Песенен конкурс „Евровизия“
Песенен конкурс „Евровизия“ | |
---|---|
Eurovision Song Contest | |
![]() | |
Сцената на Евровизия 2021 | |
Жанр | музикален конкурс |
Създател(и) | Европейски съюз за радио и телевизия |
Базиран на | Музикален фестивал в Санремо |
Водещ(и) | различни водещи |
Страна | различни страни |
Език | английски, френски (обичайно) |
Продукция | |
Продуцент(и) | Европейски съюз за радио и телевизия различни национални продуценти |
Времетраене | ~2 часа (полуфинали) ~4 часа (финали) |
Дистрибуция | „Евровизия“ |
Разпространение | |
Картина | SDTV (4:3) (1956 – 2004) SDTV (16:9) (2005 – 2006) HDTV 1080i (2007 – понастоящем) |
Излъчване | 24 май 1956 – понастоящем |
Хронология | |
Свързани продукции | Песенен конкурс „Детска Евровизия“ |
Песенен конкурс „Евровизия“ в Общомедия |
Песенен конкурс „Евровизия“ (на английски: Eurovision Song Contest; на френски: Concours Eurovision de la Chanson) е телевизионно предаване, организирано от Европейския съюз за радио и телевизия. Провежда се ежегодно от 1956 г., а много музикални изпълнители са се сдобили с известност именно след участието си в него.
Конкурсът се излъчва всяка година от 1956 г., което го нарежда сред най-продължителните телевизионни предавания в света. Публиката му в последните години варира между 150 и 750 милиона зрители в международен мащаб. „Евровизия“ се излъчва и в страни, които не са членки на ЕСРТ – Австралия, Канада, Индия, РЮА, Южна Корея, САЩ, Нова Зеландия, Китай и други страни. От 2000 г. конкурсът може да се гледа и онлайн.
През 2017 г. Кристиан Костов поставя рекорд за България, като се класира на престижното 2-ро място с 615 точки.
История[редактиране | редактиране на кода]

Конкурсът се провежда за първи път през 1956 г. в Лугано, Швейцария. Тогава в него вземат участие само 7 държави – Нидерландия, Швейцария, Италия, Люксембург, Белгия, Германия и Франция, всяка от които е представена от 2 песни. В периода 1957 г. – 1999 г. към „Евровизия“ се присъединяват нови 29 държави, а между 2000 г. – 2019 г. – още 16 страни.
От 2004 г. е в сила нов регламент, според който всяка държава извън „Голямата четворка“ (Великобритания, Германия, Испания и Франция) и извън „топ 10“ на последния конкурс трябва да участва в „полуфинал“. 10-те държави, заели челните места на полуфинала, си осигуряват място на финала, а останалите отпадат. През 2008 г. това правило е променено – обособяват се 2 полуфинала с по 15 – 19 участници, а правото автоматично да се класират на финал си запазват само Голямата петорка (Италия от 2011 г.) и страната-домакин на конкурса.
Преди песните са се оценявали по смесена система. На полуфиналите със зрителски вот се избират девет от песните, а десетата е избор от общия сбор от гласовете на националните журита във всяка участваща страна. На финала резултатът се определя от сбора между всички гласували зрители и гласовете на професионалните журита във всяка страна, като съотношението е 50% зрители – 50% жури. Тази система е въведена през 2009 г. До 2008 г. е в сила друга – песните се подреждат единствено от телефонно гласуване, което обаче е изключително оспорвана практика главно заради „политическия и съседския вот“. Определяне на победителя чрез жури или „смесен вот“ (50% жури и 50% публика) е било използвано и в миналото.
Песенният конкурс през 2016 г. е първият, който въведе промяна в системата на гласуване от 1975 г. насам:[1] на финала точките от журитата се обявяват първи поотделно от всяка участваща страна на конкурса, а след това е ред на обявавне на релутатите от гласуванията на зрителите. Този път вместо да се обявяват резултатите от всяка страна поотделно, те се обявяват общо за всяка една от страните. На финала резултатие от зрителския вот се прибавят към тези от журитата и това е общият сбор точки за вяска една от страните на финала, за да се види и провери дали има обрат при подреждането. Същата система за гласуване се използва и на полуфиналите.
