Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (от древността до края на XVIII в.)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хронологична таблица за откриване и изследване на Европа (от древността до края на XVIII в.)
Години Име на откривател, изследовател Направени открития и изследвания Изследванията засягат следните съвременни държави
3-то хил. пр. Хр. древни египтяни Откриване на остров Крит Гърция
нач. на XVI в. пр. Хр. древни критяни Завоюване на целия остров Крит, островите в южната част на Егейско море, крайбрежните части на п-ов Пелопонес и островите на юг и северозапад от него (Китира, Закинтос, Кефалония и др.) Гърция
XV-XIII в. пр. Хр. ахейци Откриване и завоюване на целия п-ов Пелопонес, Северните Спорадски о-ви, остров Лемнос, Халкидическия полуостров, Солунския залив, равнината Тесалия, планините Олимп на север и Пинд на запад и протока Дарданели. Основаване на редица селища по южните брегове на Балканския полуостров Гърция, Турция
края на 2-то – нач. на 1-то хил. пр. Хр. финикийци Откриване и опознаване на цялото северно крайбрежие на Средиземно море, в т.ч. част от бреговете на Апенинския полуостров, островите Сицилия, Малта, Сардиния и Корсика, Балеарските о-ви, средиземноморските и част от атлантическите брегове на Пиренейския п-ов и Гибралтарския проток Италия, Малта, Испания, Португалия
VI-V в. пр. Хр. древни гърци Колонизация на Йонийските о-ви, западните брегове на Балканския полуостров, североизточните брегове на Апенинския полуостров, бреговете на Тиренско, Лигурийско море и Лионския залив. Откриване на протока Босфор и колонизация на цялото крайбрежие на Черно и Азовско море, в т.ч. Бургаския залив, устията на реките Дунав, Днестър, Днепър, Южен Буг и Дон, п-ов Крим и Керченския проток. Първи сведения за релефа във вътрешността на Балканския полуостров Албания, Черна гора, Хърватия, Италия, Франция, Турция, България, Румъния, Украйна, Русия, Република Македония
325-320 пр. Хр. Питей Първо плаване покрай западните брегове на Европа и достигане до Британските о-ви. Откриване на западните и северни брегове на Пиренейския полуостров, бреговете на Бискайския залив, протока Ламанш, западните брегове на Великобритания, част о Хебридските о-ви, Оркнейските о-ви, източните брегове на Великобритания и вероятно бреговете на днешните Белгия, Нидерландия и Германия Португалия, Испания, Франция, Великобритания, Белгия, Нидерландия, Германия
III-II в. пр. Хр. картагенци Откриване, опознаване и завоюване ва вътрешните райони на Пиренейския полуостров Испания
218 пр. Хр. Ханибал Военен поход от Испания в Италия и откриване на южните части на днешна Франция и Западните Алпи Франция, Италия
210-132 пр. Хр. римляни Завладяване на почти целия Пиренейски полуостров: 210-205 пр. Хр. – Публий Корнелий Сципион Африкански – завладяване на източните и южни крайбрежни райони на полуострова; 205-197 пр. Хр. – завладяване на долния и средния басейн на река Ебро и югоизточните склонове на Пиренеите; 197-ок. 180 пр. Хр. – Порций Катон – покоряване на вътрешността на полуострова и днешните земи на Португалия; ок. 180-152Тиберий Гракх – завладяване на южните склонове на Кантабрийските планини; 152-132 пр. Хр. – Квинт Сервилий Цепион – пълно завладяване на Португалия и Галисия Испания, Португалия
58-52 пр. Хр. Юлий Цезар Завладяване на Галия (днешна Франция), в т.ч. средното течение на Рона и басейните на реките Гарона, Сона, Лоара, Сена и Уаза (58-57 пр. Хр.); полуостровите Котантен и Бретан и крайбрежието на Бискайския залив (56 пр. Хр.). Първо нахлуване в Германия и откриване на планините Вогези и Ардени и долното течение на река Рейн (56 пр. Хр.). Първо нахлуване в Британия и откриване и завладяване на югоизточните части на острова (55-54 пр. Хр.). Втори поход в Германия (54-53 пр. Хр.). Окончателно завладяване и покоряване на Галия, в т.ч. Централния Френски масив и Парижкия басейн (52 пр. Хр.) Франция, Люксембург, Белгия, Нидерландия, Германия, Великобритания
35 пр. Хр. – 89 сл. Хр. римляни Откриване и завладяване басейна на река Дунав: 35-33 пр. Хр. – Октавиан Август – Завоюване на междуречието на реките Драва и Сава; 29-28 пр. Хр. – Марк Лициний Крас (младши) – завладяване на Софийската котловина и долината на река Искър; 12 пр. Хр. – 9 сл. Хр.Клавдий Тиберий – откриване и завладяване на Панония; 85-86 сл. Хр. – Корнелий Фуск – окончателно завладяване на Мизия Словения, Австрия, Хърватия, България, Сърбия, Унгария
