Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)

Хронологична таблица за откриване и изследване на Азия (от древността до XVI в.)

Години	Име на откривател, изследовател	Направени открития и изследвания	Изследванията засягат следните съвременни държави
ок. 3000 пр. Хр.	шумери	Откриване на централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с еблаитите) и разработване на сребърни рудници и Сирийската пустиня	Турция, Сирия
XXX-XXV в. пр. Хр.	еблаити	Достигане до река Ефрат, централната част на Анадола в района на река Къзълърмак (вероятно едновременно с шумерите), планините на Ливан и Сирия, река Йордан, Тивериадското езеро, Мъртво море (вероятно едновременно с египтяните), остров Кипър (вероятно едновременно с финикийците) и около 800 км от южното, средиземноморско крайбрежие на Мала Азия	Ирак, Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Кипър
XXX-XXV в. пр. Хр.	шумери	Откриване северните брегове на Арабско море и Персийския залив (вероятно едновременно с харапанците), западните и южните брегове на Персийския залив и южните на Оманския залив и достигане до делтата на река Инд	Иран, Пакистан, Ирак, Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман
XXIX-XXVIII в. пр. Хр.	египтяни	Пресичане на Суецкия провлак, откриване на горчиво-солените езера Тимсах, Голямо и Малко Горчиво езеро, достигане до върха на Суецкия залив и завладяване на целия Синайски п-ов	Египет
XXVIII в. пр. Хр.	еламити	Пресичане на планината Загрос и проникване в западната част на Иранската планинска земя. Откриване на соленото езеро Дерячей Немек, планината Елбурс, река Сефидруд, вероятно Каспийско море, планината Кухруд, пустинята Деще Кевир (Голяма Солена пустиня) и солончака Джазмуриан (27° – 28° с.ш., 58° – 60° и.д.}	Иран
XXVII в. пр. Хр.	египтяни	Откриване източните брегове на Средиземно море	Израел, Ливан, Сирия
XXVI в. пр. Хр.	египтяни	Откриване бреговете на Суецкия залив, западните брегове на Арабския п-ов, Баб ел Мандебския проток и Аденския залив	Саудитска Арабия, Йемен
XXIV в. пр. Хр.	египтяни	Преминаване през сухата долина Ел Ариш и достигане до Мъртво море и залива Акаба	Израел, Йордания
ок. 2305 пр. Хр.	Саргон I	Откриване горното течение на река Ефрат, планината Централен Тавър и северната част на планината Загрос между реките Дияла и Малък Заб (леви притоци на Тигър)	Турция, Ирак, Иран
2260 – 2230 пр. Хр.	акадски царе	Около 2260 пр. Хр. – Римуш – Навлизане в долината на река Керхе, проникване в централната част на планината Загрос и завладяване на областта Фарс; Около 2240 пр. Хр. – Манищусу – Завладяване на Бахрейн и вторично откриване и превземане южното крайбрежие на Персийския залив и п-ов Мусандам между него и Оманския залив; Около 2230 пр. Хр. – Нарам Суен – Нахлуване в южните части на Арменската планинска земя, в горните течения на реките Голям и Малък Заб и достигане изворите на река Тигър	Иран, Бахрейн, ОАЕ, Оман, Ирак, Турция
края на 3-то – началото на 2-рото хил. пр. Хр.	харапанци	На север: Откриване на 1500 км от течението на река Инд, Сюлеймановите планини, хребета Китхар; На запад: Северния бряг на Арабско море до около 60° и.д., в т.ч. залива Сонмияни и долните течения на многочислени реки, вливащи се в Арабско море и Оманския залив; На изток: пустинята Тар, Пенджаб с реките Джелам, Чинаб, Рави, Сатледж и Инд, пустинята Тхал, южните склоновета на планината Шивалик, средното течение на река Ганг с притока ѝ Джамна, солончаците Голям и Малък Качки Ран, п-ов Катхиявар, планината Аравали, басейна на река Чамбал, платото Малва и планините Виндхия и Сатпура, разположени покрай двата бряга на река Нармада; На юг: Западното крайбрежие на п-ов Индостан до 20° с.