Сиукси

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Териториално разположение на сиукските племена през първата половина на XIX в.

Сиукси или Сиу (на английски: Sioux, произнася се /ˈsuː/, „суу“) е голям индиански народ в Северна Америка, чиито език е класифициран към Сиукското езиково семейство. В миналото сиуксите обитават обширна територия, простираща се в днешните щати Минесота, Северна Дакота, Южна Дакота, Небраска, Уайоминг и Монтана.

Сиуксите са разделени на три големи подразделения по географски и езиков принцип – Източни (сантии), Централни (дакота, накота) и Западни (лакота).

Днес сиуксите живеят в няколко резервата и общини в Съединените щати и Канада.

Име[редактиране | редактиране на кода]

Названието сиукси произлиза от името „Nadouessioux, надуесиу“ т.е. „истинските змии“, име с което ги наричат техните врагове от племето оджибуей. Видоизменено, името преминава отначало във френския, а по-късно и в английския език. Самите те се наричат дакота, накота и лакота (в трите основни диалекта, от които се състои сиукският език, се наблюдава преход на някои съгласни и са известни като „D“, „N“ и „L“ диалекти), което означава „съюзници“.

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Сиукският племенен съюз се състои от седем племена или Очети Шакоуин (Седемте огъня на Съвета), разделени географски и езиково в три дивизии:

Източни сиу или дакота, наричани също и сантии

  • Сиситон (сиситонуан – Село в мочурите)
  • Мдевакантон (мдеуакантонуан, бдеуакантонуан – Село на Свещеното езеро)
  • Вахпетон (уахпетон, уахпетонуан – село сред листата)
  • Вахпекуте (уахпекуте – стрелящите сред листата)

Централни сиу или дакота

  • Янктон (иханктонуан – Село в края)
  • Янктонаи (иханктонуана – Малко село в края)

Западни сиу или лакота

  • Тетон (титонуан, тинтатонуан – прерийните обитатели), които от своя страна се подразделят на седем суб-племенни общности:

От своя страна, всяко племе и субплеме се подразделя на по няколко самостоятелни общини.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Социална организация[редактиране | редактиране на кода]

Политическа организация[редактиране | редактиране на кода]

Религиозни вярвания[редактиране | редактиране на кода]

Религиозния живот на сиуксите е свързан със Седемте свещени церемонии.

Церемонии и обичаи[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

Европейците за първи път срещат дакота, източното разделение на сиуксите през 17 век в смесените гори на централна Минесота и североизточен Уисконсин. От този момент нататък този район се счита за тяхната прародина. Историята им преди тази среща е слабо документирана и се гради изцяло на техните устни разкази и археологическите изследвания. Според тълкуването на археологическите доказателства сиуксите се появяват като съюз от племенни групи в края на 13 и началото на 14 век. По това време разпръснатите семейни групи се обединяват заедно във вероятно оградени малки села разположени на някое езеро или река в региона. Основна храна в този период са дивият ориз, кленовата захар, елените и друг дивеч. Веднъж или два пъти годишно навлизат в прериите на запад да ловуват бизони.

В средата на 17 век сиуксите започват да се изместват на запад и на юг под натиска на източните племена, които са принудени от белите селища да се преместват все по на запад.

Около 1707 г. сред някои от западните сиукси се срещат няколко коня, докато лакота стават конни ловци чак към 1750 – 1775 г. До края на 18 век сиуксите са напуснали своята прародина и племето се разделя на трите основни подразделения – източни, централни и западни. Всяко от трите подразделения поема по свой път. Централните сиукси стават търговски посредник между източните, които са въвлечени във френската търговия с кожи и западните, които мигрират далеч на запад към Уайоминг и източна Монтана, където се превръщат в конни ловци на бизони. В този период източните сиукси започват да отглеждат царевица, централните сиукси възприемат някои характеристики като типа жилища, и стила на обличане на съседите си мандани, арикара и хидатса. Използвайки широко коня западните сиукси започват да просперират и броят им нараства значително, надминавайки броя на източните и централните сиукси взети заедно.[1]

Среща с европейците[редактиране | редактиране на кода]

Междуплеменни войни[редактиране | редактиране на кода]

Американска експанзия[редактиране | редактиране на кода]

Въстание в Минесота през 1862 г.[редактиране | редактиране на кода]

Война на Червения облак[редактиране | редактиране на кода]

Фетърманово клане[редактиране | редактиране на кода]

Война за Блек Хилс[редактиране | редактиране на кода]

Битка при Литъл Бигхорн[редактиране | редактиране на кода]

Ундид Ний[редактиране | редактиране на кода]

Живот в резервати[редактиране | редактиране на кода]

Съвременни сиукси[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Gibbon, Guy. „The Sioux: The Dakota and Lakota Nations“. Blackwell Publishing, 2003. с. 2 – 9.