16 пр. Хр. – 9 сл. Хр. римляни Пълно откриване и завладяване на Германия: 16 пр. Хр. – Клавдий Тиберий и Клавдий Друз – първо пресичане на Алпите и първо нахлуване в Южна Германия; 12-7 пр. Хр. – Клавдий Друз – завладяване на Северна Германия (Фризия и Фризките о-ви), долината на река Везер, планината Харц, Тевтобургската гора, Тюрингската гора и част от долното течение на река Елба; 8 пр. Хр. – 6 сл. Хр.Клавдий Тиберий – пълно покоряване на племената по течението на река Елба, Люнебургската пустош и първо нахлуване в Ютландия (днешните земи на Дания); 6-9 сл. Хр. – Публий Квинтилий Вар – достигане до югозападните брегове на Балтийско море Швейцария, Австрия, Германия, Нидерландия, Дания
41-211 римляни Пълно откриване и завладяване на цяла Англия и южните части на Шотландия: 41-59Клавдий и Авъл Плавтий – завладяване на бреговете на Бристолския залив и централната низина Мидлънд; 59-85Гай Светоний Павлин и Гней Юлий Агрикола – завладяване на остров Англси, платото Чевиот, Южношотландските възвишения, Каледония, част от Грампианските планини и Оркнейските о-ви; 85-211Публий Елий Адриан, Антонин Пий и Луций Септимий Север – пълно овладяване и покоряване на Англия Великобритания
101-116 Марк Улпий Траян Завладяване на Дакия Румъния
края на II в. готи Първо историческо зарегистрирано пресичане на Източна Европа от северозапад (Балтийско море) на югоизток (Черно море) Полша, Белорус, Украйна, Русия
432-460 Свети Патрик Първо предполагаемо пътешествие на остров Ирландия Ирландия
711-718 араби Почти пълно завладяване на Пиренейския п-ов Испания, Португалия
около 725 ирландски монаси Откриване на Фарьорските о-ви Фарьорските о-ви
около 795 ирландски монаси Откриване на Исландия Исландия
около 869 Гардар Вторично откриване на Исландия Исландия
около 870-890 Отер Първо зарегистрирано плаване покрай бреговете на Скандинавския и Колския полуострови Норвегия, Русия
края на IX – нач. на X в. Абу Али Ахмед ибн Омар ибн Руста Пътешествие до Волжко-Камска България и първи сведения за вожките българи Казахстан, Русия
1-та пол. на X в. Абу Исхак ал Фариси ал Истахри Пътешествие по остров Сицилия и Андалусия Италия, Испания
915-945 Масуди Пътешествие по югоизточната част на Източна Европа Казахстан, Русия
915-1077 князе на Киевска Рус Откриване и завладяване на централните и южни части на Източноевропейската равнина Украйна, Русия
921-922 Ибн Фадлан Пътешествие до Волжко-Камска България през Прикаспието Казахстан, Русия
30-50-те год. на XI в. Абу Абдалах Мохамед ибн Мохамед ал Идриси Пътешествие в Португалия, Испания, Италия, Франция и Англия Португалия, Испания, Италия, Франция Англия
1320 Лука (Игнат Малигин) Плаване от Северна Двина към бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия Русия, Норвегия
1330-1334 Ибн Батута Пътешествие по Югоизточна Европа на път за Средна Азия Русия, Казахстан
1364 Степан Ляпа, Александър Абакумович Първо зарегистрирано пресичане на планината Урал и достигане до река Об Русия
1394-1427 Ханс Шилтбергер Пътешествие в южноруските степи и Приуралието Украйна, Русия, Казахстан
1431-1432 Гонсало Велю Кабрал Откриване на Азорските о-ви Португалия
1457-1458 Диого Тейди Завършване откриването на Азорските о-ви Португалия
2-та пол. на XV в. руски помори Многократни плавания към Нова Земя и начало на нейното усвояване Русия
1483 Фьодор Курбски (Черния), Салтик Травин Ново пресичане на планината Урал и навлизане в Западен Сибир Русия
1496 Генадий истома Плаване от Северна Двина покрай бреговете на Колския п-ов и Северна Норвегия до Тронхайм. Първи сведения за природа на Северна Европа Русия, Норвегия
1499-1500 Пьотър Ушати, Василий Заболоцки-Бражник (Гаврилов) Установяване протежението и направлението на Урал от север на юг Русия
1536-1542 Джон Лиланд (Leland, 1506-1552) Първо географско и топографско описание на Англия и Уелс Великобритания
2-та пол. на XVI в. руски помори Систематически плавания към Грумант (Шпицберген) за риболов, китобой и зверобой Норвегия
1553-1554 Хю Уилъби, Ричард Чанслър Първо плаване на западноевропейци покрай северните брегове на Скандинавския п-ов и достигане до Нова Земя и устието на Северна Двина Норвегия, Русия
70-те год. на XVI в. Павел Нишец Ежегодни плавания към Грумант (Шпицберген) Норвегия
1580-1581 Чарлз Джакман Плаване до югоизточната част на Карско море (1580) и до Исландия (1581) Русия, Исландия
80-те год. на XVI в. руски помори Систематически плавания към река Об през протока Маточкин Шар и първи, конкретни сведения за Южния остров на Нова Земя, югоизточните брегове на Баренцево море и югозападните брегове на Карско море Русия
края на 80-те год. на XVI в. Николай Христофор Радзивил Първо картиране на района между реките Висла и Днепър. Топографско заснемане на Днепър от извора до устието, заедно с притоците му Друт, Березина със Свислоч, Припят с Птич и Стир, Горин със Случ, Тетерев и Рос. В басейна на Припят топографско заснемане на огромното блато – Полесие. Картиране на река Неман с притоците ѝ Вилия и Щара и Западна Двина с левия ѝ приток Дисна Русия, Украйна, Белорус, Литва, Полша
