Евровизия 1992

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1992
ESC 1992 logo.png
Дати
Финал 9 май 1992 г.
Домакин
Място Flag of Sweden.svg Швеция
Малмьо Исстадион, Малмьо
Водещи Лидия Каполичио
Харалд Трютигер
Режисьор Каге Гимтел
Местно излъчване Шведска телевизия (SVT)
Участници
Брой участници 23
Завръщане Flag of the Netherlands.svg Нидерландия
Карта на участниците
  • ESC 1992 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1992 г.
Вот
Система за гласуване Всяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
Победител Flag of Ireland.svg Ирландия
Линда Мартин – „Why Me?“

Евровизия
← 19911993 →
Евровизия 1992 в Общомедия

Евровизия 1992 е 37-ото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 9 май 1992 г. в Малмьо, Швеция на сцената на „Малмьо Исстадион“.

Швеция печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Карола печели през 1991 г. в Рим, Италия с песента „Fångad av en stormvind“ със 146 точки. Това е трета победа за Швеция (след 1974 г. и 1984 г.) и третия път, в който Швеция е домакин на песенния конкурс (след 1975 г. и 1985 г.). Водещи на събитието са Лидия Каполичио и Харалд Трютигер.

Победител става ирландската изпълнителка Линда Мартин с песента „Why Me?“ със 155 точки. Това е четвърта победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г. и 1987 г.). На второ място е Великобритания със 139 точки, а на трето място е Малта със 123 точки. За първи път в „топ 3“ са само песни на английски език. На четвърто място е Италия със 111 точки, а на пето място е Гърция с 94 точки. Страната-домакин Швеция е на предпоследното 22-ро място с 9 точки.[1]

Интересен факт, е че текста и музиката на песента-победител „Why Me?“ на Линда Мартин, е написана от Джони Лоугън, който носи две победи за Ирландия на песенния конкурс (през 1980 г. и 1987 г.).[1] А победителката Линда Мартин, става (и остава) най-възрастната жена, която някога е печелила песенния конкурс, като на тазгодишното издание на песенния конкурс, тя е била на възраст от 41 години и 22 дни.

През тази година, числото на участващи страни става 23, като няма дебютиращи и отттеглящи се от участие страни, а след едногодишно отсъствие се завръща Нидерландия, а причината, е че песенния конкурс през 1991 г. се провежда на 4 май, а тази дата в Нидерландия съвпада с деня на национален траур за жертвите от Втората световна война.

Швейцария е трябвало да замени първоначалния си избор за на песен, „Soleil, soleil“ („Слънце, слънце“), която е трябвало да бъде изпълнена от Джералдин Оливие. Песента не спазва някои от правилата на песенния конкурс за национална селекция и така, въпреки че печели швейцарската национална селекция, така и не отива да се конкурира в Малмьо.

Това издание на песенния конкурс бележи последното участие на Югославия, участвала от 1961 до 1991 г., но вече орязана до Съюзна република Югославия (СРЮ) (включваща само Косово, Сърбия и Черна гора). През 2004 г., държавата се завръща, като федерацията Сърбия и Черна гора (условно също наричана Югославия). Причината е забраната на песенния конкурс, спазвайки санкциите по Резолюция 757 на Съвета за сигурност на ООН след Хърватската война за независимост и Босненската война.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Малмьо е столицата и най-големия град на шведския окръг (лен) Сконе. Метрополисът е третия по големина град в Швеция, веднага след Стокхолм и Гьотеборг и шестия по големина град в Скандинавия, който е с население от над 315 000 души.

„Малмьо Исстадион“ е спортна арена с капацитет от около 5000 места, която е избрана за място на провеждането на тазгодишното издание на песенния конкурс. Арената е открита през 1968 г., която е бившата домашна арена на шведския отбор по хокей на лед „Малмьо Редхоукс“. Спортната арена преминава през основен ремонт през 2013 г., за да може да бъде готова за световното първенство по хокей на лед за младежи до 20 години през 2014 г.