ш., в т.ч. заливите Къч и Камбейски, устията на реките Нармада и Тапти. Пресичане на Западните Гати, горното течение на река Годавари, горното и средно течение на река Кавери и по река Кришна достигане до Бенгалския залив. Вероятно откриване на югозападните брегове на Индостан и остров Шри Ланка	Пакистан, Индия, Шри Ланка
началото на XVII в. пр. Хр.	хетски царе	Цар Лабарна I – Откриване и завладяване на Централен и Западен Тавър, бреговете на залива Анталия, басейна на река Голям Мендерес и достигане до бреговете на Егейско и Черно море	Турция
началото на XVI в. пр. Хр.	царе на Митани	Придвижване на север през Карското плато, откриване на горното течение на река Кура, изкачване по долината на река Аракс и откриване на изгасналия вулкан Голям Арарат и Араратската долина	Турция, Армения, Иран
1530 пр. Хр.	Тутмос I	Завладяване на Сирия и достигане до река Ефрат	Сирия, Ирак
1517 пр. Хр.	египтяни	Откриване югоизточните брегове на Арабския п-ов до 19° с.ш.	Йемен, Оман
XVI-XV в. пр. Хр.	минойци	Откриване западните брегове на Мала Азия, протоците Дарданели и Босфор, Мраморно и Черно море	Турция
ок. 1360 – 1330 пр. Хр.	хетски царе	ок. 1360 пр. Хр. – цар Супилулиума I – Откриване и завладяване на около 300 км от крайбрежието на Черно море, между Самсунския залив и 39° и.д., достигане до река Келкит (десен приток на Ешил Ирмак), навлизане в Арменската планинска земя и откриване на хребета Бингьол (41° – 42° и.д.), разположен покрай десния бряг на река Мурат (горното течение на Ефрат); ок. 1360 – 1330 пр. Хр. – цар Мурсили II – Откриване и завладяване на почти целия полуостров Мала Азия от 27° до 42° и.д.	Турция
XIV-XIII в. пр. Хр.	индоарийци	Първо пресичане на западната част на Хималаите, проникване в подножието на Каракорум, в горното течение на река Инд и неговите притоци – Заскар, Шинго, Джелам и др. и достигане до Хиндукуш по Инд и притока му Гилгит. Усвояване междуречието Ганг-Джамна и проследяване цялото течение на Ганг, като по този начин откриват огромната Индо-Гангска равнина. Пресичане на юг на платото Малва и достигане до планината Виндхия	Пакистан, Индия, Афганистан, Бангладеш
XIV-XI в. пр. Хр.	владетели на династията Шан (Ин)	на север: Откриване на планините Тайханшан и Яншан и река Байхе; на изток: Залива Бохайван на Жълто море и Шандунския п-ов; на юг: Долното течение на река Яндзъ (от 110° и.д. до делтата ѝ), северните и южните склонове на планината Цинлин, езерата Поянху, Дунтинху и Тайху, северните склонове на планината Нанлин и достигане до бреговете на Източнокитайско море; на запад: Долината на река Вейхе, Льосовото плато, пустинното плато Ордос, големия завой на река Хуанхъ и планината Иншан	Китай
ок. 1280 – 788 пр. Хр.	царе на Асирия	ок. 1800 пр. Хр. – цар Салманасар I – Пълно откриване и завладяване на Арменската планинска земя; 1112 – 1111 пр. Хр. – цар Тиглатпаласар I – Пресичане на цяла Армения и достигане до брега на Черно море при устието на река Чорох; 843 – 834 пр. Хр. – цар Салманасар III – Поход в басейна на река Джагату (вливаща се от юг в езерото Урмия (Резае)) и в изворните области на реките Джагату и Къзълузен; 821 – 821 пр. Хр. – цар Шамшиадад V – Достигане до южните брегове на Каспийско море и склоновете на планината Елбурс; 802 – 788 пр. Хр. – цар Ададнерари III – Проникване на изток до реките Херируд (Теджен) и Мургаб	Турция, Иран, Армения, Афганистан, Туркменистан