1594-1596 Вилем Баренц 1594: Откриване на западното крайбрежие на Северния остров на Нова Земя до 77º 15` с.ш., в т.ч. п-ов Адмиралтейство (75º с.ш.), нос Карлсен (77º с.ш.) и Оранските о-ви. 1595: Достигане до остров Вайгач и протока Югорски Шар. 1596: Откриване на Мечия остров, част от западния бряг на остров Западен Шпицберген, Вуд фиорд (79º 30` с.ш.), Лифде фиорд (79º 37` с.ш.), протока Форлансунет (78º 35` с.ш.) и остров Земя Принц Карл (78º 40` с.ш.). Откриване на най-северната точка на Нова Земя Русия, Норвегия
1603-1613 Андерс Буре Първо сравнително точно и вярно картиране на Скандинавския п-ов между 63° - 71º с.ш. и 12° - 42º и.д. и издаване на първата карта на полуострова през 1635 Русия, Норвегия, Швеция, Финландия
1607-1608 Хенри Хъдсън 1607: Откриване на остров Ян Майен (71°00′ с. ш. 8°20′ з. д. / 71° с. ш. 8.333333° з. д.). 1608: Достигане до западното крайбрежие на Нова Земя Норвегия, Русия
1610 Джонас Пул Изследване и картиране на западния бряг на остров Западен Щпицберген и откриване заливите Хорнсун (77º с.ш.) и Белсун (77º 45` с.ш.), фиордите Ван Мейен (77º 45` с.ш.), Ис фиорд и Крос фиорд (79°12′ с. ш. 11°45′ и. д. / 79.2° с. ш. 11.75° и. д.) и протока Форлансунет, отделящ остров Земя Принц Карл (78°40′ с. ш. 11°00′ и. д. / 78.666667° с. ш. 11° и. д.) от остров Западен Шпицберген Норвегия
1611 Якобс Май Вторично откриване на остров Ян Майен Норвегия
1613 Томас Едж Откриване на островите Североизточна Земя (79°50′ с. ш. 23°00′ и. д. / 79.833333° с. ш. 23° и. д.), Едж (77°50′ с. ш. 23°00′ и. д. / 77.833333° с. ш. 23° и. д.) и Баренц (78°25′ с. ш. 21°30′ и. д. / 78.416667° с. ш. 21.5° и. д.), протока Стур фиорд (разделяш Едж и Западен Шпицберген) и протока Фримен (78°15′ с. ш. 22°10′ и. д. / 78.25° с. ш. 22.166667° и. д., разделящ Западен Шпицберген и Североизточна Земя) Норвегия
1630-1648 Гийом дьо Боплан Топографско картиране на територия от около 500 хил км2 между 45º и 51º 30` с.ш. и 24º и 36º и.д., в т.ч. 1100 км от долното течение на река Днепър, десните ѝ притоци Уж, Тетерев, Ирпен, Рос, Тясмин и др., заедно с басейните им, река Южен Буг с левите ѝ притоци Синюха и Ингул, средното и долно течение на река Днестър с притоците ѝ Гнилая Липа, Серет и Збруч и оконтуряване на Днепърското възвишение Белорус, Украйна, Молдова
1680-1685 Едмънд Дамер Топографско картиране на над 10 хил. км от северните брегове на Средиземно море от Гибралтар до Гърция, в т.ч. Балеарските о-ви, Корсика, Сардиния, Сицилия, Корфу и др. Испания, Франция, Италия, Гърция
1681-1688 Грийнвил Колинс Първо, точно картиране на брегове на Англия, Уелс и остров Ман и източното крайбрежие на Шотландия и издаване на морски атлас на британското крайбрежие и диаграми на преобладаващите ветрове под заглавието: "Great Britain's Coasting Pilot" (1693) (в превод "Лоцман на британското каботажно плаване") Великобритания
1699 Корнелий Крюйс (1657-1727) Топографско заснемане на 1300 км от течението на река Дон от Воронеж до Азовско море и над 500 км от североизточното крайбрежие на Азовско море Русия, Украйна
10-те год. на XVIII в. Джон Адеър (Adair, 1655-1722) Топографско картиране на северното крайбрежие на Шотландия, Оркнейските и Шетлъндски о-ви и залива Фърт ъф Клайд Великобритания
1717-1719 Фьодор Соймонов 1717-1718: Топографско картиране на крайбрежието на Балтийско море в района на Гангут и остров Сааремаа. 1719: Описание и картиране на западното крайбрежие на Каспийско море от Астрахан на север до устието на река Кура на юг Финландия, Естония, Русия
1721-1729 Аким Фьодорович Клешнин, Алексей Жихманов Топографско картиране на територия с площ около 400 хил. км2 – от руско-шведската граница до вододела на реките Онега и Северна Двина и от Бяло море до 58ºс.ш. Картиране бреговете на Ладожкото езеро, в т.ч. островите Валаам, Мантсинсари и Лункулансари, езерата Янисъярви, Суоярви и голяма част от Пюхяярви, на запад (в района на Виборг) – редица тесни и дълги езера, разположени на Карелския провлак, в т.ч. Вуокса. Картиране на Виборгския залив, Онежкото езеро с Повенецкия и Заонежки заливи и Големия Климецки остров, езерата Водлозеро, Сегозеро, Вигозеро, Куйто, Ондозеро и Нюк. Картиране на река Онега с езерата Воже и Лача до устието ѝ, Онежсия залив, Онежкия полуостров, Молого-Шекснинската низина и езерото Белое Русия
1734-1735 Степан Войнович Муравьов Топографско картиране на протока Югорски Шар и брега на Карско море на изток от него Русия
1736-1737 Степан Малигин Топографско картиране на североизточното крайбрежие на Европа от устието на река Печора до устието на река Кара Русия
