Анна Окса

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анна Окса
Анна Окса (2010)
Анна Окса (2010)
Информация
Псевдоним Анна Окса
Родена
Анна Ходжа
28 април 1961 г. (58 г.)
Националност италианка
Стил поп, поп рок
Активност 1978 – настояще
Музикален издател RCA Italiana, CBS, „Кълъмбия Рекърдс“, Sony BMG, EMI, Cose di musica e suoni coscienti
Уебсайт oxarte.net
Страница в IMDb
Анна Окса в Общомедия

А̀нна О̀кса (на италиански: Anna Oxa), италианизирано сценично име на албанското Анна Хо̀джа (Anna Hoxha)[1][2] (Бари, 28 април 1961), е италианска певица. Има опит като телевизионна водеща и актриса.

Още от детска възраст започва да пее по пиано баровете на родния си град под съпровода на барийския маестро Сабино Шанели на пиано. На петнайсет години издава първия си сингъл, съдържащ песента Fiorellin del prato („Цветчето от поляната“), написана от Марио Пандзери, към малка барийска звукозаписна компания.

Дебютира през 1978 г. с албума Oxanna и сингъла Un'emozione da poco („Едно маловажно чувство“) – една от най-известните песни в репертоара ѝ наред с È tutto un attimo („Всичко е един миг“), Donna con te („Жената до теб“), Quando nasce un amore („Щом се зароди любовта“), Senza di me („Без мен“), Senza pietà („Безмилостно“), Tutti i brividi del mondo („Цялата тръпка на света“) и Ti lascerò („Ще те оставя“).

В кариерата си на певица има издадени голям брой албуми, по които е работила с изпълнители като Фаусто Леали, Ивано Фосати, Лучо Дала, Амедео Минги, Рино Гаетано, Джорджо Габер и Роберто Векиони. Два от албумите ѝ изпълнява кавъри на песни на други италиански изпълнители, сред които Клаудио Балиони, Франческо Де Грегори, Фабио Конкато и Лучо Батисти, а встрани от тези албуми има кавъри на песни и на Пати Смит и Джон Ленън. Участвала е 14 пъти на Фестивала на италианската песен в Санремо, като печели двукратно – за първи път през 1989 г. с песента Ti lascerò в дует с Фаусто Леали и през 1999 г. като солова изпълнителка със Senza pietà. Класира се на второ място два пъти – през 1978 с песента Un'emozione da poco зад групата „Матия Бадзар“ в общата класация, но на първо място в категорията Interpreti („Изпълнители“), и през 1997 – със Storie („Истории“) зад дуета „Джалис“.

Освен като певица Анна има известен опит като телевизионна водеща – през 1988 води съботното шоу „Фантастико 9“ с Енрико Монтесано, през 1989 – „Фантастико 10“ с Масимо Раниери, а през 1994 г. – 44-тото издание на Фестивала в Санремо заедно с Пипо Баудо.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анна е родена в семейството на Чазим Ходжа – албански бежанец, родом от Круя, но преселил се да живее в Бари – и италианката Елена Ходжа. Прекарва детството и юношеството си в квартала „Сан Паскуале“ в Бари. Завършва Художествената гимназия „Джузепе де Нитис“. От години насам е веган[3].

Седемдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

На 26 януари 1978 г., спонсорирана от Ивано Фосати, Анна дебютира на 28-ото издание на Фестивала на италианската песен в Санремо с песента Un'emozione da poco („Едно маловажно чувство“), написана от Ивано Фосати и басиста Гуидо Гулиелминети. Още с първото си участие се класира на първо място в категорията Interpreti („Изпълнители“), а в общата класация – на второ след групата „Матия Бадзар“. Сингълът Un'emozione da poco включва едноименната песен и Questa è vita („Такъв е животът“; кавър на песента Livin' Thing на ЕЛО), включена в първия студиен албум на певицата, Oxanna („Оксанна“), който достига първо място в италианската класация за сингли, а в края на годината заема 14-о място[4]. През лятото на същата година участва на „Фестивалбар“ с песента Fatelo con me („Направете го с мен“; също написана от Ивано Фосати). Следващият ѝ сингъл, включващ песните Fatelo con me и Pelle di serpente („Змийска кожа“), се радва на почти същия успех[5] като този на предната плоча. И двете песни са включени в албума Oxanna, като Fatelo con me в албумната си версия е по-дълга като времетраене от сингъловата.

