Евровизия 1974

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Евровизия 1974
Дати
Финал6 април 1974 г.
Домакин
МястоFlag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания
„Брайтън доум“, Брайтън
ВодещиКети Бойл
РежисьорМайкъл Хърл
Местно излъчванеБи Би Си (BBC)
Участници
Брой участници17
ДебютFlag of Greece.svg Гърция
ОттеглянеFlag of France (1794–1815, 1830–1974, 2020–present).svg Франция
Карта на участниците
  • ESC 1974 Map.svg
      Участващи страни
      Страни участвали преди, но не и през 1974 г.
Вот
Система за гласуваневижте раздел „Промяна в правилата“
ПобедителFlag of Sweden.svg Швеция
АББА“ – „Waterloo“

Евровизия
← 19731975 →
Евровизия 1974 в Общомедия

Евровизия 1974 е 19-ото издание на песенния конкурс.

История[редактиране | редактиране на кода]

Провежда се на 6 април 1974 г. в морския курорт Брайтън, Великобритания, на сцената на концертна зала „Брайтън доум“. Както обикновено се случва в историята на фестивала, когато някоя държава откаже да го проведе, на помощ идва Би Би Си. Люксембургската телевизия, домакин на предишното издание и чиято песен „Tu te reconnaîtras“ побеждава тогава, решава, че не е в състояние по финансови причини да приеме конкурса два пъти поред. Дебют прави Гърция. Франция се оттегля в последния момент, заради кончината на президента Жорж Помпиду и обявения по този повод национален траур. Така участващите страни стават 17. Водеща отново е Кети Бойл, която е била в тази роля в три предишни издания: 1960 г., 1963 г. и 1968 г. Още едно познато лице се мярка за малко в публиката – Санди Шоу, победителката през 1967 г.

Завръщане[редактиране | редактиране на кода]

Двама изпълнители и една група, участвали в минали издания, се пробват отново. Това са италианката Джилиола Чинкуети, победител от 1964 г., Ромюальд, представял през 1964 г. Монако, а в 1969 г. Люксембург, сега отново състезаващ се за Монако, и „Бендик сингърс“ от Норвегия, които са участници през 1973 г.[1][2]

Промяна в правилата[редактиране | редактиране на кода]

Правилата на „Евровизия“ са най-често променящото се нещо. След няколкогодишен експеримент е сложен край на присъствието на журитата в залата на конкурса. Те отново се намират в родните си държави и пак съобщават своя вот по телефона. Наместо с по двама членове, както дотогава, е върната схемата от 60-те години – националните журита се състоят от по 10 души. Всеки един от тях може да даде по една точка на песента, която му е харесала най-много. Въведени са изисквания за състава. Във всяко жури трябва да има по равни бройки мъже и жени и млади и стари членове. Най-младите не трябва да са по-малки от 16 години, а най-възрастните – повече от 60-годишни. Освен това разликата между най-младия и най-възрастния член не бива да е по-малка от 10 години.[3]

АББА[редактиране | редактиране на кода]

Всички наблюдатели очакват, че звездата на това издание ще е австралийката Оливия Нютън-Джон. В последните три години тя има издадени няколко успешни сингъла, достигнали до челната десетка на британската класация, единият от които е „If Not For You“ по музика на Боб Дилън. Големите победители обаче са съвсем други. Швеция изпраща на фестивала песента „Ватерло“, написана в модерно поп звучене и изпълнена от неизвестната дотогава група „АББА“. Още с появата си на сцената шведите дават заявка за фаворити – диригентът, който водят със себе си – Свен-Олоф Валдоф (1929 – 2011), излиза облечен като Наполеон. Това е първа победа за Швеция на „Евровизия“ и първият случай в историята на фестивала, когато негови призьори след това са ставали световни звезди. Само още един изпълнител е успявал да повтори този успех – канадката Селин Дион, която пее за Швейцария през 1988 г.[4]

Музика и политика[редактиране | редактиране на кода]

1974 г. е много специална за конкурса. Макар организаторите му всячески да се стремят да го отделят от политиката, тя винаги го съпътства под една или друга форма. Този път той играе, макар и косвена, роля във военния преврат в Португалия. Песента „E depois do adeus“ на Пауло дю Карвалиу става толкова популярна в страната, че е избрана от военните заговорници за единия от двата сигнала, с които се дава начало на акцията им. Излъчването на композицията по радиото в 10:55 часа на 25 април е сигнал, че всички заговорници трябва да са в готовност за действие.