1737-1739 А. Корнилов Първи зимувания на архипелага Шпицберген и събиране на множество сведения за природата му Норвегия
40-те год. на XVIII в. Мърдок Маккензи Първо точно картиране на Оркнейските о-ви и полагане началото на точното картиране на Хебридските о-ви, в т.ч. остров Люис Великобритания
50-те год. на XVIII в. Никола Демаре (1725-1815) Първо изследване на платото Антрим в Ирландия Ирландия
50-те год. на XVIII в. Йохан Готлиб Леман (1719-1867) Изследване на северните склонове на Тюрингския Лес и възвишенията от двете страни на река Везер от сливането на реките Вера и Фулда до 52º с.ш. Германия
1751-1758 Жан-Етиен Гетар Първи геоложки, минераложки и ботанически изследвания в Парижкия басейн, областта Оверн в Централна Франция, в т.ч. масива Пюи дьо Дом и древния вулкан Мон Дор в Централния Френски масив и изследване и картиране на всички по-големи реки вливащи се в Атлантическия океан между устията на Рейн и Гарона Франция, Белгия
1753-1779 Мърдок Маккензи Завършване на картирането на британските брегове, в т.ч. западните брегове на Шотландия и Ирландия, северозападните брегове на Англия (1753-1769) и северните и западните на Уелс (1769-1779) Великобритания, Ирландия
1756-1757 Беляев Първо топографско картиране на Канинския, Мезенския и Зимния брегове на Бяло море и остров Моржовец (66°43′ с. ш. 42°35′ и. д. / 66.716667° с. ш. 42.583333° и. д.) Русия
1758-1794 Орас дьо Сосюр Първи физикогеографски изследвания на Алпите. 1758 – планините около Женева; 1759 – планината Юра; 1760 – цялата долина на река Арв (ляв приток на Рона); 1761-1782Савойските Предалпи (на юг от Женевското езеро, между горното течение на Рона и притока ѝ Арв), в т.ч. хребета Репозуар в Савойските Алпи, езерото Аннеси и планините Бож и Гранд Шартрьоз (2076 м), разположени покрай десния бряг на река Изер, подножието на масива Монблан и ледниците спускащи се от него, северната част на Грайските Алпи и югозападните склонове на Пенинските Алпи; 1783 – двата склона на Лепонтинските Алпи, в т.ч. долината на река Ааре (ляв приток на Рейн), изворите на река Рона, долината на река Маджа и езерото Лаго Маджоре; 1784-1786 – южните склонове на Приморските Алпи и Провансалските Предалпи; 1787Лигурийските Апенини; 1789 – планинския масива Монте Роза в Пенинските Алпи Франция, Швейцария, Италия
1760-1762 Жан-Етиен Гетар Изследване на северните склонове на Бескидите между изворите на Висла и десния ѝ приток Раба, пресичане на източната част на Германо-Полската низина и Балтийското възвишение и през Мазурското Поезерие достигане до Гданския залив. Изкачване покрай десния бряг на Висла до Люблинските възвишения, преминаване по вододела между реките Вепш и Буг до Лвов и от там по 50º с.ш. завръщане в Краков. Създаване на първата геоложка карта на Полша Полша, Украйна
1760-1763 Сава Теофанович Лошкин Първо заобикаряне от север на Нова Земя и два пъти зимуване на източния ѝ бряг Русия
1761-1797 Ладзаро Спаланцани (1729-1799) Първи физикогеографски изследвания на Апенинския п-ов: Лигурийските Апенини (1780-1783), Тоскано-Емилианските Апенини (1789), Умбро-Маркските Апенини, Неаполитанските Апенини, Калабрийските Апенини и планините на остров Сицилия Италия
1763-1764 Никола Демаре Изследване на областта Оверн и съставяне на първата геоложка карта на древните вулкани в областта Франция
1764-1766 Михаил Степанович Немтинов Първо посещение на архипелага Шпицберген с научна цел и картиране на залива Клонбай Норвегия
1765-1766 Василий Чичагов Първи два неуспешни опита за пременаване през Северния полюс от Европа до Беринговия проток. Достигане до 80º 30` с.ш. на север от Шпицберген Норвегия
1765-1791 Йохан Якоб Фербер (1743-1791) Геоложки изследвания на Рудните планини, Чешкия Лес, Карпатите, Алпите и планинските масиве в Англия и Шотландия Германия, Чехия, Полша, Австрия, Великобритания
1766 Никола Демаре Изследване на вулканските райони на Италия от Виченца и Падуа до Неапол Италия
1766-1767 Яков Яковлевич Чиракин (неизв.-1768) Завършване откриването на протока Маточкин Шар и доказване, че Нова Земя е двоен остров Русия
1768-1769 Самуел Готлиб Гмелин 1768: Изследване на Валдайските възвишения и определяне на размерите (400 на 80 версти) и границите му; 1769: Изследване на цялото течение на река Дон, соленото езеро Баскунчак и възвишението Голямо Богдо на юг от езерото. Оконтуряване на делтата на Волга и изследва северозападното крайбрежие на Каспийско море Русия
