Ладзаро Спаланцани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ладзаро Спаланцани
Lazzaro Spallanzani

Роден
Починал

Националност Флаг на Италия Италия
Религия католицизъм
Образование Болонски университет
Научна дейност
Област биология
Учил при Антонио Валиснери
Работил в Университет на Павия
Ладзаро Спаланцани в Общомедия

Ладзаро Спаланцани (на италиански: Lazzaro Spallanzani) е известен италиански натуралист и физик[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стромболи, илюстрация към „Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, 1799 г.

Роден е на 10 януари 1729 г. в Скандиано, Емилия-Романя, Италия. Отначало учи в Болоня, естествени науки изучава в Реджо нел'Емилия, Павия и Модена. След пътешествието, което прави из Швейцария, Турция, Корфу и Кипър, той описва най-забележителните особености на тези земи в естествено-историческо и геологическо отношения. Като резултат от пътешествието му през Неапол, Сицилия и в Апенините е съчинението му „Viaggi alle due Sicilie e in alcune parti degli Apennini“ („Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, Павия, 1792 г.), което е преведено и на немски през 1795 г. Всички резултати от неговите пътешествия са много ценни в естествено-историческо отношение.

Спаланцани е прочут и със своите чисто физиологически открития в областите на кръвообращението, храносмилането, размножението на жабите, наблюденията на най-простите животни и на „особеното чувство“, присъщо на прилепите. Голям интерес представляват опитите му относно потискащото действие на студа върху газовия обмен при студенокръвните животни, обезглавяването на охлюви и последващото порастване на главата им, механизма на съвокуплението при жабите, изкуственото храносмилане със стомашен сок. Спаланцани е първият, който доказва, че оплождаща сила в семенната течност имат само сперматозоидите.

Спаланцани изучава жаба през увеличително стъкло. Паметник в Скандиано (Емилия-Романя)

Една от най-важните работи в неговата научна дейност са опитите му, свързани с опровергаване на теорията за самозараждането на живота.

Спаланцани умира от рак на пикочния мехур на 12 февруари 1799 г. в Павия. След смъртта му пикочният му мехур е отстранен за изследване от колегите му, след което е изложен в музей в Павия, където се намира и до днес.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Международният астрономически съюз нарича с името на Спаланцани кратер върху видимата страна на Луната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]