Гуал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гуал
Guale Indian.jpg
Индианец гуал посреща първите заселници
Общ брой изчезнали като племе
Разселение САЩ, Джорджия, Флорида
Език неиндентифициран
Сродни групи ямаси

Гуал (на английски: Guale) е северноамериканско индианско племе, което по времето на испанското колонизиране на Флорида живее по крайбрежието на Джорджия, от Сейнт Андрюс Саунд, до река Савана. В края на 17 и началото на 18 век, гуал са почти унищожени от епидемии и войни с други племена. Някои от оцелелите се местят в испанските мисии във Флорида, а други остават в родината си. Заедно с други оцелели групи те образуват племето ямаси.[1]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Няма постигнат консенсус между учените за езика на гуал. Повечето смятат, че езикът им е мускогски, но не са намерени никакви доказателства за това. Известно е, че един йезуитски мисионер е записал граматиката на езика им, но записките му така и не са открити.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В началото на контакта им с европейците, гуал са типично Югоизточно племе, занимавайки се поравно със земеделие, лов, риболов и събирачество. Племето е организирано в 6 вождевства (чийфдомс), начело с върховен вожд. Основните села са големи, с голям централен площад, около който са наредени жилищата на хората. На високи могили около площада са построени храмове и жилищата на вожда и висшата класа. Около един такъв град може да има едно или няколко по-малки села.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Според грубите преценки на учените, в най-добрите си години, гуал наброяват около 4000 души, които живеят в 30 – 40 селища организирани в 6 вождовства.

  • Асао-Талахе – заемайки района около устието на река Алтамаха
  • Еспогаче-Тупикуи – по река Сапело
  • Гуал-Толомато – на остров Сейнт Катрин и на река Саут Нюпорт
  • Алусте – по река Асапо
  • Тулафина – по река Мидуей
  • Сатуаче – по река Огичи[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Според различни археологически доказателства, гуал живеят по крайбрежието на Джорджия и близките острови най-малко от 1150 г. Предците на историческите гуал са строяли насипни могили и големи изкопни работи характерни за ранната култура Мисисипи.[1]

Контакт с европейците[редактиране | редактиране на кода]

Гуал може би срещат европейци още в началото на 16 век, но действителният контакт е през 1562 г., когато французите основават малка колония на Парис Айлънд, Южна Каролина и се свързват с гуал, които те наричат по името на върховния им вожд, Оаде. Гуал поддържат добри отношения с краткотрайното френско селище наречено Шарлсфорт.[1]

След като испанците изгонват французите от Флорида, продължават на север, за да изгонят и малкото французи установили се сред гуал. Територията на гуал става една от четирите основни провинции на Испанска Флорида, след Тимукоа, Мокама и Апалачи. До края на 17 век испанците успяват да открият мисия във всяко едно от вождевствата им. От четирите провинции обаче, Гуал е най-нестабилната. Племето въстава срещу испанците още през 1597 г. През 1645 г. въстават отново и почти унищожават мисиите.[1]

След 1660 г. много други индианци, бягащи от агресията на племето весто на север идват в територията на гуал. Испанците първи използват терминът ямаси за новодошлите. Между 1675 и 1684 г. весто, подкрепяни от колонистите в Каролина и Вирджиния унищожават системата на испанските мисии в провинция Гуал. До 1684 г. всичките 6 мисии са изоставени, и от испанците, и от индианците. Ямасите, гуал и другите, живеещи в мисиите се разпръсват. Някои последват испанците до Флорида, а други отиват на запад при криките. След Войната ямаси от 1715 г., от гуал остават шепа хора, които живеят главно около Сан Аугустин, а от 1726 г. името им не се споменава повече.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Worth, John E. Guale in Handbook of North American Indians. Т. vol.14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 238. Sturtevant
  2. а б Swanton, John Reed. „Early History of the Creek Indians and Their Neighbors“. // 1922. с. 492