1768-1769 Петер Симон Палас 1768: Изследване на голяма част от течението на река Клязма, левия бряг на Ока до Муром, бреговете на река Пяна (ляв приток на Сура), северозападната част на Приволжските възвишения, долината на река Голям Черемшан, Бугулминско-Белебеевските възвишения, горния басейн на река Сок и хълмовете Сокски Яр, разположени покрай десния бряг на реката; 1769: Изследване на възвишението Жигули, Соколовите планини, вододела между реките Самара и Голям Кинел, Губерланските планини, река Урал до устието ѝ, реките Голям и Малък Узен, езерото Индер, част от Прикаспийската низина и описание и картиране устието на река Урал Русия, Казахстан
1768-1769 Фьодор Розмислов, Яков Яковлевич Чиракин 1768: Първа научна експедиция към Нова Земя и провеждане на хидрографски изследвания. Първо подробно топографско заснемане на протока Маточкин Шар и част от западното крайбрежие на Южния остров, в т.ч. п-ов Панкова Земя (73º 10` с.ш.). 1769: Откриване на залива Незнайни (73°45′ с. ш. 57°33′ и. д. / 73.75° с. ш. 57.55° и. д.) на югоизточното крайбрежие на Северния остров Русия
1768-1770 Йохан Антон Гюлденщед 1768: Изследване на Валдайските възвишения и изворната област на реките Волга, Западна Двина и Днепър; 1769: Изследване на Окско-Донската равнина, река Хопьор (ляв приток на Дон) и Калачкото възвишение, покрай десния бряг на Хопьор; 1770: Изследване на част от Прикаспийската низина, Кумо-Маничката падина, Кубанската и Куманската степи, реките Кума и Западен Манич Русия
1768-1773 Иван Лепьохин 1768: Изследване на северната част на Приволжското възвишение, левите притоци на ВолгаГолям Черемшан и Сок, Соколовите планини (покрай десния бряг на река Сок) и възвишението Сокски Яр; 1769: Изследване на Белите планини (част от Приволжкото възвишение, покрай десния бряг на Волга), река Волга до Ахтуба, пустинята Рън-Пески и изкачване по река Урал до Оренбург; 1770: Изследване долината на река Белая до Ишимбай, част от хребетите на Урал, в т.ч. Ямантау, Иремел и Аваляк, описание на изворите на река Урал около връх Круглая, реките Уй и Миас и хребетите Зигалга и Уренга; 1771: Описание на няколко уралски върхове в т.ч. Конжаковски Камен, достигане до Соликамск, след това на запад до горното течение на река Вятка, изкачване по река Летка до горното ѝ течение, пресичане на възвишението Северни Ували, достигане до горното течение на река Луза и по реките Вичегда и Северна Двина спускане до Архангелск; 1772: Изследване на Мудюгския остров (64°54′ с. ш. 40°15′ и. д. / 64.9° с. ш. 40.25° и. д.), описание на три от Соловецките о-ви, достигане до Кандалакшкия залив, изкачване по река Нива до езерото Имандра и откриване покрай левия брягна реката на възвишение с височина до 785 м. Достигане до устието на река Поной, пресичане на най-тясната част на Бяло море, описание на остров Моржовец (66°43′ с. ш. 42°35′ и. д. / 66.716667° с. ш. 42.583333° и. д.), изследване на Кулойския залив, устието на река Мезен и река Нес (66º 39` с.ш.), достигане до река Вижас, спускане по нея до Чешкия залив (67°30′ с. ш. 46°30′ и. д. / 67.5° с. ш. 46.5° и. д.), проследяване на западния и северния бряг на Чешкия залив, пресичане на п-ов Канин по реките Чьоша и Чижа достигане до Архангелск; 1773: Изследвания в Прибалтика и Белорусия Русия, Естония, Латвия, Белорус
1769 Никола Демаре Изследване на Централния Френски масив на юг от планината Плон дю Кантал Франция
1769 Михаил Степанович Немтинов Топографско картиране на цялото крайбрежие на Онежкия полуостров, между устията на реките Северна Двина и Онега Русия
1769-1770 Юхан Фалк 1769: Изследване на цялото течение на река Медведица (ляв приток на Дон) и и част от левия бряг на Дон до устието на река Иловля и достигане до Астрахан; 1770: Пресичане на Прикаспийската низина в североизточна посока и изследване на река Урал до 54º с.ш. Русия, Казахстан
1769-1771 Николай Ричков 1769: Изследване на лесостепите и степите на Заволжието и средното течение на река Кама, изкачване по река Шешма (ляв приток на Кама) до изворите ѝ, спускане по река Зай, изкачване по Кама до притока ѝ река Ик, изследване на цялото течение на последната, възвишението Кинелски Яри и изворите на река Дьома (приток на Белая); 1770: Изследване на част от река Белая, притока ѝ Танип (360 км) и Сарапулските възвишения (56 - 57º с.ш.), спускане по Кама до устието ѝ, достигане на север до устието на река Чепца (ляв приток на Вятка), изследване на цялото ѝ течение, изворите на река Вятка, Верхне-Камското възвишение, реките Обва и Колва и възвишението Полюдов кряж; 1771: Изследване на степите около река Ор (ляв приток на Урал) и долното течение на река Дьома Русия, Казахстан
1770 Йохан Готлиб Георги Изследване на Оренбургския край, възвишението Общ Сирт и Прикаспийските степи Русия, Казахстан