XI-VIII в. пр. Хр.	владетели на династията Джоу	Проникване на запад до р. Таохе, до 104° и.д. (десен приток на Хуанхъ), завършване откриването на Льосовото плато, на юг до река Ханшуй (ляв приток на Яндзъ) и достигане до източните части на Кунлун. Достигане до езерото Кукунор, източните части на Тибет и горното течение на Хуанхъ. Откриване на Ляодунския залив, п-ов Ляодун, п-ов Корея, Корейския проток и вероятни посещения на Япония	Китай, Корея, Япония
X-IV в. пр. Хр.	индоарийци	Проникване на юг до река Годавари, спускане по нея до Бенгалския залив и откриване на източното крайбрежие на п-ов Индостан на север до устието на река Маханади, а на юг – до устието на Кавери	Индия
IX-VIII в. пр. Хр.	южноарабски търговци	Откриване на западните, планински части на Арабския полуостров, пустинята Голям Нефуд и Сирийската пустиня	Йемен, Саудитска Арабия
VIII-VII в. пр. Хр.	древни гърци	Проникване в Черно море и колонизация на южните му брегове. Основавене на градовете Византион (Константинопол, Цариград, Истанбул, 660 пр. Хр.), Синоп (631 пр. Хр.) и Трабзон (Трапезунд, ок. ср. на VII в. пр. Хр.)	Турция
VII в. пр. Хр.	владетели на династията Чу	Завършване откриването на бреговете на Източнокитайско море и откриване на Тайванския проток, остров Тайван и цялите северни и част от западните брегове на Южнокитайско море до 17° с.ш., в т.ч. п-ов Лейджоу, остров Хайнан и залива Бакбо (Тонкински)	Китай
VII-III в. пр. Хр.	индийски търговци	Откриване на 1200 км от източното крайбрежие на Бенгалския залив, Араканските планини, делтата на река Иравади, залива Моутама (Мартабан), Андаманските и Никобарските о-ви, западното и източното крайбрежие на п-ов Малака, западните, северните и източни брегове на Сиамския залив, делтата на река Меконг и източното крайбрежие на п-ов Индокитай до 17° с.ш.	Мианмар, Тайланд, Малайзия, Камбоджа, Виетнам
ок. 673 – 590 пр. Хр.	царе на Мидия	673 пр. Хр. – цар Хшатрита – Завладяване областите покрай югоизточното крайбрежие на Каспийско море и откриване на Туркмено-Хорасанските планини; 625 – 590 пр. Хр. – цар Киаксар – Завладяване на цялото южно крайбрежие на Каспийско море и достигане на североизток до планината Копетдаг и Туранската низина. Навлизане в долината на река Херируд (Теджен), придвижване на юг и откриване на езерото Хамун, вливащата се в него река Хилманд, пясъчната пустиня Регистан, солончака Гауди Зира, южната част на пустинята Деще Лут със солончака Немекзар и източните склонове на планината Кухбенан. Откриване на платото Серхед и Мекранските планини и достигане на юг до бреговете на Арабско море, а на изток – пустините на Източен Белуджистан	Иран, Туркменистан, Афганистан, Пакистан
VI в. пр. Хр.	царе на Магадха и Аванти	Завършване откриването на планината Виндхия, цялото течение на река Сон, откриване на платото Чхота-Нагпур, проникване по долината на река Багмати в Непалската котловина и завладяване на най-голямата делта в света на Ганг и Брахмапутра	Индия, Непал, Бангладеш
