Ниантик

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ниантик
Общ брой изчезнали като племе
Значителен
брой в
САЩ, Роуд Айлънд, Кънектикът
Език алгонкински
Сродни етно групи нарагансет, пекуот, мохеган
Tribal Territories Southern New England.png
Територия на племената в южна Нова Англия през 1600 г.

Ниантик (на английски: Niantic) е северноамериканско индианско племе, което в началото на колонизацията живее по южното крайбрежие на Нова Англия, от югозападен Роуд Айлънд до река Кънектикът на запад. Доста преди идването на колонистите, мигриращите на югоизток пекуоти разделят племето на две – източни ниантик и западни ниантик. По това време се предполага, че цялото племе наброява около 4000 души. Пекуотите подчиняват западните ниантики, докато източните стават съюзници на нарагансетите. С течение на времето това разделение оказва голямо влияние върху племето като цяло. По времето на идването на колонистите, ниантиките вече са сериозно осакатени от преживените по–рано епидемии и от междуплеменните войни. Източните ниантик живеят в едно село – Уикапауг, а западните в три села – Олд Лайм, Осуегачи и Ниантик (Нехантукет). Впоследствие името на последното село се прилага за цялото племе.[1]

Език[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално ниантик говорят алгонкински Y – диалект. Постепенно източните ниантик възприемат езика на нарагансет, докато западните езика на пекуот и мохеган.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Ниантик са типично племе от южна Нова Англия. Живеейки по крайбрежието, основно храната им се състои от риба и морски дарове. През лятото засаждат култури, събират диви растителни храни, миди и други, и ловят риба, а през зимата ловуват дивеч във вътрешността.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1614 г. холандските търговци започват да посещават селата на нарагансет в Роуд Айлънд и през 1622 г. основават първия търговски пункт, близо до днешния Хартфорд, за да търгуват с племената в долното течение на река Кънектикът. Малко преди това англичаните се установяват в Плимут (1620)г. С идването на пуританите в Масачузетс през 1630 г., конкуренцията в търговията между холандците и англичаните в долната част на река Кънектикът става ожесточена. Първоначално ниантик и пекуотите търгуват и с двете страни, но впоследствие голямата конкуренция води до разцепление сред пекуот и отделянето на мохеган от тях. Докато пекуотите подкрепят холандците, мохеганите са на страната на англичаните. Принудени да избират между двете силни племена, западните ниантик последват пекуот. Постепенно съперничеството между пекуот и мохеган се засилва толкова, че търговията става доста опасна в региона. Ситуацията се влошава още повече след основаването на Уиндзор от англичаните през 1633 г. и построяването на Форт Сейбрук при устието на Кънектикът през 1635 г. Построяването на форта изолира изцяло холандските търговци от пекуот и западните ниантик и ги принуждава да изоставят поста в Хартфорд. Първите английски заселници идват през 1636 г. и постепенно стават причина за избухването на Войната пекуот през 1637 г.[1]

Войната пекуот[редактиране | редактиране на кода]

През лятото на 1637 г., войни от западните ниантик залавят лодка на търговец от Бостън до Блок Айлънд и убиват един от екипажа и. Без да се консултират с колонистите в Кънектикът, Масачузетс Бей изпраща наказателна експедиция от 90 мъже срещу ниантик на Блок Айлънд със заповед да убие всички мъже и да залови жените и децата, които да бъдат продадени в робство. Англичаните изгарят 60 вигвама и посевите на индианците, но хората успяват да избягат навреме, оставяйки само 14 убити. Това наказание се вижда на англичаните недостатъчно и те продължават похода си към форт Сейбрук и пекуотите живеещи в близост. Пекуотите са изненадани от идването на англичаните, но и те успяват да избягат навреме. Ниантик отвръщат на удара като обсаждат форт Сейбрук. Същата зима, пекуотите молят мохеганите, нарагансет и ниантик да им помогнат да отмъстят на англичаните. Само западните ниантик ги подкрепят, останалите се присъединяват към англичаните. Източните ниантик остават неутрални. Изправени пред обединените сили на мохеган, нарагансет и англичаните, западните ниантик и пекуот изоставят селата си и се оттеглят. Враговете започват преследване като систематично убиват или залавят тези, които срещнат по пътя си. Заловените или са убивани, или продавани в робство. Само 100 западни ниантик се предават и успяват да запазят живота си. Заедно с оцелелите пекуоти, те са поставени под контрола на мохеганите. От 1655 г. обаче отношенията между западните ниантик, пекуот и мохеган стават толкова напрегнати, че англичаните решават да преместят пекуотите в източен Кънектикът и част от западните ниантик отиват с тях.[1]

Много от тези, които остават при мохеганите, през 1788 г. заедно с тях се присъединяват към индианците Брадъртън и се местят при онейда в Ню Йорк. През 1834 г. индианците Брадъртън се преместват в северен Уисконсин, където живеят и до днес. Предполага се, че останалите западни ниантик постепенно са абсорбирани от пекуот и мохеган, но е известно, че през 1800 г. няколко семейства западни ниантик все още живеят близо до Лайм и Данбъри. По–късно тези две групи изчезват.[1]

Източните ниантик остават близо до нарагансет до Войната на крал Филип през 1675 г. По време на войната, нарагансет са почти унищожени, а оцелелите се присъединяват към източните ниантик, които живеят сега в резервата Чарлстаун в Роуд Айлънд. По–късно двете племена се сливат и стават известни само като нарагансет.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]