1770 Никита Соколов Първо изследване на източната част на Прикаспийската низина. Спускане по река Урал до 48ºс.ш., достигане до соленото езеро Жалтир, продължаване на югозапад до 50º и.д., завиване на североизток, достигане до Атирау (Гурев) и изследване на изток от него на редица солончаци Казахстан
70-ге год. на XVIII в. Жан Андре Делюк (1727-1817) Изследване на Бернските Алпи и ледниците в тях, северните склонове на Пенинските Алпи, планината Юра (1718 м) и загасналите вулкани във възвишенията Айфел, Хунсрюк, Таунус, Золинг и Харц Швейцария, Германия
70-ге год. на XVIII в. Жан Луи Жиро-Сулави (1751-1813) Изследване на областите Оверн и Прованс и източната част на Централния Френски масив – планината Вивара, между реките Лоара и Рона Франция
1771 Самуел Готлиб Гмелин Изследване долното течение на Волга между Астрахан и Царицин (Волгоград), Сарпинските езера и част от теченето на река Кума Русия
1771 Василий Зуев Изследване на 170 км от източния склон на Полярен Урал до връх Константинов Камен и част от крайбрежието на Байдарацкия залив до устието на река Кара и откриване на югоизточната част на хребета Пай Хой Русия
1771-1772 Николай Озерецковски 1771: Изследване на Мурманския бряг от устието на река Поной до Колския залив (69°09′ с. ш. 33°30′ и. д. / 69.15° с. ш. 33.5° и. д.), изкачване по река Кола, преминаване през четири езера, в т.ч. Имандра и достигане до Кандалакшкия залив; 1772: Изследване на южния и източния бряг на Чижкия (67°30′ с. ш. 46°30′ и. д. / 67.5° с. ш. 46.5° и. д.) и Индигския заливи (67°44′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.733333° с. ш. 48.583333° и. д.) до нос Свети Нос (67°54′ с. ш. 48°35′ и. д. / 67.9° с. ш. 48.583333° и. д.) Русия
1771-1790 Йохан Еренрейх Фихтел (1732-1795) Изследване на Западните Карпати, в т.ч. хребетите Малки Карпати, Високите Татри, Ниските Татри и масива Токай около река Тиса Словакия, Унгария
1772-1773 Юхан Фалк 1772: Изследване на източните склонове на Среден Урал; 1773: Изследване на Волга от Казан до Астрахан и езерата на запад от Астрахан, между 47° - 48º с.ш. Русия
1773 Никита Соколов Изследване на целите източните склонове на възвишението Ергени, достигане на запад до река Калаус (десен приток на Източен Манич) и от там, покрай източните склонове на Ставрополските възвишения – на юг до река Кума Русия
1773-1774 Йохан Готлиб Георги 1773: Изследване на около 800 км от западните склонове на Урал до Оренбург, западната част на възвишението Общ Сърт, реките Узен и Голям Иргиз и част от Волга до Астрахан; 1774: Изкачване по Волга до Ярославл и изследване на река Унжа (приток на Волга), Чухломското и Галичко езера,, Галичко-Чухломската равнина и езерата Неро (Ростовско) и Плещеево (Переславское) Русия
1773-1774 Йохан Антон Гюлденщед 1773: Изследване делтата на река Дон, северния бряг на Азовско море, в т.ч. косите Крива, Белосарайска и Бердянска, Миуския лиман, долното течение на река Калмиус и други реки до Бердянския залив, западната част на Приазовското възвишение, реките Берда, Молочная и Конска и левия бряг на Днепър между устията на реките Конска и Самара; 1774: Изследване на долното течение на Днепър между реките Ингулец и Синюха, северната част на Донецкия кряж, река Айдар (десен приток на Северски Донец) и Днепърската низина Русия, Украйна
1773-1774 Петер Симон Палас Пресичане на Урал от Челябинск до река Уфа (на 56º с.ш.), преминаване през горното течение на река Ирен (ляв приток на Силва, от басейна на Кама), достигане до горното течение на река Танип (десен приток на Белая, от басейна на Кама) и до Кама на 54º и.д. Пресичане на Кама и Сарапулските възвишения, завиване на юг и по 53º и.д. преминаване през Бугулминско-Белебеевските възвишения, Общия Сърт и достигане до река Урал. Спускане покрай десния ѝ бряг до 50º с.ш., завиване на югозапад и проследяване течението на река Кушум (бифуркация на Урал и губеща се в езерото Бирказанкол49°10′ с. ш. 50°20′ и. д. / 49.166667° с. ш. 50.333333° и. д.). Изследване на Камъш-Самарските езера и долните течения на вливащите се в тях реки Голям и Малък Узен, продължаване на югозапад, пресичане на пустинята Рън-пески (около 40 хил. км2, най-голямата в Европа) и достигане до Астрахан. Изследване на Сарпинската низина, река Сарпа и Сарпинските езера, езерата Елтон и Баскунчак и височините Голямо и Малко Богдо Русия, Казахстан
1774-1788 Джон Плейфеър, Джеймс Хътън Първи геоморфоложки изследвания във Великобритания. Изследване на възвишението Ламермур Хилс (югоизточно от Единбург), Грампианските планини, Пенинските планини и Камбрийските планини в Уелс Великобритания
