Оскар Бауман

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за топографа Оскар Бауман. За други личности със същата фамилия вижте Бауман.

Оскар Бауман
австрийски топограф
Оскар Бауман 
Роден: 25 юни 1864
Виена, Австрия
Починал: 12 октомври 1899
Виена, Австрия

Оскар Бауман (на немски Oscar Baumann) (1864 - 1899) австрийски топограф, етнограф.

Ранни години 1864-1888[редактиране | edit source]

През 1885 задочно завършва Университета във Виена, специалност естествена история и география, като през този период във връзка с дипломната си работа посещава Черна гора.

Веднага след завършване на образованието си е поканен да участва в проучвателната експедиция на Оскар Ленц в басейна на река Конго, но скоро е принуден да се върне поради заболяване. През 1886, по време на възстановяването си провежда етнографски изследвания на остров Фернандо По (Масиас Нгема Биого). След завръщането си в Европа през 1888 получава докторска степен по география от университета в Лайпциг.

Експедиции в Източна Африка 1888-1893[редактиране | edit source]

През 1888, заедно с Ханс Мейер извършва картиране на планината Усамбара (2230 м) в Северозападна Танзания, а през 1890 самостоятелно отново изсследва Усамбара и разположената на северозапад от нея планина Паре. Същата година публикува във Виена книгата си "В Германска Източна Африка по време на въстанието", която представлява ценен принос за по-нататъшното опознаване на Танзания.

През януари 1892 предприема нова експедиция като се отправя на северозапад от Танга (в Североизточна Танзания) във вътрешността на страната за търсене на пряк път от крайбрежието до езерото Виктория. Достига до масива Килиманджаро и продължава на запад през степната област Масаи. В началото на март на 3°35′ ю. ш. 35°50′ и. д. / 3.583333° ю. ш. 35.833333° и. д. открива соленото езеро Маняра, най-южното от гирлянда от езера в Източноафриканския рифт, известно дотогава на европейците само по сведения от местното население. На северозапад от него открива огромната вулканската калдера Нгоронгоро с езерото Магади в нея (2°25′ ю. ш. 36°00′ и. д. / 2.416667° ю. ш. 36° и. д.). На югозапад от Нгоронгоро открива езеро Еяси. От него тръгва на северозапад, пресича платото Серенгети и достига до югоизгочното крайбрежие на езерото Виктория. Картира югоизточната му част и отново се връща до езерото Еяси. Изследвал го и установява, че в югозападния му ъгъл се влива откритата по-рано от Хенри Мортън Стенли река Вембере-Сибити. През август 1892 се движи на запад покрай южното крайбрежие на Виктория към границите на Бурунди и Руанда. Открива и картира две от реките съставящи река КагераРувуву и Аканяру, а третата Няварунгу по събрани от местното населения данни я нанася схематично. Изследва вододела между Кагера и реките вливащи се в езерото Танганика, като по този начин става първият европеец, който посещава територията на днешна Руанда. От извора на Рувуву се отправя на юг и изследва част от северното крайбрежие на Танганика. От там тръгва на югоизток, преминава недалеч от извора на река Рувиронза (десен приток на Рувуву), през областта на горното течение на река Малагараси (вливаща се от изток в езерото Танганика) и достига до Табора в Централна Танзания. На обратния път посещава отново езерото Маняра и през степта Масаи през февруари 1893 завършва своето пътешествие при Пангани на брега на Индийския океан.

Последни години 1893-1899[редактиране | edit source]

През 1896 Бауман е назначен от австро-унгарското правителство за консул в Занзибар и в периода 1898-1899 изследва островите Занзибар (1658 км2), Пемба (5°15′ ю. ш. 39°45′ и. д. / 5.25° ю. ш. 39.75° и. д., 984 км2) и Мафия (7°50′ ю. ш. 39°50′ и. д. / 7.833333° ю. ш. 39.833333° и. д.).

През 1899 се разболява тежко от инфекциозна болест, в резултат на което на 12 октомври умира.

По време на повече от 10-годишното си изследване на Германска Източна Африка Бауман събира огромно количество (над 3500) артефакти – оръжия, инструменти, бижута, музикални инструменти и други от бита на местното население, които по-късно са изложени във Виенския музей по етнология. Неговите пътувания са прудружени и с голямо количество прецизни астраномически наблюдения, на базата на които са изработени много точни за времето си топографски карти на посетените от него райони.

Трудове[редактиране | edit source]

  • Die kartographischen Ergebnisse der Massai-Expedition, <Petermanns Geogr. Mitteilungen>, Erg.-Heft Nr. 111, Gotha, 1894
  • Durch Massailand zur Nilquelle, Berlin, 1894.

Източници[редактиране | edit source]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 354, 358, 360-361. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oscar Baumann“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.