Нарагансет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Нарагансет
Flag of the Narragansett Indian Tribe.PNG
Флага на племето нарагансет.
Общ брой 2400
Значителен
брой в
САЩ, Роуд Айлънд
Език алгонкински
Сродни етно групи пекуот, мохеган, ниантик
Tribal Territories Southern New England.png
Племенните територи в южна Нова Англия преди 1620 г., включително и на нарагансет.
Нарагансет в Общомедия

Нарагансет (на английски: 'Narragansett') е едно от водещите индиански племена в южна Нова Англия през 17 век. Традиционната им родина се простира около Нарагансет Бей, в крайбрежната зона на Роуд Айлънд. При първият им контакт с Джовани да Верацано през 1524 г. вероятно племето наброява около 10 000 души. След продължителни войни с околните племена и с английските заселници, до 1680 г. племето е почти унищожено. От тях остават едва около 500 души, на които е разрешено да се заселят в резервата на източните ниантик близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Оттогава обединеното племе започва да носи само името нарагансет. През 1880 г. Роуд Айлънд едностранно прекратява племенния им статут, в резултат на което племето губи част от резервата си. Федералното правителство отказва да се намеси, тъй като не е подписвало нито един договор с нарагансет. След продължителен съдебен процес, племето успява да възвърне част от земята си през 1978 г., а през 1983 г. получава и федерално признаване. В края на 20 век нарагансет притежава около 2 500 акра резерват близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Повечето от 2 400те записани членове на племето живеят в резервата, а една малка част близо до него. Племето се ръководи от избираем племенен съвет, начело с главен вожд. При взимането на важни решения се изисква одобрението на цялото племе.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето племена в Нова Англия, нарагансет са организирани много добре политически. Племето е управлявано от 8 наследствени вождове, подчинени на върховен племенен вожд, който обикновено живее в най–голямото село. Селата им са доста големи и укрепени, състоящи се от средно големи дълги домове. Те обикновено са построени по островите в Нарагансет Бей и са обградени с обширни полета с царевица, тикви, боб и други култури. Тъй като живеят обаче по крайбрежието, животът им е свързан повече с морето. Рибата и морските дарове са важни хранителни ресурси. Експерти в управлението на кануто, нарагансет често прекосяват големи разстояния, за да търгуват. Трудът е равномерно разпределен между половете. Жените обикновено се грижат за нивите и дома. Строят също така домове, събират диви растителни храни, плетат кошници и други. Мъжете ловуват, ловят риба, изработват канута и воюват. От изкуствата добре развити са кошничарството, грънчарството и производството на вампуми. Дрехите им са изработвани предимно от еленови кожи. Мъжете обикновено носят набедреник, риза, легинси и мокасини, а жените дълги рокли и също мокасини. През зимата използват допълнително кожуси и наметала от мечи и заешки кожи, както и кожени шапки и ръкавици. Старците понякога носят красиви наметала от пуешки пера. През жизнения цикъл, хората често сменят имената си, които обикновено са свързани със значително събитие в живота на даден човек.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

По времето на посещението на Джовани да Верацано на Нарагансет Бей през 1524 г., нарагансет наброяват вероятно около 10 000 души, организирани в мощна конфедерация от 9 племена:[2]

  • Акуанек
  • Чоубатик
  • Мушапогу
  • Митабскуд
  • Нарагансет
  • Почакит
  • Потуксет
  • Понагансет
  • Шауомет (шаномет)

Име и език[редактиране | редактиране на кода]

Всички подразделения на племето говорят алгонкински Y – диалект, близък с езиците на пекуот, мохеган, ниантик и монтаук.[2]

Самите нарагансет се наричат „нанхиганиук – хора от малкия нос“. Нарагансет е английския вариант на това име, докато холандците използват съкратената форма „нахикан“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на нарагансет е изпълнена с войни и унищожение. Още преди идването на европейците те воюват с пекуотите за земите в югозападен Роуд Айлънд и с уампаноагите на изток. Изолираността на селата им по островите в Нарагансет Бей донякъде ги предпазва от голямата епидемия, която преминава през Нова Англия през 1614 – 1617 г.[2]

Нови и стари врагове[редактиране | редактиране на кода]

