Направо към съдържанието

Алборз

(пренасочване от Елбурс)
Не бива да се бърка с Елбрус – планината и върха в Русия.
Алборз
Част от планината откъм провинция Семнан
Част от планината откъм провинция Семнан
36.0758° с. ш. 51.7961° и. д.
Местоположение на картата на Иран
Общи данни
МестоположениеИран
Най-висок връхДамаванд
Надм. височина5670 m
Геология
Видседименти
Възрастдевон
Алборз в Общомедия

Алборз или Елбурс (на персийски: البرز ) е планинска верига в северен Иран. Простира се от границата с Азербайджан покрай южната част на Каспийско море до границите с Туркменистан и Афганистан.[1] Представлява естествена климатична и екологична бариера, отделяща Каспийската падина от Иранското плато. Най-високият връх е угасналият вулкан Дамаванд (5670 m).[2]

Спътникова снимка на Каспийско море. Алборз е тъмнозелената ивица около южния край на морето.

Според някои предположения името Алборз произлиза от Harā Barazaitī, името на митичната планина в светата книга на зороастрийците Авеста. В средноперсийския език произношението се трансформира в Харборз, а в съвременния персийски става Алборз. Вероятното значение на израза е „висока стража“ или „висок пазител“. Не се знае, кога планинската верига Алборз придобива своето название, но се предполага, че в древността така са наричали големите планински масиви. Името на планината се произнася и като Елбурс, което става причина да се обърква с планината Елбрус в Кавказ. Вероятно приликата между имената не е случайна и произходът на названието Елбрус е същият, като в случая е налице фонетично разместване на звуците (метатеза).[3]

Планинската верига Алборз се простира по цялата северна част на Иран и отделя Каспийската падина (26 m под морско равнище) от Иранското плато. Общата ѝ дължина е около 900 km [1], а ширината варира до 120 km.[3] Тя се състои от три относително обособени части: западна, централна и източна.[1]

Дамаванд през зимата

Планините на западната част се наричат Талеш. Те са разположени около югозападния край на Каспийско море и се отделят от централната част на Алборз чрез широката долина на река Сефидруд.[3] Дължината им се оценява на 200 km, ширината е до 32 km. Тук се намират няколко върхове с височина около или малко над 3000 m.[1]

С названието Алборз обикновено се означава централната и най-високата част на веригата, дълга около 400 km и широка до 120 km. В този участък се намира най-високият връх на Иран – угасналият вулкан Дамаванд (5670 m). Няколко рида образуват забележителния масив Тахт-е Солейман. Билото му е с височина над 4000 m на площ над 30 km², а в центъра се намира вторият по височина връх на Алборз – Алам Кух (4850 m).[3]

Източен Алборз е с дължина 300 km и се простира от югоизточния край на Каспийското море до планините Копетдаг на границата с Туркменистан. Ширината му е около 60 – 80 km. Той представлява поредица масиви, най-високият от които е планината Шах Кух (3936 m). В посока североизток и изток височината на билата постепенно намалява. В крайния си източен участък веригата се свързва с Хорасанските планини.[3]

Много от върховете в Алборз нямат имена, а тези, които са назовани, нямат стандартизирани имена – те могат да се различават в зависимост от картата. Понякога цялата верига се нарича планинска система Талеш-Алборз-Хорасан.[3] Включването или изключването на крайните масиви води до нееднозначност при определянето на общата дължина на Алборз. Стойности, които се дават за веригата, варират в широк интервал 500 – 1500 km.

Карта на централен Алборз Върхове: 1 Алам Кух
  -25 до 500 m
  500 до 1500 m
  1500 до 2500 m
  2500 до 3500 m
  3500 до 4500 m
  4500 до 5610 m
2 Азад Кух 3 Дамаванд
4 До Берар 5 До Хахаран
6 Кал'е Гардан 7 Горг
8 Холено 9 Мехр Чал
10 Мишине Марг 11 Наз
12 Шах Алборз 13 Сиалан
14 Точал 15 Вараващ
Реки:
1 Аламут 2 Чалус
3 До Хезар 4 Хараз
5 Джайруд 6 Карадж (река)
7 Коджур 8 Лар
9 Нур 10 Сардаб
11 Се Хезар 12 Шах Руд
Градове: 1 Амол
2 Чалус 3 Карадж
Други:
D Дизин (курорт) Шемшак (курорт)
Комплекс Точал Абали (ски център)
E Емамзаде Хашем
(гробница, Хараз (път))
K Кандован (тунел)
* Латиан (язовир) ** Лар (язовир)

Алборз е естествена климатична преграда, спираща влажните въздушни потоци от Каспийско море. Годишно валежите в подножието на северните склонове на планината са над 1000 mm, като количеството им се увеличава с височината. Климатът по южните склонове е от полупустинен тип. Тук валежите са нередовни и техните средногодишни количества са в интервал 280 – 500 mm.[1]

Персийски леопард

Разликата в климата на северните и южните склонове на Алборз определя и различната растителна покривка на планината. Северните склонове на централния Алборз са покрити с гъсти широколистни гори, чийто състав се мени с височината – в средната зона преобладава бук, а от 1700 m нагоре до нива, където дефилетата позволяват да премине влажният въздух, расте дъбова гора. В някои защитени долини има масиви от див кипарис. В долината на река Сефид Руд се отглеждат маслини.[1]

Южните склонове са покрити с растителност, характерна за планинските степи. Тук се намират гори от хвойна, но преобладават треви и ниски храсти.

Животинският свят е разнообразен и е известен с някои редки видове. Горите на северните склонове са хабитат на диви котки – персийски леопард, рис, каракал. Те са обитавани от мечки, вълци глигани, сърни, благородни елени. В планината има също муфлони и диви кози. Сред многообразните представители на птиците тук най-много са грабливите видове – орли, соколи, мишелови. [1]

Ски курорт Дизин

Височината на планината и снежните зими осигуряват благоприятни условия за упражняване на зимни спортове. Такива възможности са създадени преди всичко в близост до иранската столица Техеран.[4]

  • Дизин – най-големият ски курорт на Иран. Намира се на 123 km северно от Техеран.
  • Шемшак – втори по големина ирански ски център. Неговите писти са по-стръмни от тези в Дизин и много от тях са предназначени за любителите на свободния стил.
  • Комплекс „Точал“ – намира се във Веленджак, северното предградие на Техеран с много посолства и резиденции. Пистите са по склона на планината Точал и до тях се стига с кабинков лифт. Разстоянието между първата и последната станция на лифта е 7500 m, което го прави един от най-дългите в света.[5]
  • Абали – малко градче на 75 km от Техеран. Около него се намира най-старият в Иран ски център.
  • Дарбандсар – най-новият ски център на около 60 km североизточно от Техеран.

Естествените гори на Алборз заемат площ над 3 000 000 хектара, от които около 1 000 000 хектара могат да се използват като ресурс за дърводобивна промишленост. Планината има залежи на железни и оловно-цинкови руди. Тук се намират няколко въгледобивни мини. Реките са източник за поливното земеделие и водоснабдяването на селищата. На по-големите от тях са построени язовири и водноелектрически централи.[1]