Лабрадорско море

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Лабрадор.

Лабрадорско море
Labrador Sea.PNG
Информация
Координати 58°00′00″ с. ш. 54°00′00″ з. д. / 58° с. ш. 54° з. д.
Страни с излаз Канада, Гренландия
Площ 841 хил.km²
Средна дълбочина 1898 m
Макс. дълбочина 4316 m
Лабрадорско море в Общомедия

Лабрадорско море или Море Лабрадор е море в крайната северозападна част на Атлантическия океан, разположено между остров Нюфаундленд на юг, полуостров Лабрадор на запад, остров Бафинова земя на северозапад и остров Гренландия на североизток. На югоизток е широко отворено към Атлантическия океан, като границата според Международната хидрографска организация се прекарва по линията от нос Фарвел (най-южната точка на Гренландия) до нос Сейнт Джонс (най-източната точка на остров Нюфаундленд[1]. На север чрез протока Дейвис се свързва с Бафиново море, на северозапад чрез Хъдсъновия проток – със залива Хъдсън, а на югозапад чрез протока Бел Айл – със залива Сейнт Лорънс.[2] Наименувано е в чест на португалския мореплавател Жуау Лаврадор, който през 1498 г. става първият европеец плавал тези води. Съдържа една от най-големите системи от турбидни потоци на Земята.

История[редактиране | редактиране на кода]

Морето е образувано след разделянето на Северноамериканската и Гренландската тектонски плочи, което започва преди около 60 милиона години и завършва преди около 40 милиона години.[3] През креда се образува седиментен басейн, който днес се намира под континенталния шелф.[3] Началото на магмения спрединг е съпроводено с вулканични изригвания от пикрит и базалт през палеоцен при пролива Дейвис и Бафиново море.[3]

Между 500 г. пр.н.е. и 1300 г. южният бряг на морето е населяван от дорсети, беотуки и инуити. Дорсетите по-късно са изместени от културата Туле.[4]

География, геология и батиметрия[редактиране | редактиране на кода]

Големите североатлантически течения
Полярните култури през историята

Лабрадорско море е около 3400 m дълбоко и около 1000 km широко при сливането му с Атлантическия океан. Става по-плитко (около 700 m) в посока към Бафиново море и преминава към 300 km широчина при пролива Дейвис.[3] На дъното на морето е установена голяма система от турбидни потоци, с дълбочина 100 – 200 m, широчина 2 – 5 km и дължина 3800 km.[5] Проявява се като подводно речно корито с многобройни притоци и поддържащо се от турбидни потоци с висока плътност, плаващи сред дигите.[6]

Температурата на водата варира между -1 °C през зимата и 5 – 6 °C през лятото. Солеността на водата е относително ниска, 31 – 34,9‰. Две трети от площта на морето през зимата е покрита с лед. Приливите и отливите се случват два пъти през денонощието, достигайки разлика от 4 m.[7]

Водата в Лабрадорско море циркулира обратно на часовниковата стрелка. Процесът започва, заради Източногренландското течение и се поддържа от Западногренландското течение, което донася по-топли и солени води на север, покрай бреговете на Гренландия. След това Бафиновото течение и Лабрадорското течение донасят студени и по-малко солени маси на юг, покрай крайбрежието на Канада. Тези течения носят със себе си множество айсберги и впоследствие затрудняват корабната навигация и изследването на залежите природен газ под морското дъно.[8] Скоростта на Лабрадорското течение е обикновено около 0,3 – 0,5 m/s, но понякога може да достине 1 m/s в някои участъци,[9] докато Бафинското течение е по-бавно с около 0,2 m/s.[10] Лабрадорското течение държи температурата на водата около 0 °C, а солеността – около 30 – 34‰.[11]

Фауна[редактиране | редактиране на кода]

Лабрадорски чай

Северните и западните части на Лабрадорско море са покрити с лед от декември до юни. Плаващите ледове служат като места за разплод на тюлени през ранна пролет. Самото море също съдържа храна за атлантическата сьомга и няколко вида морски бозайници. През 1978 г. започва ловът на скариди и треска в морето. Ловът на треска обаче драстично намалява популацията на риба в морето към 1990 г. и бива прекратен през 1992 г.[8] Други морски животни, които се ловят са пикша, атлантическа херинга, омар и няколко вида камбалоподобни. Те са най-широко разпространени в южните части на морето.[12]

Белугите, които иначе изобилстват на север в Бафиново море, където популацията им достига 20 000, са редки в Лабрадорско море, особено след 1950-те години.[13] Морето съдържа и голяма популация на сейвали.

Лабрадорската патица е била често срещата птица по канадското крайбрежие до XIX век, но днес е изчезнал вид.[14] Други крайбрежни животни са лабрадорският вълк (Canis lupus labradorius),[15] карибу, лос, черна мечка, червена лисица, полярна лисица, росомаха, заек беляк, орел рибар, патици, гъски, фазани и други.[16]

Флора[редактиране | редактиране на кода]

Крайбрежната растителност включва Picea mariana, Larix laricina, бял смърч, Betula nana, върба, пушица, пиренови, острицови, лишеи и мъхове. Вечнозелени храсти от лабрадорски чай, от които се приготвя билков чай, са често срещани на канадските и на гренландските брегове.[17]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. iho.int
  2. Encyclopædia Britannica. Labrador Sea. //
  3. а б в г Non-volcanic rifting of continental margins: a comparison of evidence from land and sea. // Geological Society, London, Special Publications 187. 2001. ISBN 978-1-86239-091-1. DOI:10.1144/GSL.SP.2001.187.01.05. с. 77.
  4. Grønlands forhistorie, ed. Hans Christian Gulløv, Gyldendal 2005, ISBN 87-02-01724-5
  5. Ice-sheet sourced juxtaposed turbidite systems in Labrador Sea. // Geoscience Canada 24 (1). с. 3.
  6. Einsele, Gerhard. Sedimentary basins: evolution, facies, and sediment budget. Springer, 2000. ISBN 3-540-66193-X. с. 234.
  7. Лабрадор. //
  8. а б The Canadian Encyclopedia. Labrador Sea. // Посетен на 2017-22-06.
  9. The near-surface circulation and exchange in the Newfoundland Grand Banks region. // Atmosphere-Ocean 23 (3). 1985. DOI:10.1080/07055900.1985.9649225. с. 209 – 227.
  10. Encyclopædia Britannica. Baffin Current. // Посетен на 2017-17-06.
  11. Encyclopædia Britannica. Labrador Current. // Посетен на 3 февруари 2010.
  12. National Research Council (U.S.). Maritime services to support polar resource development. 1981. с. 6 – 7.
  13. COSEWIC Assessment and Update Status Report on the Beluga Whale. Dsp-psd.pwgsc.gc.ca (2012-07-31).
  14. Ducher, William. The Labrador Duck – another specimen, with additional data respecting extant specimens. // Auk 11 (1). 1894. DOI:10.2307/4067622. с. 4 – 12.
  15. E. A. Goldman. The Wolves of North America. // Journal of Mammalogy 18 (1). 1937. DOI:10.2307/1374306. с. 37 – 45.
  16. The Moravians in Labrador. 2006. ISBN 1-4068-0512-2. с. 9 – 11.
  17. Ledum groenlandicum Oeder – Labrador Tea
     Портал „География“         Портал „География          Портал „Гренландия“         Портал „Гренландия          Портал „Канада“         Портал „Канада