ок. 545 – 515 пр. Хр.	царе на Персия, Скилак Кариандски	545 – 539 пр. Хр. – цар Кир II – Завладяване на областите Бактрия (между средното течение на север и склоновете на Хиндукуш на юг) и Дрангиана (в югозападната част на днешен Афганистан), долината на река Аргендаб (ляв приток на Гилменд) и лените ѝ притоци, в т.ч. река Газни. Спускане в долината на река Кабул, завладяване на областите Нуристан и Кохистан и достигане до река Инд на 34° с. ш. 72° и. д.34° с. ш. 72° и. д.34, 72. Завоюване долината на река Гумал (десен приток на Инд) и продължаване откриването на Мекранските планини; 517 – 514 пр. Хр. – Скилак Кариандски – Проследяване на 1500 от течението на Инд и 7500 от бреговете на Азия и Арабския п-ов и достигане до Суецкия залив; 515 пр. Хр. – цар Дарий I – Завладяване на цяла Мала Азия и достигане до протоците Дарданели и Босфор и Мраморно море	Таджикистан, Туркменистан, Афганистан, Узбекистан, Пакистан, Оман, Йемен, Саудитска Арабия, Турция
VI-I в. пр. Хр.	индийски търговци, будистки монаси	VI-V в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища от Индия до Китай през източната част на Хималаите, планините на Бирма и Сино-Тибетските планини. Откриване на Лакадивските и Малдивските о-ви; V-I в. пр. Хр.: Откриване на търговски пътища и разпространяване на будистката религия от Индия в Китай покрай планината Хиндукуш, проходите на Памир, Каракорум и Западен Тибет, достигане до Кашгария и запознаване с пустинята Такламакан, реките Хотан и Тарим и езерото Лоп нур (Лобнор)	Индия, Непал, Мианмар, Пакистан, Китай, Афганистан, Таджикистан
V в. пр. Хр.	китайски пълководци	Проникване и завладяване на плодородната Съчуанска котловина и откриване и опознаване на източните части на Сино-Тибетските планини и горните течения на реките Яндзъ, Меконг и Салуин	Китай
ср. V в. пр. Хр.	Херодот	Пътешествия в басейна на река Ефрат, Мала Азия и Причерноморието. Географски сведения за Предна Азия и средиземноморските страни	Турция, Ирак, Сирия, Ливан
V-IV в. пр. Хр.	царе на Магадха	Цар Аджаташатру: Завоюване лявото крайбрежие на Ганг между 80° и 90° и.д., откриване на многобройните ѝ притоци, в т.ч. Гхагхра; Цар Махападма Нанда: Достигане до бреговете на Бенгалския залив на 21° с.ш., откриване на 1000 км от източното крайбрежие на Индостан и целите течения на реките Маханади и Годавари	Индия
IV-III в. пр. Хр.	индийски търговци	Откриване на островите Суматра и Ява, северното крайбрежие на Калимантан и остров Лусон от Филипинския архипелаг	Индонезия, Малайзия, Филипини
325 – 324 пр. Хр.	Неарх	Спускане по река Инд и плаване покрай северните брегове на Арабско море и Персийския залив до устието на река Ефрат	Пакистан, Иран
324 пр. Хр.	Андросфен, Гиерон	Плаване покрай целите брегове на Арабския п-ов от устието на река Тигър до върха на Суецкия залив	Кувейт, Саудитска Арабия, Бахрейн, Катар, ОАЕ, Оман, Йемен
301 – 291 пр. Хр.	Мегасфен	Пътешествие през Пенджаб до Паталипутра на река Ганг и плаване надолу по реката до Бенгалския залив. Първи сведения за Хималаите	Пакистан, Индия, Бангладеш
III в. пр. Хр.	китайски търговци	Откриване на Северокорейските планини, басейните на реките Ялундзян (Амнокан), Сунгари и Ханган и цялото източно крайбрежие на Корейския п-ов до 42° с.ш.	Корея, Китай
219 – 218 пр. Хр.	император Цин Шъхуан	Завладяване на п-ов Ляодун и откриване на река Ялундзян (Амнокан). Завладяване на Южен Китай: планините Нанлин и Уишан, Юннан-Гуйджоуската планинска земя, басейна на река Сидзян и достигане до река Хонгха (Червена) в днешен Виетнам	Китай
209 – 177 пр. Хр.	хунски владетели	209 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Източна Монголия, западните склонове на планината Голям Хинган и Южна Манджурия; 203 – 202 пр. Хр.: Откриване и завладяване на Западна Монголия, Монголски Алтай и долината на река Иртиш до 49° с.ш.; 177 пр. Хр.: Откриване и завладяване на цяла Джунгария	Китай, Монголия, Казахстан