Завръщне[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има цели пет изпълнители, които се завръщат отново да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият от тях е германската група „Уинд“, които се завръщат отново да представляват Германия, след като са го правили два пъти преди. Първото им участие е през 1985 г. с песента „Für alle“ и завършват на 2-ро място със 105 точки, а второто им участие е през 1987 г. с песента „Lass die Sonne in dein Herz“ и отново са на 2-ро място, този път със 141 точки. През тази година, групата изпълнява песента „Träume sind für alle da“ и завършват на 16-о място с 27 точки. Вторият изпълнител е ирландската представителка Линда Мартин, която също се завръща, след като заема 2-ро място със 137 точки с песента „Terminal 3“ през 1984 г., но сега побеждава с песента „Why Me?“ със 155 точки. Третият представител е исландската изпълнителка Сига, която се завръща да представлява Исландия, след като го е правила два пъти преди това издание на песенния конкурс. Първият път е през 1990 г., като част от групата „Сторнин“, която изпълнява песента „Eitt lag enn“ и завършва на 4-то място със 124 точки, а втория път е през 1991 г., като бек-вокалистка на тогавашния исландски дует между Стефан и Ефи, които изпълняват песента „Draumur um Nínu“ и остават на 15-о място с 26 точки. През тази година, Сига е част от групата „Хърт 2 Хърт“, която изпълнява песента „Nei eða já“ и завършват на 7-о място с 80 точки. Четвъртият изпълнител е италианската представителка Миа Мартини, която се завръща, след като представя Италия през 1977 г. с песента „Libera“ и завършва на 13-о място с 33 точки. През тази година, тя изпълнява песента „Rapsodia“ и завършва на 4-то място със 111 точки. Петият и последен изпълнител е Евридики Теоклеус от Кипър. Тя се завръща, след като участва през 1987 г., като бек-вокалистка на тогавашната кипърска представителка Алексия, която изпълнява песента „Άσπρο-μαύροε“ („Аспро-мавро“) и завършва на 7-о място с 80 точки. През тази година, Евридики Теоклеус изпълнява самостоятелната си песен „Ταιριάζουμε“ („Териазуме“) и завършва на 11-о място с 57 точки.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Испания испански Серафин Видондо „Todo esto es la música“ „Всичко това е музика“ 37 14
02  Белгия френски Моргане „Nous, on veut des violons“ „Искаме цигулки“ 11 20
03  Израел иврит Дафна Декел „זה רק ספורט“ („Зе рак спорт“) „Това е просто спорт“ 85 6
04  Турция турски Айлин Ватанкош „Yaz Bitti“ „Лятото свърши“ 17 19
05  Гърция гръцки Клеопатра Пантази „Όλου του κόσμου η Ελπίδα“ („Олу ту косму и Елпида“) „Целият свят е една надежда“ 94 5
06  Франция френски Кали „Monté la riviè“ „Монтират реката“ 73 8
07  Швеция шведски Кристер Бьоркман „I morgon är en annan dag“ „Утре е друг ден“ 9 22
08  Португалия португалски Дина „Amor d'água fresca“ „Любовта на прясна вода“ 26 17
09  Кипър гръцки Евридики Теоклеус „Ταιριάζουμε“ („Териазуме“) „Ние се вписваме“ 57 11
10  Малта английски Мери Спитери „Little Child“ „Малко дете“ 123 3
11  Исландия исландски „Хърт 2 Хърт“ „Nei eða já“ „Не или да“ 80 7
12  Финландия финландски Паве Майянен „Yamma, yamma“ „Запад, запад“ 4 23
13  Швейцария френски Дейзи Оври „Mister Music Man“ „Господин музикален човек“ 32 15
14  Люксембург люксембургски Марион Велтер и „Континент“ „Sou fräi“ „Така че, безплатно“ 10 21
15  Австрия немски Тони Вегас „Zusammen geh'n“ „Отидете заедно“ 63 10
16  Великобритания английски Майкъл Бол „One Step Out of Time“ „Една стъпка извън времето“ 139 2
17  Ирландия английски Линда Мартин „Why Me?“ „Защо аз?“ 155 1
18  Дания датски Кени Любке и Лоте Нилсон „Alt det som ingen ser“ „Всичко, което никой не вижда“ 47 12
19  Италия италиански Миа Мартини „Rapsodia“ „Рапсодия“ 111 4
20 Yugoslavia flag 300.png Югославия сърбохърватски Екстра Нена „Љубим те песмама“ „Обичам песните“ 44 13
21  Норвегия норвежки Мерете Троан „Visjoner“ „Визия“ 23 18
22  Германия немски „Уинд“ „Träume sind für alle da“ „Мечтите са за всеки“ 27 16
23  Нидерландия нидерландски Хъмфри Кемпбел „Wijs me de weg“ „Покажи ми пътя“ 67 9

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Spain.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of Israel.svg Flag of Turkey.svg Flag of Greece.svg Flag of France.svg Flag of Sweden.svg Flag of Portugal.svg Flag of Cyprus.svg Flag of Malta.svg Flag of Iceland.svg Flag of Finland.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Austria.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Ireland.svg Flag of Denmark.svg Flag of Italy.svg Flag of FR Yugoslavia.svg Flag of Norway.svg Flag of Germany.svg Flag of the Netherlands.svg
Получаваща страна
 Испания 37 1 1 4 6 2 3 3 2 1 1 7 5 1
 Белгия 11 3 4 3 1
 Израел 85 10 2 8 4 7 4 7 4 8 1 7 2 12 2 4 3
 Турция 17 8 3 6
 Гърция 94 7 8 7 3 5 12 2 5 10 4 12 7 8 4
 Франция 73 6 12 3 3 7 12 5 6 10 3 6
 Швеция 9 1 4 4
 Португалия 26 8 2 2 1 5 8
 Кипър 57 3 10 2 2 1 8 2 6 4 8 3 8
 Малта 123 12 10 7 12 12 1 8 5 12 8 10 8 3 10 5
 Исландия 80 8 4 4 6 6 6 3 5 7 12 5 5 1 6 2
 Финландия 4 1 3
 Швейцария 32 5 12 4 1 10
 Люксембург 10 10
 Австрия 63 2 8 8 1 3 8 4 10 12 7
 Великобритания 139 5 12 2 10 10 5 6 6 4 6 8 7 12 7 12 8 12 7
 Ирландия 155 1 7 12 12 10 4 5 12 7 10 6 10 10 8 10 2 2 7 10 10
 Дания 47 4 6 7 1 6 6 3 3 6 5
 Италия 111 5 3 12 8 8 10 5 10 12 7 6 12 1 12
Yugoslavia flag 300.png Югославия 44 10 6 1 5 2 3 5 4 2 4 2
 Норвегия 23 3 2 1 1 4 5 6 1
 Германия 27 6 10 6 2 3
 Нидерландия 67 7 2 5 7 5 4 7 3 1 5 2 8 4 7

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
4  Великобритания  Австрия,  Белгия,  Германия,  Дания
 Италия  Нидерландия,  Норвегия,  Финландия,  Франция
 Малта  Испания,  Люксембург,  Португалия,  Швеция
3  Ирландия  Гърция,  Малта,  Турция
2  Гърция  Италия,  Кипър
 Франция  Израел,  Швейцария
1  Австрия  Ирландия
 Израел Yugoslavia flag 300.png Югославия
 Исландия  Великобритания
 Швейцария  Исландия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]