Нарагансет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Нарагансет
Flag of the Narragansett Indian Tribe.PNG
Флага на племето нарагансет.
Общ брой 2400
Разселение САЩ, Роуд Айлънд
Език алгонкински
Сродни групи пекуот, мохеган, ниантик
Tribal Territories Southern New England.png
Племенните територи в южна Нова Англия преди 1620 г., включително и на нарагансет.
Нарагансет в Общомедия

Нарагансет (на английски: Narragansett) е едно от водещите индиански племена в южна Нова Англия през 17 век. Традиционната им родина се простира около Нарагансет Бей, в крайбрежната зона на Роуд Айлънд. При първия им контакт с Джовани да Верацано през 1524 г. вероятно племето наброява около 10 000 души. След продължителни войни с околните племена и с английските заселници, до 1680 г. племето е почти унищожено. От тях остават едва около 500 души, на които е разрешено да се заселят в резервата на източните ниантик близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Оттогава обединеното племе започва да носи само името нарагансет. През 1880 г. Роуд Айлънд едностранно прекратява племенния им статут, в резултат на което племето губи част от резервата си. Федералното правителство отказва да се намеси, тъй като не е подписвало нито един договор с нарагансет. След продължителен съдебен процес, племето успява да възвърне част от земята си през 1978 г., а през 1983 г. получава и федерално признаване. В края на 20 век нарагансет притежава около 2500 акра резерват близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Повечето от 2400те записани членове на племето живеят в резервата, а една малка част близо до него. Племето се ръководи от избираем племенен съвет, начело с главен вожд. При взимането на важни решения се изисква одобрението на цялото племе.

Култура[редактиране | редактиране на кода]

За разлика от повечето племена в Нова Англия, нарагансет са организирани много добре политически. Племето е управлявано от 8 наследствени вождове, подчинени на върховен племенен вожд, който обикновено живее в най-голямото село. Селата им са доста големи и укрепени, състоящи се от средно големи дълги домове. Те обикновено са построени по островите в Нарагансет Бей и са обградени с обширни полета с царевица, тикви, боб и други култури. Тъй като живеят обаче по крайбрежието, животът им е свързан повече с морето. Рибата и морските дарове са важни хранителни ресурси. Експерти в управлението на кануто, нарагансет често прекосяват големи разстояния, за да търгуват. Трудът е равномерно разпределен между половете. Жените обикновено се грижат за нивите и дома. Строят също така домове, събират диви растителни храни, плетат кошници и други. Мъжете ловуват, ловят риба, изработват канута и воюват. От изкуствата добре развити са кошничарството, грънчарството и производството на вампуми. Дрехите им са изработвани предимно от еленови кожи. Мъжете обикновено носят набедреник, риза, легинси и мокасини, а жените дълги рокли и също мокасини. През зимата използват допълнително кожуси и наметала от мечи и заешки кожи, както и кожени шапки и ръкавици. Старците понякога носят красиви наметала от пуешки пера. През жизнения цикъл, хората често сменят имената си, които обикновено са свързани със значително събитие в живота на даден човек.[1]

Подразделения[редактиране | редактиране на кода]

По времето на посещението на Джовани да Верацано на Нарагансет Бей през 1524 г., нарагансет наброяват вероятно около 10 000 души, организирани в мощна конфедерация от 9 племена:[2]

  • Акуанек
  • Чоубатик
  • Мушапогу
  • Митабскуд
  • Нарагансет
  • Почакит
  • Потуксет
  • Понагансет
  • Шауомет (шаномет)

Име и език[редактиране | редактиране на кода]

Всички подразделения на племето говорят алгонкински Y – диалект, близък с езиците на пекуот, мохеган, ниантик и монтаук.[2]

Самите нарагансет се наричат „нанхиганиук – хора от малкия нос“. Нарагансет е английския вариант на това име, докато холандците използват съкратената форма „нахикан“.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Историята на нарагансет е изпълнена с войни и унищожение. Още преди идването на европейците те воюват с пекуотите за земите в югозападен Роуд Айлънд и с уампаноагите на изток. Изолираността на селата им по островите в Нарагансет Бей донякъде ги предпазва от голямата епидемия, която преминава през Нова Англия през 1614 – 1617 г.[2]

Нови и стари врагове[редактиране | редактиране на кода]

