Ахтна

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахтна, Атна
Традиционната територия на ахтна.
Традиционната територия на ахтна.
Общ брой 500
Разселение Аляска, САЩ
Език атабаски
Ахтна, Атна в Общомедия

Ахтна или Атна (на английски: Ahtna, Atna) е северноамериканско индианско племе, което през 19 век контролира територия от 23 000 квадратни мили в долината на Купър Ривър в Аляска.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Ахтна са известни още като Ахтена и индианците Купър Ривър. Самите те се наричат „ахтна-котаене“, което идва от местното наименование на Купър Ривър. Тлингит ги наричат „икхка-куан – хората копаещи мед“. Племето е източник на почти всичката мед в региона.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

Руснаците определят две техни групи около Купър Ривър – горни и долни ахтна. Но в края на 19 век са определени още две групи – средни и западни ахтна. Долните, средните и западните ахтна говорят един диалект на езика ахтна, класифициран към Атабаското езиково семейство. Горните ахтна от река Санфорд и Чисточини в Слана, Силота и Бадулнетас говорят друг по-различен диалект. Диалекта на общността в Ментаща е трети.

Всяка от групите е автономна и има определена територия, която експлоатира. Племето никога не е било обединено в съюз, но Съвета на всички вождове на групите се събира редовно за решаването на важни въпроси, касаещи цялото племе.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Полуномади, ахтна се прехранват основно с лов на диви животни, най-вече лосове и карибу, улова на сьомга и събирането на различни диви плодове и корени. Животът им е свързан със сезонните цикли. През пролетта и лятото хората се местят първо в риболовните лагери, след което отиват във вътрешността в ловните лагери. Ахтна разделят слънчевата година на две части – лятно време (от април, май до октомври) и зимно време (от ноември до април). Октомври е наричан Средата между лятото и зимата. Септември е броен за първи месец. Отчитат 12 лунни месеца от по 30 дни всеки. През лятото за жилища използват временни правоъгълни колиби от клони покрити с кора. През зимата семействата живеят в постоянни големи дървени къщи също покрити с кора и наполовина вкопани в земята. Една такава конструкция построена от вертикални и хоризонтални пръти, с островърх покрив побира понякога до 6 роднински семейства. Някои семейства долепят до къщата втора такава, но по-малка постройка, служеща за парна церемония. Всяко голямо поселище има вожд (куаске – говорител) или дене (вожд, богат човек), които в повечето случаи са и шамани. Вождовете, техните жени, деца и свързани роднини формират племенната аристокрация. Те носят по-хубави дрехи, ядат по-добра храна и живеят в една голяма къща. Бедните и робите съставят много малка част от обществото. През зимата хората се придвижват със снегоходки и шейни, а по вода пътуват с лодки от кора и лосова кожа. Племето е организирано в матрилинейни кланове.

Писмените източници от 19 век описват хората ахтна като добре изглеждащи високи хора, с чисти дрехи и добре поддържани коси. Облеклото им е подобно на техните атабаски съседи. Жените изработват дрехи от кожата на карибу или лос като богато ги украсяват с бодли от бодливо свинче, пера, бродерия и мъниста. Хората използват също ризи от катеричи кожи и зимни наметала от заешки кожи. През зимата и двата пола носят кожени шапки. И жените и мъжете носят накити от метал или животински зъби на ушите и носа и боядисват лицата си при специални случаи.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Устието на Купър Ривър е открито от руснаците през 1781 г. Първоначално племето е враждебно настроено срещу пришълците и прогонва няколко руски експедиции. Племето установява мирни отношения едва с американците през 1884 г., когато американски експедиции изследват реката. Днес в традиционната им родина в Аляска живеят около 500 души от племето.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д De Laguna, Frederica и др. „Ahtna“ in Handbook of North American Indians. Т. 6 Subarctic. Washington DC, Smithsonin Institution, 1981. с. 641.