Евровизия 1997

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Евровизия 1997
Дати
Финал 3 май 1997 г.
Домакин
Място Flag of Ireland.svg Ирландия
Пойнт Тиътър, Дъблин
Водещи Кари Кроули
Ронън Кийтинг
Режисьор Иън Макгари
Местно излъчване Ирландска радио-телевизия (RTÉ)
Участници
Брой участници 25
Завръщане Flag of Germany.svg Германия
Flag of Denmark.svg Дания
Flag of Italy.svg Италия
Flag of Russia.svg Русия
Flag of Hungary.svg Унгария
Оттегляне Flag of Belgium (civil).svg Белгия
Flag of Slovakia.svg Словакия
Flag of Finland.svg Финландия
0 точки Flag of Norway.svg Норвегия
Flag of Portugal.svg Португалия
Карта на участниците
  • ESC 1997 Map.svg
      Участващи страни   Страни участвали преди, но не и през 1997 г.
Вот
Система за гласуване Всяка страна има 1 – 8, 10 и 12 точки, които дава на 10 страни
Победител Flag of the United Kingdom.svg Великобритания
„Катрина и Дъ Уейвс“ – „Love Shine a Light“

Евровизия
← 19961998 →
Евровизия 1997 в Общомедия

Евровизия 1997 е 42-рото ежегодно издание на едноименния песенен конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 3 май 1997 г. в Дъблин, Ирландия на сцената на „Пойнт Тиътър“.

Ирландия печели правото да домакинства песенния конкурс, след като Аймиър Куин печели през 1996 г. в Осло, Норвегия с песента „The Voice“ със 162 точки. Това е седма победа за Ирландия (след 1970 г., 1980 г., 1987 г., 1992 г., 1993 г. и 1994 г.), седмият път, в който Ирландия е домакин на песенния конкурс (след 1971 г., 1981 г., 1988 г., 1993 г., 1994 г. и 1995 г.) и четвъртият път, в който Ирландия е домакин на песенния конкурс за последните 5 години на това десетилетие (след 1993 г., 1994 г. и 1995 г.). Водещи на събитието са Кари Кроули и Ронън Кийтинг.[1]

Победител става британската група „Катрина и Дъ Уейвс“ с тяхната песента „Love Shine a Light“ с 227 точки. Това е пета победа за Великобритания (след 1967 г., 1969 г., 1976 г. и 1981 г.) и втора победа на ирландска земя (след 1981 г.). На второ място е страната-домакин Ирландия със 157 точки, на трето място е Турция със 121 точки, на четвърто място е Италия със 114 точки, а на пето място е Кипър с 98 точки. Норвегия и Португалия получават 0 точки в гласуването.[2]

През тази година участват 25 страни, като няма дебютиращи страни, след няколкогодишни отсъствия се завръщат Германия, Дания, Италия, Русия и Унгария, докато заради лоши резултати от предишни издания на песенния конкурс се оттеглят Белгия, Словакия и Финландия.[3]

През тази година се въвежда правилото, което позволява на страните, които участват в песенния конкурс да гласуват чрез телефонно гласуване, но от това правило се възползват само 5 страни (Австрия, Великобритания, Германия, Швейцария и Швеция), а останалите 20 страни гласуват чрез жури. Резултатите на страните, които използват телефонното гласуване, в някои случаи са различни от тези, в страните които гласуват чрез жури. Например, Исландия получава 16 от всичките си 18 точки от само 3 държави, които гласуват чрез телефон.

Израел отказа да участва, тъй като песенният конкурс се провежда в деня на възпоменанието на Холокоста, което дава правото на Босна и Херцеговина да участва на тазгодишното издание на песенния конкурс, защото в противен случай, страната е трябвало да бъде изключена от участие, поради ниския си среден точков резултат за предходните четири години. Ирландската радио-телевизия RTÉ за пореден път създава зрелищно шоу със сцена, която има по-малко пространство за изпълненията на различните изпълнители, отколкото в предишни години, когато Ирландия е била страна-домакин.

Тази година има голямо разнообразие от стилове на музика. Дания е представена от рап песен, докато Хърватия е представена от версия на „Спайс Гърлс“, а Швеция е представена от момчешка група, чийто стил на музика е от средата на 80-те години.

