg Дания 9 1 3 5
Flag of Greece.svg Гърция 64 2 2 2 6 7 6 5 8 12 7 7
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 3 3
Flag of Malta.svg Малта 69 7 5 4 7 5 5 4 2 2 4 2 4 6 4 4 1 3
Flag of Iceland.svg Исландия 42 4 4 1 7 1 5 2 7 5 2 2 2
Flag of Austria.svg Австрия 32 4 1 3 3 6 12 3
Flag of Portugal.svg Португалия 60 1 1 2 2 5 8 2 4 2 1 12 12 3 5
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция 121 7 4 12 3 8 7 12 8 10 6 4 1 4 3 8 10 8 6
Flag of Sweden.svg Швеция 89 8 8 7 10 7 10 4 5 6 7 7 10
Flag of Ireland.svg Ирландия 187 12 1 5 12 6 6 2 12 3 8 6 10 12 7 12 3 8 12 10 6 10 7 5 12
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 11 10 1
Flag of Slovenia.svg Словения 9 4 1 3 1
Flag of Finland.svg Финландия 20 3 8 2 5 2
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина 27 3 12 1 4 4 3
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 164 1 8 6 5 8 12 12 12 7 6 10 8 8 10 5 3 4 10 5 4 12 8
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 92 6 6 7 7 3 6 3 5 12 7 10 3 7 10
Flag of Croatia.svg Хърватия 31 3 4 5 8 1 6 4
Flag of Spain.svg Испания 58 5 6 5 8 2 2 10 6 7 5 1 1
Flag of Cyprus.svg Кипър 17 2 10 5
Flag of Israel.svg Израел 4 3 1
Flag of Norway.svg Норвегия 120 10 10 10 12 6 10 8 5 1 3 12 7 6 12 8
Поради технически затруднения, Flag of Malta.svg Малта е последната страна, която обявява своите точки.

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки на финала:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
7 Flag of Ireland.svg Ирландия Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания, Flag of Italy.svg Италия, Flag of Malta.svg Малта, Flag of Norway.svg Норвегия, Flag of Slovenia.svg Словения, Flag of Switzerland.svg Швейцария, Flag of Sweden.svg Швеция
4 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания Flag of Austria.svg Австрия, Flag of Belgium (civil).svg Белгия, Flag of Israel.svg Израел, Flag of Iceland.svg Исландия
3 Flag of Norway.svg Норвегия Flag of Greece.svg Гърция, Flag of Finland.svg Финландия, Flag of Croatia.svg Хърватия
Flag of Switzerland.svg Швейцария Flag of Germany.svg Германия, Flag of Luxembourg.svg Люксембург, Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
2 Flag of Portugal.svg Португалия Flag of Spain.svg Испания, Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Flag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция Flag of Denmark.svg Дания, Flag of Portugal.svg Португалия
1 Flag of Austria.svg Австрия Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998).svg Босна и Херцеговина Flag of Turkey.svg Турция
Flag of Greece.svg Гърция Flag of Cyprus.svg Кипър
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия Flag of Ireland.svg Ирландия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eurovision Song Contest 1993. // The Diggiloo Thrush. Посетен на 5 March 2012.
  2. The Times. Witchell caught in off-air spat on VJ Day interview. // London, 25 August 2005. Посетен на 1 December 2010.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]