Коренно население на Североизтока на Северна Америка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Културните региони на Северна Америка, включително Североизтока.

Коренното население на Североизтока на Северна Америка или Североизточни индианци, Североизточни горски индианци, Индианците на Североизтока е културна и етнографска класификация на индианските племена, които преди 1600 г. населяват североизточната част на Северна Америка.

Територия на региона[редактиране | редактиране на кода]

Регионът известен като Североизточна горска област се простира на над 1,6 милиона квадратни мили от Атлантическия океан до Мисисипи. На север граничи с Тайгата, а на юг преминава почти незабележимо в културната област на Югоизтока. Или с други думи обхваща днешните канадски провинции Нова Скотия, Ню Брънзуик, Остров Принц Едуард и части от югоизточен Квебек и Южно Онтарио, както и американските щати на Нова Англия, Ню Йорк, Пенсилвания, Ню Джърси, Мериленд, Мичиган, Индиана, Охайо, Илинойс, Уисконсин, Западна Вирджиния, Североизточна Минесота, Източна Вирджиния и Североизточна Северна Каролина. На тази огромна територия преди идването на европейците вероятно живеят над 2 милиона души. Умереният климат на региона преминава в по-мек по крайбрежието, заради влиянието на Гълфстрийм. Зимата в северните части е особено тежка, а летата сравнително кратки.[1]

Заради обширния регион, който заема, Североизтока е разделен културно и географски на три основни подобласти:

Крайбрежната културна подобласт включва Канадските морски провинции и Атлантическото крайбрежие на САЩ, на юг до Южна Каролина. Тъй като тази зона заема доста голямо разстояние, природните особености на север и на юг се различават. Това наложило някои разлики върху живота и културата на живеещите тук индианци. Културната област Сейнт Лорънс обхваща части от Южно Онтарио, басейна на Сейнт Лорънс и басейна на Саскуехана. Областта на Големите езера понякога се разглежда като отделен културен регион, заради голямата концентрация на хора, които споделят сходни бит и обичаи.[1]

Предколониална история и култура[редактиране | редактиране на кода]

Североизтока е заселен преди повече от 12 000 години. Първите жители вероятно идват от югозапад и първоначално са ловци на диви животни. Първото влияние от Мезоамерика навлиза в региона около 2000 г. пр.н.е. След 1000 г. пр.н.е. до около 1500 г. източните хора преминават през няколко културни етапа в развитието си. Древните източни култури като Адена (800 г. пр.н.е. до 200 г.), Хоупуел (300 г. пр.н.е. до 700 г.) и Мисисипи (700 до 1500 г.), постепенно оформят облика на народите, които познаваме днес.

За културата Адена е характерно отглеждането на земеделски култури, производството на керамика и погребенията в могили. Също и използването на медни инструменти и развиването на художествените традиции. Културата Хоупуел обхваща региона на Големите езера, стигайки почти до Мексиканския залив и от Апалачите до Големите равнини. Тя се характеризира също със сложните погребални ритуали, включително строежа на могили, производството на керамика и развитието на нови художествени изкуства. По нейно време се обособяват по–големи населени места и се развиват търговските пътища. Развива се също така металообработването и тъкачеството. Най–добре известна и развита от тях е културата Мисисипи. При нея се появява интензивното добре развито земеделие, производството на фина керамика, развиват се изкуствата и търговията. Хората вече живеят в по–големи и добре построени и защитени села, и строят големи пирамидални могили. Когато идват белите културата Мисисипи вече е в упадък, но тя успява да остави трайно влияние при оформянето на културата на Североизтока.[1]

Tрадиционно кану

На белите хора прави впечатление чистотата и редът в индианските селища, както и добротата и любезността, с която се отнасят хората един към друг. Жените изработват керамични съдове, плетат въжета и кошници от треви, корени и растителни влакна, събират диворастящи храни, обработват нивите и се грижат за домакинството. Мъжете ловуват, ловят риба, разчистват места за ниви и воюват. Някои групи от Големите езера използват мед за направата на различни инструменти, оръжия и накити. Алгонкинските народи изработват леки и бързи канута от брезова кора за разлика от по-бавните и тежки канута от брястова кора на ирокезите. В зависимост от местоположението източниците на храна са различни. Дрехите обаче на всички са изработени от еленова кожа. Като цяло облеклото се състои от набедреник, риза, мокасини и легинси за мъжете и рокли, поли, къси легинси и мокасини за жените. Дрехите шият жените като богато ги украсяват с орнаменти от бои, таралежови бодли и други. Боядисването на телата и лицата, както и татуировките са често срещани сред повечето групи.

