Антониу Абреу

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Антониу Абреу
António de Abreu
португалски мореплавател и изследовател
Роден
1480 г.
Починал
1514 г. (34 г.)
Националност Флаг на Португалия Португалия

Антониу Абреу (на португалски: António de Abreu) е португалски мореплавател, военноморски офицер, изследовател на Азия.

Ранни години (1480 – 1511)[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1480 година в Мадейра, Португалия, син на Жоао Фернандес Арко и съпругата му Беатрис Абреу. Служи във флота и участва под командването на Афонсу де Албукерке в завладяването на Ормуз през 1507 и на Малака през 1511, където е ранен.

Експедиционна дейност (1511 – 1514)[редактиране | редактиране на кода]

От ноември 1511 до декември 1512 г. провежда експедиция с три кораба на изток от п-ов Малака, като един от корабите се командва от Франсиско Серан, братовчед на Фернандо Магелан. В дадените му инструкции се забраняват грабежите и насилието и се препоръчва да се установят дружески отношения с мастното население – португалците се стремят да станат монополисти в търговията с подправки, като изместят от пазара арабите и са заинтересовани да се поддържат високи цени на европейския пазар.

Абреу проследява северния бряг на остров Ява и открива протока, отделящ го от остров Мадура. Скоро след отплаването от Ява, корабът на Серан претърпява корабокрушение, но екипажът е спасен от другите два кораба, които продължават на изток. Флотилията пресича от запад на изток моретата Бали и Флорес, като открива островите Бали, Ломбок, Сумбава, Флорес, Алор, Тимор, Ветар и др. На север от остров Ветар (8º ю.ш.) експедицията завива на север, пресича море Банда и португалците достигат до Молукските о-ви – островите Буру, Амбон, Серам и Банда.

След завръщането си в Малака през декември 1512 г., Абреу заминава за Индия с Фернандо Перес де Андраде, след което се отправя за Португалия. Умира през 1514 година на Азорските острови на 34-годишна възраст преди да стигне до Португалия.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г. Т. 2 Великие географические открытия (конец XV – середина XVII в.), М., 1983 г., стр. 93. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4