Преди идването на европейците, нарагансет подчиняват уампаноагите и ги принуждават да им плащат годишен данък. Затова уампаноагите с радост приветстват английската колония в Плимут през 1620 г. и сключват съюз с тях, надявайки се англичаните да им помогнат да се освободят от опеката на нарагансет. Вождовете на нарагансет виждат в този съюз голяма заплаха за властта си и решават да унищожат колонията. До този момент нарагансет са влезли в контакт с европейците и търгуват с холандците в долината на река Хъдсън. През 1621 г. върховният вожд на нарагансет, Каноникус изпраща военно предизвикателство до колонията в Плимут, но намесата на други врагове го принуждава да насочи силите си другаде. През 1622 г. пекуотите атакуват нарагансет, които са завзели преди това спорна територия в югозападен Роуд Айлънд. През 1623 г. на нарагансет се налага да водят и продължителна война с мохоките и когато вече са свободни да се справят с англичаните в Плимут, колонията вече е твърдо установена и по–силна. През 1627 г. колонията Плимут сключва споразумение с холандците да не търгуват с нарагансет. Каноникус остава настрана от англичаните, но не може да пренебрегне измяната на уампаноаг и през 1632 г. между двете племена избухва война. Англичаните подкрепят уампаноаг и нарагансет са принудени да прекратят военните действия. През 1633 г. племето за първи път е покосено от епидемия от едра шарка, която взима над 700 жертви. Втора епидемия удря през 1635 г., но нарагансет все още са в състояние да се противопостави на пекуот в югозападен Роуд Айлънд.[2]

Обрат в отношенията с англичаните[редактиране | редактиране на кода]

Роджър Уилямс с нарагансетите.

През 1636 г. настъпват положителни промени в отношенията между нарагансет и англичаните. Заслугата за това е на Роджър Уилямс. Заради пропагандиране на идеите си, че английският крал няма право да претендира за индианските земи, Уилямс е изгонен от пуританите в Масачузетс. Той идва в Роуд Айлънд при нарагансет. Убеден в правотата си, че не трябва да се отнема на индианците земята чрез измама и кражба, а че трябва честно да се заплати за нея, Уилямс започва дълги преговори с нарагансет, за да закупи от тях земя, където да се настани. В хода на преговорите между двете страни се заражда голямо доверие и привързаност. Уилямс става причината нарагансет да не подкрепят пекуотите във войната им срещу англичаните същата година. Вместо това нарагансет застават на английска страна и това в крайна сметка се оказва ключов фактор за победата им над пекуот през 1637 г.[2]

Съперничество с мохеганите[редактиране | редактиране на кода]

Ункас, вождът на мохеган и заловеният Миантономо.

След Войната пекуот, през 1638 г., почти унищожени от нея, пекуотите подписват мирния договор в Хартфорд и английските победители разпределят оцелелите пекуоти сред околните племена. На нарагансет са дадени 80 пекуоти като роби. При мохеганите обаче са разпределени останалите около 1500 пекуоти и западни ниантик. С добавянето на толкова много хора, изведнъж мохеган става доминиращо племе в региона и сериозен съперник на нарагансет. Имайки подкрепата на колониите Кънектикът и Масачузетс, мохеган започва системно да покоряват по–малките племена в региона. Разтревожени от нарастващата мощ на мохеганите, през 1640 г. нарагансет се съюзяват с покумтуките и тунксис. Предусещайки, че нарагансет е пред прага на война, пуританите ги принуждават да подпишат договор, че няма да нападат мохеганите преди да се консултират с тях. Въпреки споразумението новият върховен вожд, Миантономо продължава да набира съюзници срещу мохеганите. Придружен от 100 войни през 1642 г., той посещава последователно метоаките на Лонг Айлънд, матабесиките в западен Кънектикът и мохиканите и уапинга в долината на река Хъдсън. Тези посещения хвърлят в голяма тревога холандците в Нова Холандия, които в момента са пред война с уапинга и мънси делаварите в долното течение на Хъдсън. Холандците естествено разбират погрешно посещението на Миантономо, мислейки че се готви мащабна кампания срещу тях. Избухването на Войната уапинга (1643 – 1645) в долната част на Хъдсън, води до увеличаване на напрежението в Нова Англия. През 1643 г. Масачузетс Бей, Плимут, Хартфорд и Ню Хейвън се организират в отбранителен съюз известен като Конфедерацията Нова Англия. Роуд Айлънд умишлено не е включен в съюза. Напълно изолирани, нарагансет решават, че ще трябва сами да се справят с мохеганите. Междувременно Войната уапинга се разпространява и в нея вече участват над 20 племена. Изправени пред пълно поражение, холандците сключват мир с мохиканите и мохоките, и предлагат 25 000 гулдена награда на англичаните в Кънектикът да им помогнат. През 1644 г. две военни подразделения от Кънектикът, придружени от скаути мохегани се присъединяват към холандците. С напускането на толкова много войни мохегани, Миантономо решава, че трябва да действа и атакува главното мохеганско село в Шетукет, без предварително да извести англичаните. Мохеганите в отчаян опит да обърнат битката успяват да заловят Миантономо. Със загубата на техния главен вожд войните нарагансет прекъсват битката и се оттеглят. Миантономо е предаден на англичаните и пъхнат в затвора. Впоследствие е убит от войн мохеган при освобождаването му. Смъртта на Миантономо слага край на господството на нарагансет в южна Нова Англия. Заради нарушението на споразумението племето е принудено да плаща годишен данък на Масачузетс след 1645 г.[2]