През този период сътрудничи с Лучо Дала и приятеля му Рино Гаетано (два дуета с него са публикувани през 2008 г. в памет на починалия певец). Вследствие на сътрудничеството излиза сингълът Il pagliaccio azzurro („Синият палячо“; кавър на Till It Shines на Боб Сийгър), който поставя началото на втория албум на певицата, носещ нейното име – Anna Oxa, издаден през 1979 г. от музикална компания RCA Italiana. Както предният, така и този албум е възприет добре от слушателите. Сингълът Il pagliaccio azzurro/La sonnambula („Сомнамбулката“) завоюва 21-во място в италианските класации[6]. На дългосвирещата плоча е налице друг кавър на италиански, Notti per due, на Because the Night на Пати Смит. Албумът е промотиран чрез участието на Окса като главна героиня в единствения си филм – Maschio, femmina, fiore, frutto („Мъж, жена, цвете, плод“) с режисьор Руджеро Мити, който излиза на екраните през 1979 г., а години по-късно през 2008 г. преиздаден на DVD и преименуван на La ragazza superstar („Момичето суперзвезда“). Във филма Окса изпява всичките песни от втория си албум.

Осемдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

1980 – 1984[редактиране | редактиране на кода]

През 1980 г. издава сингъла Controllo totale/Metropolitana („Пълен контрол“; кавър на Total Control – песен, донесла международен успех на The Motels), включен в едноименния миниалбум от същата година. Metropolitana („Метро“) е също кавър – оригиналът е You Might Need Somebody на Търли Ричардс.

След миниалбума Окса издава през 1981 г. последния си сингъл към RCA ItalianaToledo/Proprio tu („Толедо“/„Точно ти“). Toledo е нова песен, написана от Амедео Минги и Марко Луберти, а Proprio tu е кавър на песента It's Really You на групата „Тарни/Спенсър Бенд“. Оригиналната версия на Toledo обаче се изгубва. Въпреки това версията, включена в компилациите на Sony Music години по-късно, е всъщност демо запис и се различава значително от сингъловата. Сингъловата версия трае 4:02 минути и темпото ѝ е по-бавно от включената в компилации на „Сони“, която, от своя страна, трае 3:43 и темпото ѝ е по-забързано. Текстът също има леки разминавания на места. В крайна сметка Toledo/Proprio tu се оказва провал поради това, че не е промотиран достатъчно. Към края на същата година певицата сключва договор с музикалната компания CBS.

През 1982 г. се завръща на сцената на „Аристон“ в Санремо с напълно променен външен вид. Останалият в миналото „пънкарски“ вид отстъпва мястото си на русокоса и женствена жена, каквато ще бъде запомнена години наред (с изключение на периода 1989 – 1991 г., когато боядисва косата си черна). На Фестивала участва с песента Io no („Не и аз“), написана от Марио Лавеци и Оскар Авогадро и включена в сингъла Io no/Cammina („Върви“). Към песента от Фестивала е заснет и видеоклип. Io no обаче не убеждава напълно CBS да позволи на Анна да издаде нов албум. Същата година се омъжва за певеца и автор на песни Франко Чани и издава поредния си сингъл – Fammi ridere un po'/Ed Anna pensò („Накарай ме да се посмея малко“/„И Анна се замисли“), с който окончателно загърбва рок стила и слага начало на нов, плодотворен и постепенно успешен период в кариерата си.

Въпреки острите критики на журитата, които не допускат Анна да се яви на Фестивала през 1983 г. с песента Navigando („Плавайки“), на пазара излиза албумът Per sognare, per cantare, per ballare („За мечти, за пеене, за танци“), който взима заглавието си от текста на първата песен – Hi-Fi („Хай-фай“), включена в сингъла Hi-Fi/Senza di me („Без мен“; кавър на песента What About Me на австралийската група Moving Pictures, който е включен във филма Vacanze di Natale („Коледна ваканция“) от същата година на Карло Ванцина).