Преди идването на европейците, нарагансет подчиняват уампаноагите и ги принуждават да им плащат годишен данък. Затова уампаноагите с радост приветстват английската колония в Плимут през 1620 г. и сключват съюз с тях, надявайки се англичаните да им помогнат да се освободят от опеката на нарагансет. Вождовете на нарагансет виждат в този съюз голяма заплаха за властта си и решават да унищожат колонията. До този момент нарагансет са влезли в контакт с европейците и търгуват с холандците в долината на река Хъдсън. През 1621 г. върховният вожд на нарагансет, Каноникус изпраща военно предизвикателство до колонията в Плимут, но намесата на други врагове го принуждава да насочи силите си другаде. През 1622 г. пекуотите атакуват нарагансет, които са завзели преди това спорна територия в югозападен Роуд Айлънд. През 1623 г. на нарагансет се налага да водят и продължителна война с мохоките и когато вече са свободни да се справят с англичаните в Плимут, колонията вече е твърдо установена и по-силна. През 1627 г. колонията Плимут сключва споразумение с холандците да не търгуват с нарагансет. Каноникус остава настрана от англичаните, но не може да пренебрегне измяната на уампаноаг и през 1632 г. между двете племена избухва война. Англичаните подкрепят уампаноаг и нарагансет са принудени да прекратят военните действия. През 1633 г. племето за първи път е покосено от епидемия от едра шарка, която взима над 700 жертви. Втора епидемия удря през 1635 г., но нарагансет все още са в състояние да се противопостави на пекуот в югозападен Роуд Айлънд.[2]

Обрат в отношенията с англичаните[редактиране | редактиране на кода]

Роджър Уилямс с нарагансетите.

През 1636 г. настъпват положителни промени в отношенията между нарагансет и англичаните. Заслугата за това е на Роджър Уилямс. Заради пропагандиране на идеите си, че английският крал няма право да претендира за индианските земи, Уилямс е изгонен от пуританите в Масачузетс. Той идва в Роуд Айлънд при нарагансет. Убеден в правотата си, че не трябва да се отнема на индианците земята чрез измама и кражба, а че трябва честно да се заплати за нея, Уилямс започва дълги преговори с нарагансет, за да закупи от тях земя, където да се настани. В хода на преговорите между двете страни се заражда голямо доверие и привързаност. Уилямс става причината нарагансет да не подкрепят пекуотите във войната им срещу англичаните същата година. Вместо това нарагансет застават на английска страна и това в крайна сметка се оказва ключов фактор за победата им над пекуот през 1637 г.[2]

Съперничество с мохеганите[редактиране | редактиране на кода]

Ункас, вождът на мохеган и заловеният Миантономо.

След Войната пекуот, през 1638 г., почти унищожени от нея, пекуотите подписват мирния договор в Хартфорд и английските победители разпределят оцелелите пекуоти сред околните племена. На нарагансет са дадени 80 пекуоти като роби. При мохеганите обаче са разпределени останалите около 1500 пекуоти и западни ниантик. С добавянето на толкова много хора, изведнъж мохеган става доминиращо племе в региона и сериозен съперник на нарагансет. Имайки подкрепата на колониите Кънектикът и Масачузетс, мохеган започва системно да покоряват по-малките племена в региона. Разтревожени от нарастващата мощ на мохеганите, през 1640 г. нарагансет се съюзяват с покумтуките и тунксис. Предусещайки, че нарагансет е пред прага на война, пуританите ги принуждават да подпишат договор, че няма да нападат мохеганите преди да се консултират с тях. Въпреки споразумението новият върховен вожд, Миантономо продължава да набира съюзници срещу мохеганите. Придружен от 100 войни през 1642 г., той посещава последователно метоаките на Лонг Айлънд, матабесиките в западен Кънектикът и мохиканите и уапинга в долината на река Хъдсън. Тези посещения хвърлят в голяма тревога холандците в Нова Холандия, които са пред война с уапинга и мънси делаварите в долното течение на Хъдсън. Холандците естествено разбират погрешно посещението на Миантономо, мислейки че се готви мащабна кампания срещу тях. Избухването на Войната уапинга (1643 – 1645) в долната част на Хъдсън, води до увеличаване на напрежението в Нова Англия. През 1643 г. Масачузетс Бей, Плимут, Хартфорд и Ню Хейвън се организират в отбранителен съюз известен като Конфедерацията Нова Англия. Роуд Айлънд умишлено не е включен в съюза. Напълно изолирани, нарагансет решават, че ще трябва сами да се справят с мохеганите. Междувременно Войната уапинга се разпространява и в нея вече участват над 20 племена. Изправени пред пълно поражение, холандците сключват мир с мохиканите и мохоките, и предлагат 25 000 гулдена награда на англичаните в Кънектикът да им помогнат. През 1644 г. две военни подразделения от Кънектикът, придружени от скаути мохегани се присъединяват към холандците. С напускането на толкова много войни мохегани, Миантономо решава, че трябва да действа и атакува главното мохеганско село в Шетукет, без предварително да извести англичаните. Мохеганите в отчаян опит да обърнат битката успяват да заловят Миантономо. Със загубата на техния главен вожд войните нарагансет прекъсват битката и се оттеглят. Миантономо е предаден на англичаните и пъхнат в затвора. Впоследствие е убит от войн мохеган при освобождаването му. Смъртта на Миантономо слага край на господството на нарагансет в южна Нова Англия. Заради нарушението на споразумението племето е принудено да плаща годишен данък на Масачузетс след 1645 г.[2]

