Евровизия 1974

Карта на участниците
	Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1974 г.

Евровизия 1974
	Евровизия 1974
Дати
Финал	6 април 1974 г.
Домакин
Място на провеждане	Великобритания; „Брайтън доум“, Брайтън
Водещи	Кети Бойл
Режисьор	Майкъл Хърл
Местно излъчване	Би Би Си (BBC)
Участници
Брой участници	17
Дебют	Гърция
Оттегляне	Франция
Карта на участниците
Карта на участниците
	Участващи страни Страни участвали преди, но не и през 1974 г.
Вот
Система за гласуване	вижте раздел „Промяна в правилата“
Победител	Швеция; „АББА“ – „Waterloo“
	Евровизия 1974 в Общомедия

Евровизия 1974 е 19-ото издание на песенния конкурс.

История

Провежда се на 6 април 1974 г. в морския курорт Брайтън, Великобритания, на сцената на концертна зала „Брайтън доум“. Както обикновено се случва в историята на фестивала, когато някоя държава откаже да го проведе, на помощ идва Би Би Си. Люксембургската телевизия, домакин на предишното издание и чиято песен „Tu te reconnaîtras“ побеждава тогава, решава, че не е в състояние по финансови причини да приеме конкурса два пъти поред. Дебют прави Гърция. Франция се оттегля в последния момент, заради кончината на президента Жорж Помпиду и обявения по този повод национален траур. Така участващите страни стават 17. Водеща отново е Кети Бойл, която е била в тази роля в три предишни издания: 1960 г., 1963 г. и 1968 г. Още едно познато лице се мярка за малко в публиката – Санди Шоу, победителката през 1967 г.

Завръщане

Двама изпълнители и една група, участвали в минали издания, се пробват отново. Това са италианката Джилиола Чинкуети, победител от 1964 г., Ромюальд, представял през 1964 г. Монако, а в 1969 г. Люксембург, сега отново състезаващ се за Монако, и „Бендик сингърс“ от Норвегия, които са участници през 1973 г.^[1]^[2]

Промяна в правилата

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо. След няколкогодишен експеримент е сложен край на присъствието на журитата в залата на конкурса. Те отново се намират в родните си държави и пак съобщават своя вот по телефона. Наместо с по двама членове, както дотогава, е върната схемата от 60-те години – националните журита се състоят от по 10 души. Всеки един от тях може да даде по една точка на песента, която му е харесала най-много. Въведени са изисквания за състава. Във всяко жури трябва да има по равни бройки мъже и жени и млади и стари членове. Най-младите не трябва да са по-малки от 16 години, а най-възрастните – повече от 60-годишни. Освен това разликата между най-младия и най-възрастния член не бива да е по-малка от 10 години.^[3]

АББА

Всички наблюдатели очакват, че звездата на това издание ще е австралийката Оливия Нютън-Джон. В последните три години тя има издадени няколко успешни сингъла, достигнали до челната десетка на британската класация, единият от които е „If Not For You“ по музика на Боб Дилън. Големите победители обаче са съвсем други. Швеция изпраща на фестивала песента „Ватерло“, написана в модерно поп звучене и изпълнена от неизвестната дотогава група „АББА“. Още с появата си на сцената шведите дават заявка за фаворити – диригентът, който водят със себе си – Свен-Олоф Валдоф (1929 – 2011), излиза облечен като Наполеон. Това е първа победа за Швеция на „Евровизия“ и първият случай в историята на фестивала, когато негови призьори след това са ставали световни звезди. Само още един изпълнител е успявал да повтори този успех – канадката Селин Дион, която пее за Швейцария през 1988 г.^[4]

Музика и политика

1974 г. е много специална за конкурса. Макар организаторите му всячески да се стремят да го отделят от политиката, тя винаги го съпътства под една или друга форма. Този път той играе, макар и косвена, роля във военния преврат в Португалия. Песента „E depois do adeus“ на Пауло дю Карвалиу става толкова популярна в страната, че е избрана от военните заговорници за единия от двата сигнала, с които се дава начало на акцията им. Излъчването на композицията по радиото в 10:55 часа на 25 април е сигнал, че всички заговорници трябва да са в готовност за действие.

