Йохан Антон Гюлденщед

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йохан Антон Гюлденщед
Johann Anton Güldenstädt
немски естественик
Роден
Починал

Учил вЕвропейски университет Виадрина
Научна дейност
Работил вРуска академия на науките
Йохан Антон Гюлденщед в Общомедия

Йохан Антон Гюлденщед (на немски: Johann Anton Güldenstädt; на руски: Иоганн Антон (Антонович) Гюльденштедт (Гильденштедт)) е немски пътешественик-изследовател на руска служба.

Произход и образование (1745 – 1768)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 април 1745 година (стар стил) в Рига, Руската империя (днес столица на Латвия), в семейство на балтийски немци. Учи медицина във Франкфурт на Одер и през 1767 г. получава докторска степен в Берлин.

Експедиции в Русия (1768 – 1774)[редактиране | редактиране на кода]

През 1768 г., по молба на Санктпетербургската академия на науките пристига в Русия и участва в т.нар. „Академически експедиции“. От 1768 до 1774 изследва Европейска Русия, Кавказ и Закавказието.

През 1768 във Валдайските възвишения (343 м) изследва изворите на Волга, Западна Двина и Днепър.

През пролетта на 1769 от Москва достига до Воронеж, изследва Окско-Донската равнина, река Хопьор (979 км, ляв приток на Дон) и Калачкото възвишение (245 м), покрай десния бряг на Хопьор.

От 1770 до 1773 г. изследва части от Кавказ, част от Прикаспийската низина, Кумо-Маничката падина, Кубанската и Куманската степ, Ставрополското възвишение (831 м), река Кума (ок. 600 км), река Западен Манич (219 км) и левия ѝ приток Егорлик (448 км).

През септември 1771 г. пристига в Грузия, където прекарва повече от година и събира ценни материали за природните богатства, историята и културата на страната.

Пребиваването на Гюлденщед в Кавказ съвпада с поредната Руско-турска война (1768 – 1774) и това определя повишеното внимание на изследователя към въпросите от военно-стратегически характер. Като натуралист и медицинско лице Гюлденщед обстоятелствено изследва нефтените находища в района и минералните извори, като на последните провежда редица медицински експерименти.

В края на 1773 г. изследва делтата на Дон, северния бряг на Азовско море, в т.ч. косите Крива, Белосарайска и Бердянска, Миуския лиман, долното течение на река Калмиус (209 км) и други реки до Бердянския залив. Изследва западната част на Приазовското възвишение, реките Берда, Молочная (219 км) и Конска и левия бряг на Днепър между устията на реките Конска и Самара (311 км).

През лятото на 1774 г. изследва долното течение на Днепър между реките Ингулец (549 км) и Синюха. През есента на същата година изследва северната част на Донецкия кряж (367 м), река Айдар (десен приток на Северски Донец) и през Днепърската низина се добира до Киев, а след това през Орел и Тула през втората половина на декември се завръща в Москва и на 2 март – в Санкт Петербург.

Гюлденщед е първият, който прави описание и характеристика на почвите, растителността и животинския свят в руските степи, първи обяснява произхода на чернозема и пръв описва редица до това време неизвестни на науката животни. Става и първият европеец, който изследва бита и културата на кавказките народи – осетинци, ингушети, балкарци, чеченци и други.

Следващи години (1775 – 1781)[редактиране | редактиране на кода]

През 1769 г. става доцент по природна история, през 1771 – професор, а през 1774 – академик.

Умира от тиф на 23 март 1781 година (стар стил) в Санкт Петербутрг на 35-годишна възраст.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

  • Географическое и статистическое описание Грузии и Кавказа из путешествия академика Гильденштедта через Россию и по Кавказким горам в 1770, 1771, 1772 и 1773 гг., СПБ, 1809;
  • Путешествие академика Гильденштедта по Слободско-Украинской губернии, Хар., 1892.

Източници[редактиране | редактиране на кода]


  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Гюльденштедт, Иоганн Антон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​