Кокопа

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Кокопа
Общ брой 891 (2000) в Аризона, Неизвестен брой в Мексико.
Значителен
брой в
САЩ, Аризона и Мексико
Език юмански
Сродни етно групи юма, мохаве
Wohngebiet Cocopa.png
Традиционната територия на кокопа.
Кокопа в Общомедия

Кокопа (на английски: Cocopah) е северноамериканско индианско племе, което живее около делтата на Колорадо в северната част на Баха Калифорния, северозападна Сонора и югозападна Аризона. На испански името им се изговаря „кукапа“. Самите те се наричат „хоуил купчауай – тези, които живеят на реката“. Първите испански изследователи, които посещават района ги споменават под името „хогиопас“.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Предците на днешните кокопа вероятно мигрират от север от областта на Големия басейн през първото хилядолетие. Между 1400 г. и 1500 г. мохаве и юма ги принуждават да се преместят надолу по река Колорадо. Установяват се в района на делтата на реката, където започват да стопанисват около 50 000 акра земя, използвайки големите годишни разливи на реката. Селата им са малки, състоящи се обикновено от по 10 – 12 семейства. Хората използват два типа жилища. През зимата живеят в правоъгълни частично вкопани в земята дървени постройки с коничен покрив покрит с клонки, тръстика и пръст. През лятото използват временни куполовидни колиби от рамки от клони и храсти. Използват още и временни открити навеси и квадратни дървени постройки използвани за склад, тъй като голяма част от храната се съхранява за по-късна консумация. По-голямата част от храната се набавя от земеделието. Отглеждат царевица, тикви, дини, пъпеши и различни зеленчуци. Ловът и събирачеството имат спомагателен характер. Ловуват главно елени, антилопи и друг дивеч в близките гори. Събират миди и ловят риба в делтата и събират различни диви растения, ядки и семена. Обществото им е организирано в бащини кланове. Всеки клан има свой водач издигнал се благодарение на способностите му, опита и духовната му сила. Политическата организация като цяло е слаба. От занаятите добре развити са грънчарството и кошничарството. По-късно се развива и тъкачеството. По река Колорадо пътуват със салове. Търговските им контакти достигат на запад до океана, далеч на север до северозападна Калифорния, на североизток чак до южна Невада и на югоизток в пустинята Сонора.

Според историческата информация през 19 век кокопа са част от единен съюз с марикопа и пима и живеят в добри отношения с източните групи папаго, с хуалапаи, хавасупаи, кахила, дигеньо, паипаи и килива. Някои групи като халийкуамаи и камия в Империъл Вали са ту във война, ту в приятелски отношения с тях. Основни врагове са мохаве и юма.

Според Ернандо Аларкон, който пръв среща племето през 1540 г. кокопа са високи и добре сложени хора, и често боядисват лицата и телата си. Облеклото им е оскъдно. Мъжете обикновено носят само препаска, а жените с къса пола от върбова кора, пера или растителни влакна. В по-студеното време използват одеяла и наметала от заешки кожи. На краката си обуват сандали направени от необработена кожа.

Като при останалите юмански племена, митологията на кокопа разказва за две главни божества, които живеят във водата и излизат на сушата, за да създадат Света. След тези божества най-много е почитано Слънцето.

Кокопа кремират своите мъртви заедно с имуществото им след специални обреди. Роднините отрязват косите си в знак на траур и не споменават името на мъртвия никога повече.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Испанският изследовател Ернандо Аларкон пръв споменава хората живеещи около делтата на Колорадо през 1540 г. През 1604 – 1605 г. Франциско Ескобар пише в дневника си, че хората кокопа живеят в 9 ранчерии. През 1702 г. отец Еузебио Кино посещава делтата и пише, че хората тук отглеждат царевица, боб, тикви и дини и живеят в малки ранчерии. Отец Франциско Гарсес идва в района през 1771 г. и отново през 1776 г., и отбелязва че кокопа наброяват около 3000 души. Лейтенант Харди е първият англоговорящ, който посещава делтата на Колорадо през 1826 г. Той пише, че жените носят пола или рокля от върбова кора, че хората отглеждат индиански тютюн и приготвят хляб от меските. Според него кокопа наброяват около 6000.

През 1853 г. Договорът Гадсдън определя държавните граници между САЩ и Мексико. Границата разделя племето на две. По-голямата част остават в Мексико, където в началото на 20 век живеят организирани в 4 политически независими групи в малки ранчерии в района на делтата на Колорадо.

  • Уи А хуир – в Баха Калифорния, северно от Ел Майор
  • Куакуарш – южно от Ел Майор
  • Мат Скруи
  • Хуаниак – южно от Сан Луис в Сонора

През 1910 г. голяма част от хуаниак се преместват близо до Съмъртън в Аризона. През 1917 г. американското правителство създава резервата Кокопа. Резерватът е с площ от 25,5 km² и е под юрисдикцията на агенцията Юма. [1]През 1986 г. американските кокопа получават допълнително още 615 акра земя към резервата. През 2000 г. американските кокопа наброяват 891 души (1 009 през 2010). Колко обаче живеят в Мексико е неизвестно.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Alvarez de Williams, Anita. Cocopah in Handbook of North American Indians. Т. 10 Southwest. Washington DC, Smithsonian Institution, 1983. с. 99 – 112.