През 2019 г. представянето на резултата от гласуването на зрителите по време на финала е променено за първи път от въвеждането на настоящата система за представяне на гласовете през 2016 г.[2] Начинът на представяне на точките от журито остава същият, като говорител на живо във всяка участваща страна разкрива песента на националното им жури, която получава максималните 12 точки.[3] При промяна от предишни години вотът на зрителите се обябява в реда на класирането на държавите от резултатите на журитата – т.е. страната с най-нисък резултат от журитата ще чуе своя резултат първа, а страната с най-големия резултат от журитата – последна.[4]
Най-малкият резултат, с който е спечелена „Евровизия“ е с 18 точки през 1969 г., защото тогава печелят едновременно 4 страни, а най-големият е през 2017 г. – 758 точки.
Дебюти[редактиране | редактиране на кода]
Слоган[редактиране | редактиране на кода]
От 2002 г. се поставя традиция „Евровизия“ да има слоган – посланието на песенния конкурс. Изключение прави изданието през 2009 г., когато няма официален слоган.
Година | Страна-домакин | Град-домакин | Слоган |
---|---|---|---|
2002 | ![]() |
Талин | „A Modern Fairytale“ (Модерна приказка) |
2003 | ![]() |
Рига | „Magical rendez-vous“ (Вълшебна среща) |
2004 | ![]() |
Истанбул | „Under The Same Sky“ (Под едно небе) |
2005 | ![]() |
Киев | „Awakening“ (Пробуждане) |
2006 | ![]() |
Атина | „Feel The Rhythm“ (Почувствай ритъма) |
2007 | ![]() |
Хелзинки | „True Fantasy“ (Вярна фантазия) |
2008 | ![]() |
Белград | „Confluence of Sound“ (Сливане на звук) |
2009 | ![]() |
Москва | — |
2010 | ![]() |
Осло | „Share The Moment“ (Сподели момента) |
2011 | ![]() |
Дюселдорф | „Feel Your Heart Beat!“ (Почувствай биенето на своето сърце!) |
2012 | ![]() |
Баку | „Light Your Fire“ (Запали своя огън) |
2013 | ![]() |
Малмьо | „We Are One“ (Ние сме едно) |
2014 | ![]() |
Копенхаген | „#JoinUs“ (#ПрисъединиСеКъмНас) |
2015 | ![]() |
Виена | „Building Bridges“ (Градим мостове) |
2016 | ![]() |
Стокхолм | „Come Together“ (Хайде заедно) |
2017 | ![]() |
Киев | „Celebrate Diversity“ (Празнувай многообразието) |
2018 | ![]() |
Лисабон | „All Aboard!“ (Всички на борда!)[8] |
2019 | ![]() |
Тел Авив | „Dare to Dream“ (Осмели се да мечтаеш)[9] |
![]() |
Ротердам | „Open Up“ (Открий се)[11] | |
2021 | ![]() |
Ротердам[12][13] | „Open Up“ (Открий се)[12][13] |
2022 | ![]() |
Торино | „The Sound of Beauty“ (Звукът на красотата) |
2023 | ![]() |
Ливърпул | „United by Music“ (Обединени от музиката)[14] |
2024 | ![]() |
Стокхолм |
Правила[редактиране | редактиране на кода]
Конкурсът има множество правила, които се оповестяват от ЕСРТ всяка година на страните, пожелали да се включат. Голяма част от тях са се променяли през годините, като например системите за гласуване, начините за класиране на финал (включително и броя полуфинали), задължителното представяне на песните на родния език в държавата, която представят (действащо правило между 1956 г. и 1973 г., а след това отново между 1977 г. и 1999 г.), времетраенето на песните, броят на хората на сцената и други. Непроменени са останали много малка част от правилата, като например правилото, забраняващо текстовете на песните да са политическа пропаганда или да уронват престижа на конкурса, задължителното пеене на живо, забраната на животни на сцената, липсата на забрана за националността на изпълнителите, композиторите и текстописците и други.
Критика[редактиране | редактиране на кода]
Основните забележки към конкурса се състоят в „политическия вот“, който го превръща повече в политическо, отколкото в музикално събитие. Но напоследък тази забележка вече не е така актуална, особено след като малка Исландия зае второ място през 2009 г., а на първо се класира Норвегия – все държави, за които никога не е било в сила съседското гласуване. Друга силно критикувана област е стилът на песните, който често пъти е поп, а в последните години се забелязва увеличаване на броя на участниците, залагащи повече на визуалното представяне, като например финландската рок група Лорди, завършили на първо място пред 2006 г. в Атина или украинеца Верка Сердючка, класирал се на второ място през 2007 г. в Хелзинки.