1777-1796 Балтазар Акке Изсладване на Алпите (1777-1786). 1777: Изследване на планините разположени между Словенските (Юлийски) Алпи и Динарските планини. Откриване на хребета Караванке на север от Юлийските Алпи. Изследване на хребета Погоре, крайната източна част на Алпите и други възвишения по бреговете на река Драва до изхода ѝ в равнината на 16° 20` и.д. Изследване на долината на река Купа (десен приток на Сава), извършване на кръгов маршрут по п-ов Истрия и изкачване на най-високия му връх Учка; 1779: Изкачване на връх Триглав (2863 м, най-високия връх на Словения) и изследване на река Мела (ляв приток на Драва) и хребета Висок Тауерн, откриване и описване на множество ледници; 1781: Проследяване на хребета Караванке, изследване на около 30 км от северните и южните склонове на Карнийските Алпи и долината на река Гайл (десен приток на Драва), течаща на север от тях; 1781-1783: Изследване на хребетите Плешевица, Мала Капела и Велебит и лежащото между тях плато Лика в Динарските планини. Изследване долините на реките Таляменто и Пияве до изворите им, горното течение на Драва, проследяване на южния склон на Карнийските Алпи на 100 км, пресича по 46° 30` с.ш. на Доломитовите Алпи. Достигане до южното подножие на масива Ортлес, изследване на горното течение на река Ольо (ляв приток на По), масива Адамело, горното течение на река Ада, долината Валтелина и Бергамските Алпи. Заобикаляне от север масива Бернина, достигане до изворите на река Ин, продължаване на запад по 46º 30` с.ш., достигане до река Заден Рейн и спускане по нея до устието на река Преден Рейн, където двете реки, сливайки се образуват река Рейн. Изследване горното течение на Ин, реките Енгадин и Цилер и изкачване по долината на последната в Цилерталските Алпи. Проследяване на Кицбюелските Алпи, изследване на хребета Кайзер и планината Щейнернес-Мер. Изучаване на западния участък на планината Дахщейн и хребета Нисък Тауерн и откриване изворите на река Мур (ляв приток на Драва); 1784-1786: Изследване на Източните Алпи, в т.ч. Норийските Алпи и хребетите Висок Тауерн и Нисък Тауерн. Изследване на Карпатите (1788-1796). 1788: Преминаване през Молдавските Карпати от запад на изток, пресичане долините на реките Бистрица и Молдова (десни притоци на Серет), завиване на север, преминаване покрай Молдавските (Бесарабски) възвишения до средното течение на река Днестър, завиване на запад и в областта Буковина изследване на горния басейн на река Прут, в т.ч. река Черемош (десен приток); 1789-1791: Изследване на предпланинската част на Буковина, продължаване на юг през долините на реките Прут, Сирет и Молдова към река Бистрица, изследване на платото Бърлад, достигане до град Яш, завиване на запад, пресичане на Източните Карпати между 46º и 47º с.ш. и изследва планината Гургиу (1777 м) в горното течение на река Марош (Муреш); 1793-1794: Изследване изворните области на реките Прут и Тиса в района на масива Говерла, хребета Горгани и горните течения на Днестър и Сан. Пресичане на Карпатите по 49º с.ш., достигане до Словашките Рудни планини и изследване на Бешчадите и Ниските Бескиди и през прохода Дукля в Ниските Бескиди завръщане в Лвов; 1796: Изследване на Сандомирската котловина, горните притоци на Висла и изворите ѝ във Високите Бескиди (1725 м). Проследяване и изследване на южните склонове ва Високите Бескиди и северните склонове на Високите Татри. Изкачване на връх Герлаховски Щит и изследване на южните склонове на Малките Карпати Австрия, Словения, Италия, Швейцария, Германия, Румъния, Молдова, Украйна, Словакия, Полша
1778-1779 Пьотър Иванович Григорков (1750-1824) Първо, сравнително точно картиране на Терския бряг на Колския п-ов, в т.ч. п-ов Свети Нос и залива Свети Нос Русия
1779 Ерик Лаксман Изследване на бреговете на Онежкото езеро, езерото Вигозеро и цялото течение на река Виг и извършване на хидрографски измервания в Онежкия залив на Бяло море Русия
1780-1814 Джовани Антонио Рици-Цанони (неизв.-1814) Първо, сравнително точно картиране на Южна Италия, в т.ч. Неаполитанските, Луканските и Калабрийските Апенини, масива Гаргано, платото Ле Мурдже и др. Италия
1781, 1784 Дедоне Доломе дьо Грате (1750-1801) Първи геоложки изследвания на остров Сицилия, в т.ч. масива Етна, планините Пелоритани и Неброди и масива Ле Мадоние, северозападното, западното и югозападното крайбрежие на острова, долината на река Мадзара, масива Камарата, планината Ереи и Калабрийските Апенини, в т.ч. масива Аспромонте Италия
1781-1782 Василий Зуев Изследване района на реките Южен Буг и Днепър, част от Средноруските възвишения и Днепърското възвишение и откриване на Кривойрожкия железноруден басейн Украйна, Русия
1783-1785 Карл Иванович Габлиц (1752-1821) Първи геоложки и геоморфоложки изследвания на Керченския п-ов Украйна
1783-1785 Берсенев Първи хидрографски изследвания на западния и южния бряг на Кримския п-ов от нос Тарханкут (45°21′ с. ш. 32°30′ и. д. / 45.35° с. ш. 32.5° и. д.) до Керченския проток Украйна
