Оскар Ленц

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Оскар Хайнрих Ленц
Oskar Heinrich Lenz
германо-австрийски изследовател
OskarLenzPort.jpg
Роден
Починал
1 март 1925 г. (76 г.)
Националност Флаг на Германия Германия, Австрия
Научна дейност
Област Геология, минералогия
Образование Лайпцигски университет
Работил в Пражки университет
Оскар Хайнрих Ленц в Общомедия

Оскар Хайнрих Ленц (на немски: Oskar Heinrich Lenz) е германо-австрийски пътешественик, геолог, минералог, изследовател на Африка.

Ранни години (1848 – 1873)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 април 1848 година в Лайпциг, Кралство Саксония (днес в Германия), в семейството на обущар. След завършване на гимназия в родния си град, от 1866 учи минералогия и геология в Лайпцигския университет. През 1870 получава докторска степен и заминава за Виена, където работи като учител. През 1872 се присъединява като доброволец в Геоложкия институт във Виена. По-късно същата година получава австрийско гражданство.

Изследователска дейност (1874 – 1886)[редактиране | редактиране на кода]

Експедиции в Габон и Екваториална Африка (1874 и 1876)[редактиране | редактиране на кода]

В периода 1874 – 1877 Ленц работи като изследовател към Германското дружество за изследване на Екваториална Африка и френската колония Габон базирано в Берлин.

През юни 1874 изследва естуара Рио Муни в Габон и река Тембони, вливаща се в него до изворите ѝ в Кристалните планини, като съществено поправя и допълва доста несъвършената карта на района. От юли до ноември изследва езерно-блатния район в долното течение на река Огове, а през декември – течението на реката нагоре до устието на левия ѝ приток река Офове, където е спрян от местното племе осиеба. Резултатите от тази експедиция са обширна етнографска колекция.

През май 1876 г. успява да встъпи в преговори с войнственото племе и завързва с тях дружески отношения. Съпровождан от воините на племето Ленц извършва тринадесетдневен преход през гъсти заблатени гори, следвайки повече или по-малко паралелно на течението на Огове до устието на десния ѝ приток река Себе, като открива река Лоло (ляв приток на Огове). В началото на юли 1876 г. Ленц тръгва обратно поради сериозно заболяване и през ноември се завръща в Либревил.

Двегодишните си пътешествия по Африка описва в излязлата през 1878 книга: „Skizzen aus Westafrika“. В нея той помества и карта на Огове, която придобива съвременната си конфигурация. Трудът му представлява особен интерес, в сравнение с неговите предшественици, тъй като в него наред с географските и етнографски материали се съдържа първата компетентна (разбира се, все още схематична) геоложка характеристика на Габон и Екваториална Африка.

Пътешествие през Сахара и Западна Африка (1879 – 1880)[редактиране | редактиране на кода]

През 1879 година, преоблечен като турски лекар, тръгва от Танжер в Мароко, пресича Марокански Атлас и Западна Сахара и с големи трудности през 1880 стига до Тимбукту. Оттам продължава на запад и става първият европеец пресякъл югозападните части на Сахара до Сенегал.

Описанието на това опасно пътешествие излиза от печат през 1884 под заглавието: „Timbuktu. Reise durch Marocco die Sahara und den Dudan“ (Bd 1 – 2, Leipzig, 1884).

Пресичане на Африка от запад на изток (1885 – 1886)[редактиране | редактиране на кода]

Пресичане на Африка от запад на изток 1885 – 1886

През 1885 година е организирана и спонсорирана експедиция от Географското дружество във Виена, като целта ѝ е да се изкачи по река Конго до водопадите Стенли, оттам да продължи на североизток, да пресече вододела Нил-Конго и да се опита да помогне на обкръжения в Южен Судан, поради въстание, Емин паша, но плановете не се осъществяват така както са запланувани. Ленц е назначен за неин ръководител, а участници в нея са австрийския топограф Оскар Бауман и бившия спътник на Василий Юнкер Фридрих Бондорф.

Експедицията се изкачва нагоре по Конго до 5º ю.ш., където Бауман сериозно заболява и е принуден да се върне в устието на Конго. Ленц и Бондорф продължават нагоре по реката, достигат до езерото Танганика, като се надяват да проникнат през Руанда и Уганда към Южен Судан, но и този път се оказва невъзможен. Отказвайки се от своите замисли двамата пътешественици се насочват на юг и през езерото Няса и реките Шире и Замбези в края на 1886 достигат до източния бряг на Африка, като по този начин пресичат континента от запад на изток.

Това нова пресичане на Африка е извършено по известни вече на европейците пътища и не довежда до нови открития, но все пак способства за задълбочаването на географските знания за преминатите райони. Следва да се отбележи доста точната топографска снимка на долното и средното течение на Конго, изпълнена от Бауман, и снимката на Луалаба от водопадите Стенли до горното ѝ течение от Ленц. Немалка ценност за науката представляват и геоложките образци събрани от Ленц – първият геолог-професионалист, проникнал дълбоко в басейна на Конго. През 1895 описанието на това пътешествие е отпечатано в книгата: „Wanderungen in Afrika“.

Следващи години (1887 – 1925)[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в Европа от 1887 до 1907 е професор по география в Пражкия университет. Умира от инсулт на 1 март 1925 година в Зос, Австрия, на 76-годишна възраст.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, История открытия и исследования Африки, М., 1973 г., стр. 286 – 287, 354, 415. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Oskar Lenz“ в Уикипедия на немски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.