Ольо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ольо
(на италиански: Oglio)
Nascita del fiume Oglio - Ponte di Legno (ph Luca Giarelli).jpg
Река Ольо в град Понте ди Леньо
Oglio.png
Течението на река Ольо в Италия
Общи сведения
Местоположение Флаг на Италия Италия
Ломбардия
Дължина 270 km
Водосб. басейн 6649 km²
Отток 137 m³/s
Начало
Място масив Ортлес (Алпи)
Координати 46°16′53.4″ с. ш. 10°31′07.68″ и. д. / 46.2815° с. ш. 10.5188° и. д.
Надм. височина 1395 m
Устие
Място ПоАдриатическо море
Координати 45°02′42.36″ с. ш. 10°39′37.43″ и. д. / 45.0451° с. ш. 10.6604° и. д.
Надм. височина 18 m
Ольо в Общомедия

Ольо (на италиански: Oglio) е река в Северна Италия (регион Ломбардия, провинции Бреша, Бергамо, Кремона и Мантуа), ляв приток на По. Дължина 270 km, площ на водосборния басейн 6649 km².

Географска характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие[редактиране | редактиране на кода]

Река Ольо се образува на 1395 m н.в., при малкото високопланинско село Пезо, в южното подножие на връх Пасо ди Гавия (2621 m) в масива Ортлес (част от Италианските Алпи) от сливането на двете малки съставящи е реки Фриджидолфо (лява съставяща) и Нарканело (дясна съставяща). Първата води началоти си от езерото Еркавало (на изток от върха), а втората – от ледника Презен (на запад от върха). В горното си течение (до езерото Лаго д′Изео) протича в дълбока и тясна трогова долина в посока юг-югозапад, между Бергамските Алпи на запад и масива Адамело на изток. При град Ловер се влива в дългото и тясно планинско езеро Лаго д′Изео. След 24 km, при град Сарнико изтича от южния край на езерото (разположено на 185 m н.в.) и навлиза в северната част на обширната Паданска равнина, като до устието се тече първо в южна, а след това в югоизточна посока. В този участък Ольо е типична равнинна река с широка и плитка долина, в която силно меандрира. Тук, по цялото си протежение коритото ѝ е оградено с водозащитни диги. Влива се отляво в река По, на 18 m н.в., на 13 km югозападно от град Мантуа.

Водосборен басейн, притоци[редактиране | редактиране на кода]

Водосборният басейн на ольо обхваща площ от 6649 km², което представлява 9,36% от водосборния басейн на река По. На запад водосборният басейн на Ольо граничи с водосборния басейн на река Ада (леляв приток на По), а на изток – с водосборните басейни на реките Адидже и Минчо (леви притоци на По).

Основните притоци на Ольо са предимно десни: Мела (96 km, 1038 km²) и Киезе (160 km, 1375 km²).

Хидроложки показатели[редактиране | редактиране на кода]

Река АОльо има смесено снежно-дъждовно подхранване с ясно изразено пролетно пълноводие (в резултат от снеготопенето) и вторично, по-слабо – есенно (от дъждовете през този сезон). Среден годишен отток в устието 137 m³/sec.

Стопанско значение, селища[редактиране | редактиране на кода]

В горното течение по течението на реката са изградени няколко валки ВЕЦ-а. По време на пълноводие Ольо е плавателна за плиткогазещи съдове на 70 km от устието си. В долното течение част ог водите ѝ се използват за напояване.

По цялото си протежение долината ѝ е гъсто населена, като най-големите селища са градовете: Понте ди Леньо, Тему, Веца д'Ольо, Едоло, Малоно, Чедеголо, Капо ди Понте, Брено, Дарфо Боарио Терме, Сарнико, Палацоло сул'Ольо, Сончино, Понтевико, Кането сул'Ольо, Маркария, Гацуоло

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]