Политическата организация варира в целия регион. Сред повечето племена вожд или група от вождове ръководят една или повече групи. Някои вождове са по-високопоставени от други, но действителната власт е в ръцете на Племенния съвет. В него всички въпроси се решават с консенсус. На запад алгонкинските племена създават паралелни граждански и военни организации като при някои жените заемат официални политически постове. Обществото им е организирано в кланове като при алгонкините членството в клана се определя по бащина линия, а при ирокезите по майчина.

Вигвам покрит с кора

Основна социална единица е селото, в което живеят няколко свързани семейства. Селата на алгонкините обикновено се състоят от леки куполовидни или конусовидни вигвами изградени от фиданки и покрити с кора, тръстика или рогозки. И летните и зимните вигвами са еднакви, но някои племена строят и многофамилни вигвами. Други постройки в селото са менструалните колиби, колибите за изпотяване и временни хилави постройки. При някои племена, особено в региона на Големите езера има и голям съвещателен вигвам в центъра на селото. Алгонкините са доста мобилни и често се местят от място на място щом ресурсите в областта свършели. Животът на ирокезите е малко по–различен. Техните села са по–големи и постоянни. Обикновено едно ирокезко село остава на едно място между 10 и 40 години, в зависимост от годността на почвата и богатството на района. От 12 век те развиват строителството на Дългите домове (Лонгхаус). Домовете се правят от извити фиданки и се покриват с парчета кора. Вътре са разделени на 6 – 8 отделни двустайни секции, всяка със свое огнище. За разлика от своите алгонкински съседи, ирокезите са уседнали земеделци. Селското стопанство доставя над 65% от нужната храна. Ловуват само колкото да се снабдят с кожи.[1]

Североизточните индианци са войнствени хора. Те често воюват по между си за територия или дори само, за да се сдобият с нов сорт царевица. Тази войнственост води до възникването на няколко конфедерации още преди идването на европейците. Най-значимите от тях са Лигата на ирокезите, Конфедерацията Уабанаки и Конфедерацията Поухатан. Тези племенни обединения впоследствие изиграват изключително важна роля в колониалната история на Северна Америка.

Колониален период[редактиране | редактиране на кода]

Дълбоки промени в живота на Североизточните индианци настъпват след идването на европейците. Предполага се, че още през 10 век викингите посещават региона, но първият истински контакт е 500 години по-късно. Промените като цяло са неравномерни, но бързи и с катастрофални последици. За кратко време изчезват цели народи в резултат главно на новите болести. Освен това с нарастването на търговията с кожи, Новия свят става център на безскрупулна конкуренция между Франция и Великобритания, които въвличат и индианците в своето съперничество. След като индианците научават новодошлите европейци как да оцеляват в Новия свят, белите бързо забравят добрините и минават от любезност към грабежи, насилие, робски набези и кражбата на индианска земя. В борбата за контрола над Северна Америка алгонкинските народи като цяло взимат страната на французите, а ирокезите на англичаните. До началото на 19 век районите на влияние вече са определени. През това време земите на повечето племена са иззети и хората са затворени в резервати. Вследствие на епидемиите и насилието от страна на европейците много от племената вече не съществуват, а други останали малочислени се консолидират в единни селища. Цели народи са изселени принудително на запад, а други бягат в Канада или Мексико.[1]

Списък на индианските племена на Североизтока[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Pritzker, Barry M.. Коренното население на Североизтока. // A Native American Encyclopedia: Historyq Culture and Peoples (2000).

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]