През 1984 г., все още работейки с Лавеци, издава албума La mia corsa („Моята надпревара“) и отново взема участие на Фестивала в Санремо – с песента Non scendo („Няма да сляза“), с която се класира на 7-о място. От албума са избрани четири песни, които да бъдат включени в поредните два сингъла: първият – Non scendo/Primo amore, come stai? („Моя първа любов, как си?“), издаден паралелно с участието ѝ на Фестивала, и Eclissi totale/Tornerai („Пълно затъмнение“/„Ще се върнеш“), като с първата песен печели музикалния фестивал „Адзуро“ същата година.

1985 – 1989[редактиране | редактиране на кода]

1985 година е период на сътрудничество с Роберто Векиони, представянето на песента A lei („На нея“) на Фестивала в Санремо (на който участва за четвърти път и се класира на 7-о място за втора поредна година) и издаването веднага след това на албума Oxa. От сътрудничеството с Векиони хитове стават Parlami („Говори ми“), с която отново участва на „Адзуро“ и която е включена в сингъл заедно с Piccola, piccola fantasia („Мъничка фантазия“), която обаче не намира място в албума. Песента Capelli d'argento („Сребърни коси“) е първата от двете песни на певицата, посветени на баща ѝ. Заснети са видоклипове към песните Digli („Кажи му“) и Colori („Цветове“) в предаването Il diario di un LP.

През 1986 г. участва за пети път на Санремо – с песента È tutto un attimo („Всичко е един миг“), с която се класира на 5-о място и която става една от най-успешните песни в кариерата ѝ. Включена е в едноименния албум, който излиза непосредствено след участието ѝ. Съгласно връщането към традиционния за Фестивала регламент с пеене на живо, Анна изпълнява песента си на живо и привлича вниманието на публиката с изпълнението си, но същевременно предизвиква дискусии с това, че на сцената излиза с гол пъп[7]. През лятото участва на „Фестивалбар“ с L'ultima città („Последният град“), също включена в албума. Сред песните в албума Aspettando Qazim („Очаквайки Чазим“) е втората песен, посветена на баща ѝ, а Anna, Goodbye („Сбогом, Анна“) е втората от общо четирите песни, които включват в заглавието си името на певицата. С две от песните в албума е издаден сингълът È tutto un attimo/Tenera immagine („Нежен образ“). През годините албумът остава с отличаващ се успех за Окса – преиздаван е няколко пъти и може да се намери лесно по италианските музикални магазини.

През 1988 г. Анна за пореден път взема участие на Санремо и се представя с песента Quando nasce un amore („Щом се зароди любовта“), включена в албума Pensami per te („Мисли ме за себе си“) – един от най-успешните в кариерата ѝ. На Фестивала се класира на 7-о място. За издаването на албума този път сътрудничи не само с Лавеци, а също и с Пиеро Касано и Аделио Колиати. Това е първият ѝ албум, който излиза на компактдиск. Той съдържа песни, пожънали голям успех, сред които Oltre la montagna („Отвъд планината“) и едноименната Pensami per te. През същата година дебютира като водеща на шоуто „Фантастико“, излъчващо се пряко всяка събота вечер към края на всяка година, придружена от актьора и комик Енрико Монтесано. В края на годината е издаден първият официален сборен албум с най-добрите ѝ песни под името Fantastica Oxa („Фантастична Окса“), в който освен Navigando и Le tue ali („Крилете ти“) са включени и всички сингли от периода, в който албумите ѝ са издавани от CBS (с изключение на Fammi ridere un po', включена в един-единствен сборен компактдиск чак през 2007 г. и издаден от Sony BMG под името Le più belle di… („Най-доброто на…“), паралелно с Ed Anna pensò от страна Б и песните Un'emozione da poco, Il pagliaccio azzurro, Gino, le parole („Джино, думите“; записана още през 1982 г., но включена едва в този албум) и кавър на песента на Лучо ДалаCaruso („Карузо“), с която прави първата стъпка в изпълняването на кавъри на други италиански певци. Няколко години по-късно ще издаде цели два албуми само с кавъри на италиански песни. Компилацията жъне известен успех и накрая се класира сред най-продаваните албуми на годината на 81-во място[8].

