Балтазар Акке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Балтазар Акке
Belsazar Hacquet
лекар, геолог, географ и изследовател

Роден
около 1739 г.
Починал
10 януари 1815 г. (76 г.)
Балтазар Акке в Общомедия

Балтазар Акке (Belsazar Hacquet, Belsazar de la Motte Hacquet, Balthasar Hacquet) (1739 – 10 януари 1815) австрийски лекар, геолог и географ от френски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден във френския град Ле Конке (Le Conquet) на п-ов Бретан. Учи във Виена, и е хирург по време на Седемгодишната война. По-късно е инструктор по анатомия и природни науки в Любляна, а от 1788 професор в университета в Лемберг. След 1810 живее във Виена.

Акке е известен с научните си пътувания в пределите на Австрийската империя, като извършва изследвания в областта на геологията, минералогията, ботаниката, химията, етнографията, петрологията и карстовите процеси.

Изследвания в Алпите 1777 – 1786[редактиране | редактиране на кода]

През 1777 на 46º с.ш. изследва планините разположени между Словенските (Юлийски) Алпи (2863 м) и Динарските планини (1913 м). На север от Юлийските Алпи открива хребета Караванке (2236 м). От изворите на река Сава се придвижва на изток покрай южните склонове на Караванке (между 13º 40` и 15º и.д.). Изследва хребета Погоре (1543 м), крайната източна част на Алпите и други възвишения по бреговете на река Драва до изхода ѝ в равнината на 16° 20` и.д. Изкачва се по долината на река Купа (десен приток на Сава) и извършва кръгов маршрут по п-ов Истрия, като се изкачва на най-високия му връх Учка (1396 м).

През лятото на 1779 пръв се изкачва на връх Триглав (2863 м, най-високия връх на Словения), след което изследва река Мела (ляв приток на Драва) и хребета Висок Тауерн (3797 м), където открива и описва множество ледници.

През 1781 отново проследява хребета Караванке (100 км) и изследва около 30 км от северните и южните склонове на Карнийските Алпи (2780 м) и долината на река Гайл (десен приток на Драва), течаща на север от тях.

През 1781 и 1783 в Динарските планини изследва хребетите Плешевица (60 км, 1657 м), Мала Капела (80 км), Велебит (135 км, 1758 м) и лежащото между тях плато Лика (861 м). Той описва карстовия характер на Велебит и изяснява, че на север от Мала Капела местността силно се понижава и река Купа тече по низина. От там Акке се прехвърля в областта Фриули, като се изкачва по реките Таляменто и Пияве (220 км) до изворите им, преминава в горното течение на Драва и проследява южния склон на Карнийските Алпи на 100 км (от 120). От горното течение на Пияве се придвижва на запад и пресича по 46° 30` с.ш. Доломитовите Алпи (3342 м), като открива голям ледник спускащ се от подножито на връх Мармолада (3342 м). Продължавайки на запад, той достига по долините на десните притоци на река Адидже (410 км) южното подножие на масива Ортлес (3899 м), от който във всички посоки се спускат ледници. На запад изследва горното течение на река Ольо (ляв приток на По), масива Адамело (3554 м), горното течение на река Ада (313 км), долината Валтелина и Бергамските Алпи (3052 м). След това се изкачва по долината Валтелина, завива на запад, заобикаля от север масива Бернина (4049 м) и достига до изворите на река Ин (517 км) в Ретийските Алпи. Продължава на запад по 46º 30` с.ш. и достига до река Заден Рейн и по нея се спуска до устието на река Преден Рейн, където двете реки, сливайки се образуват река Рейн. По-късно Акке се връща към горното течение на Ин, изследва река Енгадин, след което се спуска по Ин до устието на река Цилер и се изкачва по долината на последната в Цилерталските Алпи (3510 м). На север от тях проследява Кицбюелските Алпи (2559 м), разположени покрай левия бряг на река Залцах (220 км, десен приток на Ин). Още по-на север, покрай десния бряг на Ин изследва хребета Кайзер (2344 м), а на изток от него – планината Щейнернес-Мер. В горното течение на река Енс (320 км, десен приток на Дунав) изучава западния участък на планината Дахщейн (2996 м), а на юг от нея – хребета Нисък Тауерн (2863 м), в който открива изворите на река Мур (438 км, ляв приток на Драва).

През 1784 – 1786 изследва Източните Алпи. От Клагенфурт на река Драва преминава на север през Норийските Алпи (2434 м) и установява, че тази верига е една от трите „главни“ орографски единици в Източните Алпи, а другите две са Висок Тауерн и Нисък Тауерн, които също изследва. Доказва, че река Драва от извора си до изхода си в равнината е граница между Карнийските и Юлийските Алпи.

Своите пътешествия по Алпите Акке описва в две книги, като прилага към тях гиографски карти, значително уточняващи представите за орографията на изследваната от него територия.

Изследвания в Карпатите 1788 – 1796[редактиране | редактиране на кода]

От 1788 до 1796 Акке извършва четири пътешествия в Карпатите.

През 1788 се придвижва на изток от масива Келиман (2 102 м) – в южната част на Източните Карпати (47º с.ш.), преминава през Молдавските Карпати и пресича долините на реките Бистрица и Молдова (десни притоци на Серет). Завива на север и преминава покрай Молдавските (Бесарабски) възвишения (408 м) до средното течение на река Днестър. От там завива на запад и в областта Буковина изследва горния басейн на река Прут, в т.ч. река Черемош (167 км, десен приток), извираща от Лесистите Карпати на 48º с.ш.

По време на второто си пътешествие изследва предпланинската част на Буковина, след това п родължава на юг през долините на реките Прут, Сирет и Молдова към река Бистрица, като изследва платото Бърлад (564 м), разположено покрай левия бряг на река Серет (726 км) и достига до град Яш, на десния бряг на Прут. От Яш завива на запад, пресича Източните Карпати между 46º и 47º с.ш. и изследва планината Гургиу (1 777 м) в горното течение на река Марош (Муреш, 883 км).

По време на третото си пътешествие изследва изворните области на реките Прут и Тиса (966 км) – на източния и западния склон на масива Говерла (2 061 м), хребета Горгани и горните течения на Днестър (1352 км) и Сан (444 км), като по този начин проследява около 150 км от източните склонове на Източните Карпати. От река Сан пресича Карпатите по 49º с.ш. и достига до Словашките Рудни планини (1477 м). По пътя изследва Бешчадите (1348 м) и Ниските Бескиди (863 м) и през прохода Дукля (502 м) в Ниските Бескиди се завръща в Лвов.

През 1796 извършва четвъртото пътешествие. Изследва Сандомирската котловина, горните притоци на Висла и изворите ѝ във Високите Бескиди (1 725 м). Проследява и изследва южните склонове на Високите Бескиди и северните склонове на Високите Татри (2663 м). В края на юли се изкачва на връх Герлаховски Щит (2655 м), а след това изследва южните склонове на Малките Карпати (768 м).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П., История открытия и исследования Европы, М., 1970 г., стр. 268 – 270, 280 – 285.
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина XVII – XVIII в.), М., 1984 г., стр. 48 – 50, 58 – 61.
  • International Conference on the Life and Work of Balthasar Hacquet „Trenta Scabious (Scabiosa Trenta)“. Republic of Slovenia: Government Communications Office.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Belsazar Hacquet“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.