Война на крал Филип[редактиране | редактиране на кода]

В годините непосредствено преди Войната на крал Филип (1675 – 1676), отношенията между англичаните и племената в Нова Англия рязко се влошават. В началото на войната колонистите бързат да подпишат договор с нарагансет, за да ги принудят да не се намесват. Бушуващата около тях война принуждава племето да се оттегли в едно укрепено голямо село в блатата близо до Кингстън – Роуд Айлънд. В разгара на войната в това село намират убежище хиляди жени и деца от воюващите племена. Англичаните обаче смятат, че нарагансет подпомага въстаниците и през декември 1675 г. 1000 бели мъже и 150 мохегани обсаждат селото, искайки от нарагансет да им предадат чуждите жени идеца и да се присъединят към тях във войната срещу враждебните племена. Нарагансет отказват да изпълнят исканията и англичаните и мохеганите атакуват селото. Битката става известна в историята като клането при Голямото блато. В нея 20 вождове и повече от 600 бойци нарагансет са убити безпощадно. Главният вожд Канончет и доста голяма група успяват да избягат и се присъединяват към крал Филип и неговите войни в западен Масачузетс. В началото на февруари 1676 г. Канончет води няколко атаки срещу английски селища по река Кънектикът. А в няколко засади нарагансет успяват да убият над 130 бели войници. По–късно се обединяват с покумтуките при атака на Нортфилд. По същото време, неспособни да се грижат за посевите и да ловуват свободно, въстаниците започват да гладуват. Канончет решава а се върне в Роуд Айлънд и да докара храна от скритите провизии на племето. Той успява със задачата си, но на връщане е изненадан и заловен от мохегани, които го предават на англичаните. По–късно вождът е разстрелян.[2]

Последици от войната[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Голямото блато и смъртта на Канончет, около 3 000 нарагансети жени, деца и старци са оставени беззащитни без храна и подслон в Масачузетс. Англичаните ги преследват безмилостно, залавят ги или ги убиват. Стотици от тях са продадени като роби в Западна Индия, включително и семейството на Канончет. Заловените войни почти винаги са убивани моментално. От около 5 000 нарагансети преди войната, само около 500 я преживяват. През 1682 г. вождовете сключват мир с англичаните и на остатъците от племето е разрешено да се присъединят към западните ниантики в малкия им резерват близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Обединеното племе оттогава започва да се нарича нарагансет. Мохеганите разрешават на някои нарагансети да се заселят в техните села. През 1788 г. много нарагансети напущат Роуд Айлънд и мохеганите и се присъединяват към индианците Брадъртън в северен Ню Йорк.Въпреки това основната част от племето остава в Роуд Айлънд. През 1880 г. Роуд Айлънд едностранно прекратява племенния статут на нарагансет, в резултат на което племето губи около 3 200 акра от резервата. Федералното правителство отказва да се намеси, тъй като не е подписван нито един договор с нарагансет.[2] След продължителни съдебни процеси, нарагансет успяват да си върнат част от земята чак през 1978 г. Племето получава федерално признаване през 1983 г. и към този момент има над 2400 записани членове.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Pritzker, Barry M.. „Нарагансет“. // A Native American Encyclopedia: History, Culture and Peoples (2000).
  2. а б в г д е ж з и Sultzman, Lee. „История на нарагансет“. //