Анна Окса и Фаусто Леали със статуетките за първо място на фестивала в Санремо през 1989 г.

През 1989 г. със своето седмо участие на Санремо Анна печели за първи път – в дует с Фаусто Леали с песента Ti lascerò („Ще те оставя“). Двамата представят Италия на песенния конкурс на „Евровизия“, но с друга песен – Avrei voluto („Искаше ми се“). Въпреки че двамата са първите участници, които изпълняват песента си на конкурса, накрая се класират на 9-о място. Двата дуета са включени в два отделни сингъла, всеки един от които съдържа и инструменталите им от задната страна. Не след дълго е преиздаден албумът Fantastica Oxa, в който този път на мястото на Le tue ali е включена Ti lascerò. Avrei voluto е включена и в следващия студиен албум на Анна – Tutti i brividi del mondo („Цялата тръпка на света“), издаден през лятото на същата година, който си извоюва 7-о място в италианските класации и се оказва 32-рият най-продаван албум в Италия за края на годината[9]. Той е промотиран чрез серия от концерти заедно с групата „Ню Тролс“, с чийто барабанист, Джани Белено, Окса влиза във връзка по време на кризисен период със съпруга си, с когото след време се развежда. Към края на годината отново води шоуто „Фантастико“ – заедно с Масимо Раниери, Джанкарло Магали, Алесандра Мартинес и Нино Фрасика[10]. Към средата на шоуто Анна подстригва косата си и я боядисва черна.

Деветдесетте години[редактиране | редактиране на кода]

През 1990 г. година отново участва на Санремо – този път с песента Donna con te („Жената до теб“), която първоначално е била предвидена да бъде изпълнена от Пати Право, която в последния момент отказва[11], затова песента е поверена на Анна. По регламента на Фестивала за 1990 г. песента на всеки участник се изпълнява също и от чуждестранен изпълнител или група с променен аражимент. Песента на Окса е интерпретирана от бразилската група „Каома“, прочута с хита си Lambada („Ламбада“) от предната година. Версията на групата носи италианското оригинално заглавие, но е в действителност двуезична – текстът е и на италиански, и на португалски. Издадена е и като сингъл. Donna con te, освен като сингъл с инструменталната си версия от задната страна, е включена също и в първия концертен албум на певицата – Oxa live con i New Trolls („Окса на живо с „Ню Тролс“), към който е добавена и оригиналната версия освен концертната. Албумът е съсредоточен предимно върху песните от последния албум на Анна – Tutti i brividi del mondo, но заедно с групата изпълнява и техни песни. Освен Senza di me („Без мен“) с променен аранжимент и малки разлики в текста, повечето песни, с които дотогава е участвала на Фестивала в Санремо, са включени в обща музикална китка с няколко от песните на групата, с която албумът завършва. Най-високото място, което достига, е 7-о, но в края на годината слиза до 46-о [12]. Donna con te пък се класира на 7-о място в класацията за сингли[13].

Две години по-късно през 1992 г. – година след като ражда своята дъщеря, кръстена Франческа, Анна издава албума Di questa vita („За този живот“), чиито песни са композирани от съпруга ѝ Джани Белено, а текстовете са написани от Фабрицио Берлинчони. С този албум компенсира своето двугодишно отсъствие от сцената, като жъне успех и се появява в класациите за годината по продаваемост[14]. От същия албум сингъл става Mezzo angolo di cielo („Лъч надежда от небето“), към който е заснет видеоклип и след големия му успех Окса издава и ремикс, включен в 45-оборотна плоча със същото име. Това е първият ѝ албум, издаден от звукозаписната компания „Кълъмбия Рекърдс“ след разпадането на CBS. Същата година води предаването Viaggio al centro della musica („Пътешествие до центъра на музиката“), което се излъчва по канала Telemontecarlo (TMC).

