Мохеган

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Мохеган
Общ брой 1300
Значителен
брой в
САЩ, Кънектикът
Език алгонкински
Сродни етно групи пекуот
Tribal Territories Southern New England.png
Територията на племената в южна Нова Англия преди 1620 г., включително и на мохеган.
Мохеган в Общомедия

Мохеган (на английски: 'Mohegan') е северноамериканско индианско племе, което в началото на 17 век живее в горната част на долината на река Темза в южен Кънектикът. Мохеган не трябва да се бърка с махикан, което е съвсем отделно племе. До 1633 г. мохеган не съществува като самостоятелно племе, а е част от пекуот. През 1633 г. в редиците на пекуотите настъпва разделение по въпроса за търговията с белите. Тези, които искат да търгуват с холандците се събират около върховния вожд Сасакус, а тези които са за търговия с англичаните се обединяват около втория вожд, Ункас. Съперничеството между двете фракции става толкова голяма, че Ункас с около 50 семейства напущат пекуот и се заселват в отделно село. Разделението става окончателно, след като Ункас се съюзява с английските търговци. Ново сформираното племе приема името на клана на Ункас вълк – мохеган. От тук насетне съдбата на мохеган се свързва завинаги с британците. След унищожението на пекуот през 1637 г. мохеган става доминиращо племе в района. Въпреки това обаче редиците им бързо се топят в резултат на постоянните войни и болестите. До 1790 г. в Кънектикът остават всичко на всичко 200 души от племето. През 1970-те мохеган се реорганизира и получава федерално признаване през 1994 г. В края на 20 век повечето от 1300та членове на племето живеят в резервата (2,05 кв. км.) на река Темза в южен Кънектикът.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Според повечето историци мохеганите идват в Кънектикът като част от пекуотите, от района на горната част на река Хъдсън и езерото Шамплейн в Ню Йорк. Това става някъде около 1500 г. Причините за преместването им не са известни. Преди да дойдат в Кънектикът и да се установят в долината на река Темза, вероятно са били част от мистериозното племе адирондак, което доминира в областта около езерото Шамплейн в периода преди създаването на Ирокезката лига. Идвайки в Кънектикът, те заварват тук множество слабо организирани племена, живеещи мирно едно с друго. За разлика от тях пекуот са мощно войнствено племе със силна централна власт, способно да подчини с лекота миролюбивите си съседи.[1]

Първа среща с европейците[редактиране | редактиране на кода]

През 1614 г., мохеганите, все още част от пекуот се срещат с холандците в долното течение на река Кънектикът. През следващите няколко години търговията с кожи се увеличава драстично и през 1622 г. холандците основават постоянен търговски пост в близост до Хартфорд като имат намерение да търгуват с всички племена в областта. Пекуотите обаче имат други амбиции. Като доминиращо племе те желаят да контролират изцяло търговията. След големи спорове и стигайки почти до избухването на война, накрая холандците отстъпват пред пекуотите. Това се оказва полезно и за двете страни. През следващите десет години пекуот изпълняват ролята на посредници в търговията между останалите племена в района и холандците и събират такси за преминаване през територията им. Холандците пък са доволни, че така почти всички кожи достигат до тях. Положението обаче се променя след 1633 г., когато пристигат английските търговци от Бостън и построяват нов търговски пункт близо до Уиндзор. От това място англичаните улавят всички кожи, идващи от вътрешността, преди те да достигнат пекуот и холандците. За пекуот това е директно предизвикателство към властта им в района. Много от племената, които са им подчинени посрещат англичаните като освободители и започват да търгуват директно с тях. На всичкото отгоре англичаните започват масово фабрично производство на вампуми, които са основната разменна стока и наводняват пазара с тях. Масовото производство на вампуми значително понижава стойността им, а това директно рефлектира върху пекуотите, които държат монопола в производството на вампуми, които са основният им източник на богатство.[1]

Появата на мохеган[редактиране | редактиране на кода]