138 – 126 пр. Хр.	Джан Циен	Пътешествие на запад от Китай, откриване на планината Тяншан, езерото Исък Кул и първи официални сведения запланината Памир, реките Яркенд и Тарим, езерото Лоп нур, пустинята Такламакан и планината Кунлун	Китай, Таджикистан, Киргистан
111 – 108 пр. Хр.	император Хан Уди	Завладяване на днешните територии на Северен Виетнам и достигане до средното течение на река Меконг (111 – 109 пр. Хр.) и северната част на Корейския п-ов (109 – 108 пр. Хр.)	Виетнам, Корея
края на II – началото на I в. пр. Хр.	гръко-египетски търговци	Откриване на мусонни път от Червено море към Индия и Цейлон
25 – 24 пр. Хр.	Елий Гал	Военен поход по западното крайбрежие на Арабския п-ов от устието на Уади ев Хамд (26° с.ш.) до Мариб (15°20′ с. ш. 45°20′ и. д.15.333333° с. ш. 45.333333° и. д.15.333333, 45.333333)	Саудитска Арабия
I-IV в.	индийски и индонезийски търговци	Откриване и колонизиране на цялото крайбрежие на островите Калимантан и Сулавеси, Малките Зондски о-ви, в т.ч. Бали, Ломбок, Сумбава, Сумба, Флорес и Тимор и Молукските о-ви	Индонезия, Малайзия
57	Тадзима Мори	Първо зафиксирано в писмени източници посещение на японци на Китай	Китай
67	Кашала Матанги	Първо зафиксирано в писмени източници пътуване на индийски търговец от Пешавар в Пакистан до Лоян в Китай през Тибет	Китай
97 – 98	Ган Ин	Пътешествие от Китай през Средна Азия до Иран и Месопотамия	Иран, Ирак
397 – 431	Гунаварман	Първо зафиксирано в писмени източници плаване от Индия до Китай и обратно покрай п-ов Индокитай	Индия
399 – 414	Фа Сян	Първо зафиксирано в писмени източници китайско пътешествие от Китай в Индия по суша и връщане обратно по море	Индия
VI-VII в.	японски пълководци	Откриване и завладяване на остров Кюшу и о-вите Рюкю	Япония
ок. 525	Косма Индикоплов	Първо европейско посещение в Индия и Шри Ланка	Индия, Шри Ланка
569 – 571	Земарх	Първо европейско посещение на Средна Азия през Кавказ и Приаралието	Узбекистан
629 – 647	Сюен Дзан	Пътешествие от Китай в Индия. Преминаване през Кашгария, Самарканд, Афганистан, спускане по река Кабул до Инд и седемгодишно пребиваване в Индия	Китай, Таджикистан, Узбекистан, Афганистан, Пакистан, Индия
635	Ху Цунци	Откриване изворите на река Хуанхъ – езерото Джарин нур	Китай
658	Абе но Хирафу	Откриване на протока Цугару, отделящ островите Хоншу и Хокайдо и завладяване на югозападната част на Хокайдо	Япония
689 – 695	И Цзин	Първо зафиксирано в писмени източници китайско плаване от Китай в Индия покрай п-ов Индокитай	Индия
698 – 737	владетели на Бохай	Откриване и опознаване на Източно-Манджурските планини, Приханкайската низина с езерото Ханка, цялото течение на река Сунгари (десен приток на Амур), Синдзянската равнина, басейна на река Нонни (Нундзян, ляв приток на Сунгари) и планината Малък Хинган	Китай
първата пол. VIII в.	японски землемери	Изработване на първата сравнително точна географска карта на островите Хоншу, Шикоку и Кюшу	Япония
VIII в.	китайски землемери	Изработване на първата сравнително точна географска карта на Китайската империя	Китай
ср. IX в.	Сюлейман	Пътешествие от Иран в Индия, Цейлон, Малака, Виетнам и Южен Китай	Индия, Цейлон, Малайзия, Виетнам, Китай
края на IX – началото на X в.	Абу Али Ахмед ибн Омар ибн Руста	Пътешествия в Предна Азия	Ирак, Иран, Туркменистан, Казахстан
първата пол. X в.	Абу Исхак ал Фариси ал Истахри	Пътешествия в Иран, Средна, Южна и Западна Азия, Арабия, Сирия и др.	Ирак, Иран, Сирия, Индия и др.