През 1993 г. издава първия си албум с кавъри на значими италиански изпълнители, сред които Пино Даниеле, Фабрицио де Андре, Клаудио Балиони и други, който носи името Cantautori („Автори и певци“). Същата година излиза албумът Do di petto („Гръдно до“), съдържащ римейкове на някои от най-известните ѝ песни с напълно променен аранжимент, както и кавър на песента Ancora („Отново“) на Едуардо Де Крешенцо, с която албумът започва. Анна организира спектакли за промотирането му в най-известните италиански театри, като „Систина“ в Рим, и през 1995 година издава видеокасетата Anna Oxa in concerto, включваща именно песните от същия албум.

През 1994 г. се завръща на сцената на „Аристон“, но като водеща на 44-тото издание на Фестивала заедно с Пипо Баудо и моделката Канел[15].

През 1996 г. излиза албумът Anna non si lascia („Анна не се оставя“), от който сингли стават Spot („Реклама“), с която участва същата година на „Фестивалбар“, и едноименната песен, дала заглавието на албума, който влиза в класациите за годината по продаваемост[16], в която най-високото място, което достига, е 18-о, а в края на годината остава на 93-то. Освен нея други песни, промотиращи албума по телевизията, са Séia („Вечер“; изпята на генуезки диалект) и Bianca luna („Бяла луна“).

След седем години отсъствие като участник на Фестивала в Санремо Окса се завръща на сцената на „Аристон“ през 1997 г. с песента Storie („Истории“), с която се класира на второ място след дуета „Джалис“, който печели с песента Fiumi di parole („Поток от думи“)[17]. След участието си Анна издава втория си, едноименен сборен албум Storie – i miei più grandi successi („Истории – моите най-големи успехи“), който се класира на седмо място в класацията по продаваемост за сезона[18]. Песента, с която участва на Фестивала, е записана и на испански език под името Histórias и набира известна популярност и в Испания.

През 1998 г. Анна отпада от кастинга за Фестивала, на който представя песента Chissà („Кой ли знае“) и единствената ѝ изява по телевизията за годината е по канала Canale 5.

През следващата година отново се завръща сред участниците на Фестивала – с песента Senza pietà („Безмилостно“), с която става победителка за втори път[19] – точно десет години след първата си победа с Фаусто Леали. Песента е включена в едноименния ѝ албум, който се класира на седмо място в класациите по продаваемост[20]. Лятото на същата година излиза сингълът Camminando, camminando („Вървейки, вървейки“) в дует с пуерториканския певец Чаян, с която участва на „Фестивалбар“. След известно време излизат и испанските версии и на двете песни – Sin compasión и Caminando, caminando.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

Студийни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Миниалбуми[редактиране | редактиране на кода]

Концертни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Сборни албуми[редактиране | редактиране на кода]

Албуми с кавъри[редактиране | редактиране на кода]

Участия на музикални събития[редактиране | редактиране на кода]

Фестивал на италианската песен в Санремо[редактиране | редактиране на кода]

