Иравади
| Иравади | |
|---|---|
 Въздушна снимка на реката |
|
    — начало,  — устие |
|
| Общи сведения | |
| Местоположение | Мианмар |
| Дължина | 2170 km |
| Водосборен басейн | 255 000 km² |
| Отток | 13 000 m³/s |
| Начало | |
| Място | Качин |
| Координати | |
| Надм. височина | 147 m |
| Устие | |
| Място | Андаманско море |
| Координати | |
| Надм. височина | 0 m |
| Иравади в Общомедия | |
Иравади (на бирмански: ဧရာဝတီမြစ်) е река, протичаща от север на юг през Мианмар. С дължина от 2170 km това е най-голямата река в страната. Реката е важен воден път, а водосборният ѝ басейн е 255 000 km2. Извира на 147 m, а устието ѝ в Андаманско море е на морското равнище (0 m).
В долното течение на Иравади има високи приливи, достигащи до 4 – 4,5 m в град Янгон, които обхващат цялата делта и се усещат до 120 km в морето. Средният разход в долното течение е 13 – 14 хил. m³/s; при особено силни дъждове може да достигне 40 000 m³/s, а понякога и повече. Често се случват наводнения.
География[редактиране | редактиране на кода]
Река Иравади разполовява Мианмар от север на юг и се влива чрез 9-ръкавна делта в Индийския океан.
Извори[редактиране | редактиране на кода]
Реката възниква при сливането на реките Нам Гио и Мали в щата Качин, Мианмар. И двете реки водят началото си от хималайските ледници в Горна Бирма. Източната река, Нам Гио, е по-голяма и извира от ледник северно от град Путао.[1] Тя е неплавателна, заради силното си течение, но по-малката източна река Мали е плавателна, въпреки наличието на малко бързеи. Поради това река Мали често се нарича по името на основната река от местните жители.[2] Полемичната язовирна стена Мийтсоне се строи към днешно време при мястото на сливане на двете реки.
Градът Банмо на около 240 km южно сливането на реките е най-северният град, достижим с лодка целогодишно, въпреки че през мусонния сезон по-голямата част от реката не може да бъде използвана от лодки. Град Мийчина на 50 km южно от сливането може да бъде достигат с лодка само през сухия сезон.
Дефилета[редактиране | редактиране на кода]
Между Мийчина и Мандалей реката тече през три добре маркирани дефилета:[3]
- На около 65 km надолу по течението от Мийчина се намира първото дефиле.
- След Банмо реката прави рязък завой на запад, оставяйки алувиалният басейн на Банмо да пресича варовиковите скали на второто дефиле. Това дефиле е около 90 m широко в най-тесните си части и от двете страни има вертикални скали с височина от 60 до 90 метра.
- Около 100 km северно от Мандалей, при Могок, реката навлиза в третото дефиле. Между Ката и Мандалей течението на реката е особено праволинейно, течейки почти право на юг, освен близо до Кабует,[4] където пласт лава кара реката да завие рязко на запад.
Този пласт лава образува плато, датиращо от холоцен. Образувано е от магма от отворите на фисурите и покрива площ от 62 km2.[5] Напускайки платото, Иравади следва широк и отворен курс през централната суха зона.[6] От Мандалей реката прави внезапен завой на запад, преди да се извие на югозапад, за да се обедини с река Чиндуин, след което продължава в югозападна посока. Възможно е Иравади първоначално да е преминавала на юг от Мандалей, а днешният ѝ западен курс да е геологически отскоро. След сливането с Чиндуин, Иравади продължава да меандрира през нефтопроизвеждащия град Енанджаун, след който тече основно на юг. В долното си течение между градовете Минбу и Пий реката тече през тясна долина между гористи планини – Аракан Йома на запад и Пегу на изток.
Делта[редактиране | редактиране на кода]
Делтата на Иравади започва на около 93 km преди град Хинтада. Най-западният ръкав на делтата е река Патейн, докато най-източният ръкав е река Янгон, на чийто ляв бряг е разположен най-големият град на Мианмар – Янгон. Тъй като река Янгон представлява малък канал,[7] потокът на водата е недостатъчен и пристанището на Янгон се пълни с тиня, която е нужно да бъде изгребвана. Релефът на делтата е нисък, но не е равен. Почвата е съставена от фина тиня, която постоянно се запълва от плодороден алувий, носен от течението на реката. В резултат на тежки валежи от 2000 до 3000 mm годишно при делтата[8] и движението на седименти в реката,[9] повърхността на делтата се разширява към Андаманско море със скорост 50 метра на година.[10]
Хидрография[редактиране | редактиране на кода]
Поради мусонни валежи, възникващи от май до октомври, обемът на Иравади и притоците ѝ варира в големи границата през годината. През лятото топящите се снегове и ледници в северните части на страната добавят към този обем.[11] Средният отток на водата близо до началото на делтата е между 2300 m3 и 32 600 m3 на секунда. През дъждовния сезон оттокът може да достигне над 40 000 m3/s. Средният отток за годината е около 13 000 m3/s. На север, при Сагайн, оттокът е с 38% по-малък в сравнение с мястото, където реката навлиза в делтата си.[12] Годишното натрупване на пясък е около 278 тона.