Място[редактиране | редактиране на кода]

Ирландия е домакин на песенния конкурс за четвърти път за последните 5 години след победата си през 1996 г. в Осло, Норвегия. Дъблин е избран за град-домакин, като за шести път песенният конкурс се провежда в ирландската столица. Място на провеждането е „Пойнт Тиътър“, който е разположен на северния стенен кей на река Лифи, сред Дъблинския докленд. Театърът и преди е бил домакин на песенния конкурс през 1994 г. и 1995 г. „Пойнт Тиътър“ е единственото място, което е било домакин на финала на песенния конкурс цели 3 пъти.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

През тази година има трима изпълнители, които се завръщат отново да представляват собствените си държави, след като вече са го правили и преди. Първият изпълнител от е Алма Чарджич от Босна и Херцеговина. Тя се завръща, след представянето на Босна и Херцеговина през 1994 г., когато в дует заедно с Деян Лазаревич изпъняват песента „Ostani kraj mene“ и завършват на 15-о място с 39 точки. През тази година, тя отново представя Босна и Херцеговина, като изпълнява самостоятелната си песен „Goodbye“ и завършва на 18-о място с 22 точки. Вторият изпълнител е естонската представителка Мария-Лийс Илус. Тя се завръща, след като представя Естония на финала на песенния конкурс през 1996 г., като в дует заедно с Иво Линна изпълняват песента „Kaelakee hääl“ и завършват на 5-о място с 94 точки, а преди това те преминават през предварителния кръг, като на него остават също на 5-о място, но със 105 точки. През тази година тя представя Естония със самостоятелната си песен „Keelatud maa“ и завършва на 8-о място с 82 точки. Третият и последен представител е турската изпълнителка Шебнем Пакер. Тя се завръща, след като представя Турция на финала на песенния конкурс през 1996 г., където изпълнява песента „Beşinci Mevsim“ и завършва на 12-о място с 57 точки, като преди това, тя преминава през предварителния кръг и на него тя остава на 7-о място с 69 точки. През тази година тя представя Турция заедно с групата „Груп Етник“, изпълнявайки песента „Dinle“ и завършва на 3-то място със 121 точки.

Участници[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01  Кипър гръцки Хара и Андреас „Μάνα μου“ („Мана му“) „Моят човек“ 98 5
02  Турция турски Шебнем Пакер и „Груп Етник“ „Dinle“ „Слушай“ 121 3
03  Норвегия норвежки1 Тор Ендресен „San Francisco“ „Сан Франциско“ 0 24
04  Австрия немски1 Бетина Сориат „One Step“ „Една стъпка“ 12 21
05  Ирландия английски Марк Робъртс „Mysterious Woman“ „Мистериозна жена“ 157 2
06  Словения словенски Таня Рибич „Zbudi se“ „Събуди се“ 60 10
07  Швейцария италиански Барбара Берта „Dentro di me“ „Вътре в мен“ 5 22
08  Нидерландия нидерландски „Г-жа Айнщайн“ „Niemand heeft nog tijd“ „Никой няма време“ 5 22
09  Италия италиански „Джалис“ „Fiumi di parole“ „Реки на думи“ 114 4
10  Испания испански Маркос Люнас „Sin rencor“ „Без обида“ 96 6
11  Германия немски Бианка Шомбург „Zeit“ „Време“ 22 18
12  Полша полски Анна Мария Йопек „Ale jestem“ „Но аз съм“ 54 11
13  Естония естонски Мария-Лийс Илус „Keelatud maa“ „Забранена земя“ 82 8
14 Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998, 3-2).svg Босна и Херцеговина босненски Алма Чарджич „Goodbye“ „Довиждане“ 22 18
15  Португалия португалски Селия Лоусон „Antes do adeus“ „Преди сбогом“ 0 24
16  Швеция шведски „Блонд“ „Bara hon älskar mig“ „Просто ме обича“ 36 14
17  Гърция гръцки Марияна Зорба „Χόρεψε“ („Хорепсе“) „Танц“ 39 12
18  Малта английски Деби Шери „Let Me Fly“ „Нека летя“ 66 9
19  Унгария унгарски „В. И. П.“ „Miért kell, hogy elmenj?“ „Защо трябва да отидете?“ 39 12
20  Русия руски Алла Пугачова „Примадонна“ „Примадона“ 33 15
21  Дания датски Колиг Кай „Stemmen i mit liv“ „Гласът на живота“ 25 16
22  Франция френски Фани Биаскамано „Sentiments songes“ „Сънища, мечти“ 95 7
23  Хърватия хърватски „Е. Н. И.“ „Probudi me“ „Събуди ме“ 24 17
24  Великобритания английски „Катрина и Дъ Уейвс“ „Love Shine a Light“ „Любовта излъчва светлина“ 227 1
25  Исландия исландски Пол Оскар „Minn hinsti dans“ „Бързия ми танц“ 18 20
1. Съдържа няколко фрази на английски език.