915 – 945	Масуди	Пътешествия в Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия и др.	Иран, Индия, Шри Ланка, Сирия
921 – 922	ибн Фадлан	Пътешествия от Иран до Волжка България покрай източните брегове на Каспийско море	Туркменистан, Казахстан
първата пол. XI в.	Абу Рейхан Мохамед ибн Ахмед ал Бируни	Пътешествие по Иран, Индия и Средна Азия	Иран, Афганистан, Индия, Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан
943 – 967	ибн Хуакал	Пътешествия в Иран, Месопотамия и Индия	Иран, Индия, Ирак
вт. пол. X в.	ал Мукаддаси	Пътешествия по Близкия и Средния Изток и съобщаване за природните условия, състава на населението, стопанството, търговията, пътищата, местните обичаи и вярванията на посетените страни
XI в.	китайски землемери	Изработване на нова много по-точна и мащабирана (1:8 000 000) географска карта на Китайската империя	Китай
1160 – 1170	Вениамин Туделски	Посещение на Мала Азия, Сирия, Палестина и Месопотамия	Турция, Сирия, Израел, Ливан, Ирак
ср. XII в.	Махмуд Кашгари	Обхождане на обширни територии от Каспийско море до езерото Лоп нур и от Джунгария до Тибет	Казахстан, Туркменистан, Киргистан, Узбекистан, Таджикистан, Китай
края на XII – началото на XIII в.	Ибрахим ибн Якут	Пътешествия по крайбрежието на Персийския залив, южната част на Арабския п-ов, Сирия, Палестина, Ирак и др.	Иран, Ирак, ОАЕ, Йемен, Сирия, Израел
1221 – 1224	Чан Чун	Пътешествие от Пекин през пустинята Гоби, река Халхин Гол, езерото Далай нур, изкачване по река Керулен, продължаване на северозапад покрай североизточните склонове на Монголски Алтай, навлизане в Джунгария и покрай северните склонове на Тяншан достигане до Самарканд	Монголия, Китай, Киргистан, Узбекистан
1245 – 1247	Джовани да Плано Карпини	Пътешествие с папското посолство през степите на Казахстан до столицата на монголската империя Каракорум и обратно	Казахстан, Монголия
1252 – 1255	Вилхелм де Рубрук	Пътешествие с францисканското посолство през Мала Азия, Прикаспийската низина и Средна Азия до столицата на монголската империя Каракорум и обратно	Турция, Русия, Казахстан, Монголия
1271 – 1295	Марко Поло	Пътешествие в Китай, петнайсетгодишно пребиваване в страната и завръщане в родината по море покрай Южна Азия	Китай
1289 – 1328	Джовани Монтекорвино	Пътешествие в Китай през Южна Индия и 35-годишно пребиваване в страната	Китай
1318 – 1330	Одорико	Пътешествие през Индия, Шри Ланка, островите Ява и Калимантан (първия европеец посетил острова) и Южен Виетнам до Южен Китай. Завръщане в Европа като пресича цяла Азия през Тибет и Лхаса (първо посещение на европеец)	Индия, Шри Ланка, Индонезия, Виетнам, Китай
1325 – 1349	Ибн Батута	Пътешествие по западната част на Арабския п-ов, Йемен, Сирия, Иран, Бахрейн, Средна Азия, Индия, Малдивските о-ви, Шри Ланка и Китай
1339 – 1353	Джоване де Мариньоли	Пътешествие с папското посолство в Китай през цяла Азия и завръщане през Индия, Ормузкия проток, Палестина и Средиземно море	Китай, Индия
1364	Степан Ляпа, Александър Абакумович	Първо пресичане на Урал и плаване надолу по река Об до устието ѝ	Русия
1403 – 1406	Руй Гонзалес Клавихо	Пътешествие с кастилското посолство в Близкия изток, Северен Иран и Средна Азия