Победители[редактиране | редактиране на кода]
„Евровизия“ дава уникален шанс за развитие на победителите от конкурса. Най-известните сред тях са АББА (станали победители през 1974 г. с песента „Waterloo“) и Селин Дион (победителка от 1988 г. в Дъблин, с песента „Ne Partez Pas Sans Moi“ на френски език, която представя Швейцария). Много други са добре познати на сцената в собствената си държава и региона – Александър Рибак, Джони Лоугън, Никол, Вики Леандрос, Дима Билан, Мария Шерифович, Дана Интернешънъл и други изпълнители.
Някои от победителите обаче се оттеглят от музикалния бизнес малко след победата си, а други не успяват да създадат запомнящи се песни освен тази, с която са спечелили.
Галерия на победителите[редактиране | редактиране на кода]
Победителят на Евровизия 2002
Мария Наумова (Marie N) отЛатвия
Победителят на Евровизия 2003
Сертаб Еренер отТурция
Победителят на Евровизия 2004
Руслана отУкрайна
Победителят на Евровизия 2005
Елена Папаризу отГърция
Победителите на Евровизия 2006
„Лорди“ отФинландия
Победителят на Евровизия 2007
Мария Шерифович отСърбия
Победителят на Евровизия 2008
Дима Билан отРусия
Победителят на Евровизия 2009
Александър Рибак отНорвегия
Победителят на Евровизия 2010
Лена Майер-Ландрут отГермания
Победителите на Евровизия 2011
Ел и Ники отАзербайджан
Победителят на Евровизия 2012
Лорийн отШвеция
Победителят на Евровизия 2013
Емели де Форест отДания
Победителят на Евровизия 2014
Кончита Вурст отАвстрия
Победителят на Евровизия 2015
Монс Зелмерльов отШвеция
Победителят на Евровизия 2016
Джамала отУкрайна
Победителят на Евровизия 2017
Салвадор Собрал отПортугалия
Победителят на Евровизия 2018
Нета Барзилай отИзраел
Победителят на Евровизия 2019
Дънкан Лорънс отНидерландия
Победителите на Евровизия 2021
„Манескин“ отИталия
Победителите на Евровизия 2022
„Калуш“ отУкрайна
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Jordan, Paul. Biggest change to Eurovision Song Contest voting since 1975. // eurovision.tv, 18 February 2016. Посетен на 18 February 2016.
- ↑ Eurovision'19: Changes To Results Presentation in Tel Aviv. // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
- ↑ Agadellis, Stratos. Eurovision 2019: Final voting presentation to change slightly. // 30 March 2019. Архивиран от оригинала на 31 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
- ↑ Muldoon, Padraig. Eurovision 2019 changes: New voting rules for the Grand Final. // 30 March 2019. Посетен на 5 April 2019.
- ↑ ((en)) Australia to compete in the 2015 Eurovision Song Contest. Eurovision.tv. Посетен на 10 февруари 2015.
- ↑ Eurovision Song Contest invites Australia to join ‘world's biggest party’. // The Guardian. 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
- ↑ Australia participate in the 60th Eurovision. // Eurovision Song Contest, 10 February 2015. Посетен на 10 February 2015.
- ↑ All Aboard! Lisbon welcomes 42 countries to Eurovision 2018. // Eurovision Song Contest. Посетен на 7 November 2017.
- ↑ Groot, Evert. Tel Aviv 2019: Dare to Dream. // 28 October 2018. Архивиран от оригинала на 2 February 2019. Посетен на 8 January 2019.
- ↑ а б Angus, Quinn. Eurovision 2020 Cancelled: Contest will not take place in Rotterdam due to coronavirus precautions. // 18 March 2020.
- ↑ ‘Open Up’ to Eurovision 2020. // European Broadcasting Union, 24 October 2019. Посетен на 24 October 2019.
- ↑ а б Rotterdam returns as Eurovision Song Contest Host City in 2021. // May 16, 2020. Посетен на May 29, 2020.
- ↑ а б Muldoon, Padraig. Open Up: Eurovision will return to Rotterdam in 2021. // 16 May 2020.
- ↑ ‘United By Music’: Liverpool 2023 theme revealed. // EBU, 2023-01-31. Посетен на 2023-01-31.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уебсайт на конкурса
- Официален сайт на БНТ за Евровизия Архив на оригинала от 2018-01-31 в Wayback Machine.