Василий Зуев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Василий Зуев
Василий Фёдорович Зуев
руски биолог и пътешественик-изследовател
Роден
Починал
7 януари 1794 г. (40 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област Биология, ботаника, етнография, зоология, педагогика
Образование Академически университет;
Лайденски университет;
Страсбургски университет

Василий Фьодорович Зуев (на руски: Василий Фёдорович Зуев) е руски биолог, пътешественик-изследовател, академик от Руската академия на науките (1787).

Произход, образование и първо плаване (1754 – 1781)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 януари 1754 година в Санкт Петербург, тогава в пределите на Руската империя, в семейство на войник от Семьоновския полк. Учи в Санктпетербургската академична гимназия, а след това в Академичния университет.

Едва 14-годишен е зачислен в експедицията на Петер Симон Палас през 1768 – 1774. Самостоятелно през лятото на 1771 от Тоболск се спуска по Иртиш и Об до Салехард, а оттам достига на север до Байдарацкия залив. Изследва 170 км от източния склон на Полярен Урал до връх Константинов Камен и част от крайбрежието на Байдарацкия залив до устието на река Кара, като по време на изследванията си открива югоизточната част на хребета Пай Хой. През 1772 получава нова задача от Палас като от Красноярск се спуска по Енисей и описва реката до устието ѝ.

След като се завръща от шестгодишното си пътешествие през 1774 е командирован в чужбина, за да усъвършенства знанията си за чужди езици и за изучаване науките за природата. До 1779 учи в университетите в Лайден и Страсбург. След завръщането си защитава дисертация на тема: „Idea metamorphoseos insectorum ad caetera animalia applicata“ и става адъюнкт (доцент) в Академията на науките.

Експедиционна и научна дейност (1781 – 1782)[редактиране | редактиране на кода]

През 1781 – 1782 възглавява научна експедиция, която изследва района на реките Южен Буг и Днепър. През лятото на 1781 изследва част от Средноруското възвишение и открива Кривойрожкия железноруден басейн, а през лятото на 1782 – Приднепровското възвишение (323 м).

Първия етап от пътуването си до Черно море Зуев живо описва в публикуваната през 1787 книга: „Путешественные записки Василия Зуева от С.-Петербурга до Херсона в 1781 и 1782 году“. В нея той привежда исторически и статистически данни за различни местности, съобщава сведения, касаещи бита, образованието, нравите и вярванията на местните жители, дава сведения за циганите и циганския език и други.

При пристигането си в Херсон през декември 1781, се качва на руски кораб и пристига в Константинопол. След като пребивава 40 дни в турската столица по суша се завръща в Херсон като преминава през България, Влахия, Молдавия и Бесарабия. Оттам за кратко пребивава в Крим, но поради опасност за живота си се налага бързо да напусне. Пътешествието си до Крим описва в статията: „Выписки из путешественных записок Василия Зуева, касающихся полуострова Крыма“.

От двугодишното си пътешествие Зуев се завръща с голямо количество научни материали – карта на черноморското крайбрежие от Измаил до Константинопол, морска карта на Днепровския лиман с обозначени дълбочини, колекции от минерали, насекоми, пеперуди, препарирани птици, риби и животни, хербарии и 8 географски и топографски карти, съставени от него по време на пътуването му.

Последни години (1783 – 1794)[редактиране | редактиране на кода]

За приноса му към науката през 1787 г. му е присъдено академично звание. Последните години от живота си Зуев прекарва в изолация. Нееднократно се обръща с писма до Академията на науките с планове за експедиции, но му е отказвано. Консервативно настроените академици подемат против него клеветническа кампания с лъжи и доноси. Всичко това допринася за ранната смърт на Зуев, едва на 40 години, който умира оклеветен, но не сломен.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Неговото име носи полуостров Зуев (75°54′ с. ш. 93°02′ и. д. / 75.9° с. ш. 93.033333° и. д.) на северозападното крайбрежие на п-ов Таймир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики.
  • Географы и путешественики. Краткий биографический словарь, М., 2001 г., стр. 164 – 167.
  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970., стр. 249, 264 – 265.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 30 – 31, 44 – 45.