Провежда се на 29 март в Кралската фестивална зала в Лондон. Макар предходната година да побеждава песен от Нидерландия, страната се отказва да е домакин на това издание, само две години след като вече е провеждала един конкурс, и организацията му е поверена на Великобритания. Участващите държави са вече 13: завръща се Люксембург, чийто изпълнител за първи път пее на люксембургски език, който по това време все още не е обявен за официален[1] в страната. Новият дебютант е Норвегия. За първи път и зрителите във Финландия имат възможност да гледат фестивала по телевизията, макар страната им да не участва все още в него. На фестивала се появява отново белгиецът Фуд Льоклер, участвал вече през 1956 г. и 1958 г., в която заема 5-о място. Побеждава песента Tom Pillibi, изпълнена от Жаклин Бойе (Франция). Със седем точки по-малко втори се нарежда Браян Джонсън. За първи път голямата награда се връчва от победител от предходното издание, в случая Теди Схолтен. Композициите са все още повлияни от старите градски песни и френските шансони, но се забелязва и експериментиране с джаз аранжименти. Би Би Си за първи път дава възможност на коментаторите във всяка една телевизия, която излъчва конкурса, сами да представят изпълненията, като преди песните има заставка без звук.[2]
Направени са промени в системата на гласуване. На членовете на журитата е разрешено да слушат, без да гледат, генералната репетиция преди самия фестивал. Те отново са по 10 души във всяка участваща страна, всеки от които може да присъжда по 1 точка.