Беотуки

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Беотук
Beothuk lang.png
Местообитанието на беотуките през 17 век
Общ брой изчезнали като племе
Значителен
брой в
Канада, Нюфаундленд
Език беотук
Сродни етно групи монтанаи, наскап
Беотук в Общомедия

Беотуките (на английски: Beothic, Beothick, Beothucks, ɒtək или beɪ.əθʊk) са индианско племе, от коренното население на остров Нюфаундленд. Наричани са по-рано „червени индианци“ (на английски: Red Indians). Изчезват през първата половина на 19 век в резултат на европейската колонизация. Трагичната съдба на Демасдуит, жена от племето, от която са известни малкото факти за техния език, оставя следа в канадската масова култура.

История[редактиране | редактиране на кода]

Беотуките са индианско племе, което населява Лабрадор и Нюфаундленд, и са първото племе, което влиза в контакт с европейците. Според някои археологически доказателства, беотуките се заселват на острова около 200 г. Предполага се, че първите бели, които срещат, са викингите през 10 век. Следващият, вече известен контакт, е с Джон Кабот през 1497 г. Кабот се връща в Англия с невероятни разкази за богатите на риба води на Нюфаундленд. Много скоро европейски рибарски кораби обсаждат водите на острова. Белите рибари обаче започват да ловят не само риба, а и да отвличат хора от местното население, за да ги продават в робство. Британците правят първия си опит за трайно установяване на острова през 1610 г. През 1613 г. рибар застрелва един беотук. В отговор беотуките убиват 37 френски рибари. За да отмъстят, французите подтикват микмаките, стари врагове на беотуките, да се преместят в южната част на острова. Постепенно селата на микмаките стават все повече и хората започват да се конкурират помежду си за природните ресурси. Конкуренцията води и до конфликти между двете племена. По-добре въоръжените с френски оръжия микмаки бързо изтласкват беотуките във вътрешността на острова. Междувременно британските селища по източния бряг стават все повече. Тъй като беотуките избягват европейците още от самото начало, те не са в течение на конфликтите между Франция и Англия за контрола върху земите им. След 1810 г. британците се опитват да влязат в контакт с тях, но нямат никакъв успех. Малцината беотуки, които са оцелели по това време, трудно може да бъдат открити. Последният известен беотук умира през 1829 г. Други, които вероятно са оцелели, се присъединяват към племената монтанаи и наскап.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Селище на беотуки

През по-голямата част от времето беотуките избягват срещите с европейците. Затова има малко данни за техните език, култура и начин на живот. Известно е, че заради по-студения климат не се занимават със земеделие, а са предимно полуномади ловци-събирачи. Живеят на малки групи от разширени семейства, които през лятото се събират по крайбрежието, а през зимата се разделят и се отправят към вътрешността на острова. Единствените големи животни на Нюфаундленд са елените карибу, но поради постоянното им движение не са надежден източник на храна. Така че крайбрежието осигурява всичко необходимо за хората. Поради тази причина населението е концентрирано главно по брега. С идването на европейците всичко се променя. Беотуките бягат навътре в острова, където хранителните ресурси са ограничени. Последвалият спад на населението след европейския контакт се дължи именно на глада и по-малко на болести и нападения. Първоначално беотуките живеят в конични вигвами, покрити с брезова кора или в летни квадратни постройки от същия материал. От 1700 г. започват да строят по-големи овални вигвами, а век по-късно някои от домовете им са като на белите им съседи. Използват широко червената охра, като с нея боядисват почти всичко. Може би от тях произлиза и терминът „червенокожи“.[1]

Население[редактиране | редактиране на кода]

През 1500 г. броят на беотуките е над 2 хил. души, но след 1770 г. са преброени не повече от 500 души. След 1820 г. те са само 72 души (20 мъже, 22 жени и 30 деца). Последният известен беотук умира през 1829 г.[1]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Езикът на беотуките е класифициран като език изолат, който има далечна връзка с алгонкинските езици, говорени от монтанаите и наскап.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Sultzman, Lee. История на беотуките. //