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Начин на гласуване:
Червено: Телефонно гласуване
Синьо: Жури
Гласуваща страна
Точки Flag of Cyprus.svg Flag of Turkey.svg Flag of Norway.svg Flag of Austria.svg Flag of Ireland.svg Flag of Slovenia.svg Flag of Switzerland.svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Italy.svg Flag of Spain.svg Flag of Germany.svg Flag of Poland.svg Flag of Estonia.svg Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998, 3-2).svg Flag of Portugal.svg Flag of Sweden.svg Flag of Greece.svg Flag of Malta.svg Flag of Hungary.svg Flag of Russia.svg Flag of Denmark.svg Flag of France.svg Flag of Croatia.svg Flag of the United Kingdom.svg Flag of Iceland.svg
Получаваща страна
 Кипър 98 2 3 4 4 10 4 10 5 1 3 12 7 1 7 4 4 5 12
 Турция 121 7 2 6 2 7 12 12 6 12 5 6 7 10 6 4 6 4 7
 Норвегия 0
 Австрия 12 3 1 5 3
 Ирландия 157 8 6 3 10 1 7 4 10 6 8 7 8 8 10 10 8 5 10 10 6 12
 Словения 60 2 10 2 4 7 4 3 5 10 7 3 3
 Швейцария 5 2 3
 Нидерландия 5 1 4
 Италия 114 6 5 1 1 10 10 7 8 4 8 6 12 3 5 3 7 4 10 3 1
 Испания 96 10 4 6 5 8 6 3 2 4 8 6 12 10 8 2 2
 Германия 22 3 5 5 3 1 5
 Полша 54 4 8 7 1 1 2 6 3 4 2 1 7 5 3
 Естония 82 1 6 8 3 12 4 7 6 1 1 1 4 8 8 10 2
Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998, 3-2).svg Босна и Херцеговина 22 8 4 2 3 4 1
 Португалия 0
 Швеция 36 8 5 6 6 7 4
 Гърция 39 12 5 7 6 2 7
 Малта 66 5 12 10 7 6 1 5 8 3 1 8
 Унгария 39 3 4 5 5 2 5 2 8 5
 Русия 33 1 5 12 8 7
 Дания 25 7 1 7 2 2 6
 Франция 95 3 2 12 10 2 3 5 12 12 3 6 2 4 2 6 1 10
 Хърватия 24 4 1 3 2 5 8 1
 Великобритания 227 7 7 6 12 12 8 12 12 8 5 10 10 10 10 7 12 10 1 12 12 12 12 12 8
 Исландия 18 2 2 8 6

12 точки[редактиране | редактиране на кода]

Държави, получили 12 точки:

Брой Получаваща страна Гласуваща страна
10  Великобритания  Австрия,  Дания,  Ирландия,  Нидерландия,  Русия,  Унгария,  Франция,  Хърватия,  Швейцария,  Швеция
3  Турция Flag of Bosnia and Herzegovina (1992–1998, 3-2).svg Босна и Херцеговина,  Германия,  Испания
 Франция  Естония,  Норвегия,  Полша
2  Кипър  Гърция,  Исландия
1  Гърция  Кипър
 Естония  Италия
 Ирландия  Великобритания
 Испания  Малта
 Италия  Португалия
 Малта  Турция
 Русия  Словения

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Eurovision Song Contest 1997. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 3 May 1997. Посетен на 21 October 2014.
  2. История на конкурса „Евровизия“ по години в официалната му страница, на английски.
  3. Eurovision Song Contest 1996. // eurovision.tv. European Broadcasting Union, 18 May 1996. Посетен на 21 October 2014.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]