1405 – 1433	Джън Хъ	Седем (1405 – 07, 1407 – 09, 1409 – 11, 1413 – 15, 1417 – 19, 1421 – 22, 1431 – 33) големи морски експедиции от Китай до южните брегове на Азия и описание на голяма част от крайбрежието на Югоизточна, Южна и Югозападна Азия и близките острови. Картиране на бреговата линия на Китай между 30° и 20° с.ш., в т.ч. архипелазите Чжоушан (30° с.ш.) и Сянган (Хонконг), почти цялата брегова линия на п-ов Индокитай (над 3 хил.км от делтата на река Хонгха до устието на река Менам), целия източен бряг на п-ов Малака и западния до 6° с.ш., части от западния бряг на Индокитай и източния на Индостан, целия западен бряг на Индия, целия северен бряг (над 1000 км) на Арабско море до Ормузкия проток и източните и южните брегове на Арабския п-ов. Китайските картографи картират около 500 км от северния бряг на остров Ява, цялото (4 х ил.км) крайбрежие на остров Суматра, Никобарските и Андаманските о-ви и бреговата линия на Шри Ланка	Китай, Виетнам, Камбоджа, Тайланд, Малайзия, Мианмар, Индия, Пакистан, Иран, Оман, Йемен, Индонезия, Шри Ланка
1424 – 1444	Николо Конти	Пътешествие в Индия, Шри Ланка, Бирма и Южна Арабия	Индия, Шри Ланка, Мианмар, Йемен, Саудитска Арабия
1468 – 1475	Афанасий Никитин	Пътешествие през Иран в Индия и завръщане в родината през Ормузкия проток и Трапезунд	Иран, Индия, Турция
1487 – 1492	Перу ди Ковилян	Пътешествие за събиране на сведения за богатствата на Предна Азия и търсене на кратък път за Индия. Съобщаване за наличието на морски път от бреговете на Африка за Индия. Посещение на Югозападна Индия, Ормузкия проток и Арабския п-ов	Индия, Иран, Йемен
1483	Фьодор Курбски, Салтик Травин	Ново пресичане на Урал и плаване по реките Иртиш и Об	Русия
1489 – 1490	Ахмед ибн Маджид	Издаване на лоция на целите северни и западни брегове на Индийския океан и на части от бреговете на Южнокитайско море и островите от Малайския архипелаг
1498	Вашко да Гама	Откриване на морския път до Индия	Индия
1499 – 1501	Семьон Фьодорович Курбски	Поход през Урал в Западен Сибир и установяване направлението на планината от север на юг	Русия
1500 – 1501	Педро Алвариш Кабрал	Второ плаване до Индия и неуспешен опит за установяване на португалски контрол над търговията с подправки	Индия
1502 – 1503	Вашко да Гама	Ново плаване до Индия и частично установяване на португалски контрол над търговията с подправки	Индия
1505	Франсишку Алмейда	Четвърто португалско плаване до Индия и назначаване за първи вицекрал на страната (1505 – 1509)	Индия
1507 – 1508, 1511	Афонсу де Албукерке	Установяване на пълна португалска хегемония в морските плавания покрай южните брегове на Азия и завладяване на п-ов Малака (1511)	Индия, Малайзия
1509	Диого Лопес де Сикейра	Откриване на северното крайбрежие на остров Суматра и достигане на португалците до п-ов Малака	Индонезия, Малайзия
1511 – 1512	Антониу Абреу	Проследяване на северния бряг на остров Ява, откриване на протока, отделящ го от остров Мадура, моретата Бали и Флорес, островите Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес, Алор, Тимор, Ветар и др., море Банда, Молукските о-ви (островите Буру, Амбон и Серам) и о-вите Банда	Индонезия