Италианската телевизия RAI решава да не излъчи своята собствена песен „Si“ („Да“), изпълнена от Джилиола Чинкуети. Докато песента върви на сцената на фестивала, италианците гледат реклами на предстоящи предавания. Това е направено заради опасенията да не би текстът, където „да“ се повтаря почти непрекъснато, да бъде възприет от зрителите като агитация в предстоящия референдум „за“ или „против“ новоприетото законодателство, легализиращо разводите в страната. Песента е свалена от ефира на държавните медии за повече от месец, докато не се обявят крайните резултати.

Резултати

№	Страна	Език	Изпълнител/и	Песен	Превод	Точки	Място
01	Финландия	английски	Карита Холмстрьом	„Keep Me Warm“	„Съхрани топлината ми“	4	13
02	Великобритания	английски	Оливия Нютън-Джон	„Long Live Love“	„Да живее любовта“	14	4
03	Испания	испански	Перет	„Canta y se feliz“	„Пей и бъди щастлив“	10	9
04	Норвегия	английски	Ане-Карине Стрьом и „Бендик сингърс“	„The First Day of Love“	„Първият ден на любовта“	3	14
05	Гърция	гръцки	Маринела	„Κρασί, θάλασσα και τ' αγόρι μου“ („Краси, таласа ке т`агори му“)	„Вино, море и моето гадже“	7	11
06	Израел	иврит	„Пуги“	„נתתי לה חיי“ („Натати ла хаяй“)	„Отдадох ѝ живота си“	11	7
07	Югославия	сръбски	„Корни група“	„Генерација 42“	„Поколение 42“	6	12
08	Швеция	английски	„АББА“	„Waterloo“	„Ватерло“	24	1
09	Люксембург	английски, френски	Ирен Шеер	„Bye, Bye, I Love You“	„Чао, чао, обичам те“	14	4
10	Монако	френски	Ромюальд	„Celui qui reste et celui qui s’en va“	„Този, който остава и този, който си тръгва“	14	4
11	Белгия	френски	Жак Устен	„Fleur de liberté“	„Цвете на свободата“	10	9
12	Нидерландия	английски	Маут и МакНийл	„I See a Star“	„Виждам звезда“	15	3
13	Ирландия	английски	Тина	„Cross Your Heart“	„Закълни се“	11	7
14	Германия	немски	Зинди и Берт	„Die Sommermelodie“	„Лятната мелодия“	3	14
15	Швейцария	немски	Пиера Мартел	„Mein Ruf nach dir“	„Моят зов към теб“	3	14
16	Португалия	португалски	Пауло дю Карвалиу	„E depois do adeus“	„След сбогуване“	3	14
17	Италия	италиански	Джилиола Чинкуети	„Si“	„Да“	18	2

Гласуване

		Точки
		Гласуваща страна
Получаваща страна	Финландия	4		1				2							1
	Великобритания	14	1				1		4				1		1	2	1		3
	Испания	10				2					1	3		1		1		2
	Норвегия	3								1		1	1
	Гърция	7								2				4				1
	Израел	11		2						1				2	1			2	3
	Югославия	6	1		1								1					1	2
	Швеция	24	5		1	2		2	1		1			3	1	2	5	1
	Люксембург	14			1		1	2	2			1	1		3	1			2
	Монако	14			2	1		1		1	2		2		1	2	1	1
	Белгия	10				2	5				3
	Нидерландия	15	1			1	2	1	3	3			1		1	1		1
	Ирландия	11		1	2	2		1		2	2	1
	Германия	3					1						1				1
	Швейцария	3		1									1			1
	Португалия	3			1												2
	Италия	18	2	5	2			1			1	4	1		1			1