Явапай

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Явапай.

Явапаи
Yavapai by Miller.jpg
Мъже явапаи
Значителен
брой в
САЩ, Аризона
Език юмански
Сродни етно групи хавасупаи, хуалапаи
Явапаи в Общомедия

Явапаи (на английски: Yavapai) е етническа група в Съединените американски щати, наброяваща в началото на 21 век около 1400 души. Повечето от тях живеят в индианските резервати Явапаи-Апачи, Явапаи-Прескът и Форт Макдауъл на територията на щата Аризона. Традиционният им език е явапаи, класифициран към клона Паи на Езиковото семейство Юма. Езикът днес се говори от около 160 души.

Явапаи са известни като доста войнствени индианци като често сформират съюзи със съседните племена юма, мохаве и западните апачи, за да воюват по–успешно срещу марикопа и пима, основните им врагове на юг. Смесвайки се с тези племена, явапаи образуват с тях двуезични групи, които първоначално трудно са различавани от европейците. Затова в началото често са наричани от белите „мохаве – апачи, юма – апачи или тонто – апачи“.[1]

Територия[редактиране | редактиране на кода]

Долината на Рио Верде.

Явапаи е едно от големите юмански племена, което в миналото контролира територия от около 52 000 км2 в централна Аризона. Територията им се простира ат Сан Франциско Пийк на север почти до Хила и Солт Ривър на юг, и от езерата Мартинес и Хавасупаи на запад до планините Пиналеньо и Мазатзал на югоизток.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Исторически явапаите са разделени на 4 географски групи, които не са политически и социално единни. Отделно, всяка географска дивизия се подразделя на по няколко локални или местни групи, които по различно време и различни причини влизат в съюзи със съседните племена. Някои групи споделят една територия с апачите тонто в района на Рио Верде, а други се смесват с мохаве или юма на река Колорадо.[1]

  • Толкапая (Толкпая) или Западни явапаи – тази дивизия е наричана често юма – апачи или мохаве – апачи, заради тесните им връзки с племената юма и мохаве на запад, с които споделят общи територии. За разлика от останалите явапаи, те се занимават и със земеделие. От своя страна тази дивизия се подразделя на няколко местни групи:
    • Уилтаикапая (Хакехелапа уилтаикапая – хората от Двете планини). Живеят в района на планините Харкохала и Харкувар, както и в долините Пийпълс и Къркланд, и по горното течение на Хасаямпа Крийк в централната част на южна Аризона.
    • Хакауахатапа (Матакуарапа – хората от Червената вода – Колорадо). Групата живее по поречието на река Колорадо и се занимава предимно със земеделие.
    • Хакупакапа (Иниокапа)
  • Явапе (Явпе, Явепе) или Северозападни явапаи, Централни явяпаи. Често са наричани Истински явапаи, защото не са културно повлияни от съседните народи. Живеят в долината Уилямсън, на юг от планината Брадшоу до Агуа Фриа Ривър. Тази дивизия се подразделя на две групи с няколко подгрупи:
    • Явапе – живеят в горната част на долината на Рио Верде и близките планини. Състои се от една подгрупа:
      • Уалкеяняниепа – в планините Мингъс.
    • Матаупапая – в околностите на днешния Прескът. Състоят се от две подгрупи:
      • Уикутепа – в околностите на Гранит Пийк.
      • Уикеничапа – в Блак Маунтин.
  • Уипукепа или Уипукаба (Уипукийпая – хората от подножието на Червената скала) или Североизточни явапаи. Обитават Оак Крийк Каньон, по Фосил Крийк и Рио Верде в централната част на северна Аризона. Тази дивизия споделя еднаква територия със северните тонто – апачи и образуват две местни групи, които говорят и двата езика.
    • Маткитуауипа – смесени с групата Фосил (Ту Дотлиж Инде) на тонто апачите. Обитават горната част на долината на Рио Верде – по реките Ийст Верде, Фосил Крийк, Клеър Крийк, на юг до Коув Крийк в централна Аризона.
    • Уипукепа – смесена с групата Оак Крийк (Т′се Хичи Инде) на апачите тонто. Живеят в Сикрет Маунтин.
  • Кеуевкапая (Куевекапая) или Югоизточни явяпай, Южни явяпай. Тази дивизия живее по Рио Верде, на юг от планината Мазатзал и Солт Ривър, до Суперститейшън Маунтин и западна Сиера Естрела в югозападна Аризона. Подразделят се на няколко групи:
    • Уалкамепа – в околностите на днешните Финикс и Супериър. Подразделят се на две подгрупи:
      • Уалкамепа
      • Илихаситумапа – в северната част на планината Пиналеньо.
    • Уикиджасапа – между днешните Финикс и Маями и се подразделят на 4 подгрупи:
      • Амахиюкпа – северно от Лайм Крийк, в планините на запад от Рио Верде.
      • Атачиопа – в планините западно от Чери.
      • Хакайопа – образуват двуезична група с групата Мазатзал (Т′се Нолтлижин Инде) на южните тонто апачи. Живеят в долината Сънфлауър, южно от Мазатзал Пийк и на запад от Форт Рено в Басейна Тонто.
      • Хичапулвапа – образуват двуезична група с групата Мазатзал на южните тонто апачи. Живеят в планините Мазатзал, южно от Ийст Верде Ривър и на запад от Норд Пийк.

