Жълто море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Карта на държавите около Жълто море
Жълто море

Жълто мореКорея го наричат Западно море) е море в северната част на Източнокитайско море, което пък е част от Тихия океан. Жълто море се намира между континентален Китай и Корейския полуостров. Името на морето идва от пясъчните частици, които оцветяват водата. Те идват от Жълтата река, известна още като Хуанхъ. В Южна Корея, Жълто море е също известно като Западно море.

Най-вътрешният залив на Жълто море е Бохайско море (предишното му име е Печили или Жили). В него се влива Хуанхъ (през провинцията Шандон и столицата ѝ Чинан) и Хайхъ (през Пекин и Тянжин).

От север на юг Жълто море е дълго ок. 960 км, а от изток на запад — ок. 696 км. Заема ок. 417 000 км² като не се смята площта на Бохайско море. Средната дълбочина на Жълто море е 40 м. Най-дълбокото място в него се намира на 103 метра под морското равнище.

Корейският залив е също част от Жълто море. Той се намира между китайската провинция Ляонин и северозападната част на Корейската Народно-демократична Република (КНДР).

Бохайско море и Корейският залив се разделят от Ляодунския полуостров, чиято най-южна точка е Далян.

Климат[редактиране | edit source]

В общи линии климатът на Жълто море се характеризира с много студена и суха зима и топло и влажно лято. От края на ноември до март духа северен мусон, който понякога се съпътства от сурови снежни бури в Бохайско море. Тайфуните се появяват през лятото, а през по-студения сезон има откъслечни бури. Температурата на въздуха варира от 10 до 28°, а валежите — от 500 мм (20 инча) в северната част до 1000 мм в южната. По брега на някои области често може да се види мъгла.

Топлото течение на Жълто море е част от Цушимското течение, което се разклонява близо до западната част на японския остров Кюшу и тече с по-малко от 0,5 морски възела (морска миля в час, равна на 1853 м), в северна посока към средата на морето. Покрай континенталните брегове преобладават теченията с посока юг, които подчертано се засилват през зимния мусонен период, когато водата е студена, размътена и нискосолена.

Приливи и отливи[редактиране | edit source]

Височината на приливите варират от около 4 до около 8 метра покрай по-плиткия западен бряг на Корейския полуостров. Максималната му височина през лятото е около 8,2 м. Покрай бреговете на Китай височината на прилива е от около 90 см до около 3 м (освен в Бохайско море, където тя надхвърля 3 м). В Жълто море приливите идват два пъти дневно. Приливната система се върти по обратната на часовника посока. В средата на морето скоростта на приливното течение е по-малка от 1 морски възел, но близо до бреговете и до проливите и каналите неговата скорост понякога надхвърля 2 или 3 морски възела.

Бохайско море[редактиране | edit source]

Най-вътрешната част на бреговия участък в Бохайско море замръзва през зимата, а корабоплаването е затруднено от плаващите ледени блокове и ледените полета. Температурата на повърхността варира от 0° през зимата в Бохайско море до 22°-28° през лятото в по-плитките области. По тази причина годишният диапазон е много голям — от 4° до 14°. През зимата температурата и солеността на морето са еднакви и на повърхността, и на дъното. През пролетта и през лятото горният слой се затопля и се разводнява от сладководната вода от реките, докато водата на дъното остава студена и солена. Този дебел слой студена вода не тече и се придвижва бавно на юг през лятото. Около тази маса вода и най-вече в нейната южна част живеят дънните риби, които се продават на пазара. Преобладаващата соленост в тази част е сравнително ниска: в Бохайско море тя е от 30 до 31 промила, а във вътрешната част на Жълто море — 31–33 промила. В югозападния мусонен сезон (юни-август) увеличеното количество валежи и оттичащи се води причиняват още по-голямо намаляване на солеността на горния слой през лятото.

Риболов[редактиране | edit source]

Жълто море, подобно на Източнокитайско, е известно със своите рибни ресурси. Богатите ресурси от дънни риби се използват от китайски, южно- и севернокорейски, както и японски траулери от години. Въпреки че общият годишен улов се увеличава, уловът на японците се намали, а този на китайците и севернокорейците се увеличи. Най-голям улов има от платика, едри скариди, сафрид, сепия и камбала. Всички видове обаче се ловят в прекомерни количества и водят до намаляване на броя на определени видове.

Пристанища на Жълто море[редактиране | edit source]

Петролните изследвания се оказаха успешни в китайските и севернокорейските части на Жълто море. Освен това с процъфтяването на търговията между граничните на морето държави, Жълто море доби още по-голяма значимост. Най-важните китайски пристанища са Шанхай, Лю-та, Тяндзин, Циндао и Далян; главното южнокорейско пристанище е Инчхон, което е свързано по железопътен и магистрален път със столицата Сеул. В Северна Корея главното пристанище е Нампхо, което също е свързано със столицата Пхенян.

Околната среда[редактиране | edit source]

Жълто море е изследвано сравнително добре през 20 век, но неговите геологични, физични и биологични особености не са напълно проучени. Например не съществуват подробни сведения за риболовната индустрия, въпреки че е известен проблемът с намаляването на рибата. Съществува международно сътрудничество — Китай започна съвместни изследвания върху нефта с чуждестранни петролни компании. Политическото напрежение в този район след Втората световна война обаче спъва обмена на научен опит. По тази причина е трудно да се оцени състоянието на морската среда.

Екологични проблеми[редактиране | edit source]

Жълто море е смятано за най-замърсеното море в света. Основната причина за това са големите индустриални центрове до бреговете на Жълто море, както и бурно развиващата се азиатска икономика, която не инвестира достатъчно средства за опазване на околната среда. Китайските мегаполиси Далян, Аншан, Циндао, Тяндзин и столиците на двете Кореи - Пхенян и Сеул, чрез реките на които са разположени, вливат промишлените си отпадъци направо в морето. При отлив се вижда високото замърсяване с боклуци и промишлени отпадъци на водния басейн. Екологичното състояние се влошава и от добива на нефт и газ от морското дъно, добив, който икономически е много изгоден, поради малката дълбочина на морето. Приетата програма от Китай за защита на природните богатства за сега не дава реален резултат поради огромните темпове на развитие на промишлеността. [1]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Жълто море, Атлас светът във вашите ръце, бр. 131, Издателска компания:ДЕ АГОСТИНИ ХЕЛАС ООД, София 2010,ISSN 1701-0463

Източници[редактиране | edit source]