Ладзаро Спаланцани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Ладзаро Спаланцани
Lazzaro Spallanzani

Роден
12 януари 1729 година
Починал
12 февруари 1799 година (70 г.)
Павия, Италия

Религиякатолицизъм
НационалностFlag of Italy.svg Италия
Учил вБолонски университет
Научна дейност
Областбиология
Учил приАнтонио Валиснери
Работил вУниверситет на Павия
Ладзаро Спаланцани в Общомедия

Ладзаро Спаланцани (на италиански: Lazzaro Spallanzani) е известен италиански йезуит, натуралист и физик[1].Счита се за „научен баща“ на изкуственото осеменяване.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стромболи, илюстрация към „Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, 1799 г.

Роден е на 10 януари 1729 г. в Скандиано, Емилия-Романя, Италия. Отначало учи в университета в Болоня, естествени науки. Работи в университетите на Реджо нел'Емилия, Павия и Модена. След пътешествието, което прави из Швейцария, Турция, Корфу и Кипър, той описва най-забележителните особености на тези земи в естествено-историческо и геологическо отношения. Като резултат от пътешествието му през Неапол, Сицилия и в Апенините е съчинението му „Viaggi alle due Sicilie e in alcune parti degli Apennini“ („Пътуване до двете Сицилии и в някои части на Апенините“, Павия, 1792 г.), което е преведено и на немски през 1795 г. Всички резултати от неговите пътешествия са много ценни в естествено-историческо отношение.

Спаланцани е прочут и със своите чисто физиологически открития в областите на кръвообращението, храносмилането, размножението на жабите, наблюденията на най-простите животни и на „особеното чувство“, присъщо на прилепите. Голям интерес представляват опитите му относно потискащото действие на студа върху газовия обмен при студенокръвните животни, обезглавяването на охлюви и последващото порастване на главата им, механизма на съвокуплението при жабите, изкуственото храносмилане със стомашен сок. Спаланцани е първият, който доказва, че оплождаща сила в семенната течност имат само сперматозоидите.

Спаланцани изучава жаба през увеличително стъкло. Паметник в Скандиано (Емилия-Романя)

Една от най-важните работи в неговата научна дейност са опитите му, свързани с опровергаване на теорията за самозараждането на живота.

Спаланцани умира от рак на пикочния мехур на 12 февруари 1799 г. в Павия. След смъртта му пикочният му мехур е отстранен за изследване от колегите му, след което е изложен в музей в Павия, където се намира и до днес.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

През 1935 г. Международният астрономически съюз нарича с името на Спаланцани кратер върху видимата страна на Луната.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]