Огромната конкуренция между англичаните и холандците в региона, сериозно се отразява и на пекуот. В редиците им започват да се появяват сериозни разделения относно въпросите за търговията. Една част от пекуотите, водени от Сасакус са за търговия с холандците, докато друга част, обединени около Ункас не виждат причини защо да не търгуват и с двете страни. Към това разделение се прибавя и лично съперничество между Сасакус и Ункас. Когато през 1631 г. умрял върховният вожд, Уопигуит, съветът на пекуот избира за нов главен вожд Сасакус. Ункас обаче никога не приема това решение на съвета. Постепенно конфронтацията между двете фракции на племето прерастват в насилие насочено срещу белите търговци. Едните убиват холандци, а другите англичани. Накрая Ункас с около 50 семейства напущат пекуот и се заселват в отделно село разположено на брега на река Кънектикът северно от Лайм. Разделението става окончателно, когато Ункас се съюзява с английските търговци. Постепенно някои племена бързо отхвърлят господството на пекуот и се присъединяват към Ункас. Бунтовническата фракция бързо се разраства и пекуотите и Сасакус вече не са в състояние да ги върнат обратно в племето. Новата група приема името на клана на Ункас и започва да се нарича мохеган – вълк. Това разделение не е приятелско и осакатява пекуот в решаващ момент. През зимата на 1634 – 1635 г. епидемия от едра шарка покосява двете сега отделни племена. В допълнение към това, през лятото на 1635 г. англичаните построяват нов пост в Сейбрук, близо до устието на Кънектикът и така блокират достъпа на холандците до реката и ги принуждават да изоставят поста си в Хартфорд, оставяйки пекуот без подкрепа. В същото време нарагансет се възползват от ситуацията и атакуват отслабените пекуоти, и успяват да си върнат ловната територия в югозападен Роуд Айлънд, отнета им през 1622 г. С отстраняването на холандците от региона, Кънектикът става свободен за английско заселване. Първите заселници пристигат в долината на Кънектикът през 1636 г. Още от самото начало има конфликти между тях и пекуотите, които прерастват в открита война през лятото на същата година. Мохеган отказват да подкрепят бившите си съплеменници във войната и застават на страната на англичаните.[1]

Мохеган – господстващо племе в южна Нова Англия[редактиране | редактиране на кода]

Ункас и заловеният Миантономо.

След войната около 1500 пекуоти и западни ниантики са поставени от английските власти под контрола на мохеган. Така с общо население от над 3 000 души и в съюз с колониите Кънектикът и Масачузегс, мохеган излиза от Войната пекуот като едно от най – мощните племена в Нова Англия. Единствен съперник остава нарагансет. През 1644 г. английски доброволци от Кънектикът и скаути мохегани подпомагат холанците във войната им с уапинга в долината на река Хъдсън. Виждайки, че мохеганите са ангажирани другаде, нарагансет решава, че момента е подходящ да атакуват и смажат съперниците си. Главният вожд на нарагансет Миантономо с 900 войни атакува основното мохеганско село, но в края на битката мохеганите с последни сили контраатакуват и успяват да заловят Миантономо. Обезсърчени от загубата на вожда си, нарагансетите отстъпват. По – късно Миантономо е убит от войн мохеган. Смъртта на Миантономо слага край на господството на нарагансет. Нямащи вече никакви съперници, мохеган започва да разширява властта си на север и на запад. Подчинените племена, които не могат да им плащат данък, мохеган им взимат земите и ги продават на англичаните. Тираничното отношение и посегателствата принуждават някои матабесики в северен Кънектикът като неуаше, пескантук, покуанок и сикаог да се обърнат за помощ към покумтуките. Те приветстват новите съюзници, но сега наред с войната им с мохоките трябва да ги защитават и от мохеган. По време на Войната на крал Филип през (1675 – 1676 г.), мохеганите подкрепят англичаните. След разгрома на въстанието те остават единственото важно племе в Нова Англия и въпреки че много от победените племена получават разрешение да живеят с тях, населението на племето бързо намалява.[1]

Разединение и реорганизация[редактиране | редактиране на кода]

Мохегани служат като скаути по време на Войната на крал Уилям (1688 – 1696) и на кралица Ан (1701 – 1713). По време на Войната Грей Лок (1723 – 1727), 42ма скаути мохегани са единствените останали трудоспособни мъже от племето. Междувременно, заради силно намалялото им население, дълговете натрупани към търговците ги принуждават да продават земите си. От 1721 г. всичко, което им остава от бившата им родина са около 4 000 акра. Натъпквани във все по–малко пространство, групи от племето започват да напускат Кънектикът. Около 300 се присъединяват към индианците Брадъртън. До 1790 г. само 200 мохегани остават в Кънектикът, когато последните им останали 2300 акра от земята са разделена на парцели. Щата Кънектикът конфискува и продава незаетите парцели през 1861 г., без да пита мохеганите. През 1970те племето се реорганизира и получава федерално признаване през 1994 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Sultzman, Lee. История на мохеган. //

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]