Отделно от тези подразделения и групи има още 4 отделни групи, които споделят общи територии с различни групи на апачите:

  • Лиуилкамепа – между планините Суперститейшън и Пиналеньо.
  • Маткауатапа – двуезична група вследствие на смесени бракове между хора от уалкамепа и апачите живеещи в Сиера Анча в централна Аризона.
  • Йелючопа – в планините Мазатзал, между хакайопа и хичапулвапа.
  • Оналкеопа – в планините Мазатзал, между хичапулвапа и йелючопа. По–късно се преместват на юг в територията на уалкамепа.
  • Матакуадапая – смята се че това подразделение се е смесило с мохаве и юма и вече не съществува като отделна единица.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Жилища на явапай в началото на 20 век

Всички групи явяпаи са предимно ловци – събирачи с изключение на толкапая и някои други, които се занимават и със земеделие. През зимата за подслон използват пещери, скални укрития или куполовидни колиби от преплетени клони, покрити с тръстика и кал или кожи. През топлите месеци използват открити навеси покрити с тополови клонки. Основно облекло за мъжете е набедреник, гамаши и мокасини изработени от еленови кожи. През зимата използват одеяло във вид на пончо. За жените основна дреха е рокля от две части, пристегната в кръста с колан. На краката си жените обуват високи или нормални мокасини. И двата пола боядисват често лицата си и обичат да носят различни накити. Някои жени си татуират лицата. Често посещават хопите и навахо, с които заменят мескал и еленови кожи за одеяла и сребърни накити. Мъртвите са кремирани.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Карта на индианските резервати в Аризона, Невада и Юта.

Смята се, че явапаите произлизат от древните хора Патая от културата Хакатая, които мигрират на изток от поречието на река Колорадо, за да образуват вътрешните юмански групи – хавасупаи, хуалапаи и явапаи. Това става някъде около 1300 г. Явапаите са войнствени индианци и често сформират съюзи със съседите си, за да воюват по-успешно срещу пима и марикопа. Така уипукепа и кеуевекепая са традиционни съюзници на някои групи на западните апачи, а толкапая и явапе са съюзници с мохаве и юма.

Първият записан контакт на явяпаите с испанците е с Антонио де Еспехо през 1583 г. През 1598 г. са посетени от Маркос де лос Годос, който ги нарича „крусадас“. Малко след това и отново през 1604 г. ги посещава отец Хуан де Онате. Следващата им среща с европейци е отново след около 200 години. Въпреки че нямат връзки с белите през този период, те се снабдяват с необходими европейски стоки чрез други племена. И въпреки че живеят твърде изолирано сериозно пострадват от новите европейски болести. Смята се, че губят около 25 от населението си през 17 и 18 век. Англоговорящи трапери започват да навлизат в земите им след 1820 г. След Мексиканско-американската война и по време на златната треска в Калифорния през 1848 г. хиляди бели авантюристи преминават приз земите им. Със заселниците идват и военните и сблъсъците между двете страни стават неизбежни. Първият сериозен конфликт е в началото на 1852 г., когато толкапая се присъединяват към въстаналите юма. На всичкото отгоре през 1863 г. в земите им е открито злато и за кратко време миньори наводняват района. Поселищата никнат едно след друго, построен е и Форт Уайпъл. От началото на 1864 г. явапаите започват системни нападения на поселищата. В отговор заселниците организират доброволчески отряди за защита, а армията започва преследване. През декември 1864 г. и през януари 1865 г. американската армия унищожава 3 техни села. Убити са общо 42 явапаи, а 7 са ранени. По-късно през 1865 г. е издадена заповед, всички явапаи да се явят и предадат в противен случай ще бъдат унищожени. Много явапаи се предават, но повечето остават свободни и продължават с набезите. През декември 1872 г. войници водени от генерал Джордж Крук приклещват 100 явапаи, мъже, жени и деца в каньона на Солт Ривър и ги натикват в една пещера. В тази битка 76 явапаи са убити, а оцелелите са отведени в Кемп Гранд като пленници. След това клане явапаите постепенно се предават и биват изпращани по резерватите в района. През 1875 г. правителството затваря резервата Кемп Верде и индианците в него са отведени в резервата Сан Карлос. През 1903 г. правителството създава резервата Форт Макдауъл (100 кв. км.) за някои групи явяпаи. През 1910 г. на някои явапаи от Сан Карлос е разрешено да се завърнат в Кемп Верде, където им се предоставя резерват от 2,7 кв. км. Днес в него живеят потомци предимно на уипукепа. През 1935 г. е създаден резервата Явапаи в Прескът (35 кв. км.). Днес явапаите споделят тези 3 резервата с някои групи на апачите.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Khera, Sigrid и др. „Yavapai“ in Handbook of North American Indians. Т. 12 Southwest. Washington DC, Smithsonian Institution, 1983. с. 38 – 54.