Война на крал Филип[редактиране | редактиране на кода]

В годините непосредствено преди Войната на крал Филип (1675 – 1676), отношенията между англичаните и племената в Нова Англия рязко се влошават. В началото на войната колонистите бързат да подпишат договор с нарагансет, за да ги принудят да не се намесват. Бушуващата около тях война принуждава племето да се оттегли в едно укрепено голямо село в блатата близо до Кингстън, Роуд Айлънд. В разгара на войната в това село намират убежище хиляди жени и деца от воюващите племена. Англичаните обаче смятат, че нарагансет подпомага въстаниците и през декември 1675 г. 1000 бели мъже и 150 мохегани обсаждат селото, искайки от нарагансет да им предадат чуждите жени идеца и да се присъединят към тях във войната срещу враждебните племена. Нарагансет отказват да изпълнят исканията и англичаните и мохеганите атакуват селото. Битката става известна в историята като клането при Голямото блато. В нея 20 вождове и повече от 600 бойци нарагансет са убити безпощадно. Главният вожд Канончет и доста голяма група успяват да избягат и се присъединяват към крал Филип и неговите войни в западен Масачузетс. В началото на февруари 1676 г. Канончет води няколко атаки срещу английски селища по река Кънектикът. А в няколко засади нарагансет успяват да убият над 130 бели войници. По-късно се обединяват с покумтуките при атака на Нортфилд. По същото време, неспособни да се грижат за посевите и да ловуват свободно, въстаниците започват да гладуват. Канончет решава а се върне в Роуд Айлънд и да докара храна от скритите провизии на племето. Той успява със задачата си, но на връщане е изненадан и заловен от мохегани, които го предават на англичаните. По-късно вождът е разстрелян.[2]

Последици от войната[редактиране | редактиране на кода]

След битката при Голямото блато и смъртта на Канончет, около 3000 нарагансети жени, деца и старци са оставени беззащитни без храна и подслон в Масачузетс. Англичаните ги преследват безмилостно, залавят ги или ги убиват. Стотици от тях са продадени като роби в Западна Индия, включително и семейството на Канончет. Заловените войни почти винаги са убивани моментално. От около 5000 нарагансети преди войната, само около 500 я преживяват. През 1682 г. вождовете сключват мир с англичаните и на остатъците от племето е разрешено да се присъединят към западните ниантики в малкия им резерват близо до Чарлстън – Роуд Айлънд. Обединеното племе оттогава започва да се нарича нарагансет. Мохеганите разрешават на някои нарагансети да се заселят в техните села. През 1788 г. много нарагансети напущат Роуд Айлънд и мохеганите и се присъединяват към индианците Брадъртън в северен Ню Йорк. Въпреки това основната част от племето остава в Роуд Айлънд. През 1880 г. Роуд Айлънд едностранно прекратява племенния статут на нарагансет, в резултат на което племето губи около 3200 акра от резервата. Федералното правителство отказва да се намеси, тъй като не е подписван нито един договор с нарагансет.[2] След продължителни съдебни процеси, нарагансет успяват да си върнат част от земята чак през 1978 г. Племето получава федерално признаване през 1983 г. и към този момент има над 2400 записани членове.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Pritzker, Barry M.. „Нарагансет“. // A Native American Encyclopedia: History, Culture and Peoples (2000).
  2. а б в г д е ж з и Sultzman, Lee. „История на нарагансет“. //