Гуал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гуал
Индианец гуал посреща първите заселници
Индианец гуал посреща първите заселници
Общ бройизчезнали като племе
По местаСАЩ, Джорджия, Флорида
Езикнеиндентифициран
Сродни групиямаси

Гуал (на английски: Guale) е северноамериканско индианско племе, което по времето на испанското колонизиране на Флорида живее по крайбрежието на Джорджия, от Сейнт Андрюс Саунд, до река Савана. В края на 17 и началото на 18 век, гуал са почти унищожени от епидемии и войни с други племена. Някои от оцелелите се местят в испанските мисии във Флорида, а други остават в родината си. Заедно с други оцелели групи те образуват племето ямаси.[1]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Няма постигнат консенсус между учените за езика на гуал. Повечето смятат, че езикът им е мускогски, но не са намерени никакви доказателства за това. Известно е, че един йезуитски мисионер е записал граматиката на езика им, но записките му така и не са открити.[2]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

В началото на контакта им с европейците, гуал са типично Югоизточно племе, занимавайки се поравно със земеделие, лов, риболов и събирачество. Племето е организирано в 6 вождевства (чийфдомс), начело с върховен вожд. Основните села са големи, с голям централен площад, около който са наредени жилищата на хората. На високи могили около площада са построени храмове и жилищата на вожда и висшата класа. Около един такъв град може да има едно или няколко по-малки села.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Според грубите преценки на учените, в най-добрите си години, гуал наброяват около 4000 души, които живеят в 30 – 40 селища организирани в 6 вождовства.

  • Асао-Талахе – заемайки района около устието на река Алтамаха
  • Еспогаче-Тупикуи – по река Сапело
  • Гуал-Толомато – на остров Сейнт Катрин и на река Саут Нюпорт
  • Алусте – по река Асапо
  • Тулафина – по река Мидуей
  • Сатуаче – по река Огичи[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Според различни археологически доказателства, гуал живеят по крайбрежието на Джорджия и близките острови най-малко от 1150 г. Предците на историческите гуал са строяли насипни могили и големи изкопни работи характерни за ранната култура Мисисипи.[1]

Контакт с европейците[редактиране | редактиране на кода]

Гуал може би срещат европейци още в началото на 16 век, но действителният контакт е през 1562 г., когато французите основават малка колония на Парис Айлънд, Южна Каролина и се свързват с гуал, които те наричат по името на върховния им вожд, Оаде. Гуал поддържат добри отношения с краткотрайното френско селище наречено Шарлсфорт.[1]

След като испанците изгонват французите от Флорида, продължават на север, за да изгонят и малкото французи установили се сред гуал. Територията на гуал става една от четирите основни провинции на Испанска Флорида, след Тимукоа, Мокама и Апалачи. До края на 17 век испанците успяват да открият мисия във всяко едно от вождевствата им. От четирите провинции обаче, Гуал е най-нестабилната. Племето въстава срещу испанците още през 1597 г. През 1645 г. въстават отново и почти унищожават мисиите.[1]

След 1660 г. много други индианци, бягащи от агресията на племето весто на север идват в територията на гуал. Испанците първи използват терминът ямаси за новодошлите. Между 1675 и 1684 г. весто, подкрепяни от колонистите в Каролина и Вирджиния унищожават системата на испанските мисии в провинция Гуал. До 1684 г. всичките 6 мисии са изоставени, и от испанците, и от индианците. Ямасите, гуал и другите, живеещи в мисиите се разпръсват. Някои последват испанците до Флорида, а други отиват на запад при криките. След Войната ямаси от 1715 г., от гуал остават шепа хора, които живеят главно около Сан Аугустин, а от 1726 г. името им не се споменава повече.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Worth, John E. Guale in Handbook of North American Indians. Т. vol.14 Southeast. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 238. Sturtevant
  2. а б Swanton, John Reed. „Early History of the Creek Indians and Their Neighbors“. // 1922. с. 492