Италианската телевизия RAI решава да не излъчи своята собствена песен „Si“ („Да“), изпълнена от Джилиола Чинкуети. Докато песента върви на сцената на фестивала, италианците гледат реклами на предстоящи предавания. Това е направено заради опасенията да не би текстът, където „да“ се повтаря почти непрекъснато, да бъде възприет от зрителите като агитация в предстоящия референдум „за“ или „против“ новоприетото законодателство, легализиращо разводите в страната. Песента е свалена от ефира на държавните медии за повече от месец, докато не се обявят крайните резултати.

Резултати[редактиране | редактиране на кода]

Страна Език Изпълнител/и Песен Превод Точки Място
01 Flag of Finland.svg Финландия английски Карита Холмстрьом „Keep Me Warm“ „Съхрани топлината ми“ 4 13
02 Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания английски Оливия Нютън-Джон „Long Live Love“ „Да живее любовта“ 14 4
03 Flag of Spain.svg Испания испански Перет „Canta y se feliz“ „Пей и бъди щастлив“ 10 9
04 Flag of Norway.svg Норвегия английски Ане-Карине Стрьом и „Бендик сингърс“ „The First Day of Love“ „Първият ден на любовта“ 3 14
05 Flag of Greece.svg Гърция гръцки Маринела „Κρασί, θάλασσα και τ' αγόρι μου“
(„Краси, таласа ке т`агори му“)
„Вино, море и моето гадже“ 7 11
06 Flag of Israel.svg Израел иврит „Пуги“ „נתתי לה חיי“ („Натати ла хаяй“) „Отдадох ѝ живота си“ 11 7
07 Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия сръбски „Корни група“ „Генерација 42“ „Поколение 42“ 6 12
08 Flag of Sweden.svg Швеция английски „АББА“ „Waterloo“ „Ватерло“ 24 1
09 Flag of Luxembourg.svg Люксембург английски, френски Ирен Шеер „Bye, Bye, I Love You“ „Чао, чао, обичам те“ 14 4
10 Flag of Monaco.svg Монако френски Ромюальд „Celui qui reste et celui qui s’en va“ „Този, който остава и този, който си тръгва“ 14 4
11 Flag of Belgium (civil).svg Белгия френски Жак Устен „Fleur de liberté“ „Цвете на свободата“ 10 9
12 Flag of the Netherlands.svg Нидерландия английски Маут и МакНийл „I See a Star“ „Виждам звезда“ 15 3
13 Flag of Ireland.svg Ирландия английски Тина „Cross Your Heart“ „Закълни се“ 11 7
14 Flag of Germany.svg Германия немски Зинди и Берт „Die Sommermelodie“ „Лятната мелодия“ 3 14
15 Flag of Switzerland.svg Швейцария немски Пиера Мартел „Mein Ruf nach dir“ „Моят зов към теб“ 3 14
16 Flag of Portugal.svg Португалия португалски Пауло дю Карвалиу „E depois do adeus“ „След сбогуване“ 3 14
17 Flag of Italy.svg Италия италиански Джилиола Чинкуети „Si“ „Да“ 18 2

Гласуване[редактиране | редактиране на кода]

Гласуваща страна
Точки Flag of Finland.svg Flag of the United Kingdom (3-5).svg Flag of Spain.svg Flag of Norway.svg Flag of Greece.svg Flag of Israel.svg Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Flag of Sweden.svg Flag of Luxembourg.svg Flag of Monaco.svg Flag of Belgium (civil).svg Flag of the Netherlands.svg Flag of Ireland.svg Flag of Germany.svg Flag of Switzerland.svg Flag of Portugal.svg Flag of Italy.svg
Получаваща страна
Flag of Finland.svg Финландия 4 1 2 1
Flag of the United Kingdom (3-5).svg Великобритания 14 1 1 4 1 1 2 1 3
Flag of Spain.svg Испания 10 2 1 3 1 1 2
Flag of Norway.svg Норвегия 3 1 1 1
Flag of Greece.svg Гърция 7 2 4 1
Flag of Israel.svg Израел 11 2 1 2 1 2 3
Flag of Yugoslavia (1946-1992).svg Югославия 6 1 1 1 1 2
Flag of Sweden.svg Швеция 24 5 1 2 2 1 1 3 1 2 5 1
Flag of Luxembourg.svg Люксембург 14 1 1 2 2 1 1 3 1 2
Flag of Monaco.svg Монако 14 2 1 1 1 2 2 1 2 1 1
Flag of Belgium (civil).svg Белгия 10 2 5 3
Flag of the Netherlands.svg Нидерландия 15 1 1 2 1 3 3 1 1 1 1
Flag of Ireland.svg Ирландия 11 1 2 2 1 2 2 1
Flag of Germany.svg Германия 3 1 1 1
Flag of Switzerland.svg Швейцария 3 1 1 1
Flag of Portugal.svg Португалия 3 1 2
Flag of Italy.svg Италия 18 2 5 2 1 1 4 1 1 1

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]