1512	Франсиско Серан	Откриване на остров Тернате (0°47′ с. ш. 127°20′ и. д.0.783333° с. ш. 127.333333° и. д.0.783333, 127.333333), Халмахера (най-големия в Молукските о-ви), Моротай (2°19′ с. ш. 128°32′ и. д.2.316667° с. ш. 128.533333° и. д.2.316667, 128.533333), Мотир, Макиан, Бачиан и други и архипелазите Сула и Бангай, разположени в югозападната част на Молукско море	Индонезия
1512, 1518	Педро Маскарена	Откриване на остров Диего Гарсия (7°18′ ю. ш. 72°24′ и. д.7.3° ю. ш. 72.4° и. д.-7.3, 72.4) (1512) и първо плаване в Тайванския проток на север до Фучжоу (26° с.ш.) (1518)	Диего Гарсия, Китай
1521	Фернандо Магелан	Откриване на Филипинските о-ви, в т.ч. островите Хомонхон, Лимасава, Самар, Минданао и Себу	Филипини
1542	Фернан Мендиш Пинто	Достигане на португалците до бреговете на Япония и започване на регулярни търговски отношения	Япония
1544	Педро Фидалгу	Откриване на островите Палаван и Миндоро, о-вите Каламиан, западния бряг на остров Лусон, о-вите Бабуян и о-вите Батан от Филипинските о-ви	Филипини
1557 – 1562	Антъни Дженкинсън	Пътешествие от Англия през Русия до Бухара (1557 – 1558) и в Иран (1561 – 1562)	Казахстан, Узбекистан, Туркменистан, Иран
1565 – 1571	Мигел Лопес Легаспи	Завоюване на всичките филипински острови за испанската корона с изключение на остров Минданао и основаване на град Манила (1570)	Филипини
1573	Хуан де Салседо	Откриване на западното, северното и източно крайбрежие на остров Лусон, в т.ч. устието на река Кагаян (най-голямата на острова), хребета Сиера Мадре (покрай североизточния бряг) и о-вите Полильо (14°50′ с. ш. 122°00′ и. д.14.833333° с. ш. 122° и. д.14.833333, 122) и основаване на град Легаспи (13°09′ с. ш. 123°45′ и. д.13.15° с. ш. 123.75° и. д.13.15, 123.75)	Филипини
1581 – 1585	Ермак Тимофеевич	Първи завоевателни походи на руснаците в Западен Сибир	Русия
1594	Корнелиус Най	Достигане до залива Шарапов Шар (70°35′ с. ш. 66°45′ и. д.70.583333° с. ш. 66.75° и. д.70.583333, 66.75), на западния бряг на п-ов Ямал	Русия
1595 – 1596	Борис Доможиров	Изкачване по река Иртиш и покоряване районите в басейните на реките Тара и Ом и Барабинската степ	Русия
1595 – 1598	Корнелис де Хаутман	Първа холандска експедиция към Малайския архипелаг и нанасяне на първи удар вурху португалската хегемения в търговията с подправки	Индонезия
края на XVI – началото на XVII в.	руски търговци и казаци	Масови систематични плавания от Архангелск към река Таз (в Мангазея) по два пътя: покрай п-ов Ямал и през полуострова по малки реки	Русия

Източници

• Краткая географическая энциклопедия. Том 5. Справочные данные, стр. 382 – 383.
• Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.

Т. 1. Географические открытия народов Древнего мира и средновековья (до плаваний Колумба) Архив на оригинала от 2011-05-17 в Wayback Machine., М., 1982 г., стр. 13 – 40, 55 – 74, 81 – 85, 90 – 93, 120 – 122, 133 – 160, 183 – 187, 189 – 190, 195 – 198, 219 – 223, 225 – 240, 255 – 256.

Т. 2. Великие географические открытия (конец ХV – середина ХVІІ в.) Архив на оригинала от 2015-01-23 в Wayback Machine., М., 1983 г., стр. 39 – 44, 82 – 102, 133 – 136, 245 – 256, 385 – 387.