Орас дьо Сосюр

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Орас Бенедикт дьо Сосюр
Паметникът на О. Б. дьо Сосюр и Ж. Балма в Шамони

Орас Бенедикт дьо Сосюр (на френски Horace-Bénédict de Saussure) (17 февруари 1740 – 22 януари 1799) швейцарски геолог, ботаник и алпинист, изследовател на Алпите.

Роден е в селцето Конш, близо до Женева, в семейство на потомствен геолог. Още като юноша заедно с баща си обикаля близките до Женева разклонения на Алпите и тази дейност предопределя по-нататъшното му развитие и научна дейност. Неговите изследвания са свързани с измерването на температурата, влажността, снежната покривка и други показатели на различна надморска височина. Сосюр получава интересни резултати. Уточнява, че долният слой вода в дълбоките езера винаги остава студена, за загряването на почвата на 30 фута дълбочина са необходими шест месеца и др. Конструира и усъвършенства множество оригинални измервателни уреди – хигрометър, магнитометър, диафанометър, анемометър, евапорометър и др. На основата на своите изследвания предлага смели хипотези, множество от които не се потвърждават. Счита се, че е първият, който предлага термина „геология“ (1779 г.).

Освен с геология, Сосюр се занимава и с ботаника, като описва множество алпийски растения.

Друга основна дейност за Сосюр е алпинизмът. Покорява множество алпийски върхове. От него е учредена премия за този, който първи се изкачи на връх Монблан. През 1786 алпинистите Мишел Пакар и Жак Балма, първи покоряват върха и спечелват учредената от Сосюр премия. През август следващата година Балма, вече заедно със Сосюр, отново се изкачва на върха, но този път вече с измервателни инструменти и установяват, че Монблан се явява най-високия връх на Алпите.

Своите пътешествия по Алпите Сосюр осъществява в периода от 1758 до 1794 г.

През 1758 г. изследва планините около Женева. През 1759 г. за 15 дни изследва планината Юра (1718 m).

През 1760 г. се изкачва по левия приток на Рона – река Арв (100 km) до изворите ѝ от ледниците, спускащи се в долината Шамони от северозападното подножие на Монблан.

През следващите 20 години изследва Савойските Предалпи (на юг от Женевското езеро, между горното течение на Рона и притока ѝ Арв). Тези предварителни изследвания му помагат да даде правилна характеристика на релефа на цялата планинска област на юг от Женевското езеро. Изследва и хребета Репозуар (40 km, 2752 m) в Савойските Алпи. През 1780 г. продължава изследванията си в котловината на езерото Аннеси и планините Бож и Гранд Шартрьоз (2076 m), разположени покрай десния бряг на река Изер.

През различни години Сосюр три пъти обхожда в кръг масива Монблан. Описва ледника Аржантие, спускащ се на североизток от масива и югоизточните ледникови езици, спускащи се в тясна долина на един от горните притоци на река Дора Балтеа.

Изследва северната част на Грайските Алпи (4061 m) и югозападните склонове на Пенинските Алпи (4634 m), преминавайки 120 km по долината на река Дора Балтеа до изхода на реката от планините на 8° и.д.

През 1783 г. изследва двата склона на Лепонтинските Алпи (3578 m), като се изкачва по долината на река Ааре (ляв приток на Рейн), достига до изворите ѝ и изследва ледника близо до прохода Гримзел (2165 m). На североизток открива друг ледник, от който на височина 3102 m извира река Рона. Пресича Лепонтинските Алпи и по долината на река Маджа се спуска до езерото Лаго Маджоре (212 km2), като по този установява, че те се явяват вододел на три речни системи – Рона, Рейн и По, принадлежащи към три различни морски басейна. От Лаго Маджоре отново се изкачва в планината по долината на река Тичино (248 km) до прохода Сен Готард (2108 m).

По-късно извършва преход по маршрута Женева, Торино, Милано, Генуа, Тулон, като по този начин проследява и изследва южните склонове на Приморските Алпи (3297 m) и Провансалските Предалпи.

През 1787 изследва Лигурийските Апенини (1803 m), а през юни 1788 г. прекарва 16 дни на ледника Жеан, разположен на източния склон на Монблан на височина 3362 m.

През 1789 г. изследва масива Монте Роза (4634 m) в Пенинските Алпи. През август се изкачва на 4500 m на един от върховете в масива и с усъвършенстваните си вече методи за определяне на надморската височина измерва височината на още един „четирихилядник“ – Матерхорн (4477 m).

Натуралистичните очерци на Сосюр „Пътешествия в Алпите...“ (на френски „Voyages dans les Alpes...“, t. 1 – 8, Genève, 1796 – 1803) са преиздавани многократно, а през 1834 г. за първи път е публикувана ненаучната, пейзажно-лирическа част от записките му (на френски „Partie pittoresque des ouvrages de M. de Saussure“). Чрез своята дейност Сосюр популяризира алпинизма и планинския отдих. За нуждите на алпинистите конструира първата в Европа походна печка за приготвяне на топла храна чрез слънчеви лъчи.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Соссюр, Орас Бенедикт де“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.