1783-1786 Висенте Тофиньо де Сан Мигел Първо детайлно картиране на цялото крайбрежие на Пиренейския полуостров и издаване през 1789 на двутомен „Морски атлас на Испания“ с приложение към него на „Лоция на испанските брегове“ ("Derrotero de las costas de España en el Océano Atlántico y de las islas Azores o Terceras, para inteligencia y uso de las cartas esféricas") Испания, Португалия
1785 Николай Озерецковски Изследване на Ладожкото, Онежко и Илменското езера и водопада Кивач на река Суна Русия
1786-1789 Анри Пол Ребул (1763-1839) Първи тригонометрични измервания в Пиренеите между 0º 45` з.д. и 2º 30` и.д. и определяне височината на над 20 трихилядника и около 30 двухилядника Испания, Франция
1789-1805 Станислав Сташиц Картиране на район с площ около 1,1 млн. км2 – от Балтийско море до Дунав и от 16º и.д. до река Днепър. Картиране на целите Карпати, в т.ч. Малките Карпати, Белите Карпати, Мала Фатра, Високите Татри, Ниските Татри, Словашките Рудни планини, възвишенията между реките Ваг и Грон (леви притоци на Дунав), планината Бюк, Високите Бескиди, Ниските Бескиди и Бешчадите. Източните Карпати, в т.ч. хребетите Лесисти Карпати и Келиман, части от Южните Карпати, в т.ч. Фегераш и Банатските планини, планината Апусени (Западно-Румънски планини) и Трансилванското плато, Малката Среднодунавска равнина, възвишението Пилиш (в „коляното“ на Дунав), Голямата Среднодунавска низина (Унгарската Пуста, Алфьолд), възвишения между Балтийско море и река Нотец, Малополското възвишение (18 - 20º и.д.), Свентокшиското възвишение, Волино-Подолското възвишение (24 - 30º и.д.), Днепърското възвишение, Бесарабското възвишение и Черноморската низина Полша, Словакия, Унгария, Чехия, Украйна, Румъния, Молдова
1790 Йохан Георг Тралес Картиране на цялото течение на река Ааре, Тунското, Бриенцкото и Боденското езера Швейцария
1790 Александър фон Хумболт Първи физикогеографски изследвания в Белгия, Холандия, Англия и Франция Белгия, Холандия, Великобритания, Франция
1791-1796 Свейн Палсон Изследване на югоизточните части на Исландия, в т.ч. ледника Ерайваййокудъл и вулканските масиви Ок (64°40′ с. ш. 21°00′ з. д. / 64.666667° с. ш. 21° з. д.), Ейяфядлайокудъл (63°55′ с. ш. 19°35′ з. д. / 63.916667° с. ш. 19.583333° з. д.) Исландия
1792-1795 Луи Франсоа Елизабет Рамон дьо Карбонер (1755-1827) Геоложки изследвания в Централните Пиренеи, в т.ч. върховете Миди д`Осо, Пик Лон, Винмал, Мон Пердю и Пик де Ането Испания, Франция
1793-1795 Петер Симон Палас Първи физикогеографски изследвания на Кримския п-ов Украйна
1797-1798 Джоузеф Билингс Хидрографски изследвания на южните, западните и северозападните бреговете на п-ов Крим и черноморското крайбрежие на от нос Тарханкут до Днестровския лиман Украйна
1798-1799 Джузепе Ачерби Изкачване по река Турнеелв и по левия ѝ приток Муониойоки, пресичане на възвишението Манселкя, спускане по река Алтаелв до Алта фиорд (70°07′ с. ш. 23°09′ и. д. / 70.116667° с. ш. 23.15° и. д.), преминаване през протока Варгсун (70°22′ с. ш. 23°26′ и. д. / 70.366667° с. ш. 23.433333° и. д.), отделящ остров Сейлан (70°25′ с. ш. 23°16′ и. д. / 70.416667° с. ш. 23.266667° и. д.) от континента и протока Ролвсьосун, отделящ остров Ролвсьо (70°58′ с. ш. 24°00′ и. д. / 70.966667° с. ш. 24° и. д.) от континента, заобикаляне на п-ов Порсангер от север и достигане до остров Магерьо (71°03′ с. ш. 25°42′ и. д. / 71.05° с. ш. 25.7° и. д.). Посещаване на остров Квальо (70°38′ с. ш. 23°54′ и. д. / 70.633333° с. ш. 23.9° и. д.) и изследване на възвишението Оунаселкя, разположено покрай левия бряг на Турнеелв Швеция, Финландия, Норвегия
края на XVIII в. Матиас фон Флурл (1756-1823) Физикогеографски изследвания на Баварското плато, възвишенията Баварския Лес и Фихтел и западните склонове на Чешкия Лес Германия

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 382-387. http://geoman.ru/books/item/f00/s00/z0000000/index.shtml
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., ст. 1-294. http://www.ozon.ru/context/detail/id/3169312/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 1 Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба), М., 1982 г., стр. 41-47, 49-54, 72-90, 94-120, 161-175, 183-189, 199-226. http://www.bookshunt.ru/b9364_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.1
Т. 2 Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.), М., 1983 г., стр. 213-238, 240-244. http://www.bookshunt.ru/b31134_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.2
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 11-69 http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3