Август месец бележи най-високото водното ниво на реката, а най-ниското ниво се наблюдава през февруари. Голямата промяна във водното ниво налага на пристанищата по реката да имат различни кейове за ниско и за високо ниво.[3] Все пак, ниското водно ниво може да създава проблеми за пристанищата по реката, като на места дълбочината ѝ достига не повече от 60 cm.[13]
Във водосборния басейн на реката средната гъстота на населението е 79 души/km2.[14]
Екология[редактиране | редактиране на кода]
Все още не съществува пълен и конкретен списък с всички видове риба в басейна на река Иравади, но през 1996 г. е изчислено, че има около 200 вида.[15] През 2008 г. е оценено, че екорегиона на Иравади е дом на 119 – 195 видове риба, които са ендемични.[15] Няколко нови видове риба са описани в басейна на Иравади през последните години и е вероятно, че има още неописани видове.[16][17]
Сред най-познатите видове в реката са иравадийския делфин, вид океански делфин с високо и кръгло чело. Среща се в разпокъсани популации близо до морските брегове и в естуарите на реките.
По течението на Иравади могат да се различат брой коренно различни екорегиони.
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Още от 6 век предците на бирманците използват река Иравади, за да получат власт в региона чрез търговия и транспорт на пътя между Китай и Индия. Към 12 век вече е създадена добре развира мрежа от канали, която допринася за процъфтяващото отглеждане на ориз. По-късно реката става ключов икономически инструмент на Британската империя, която установява търговски пунктове по бреговете ѝ.[3]
В днешно време Иравади все още е най-важният търговски воден път на Мианмар. Въпреки фокуса върху железопътния и автомобилния транспорт на Мандалей в Северен Мианмар, значителна част от пътническия и товарния трафик минава по реката. Тъй като делтата на Иравади е един от най-големите райони за отглеждане на ориз в света, оризът е една от най-транспортираните стоки по реката. Дънери от тиково дърво (Мианмар е един от най-големите износители) се пускат да плават по реката под формата на големи салове. Преди да бъде транспортиран, тикът трябва да отлежи, за да плава.[18] Други важни стоки, пренасяни от централните части на страната към Янгон за износ, включват хранителни стоки, петрол, памук и други.
Търговският транспорт по Иравади се поддържа за около 1300 km: от Хинтада до Банмо (1080 km) през цялата година и от Банмо до Мийчина (200 km) за седем месеца. Съществуват над 3200 km плавателни пътища в делтата на Иравади и е установена система от свързващи канали.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Burma Rivers Network
- ↑ James R Penn (2001) Rivers of the World
- ↑ а б в Encyclopædia Britannica Online
- ↑ Kabwet, Myanmar
- ↑ Global Volcanism Program
- ↑ „All areas with P/PET ratio less than 0.65“ according to the definition of the Convention on Biological Diversity
- ↑ Information about sediment dynamics in the Yangon River at the site of National Center for Biotechnology Information
- ↑ Map on the rainfall in Myanmar
- ↑ The Journal of Geology
- ↑ Encyclopædia Britannica Online
- ↑ Hydrological Modeling of Large-scale Ungauged Basin Case Study: Ayeyarwady (Irrawaddy) Basin, Myanmar
- ↑ UNC & GNRDC Composite Runoff Fields
- ↑ Shallow Irrawaddy. // Today in Myanmar, 25 февруари 2009.
- ↑ Water Resources eAtlas
- ↑ а б The Status and Distribution of Freshwater Biodiversity in the Eastern Himalaya. IUCN, 2010. ISBN 978-2-8317-1324-3. с. 22 – 23.
- ↑ Danio htamanthinus (Teleostei: Cyprinidae), a new species of miniature cyprinid fish from the Chindwin River in Myanmar. // Zootaxa 4178 (4). 2017. DOI:10.11646/zootaxa.4178.4.5.
- ↑ Kottelat, M.. A new genus and three new species of nemacheilid loaches from northern Irrawaddy drainage, Myanmar (Teleostei: Cypriniformes). // Raffles Bulletin of Zoology 65. 2017. с. 80 – 99.
- ↑ Brandis, Dietrich; Gamble, James Sykes (1911). „Teak“. In Chisholm, Hugh. Encyclopædia Britannica. 26 (11th ed.). Cambridge University Press. с. 485.