Издание (година) Изпълнител Песен Автори Категория Място
1978 Анна Окса Un'emozione da poco („Малко емоция“) Ивано Фосати, Гуидо Гулиелминети Interpreti („Изпълнители“) 2-ро
1982 Анна Окса Io no („Не и аз“) Оскар Авогадро, Марио Лавеци Финалистка
1984 Анна Окса Non scendo („Няма да сляза“) Оскар Авогадро, Марио Лавеци Campioni („Шампиони“) 7-о
1985 Анна Окса A lei („На нея“) Роберто Векиони, Мауро Паолуци „Шампиони“ 7-о
1986 Анна Окса È tutto un attimo („Всичко е един миг“) Аделио Колиати, Франко Чани, Марио Лавеци, Умберто Смаила „Шампиони“ 5-о
1988 Анна Окса Quando nasce un amore („Щом се зароди любовта“) Аделио Колиати, Франко Чани, Пиеро Касано „Шампиони“ 7-о
1989 Анна Окса и Фаусто Леали Ti lascerò („Ще те оставя“) Франко Фазано, Фаусто Леали, Франко Чани, Фабрицио Берлинчони, Серджо Бардоти „Шампиони“ 1-во
1990 Анна Окса Donna con te („Жената до теб“) Данило Америо, Лучано Боеро „Шампиони“ Финалистка
1997 Анна Окса Storie („Истории“) Депса, Марко Марати, С. Монети, Анджело Валсилио, Фио Дзаноти „Шампиони“ 2-ро
1999 Анна Окса Senza pietà („Безмилостно“) Клаудио Гуидети, Алберто Салерно „Шампиони“ 1-во
2001 Анна Окса L'eterno movimento („Вечното вълнение“) Лаурекс, Джузепе Фулкери „Шампиони“ 10-о
2003 Анна Окса Cambierò („Ще се променя“) Марко Фаладжани, Марко Карнезеки, Анна Окса „Шампиони“ 14-о
2006 Анна Окса Processo a me stessa („Моето изпитание“) Паскуале Панела, Анна Окса, Алесандра Миори Donne („Дами“) Не стига до финал
2011 Анна Окса La mia anima d'uomo („Моята човешка душа“) Лоренцо Имерико, Анна Окса, Роберто Пако Artisti („Артисти“) Не стига до финал

Музикален фестивал „Фестивалбар“[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978: Fatelo con me („Направете го с мен“)
  • 1983: Senza di me („Без мен“)
  • 1984: Eclissi totale („Пълно затъмнение“)
  • 1985: Parlami („Говори ми“)
  • 1986: L'ultima città („Последният град“)
  • 1988: Oltre la montagna („Отвъд планината“)
  • 1989: Tutti i brividi del mondo („Цялата тръпка на света“)
  • 1992: Mezzo angolo di cielo („Лъч надежда от небето“)
  • 1993: Prendila così („Приеми го така“)
  • 1996: Spot („Реклама“)
  • 1997: Tutti i brividi del mondo, È tutto un attimo, Donna con te („Цялата тръпка на света“, „Всичко е един миг“, „Жената до теб“)
  • 1999: Camminando, camminando („Вървейки, вървейки“)
  • 2001: Un'emozione da poco (remix) („Малко емоция (ремикс)“)
  • 2003: Il muro („Стената“)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Oxa, Anna. // treccani.it. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  2. Artist's story – Anna Oxa®in Oxarte® Sagl. // oxarte.net. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  3. La vegana Anna Oxa con lo chef al seguito a Sanremo. Eliminata. // scattidigusto.it, 15 февруари 2011. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  4. I singoli più venduti del 1978. // hitparadeitaliana.it. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  5. Indice per Titolo: F. // hitparadeitaliana.it. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  6. Hitparade Italia – Indice per titolo: P. // hitparadeitalia.it. Посетен на 11 февруари 2018.
  7. Бениамино Плачидо. Inventiamo una festa anche per San Romolo. // в. „Република“, 16 февруари 1986. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  8. Gli album più venduti del 1988. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  9. Gli album più venduti del 1989. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  10. Fantastico 10: L'accordo è fatto. // в. „Република“, 28 юли 1989. Посетен на 11 февруари 2018. (на италиански)
  11. Мария Пия Фуско. Aragozzini: 'Questo è il mio festival!'. // в. „Република“, 17 февруари 1990. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  12. Gli album più venduti del 1990. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  13. Indice per Titolo: D. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  14. Gli album più venduti del 1992. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  15. Ернесто Асанте. Sanremo, rieccoli!. // в. „Република“, 23 февруари 1994. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  16. Gli album più venduti del 1996. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  17. Мария Пия Фуско. Jalisse, una vittoria annunciata. // в. „Република“, 23 февруари 1997. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  18. Gli album più venduti del 1997. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  19. Мария Пия Фуско. Anna Oxa regina a Sanremo. // в. „Република“, 28 февруари 1999. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
  20. Gli album più venduti del 1999. // hitparadeitalia.it. Посетен на 10 февруари 2018. (на италиански)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Anna Oxa“ в Уикипедия на италиански. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.