Чипеуян

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чипеуян
Общ брой 23 000 (2015)
Разселение Канада, Северозападни територии, Манитоба, Алберта, Съскачиуан
Език атабаски
Сродни групи йелоунайф

Чипеуян (на английски: Chipewyan) е северноамериканско индианско племе, което в началото на 18 век живее на север от река Чърчил, между Голямото робско езеро и Хъдсъновия залив в Северозападните територии и северните части на Манитоба, Съскачиуан и Алберта. По-късно разширяват земите си на юг и на запад. Територията им заема границата между иглолистните гори и тундрата.[1]

Име[редактиране | редактиране на кода]

Името чипеуян идва от думата от езика кри, „чипуаянеуок“ и се отснася до начина, по който племето обработва бобровите кожи. Самите те се наричат „денесулине – хора на пущинака“.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Чипеуян са предимно номади ловци – събирачи, следващи сезонната миграция на стадата карибу. Елените карибу предоставят всичко необходимо за живота им. Използват кожите им за направата на типита и за облекло. Основни дрехи при мъжете са набедреник, риза, гамаши и мокасини, а при жените дълги рокли и високи мокасини. През зимата и двата пола носят шапки и ръкавици без пръсти. Сечивата са изработвани от камък и животински кости. Правят канута от смърчова и брезова кора. През зимата се придвижват със снегоходки. Основна обществена единица е разширеното семейство. Родството в семейството се предава двустранно. Две или повече такива семейства образуват местна ловна група. В даден район живеят по няколко местни ловни групи, които образуват регионалната група. Ловните групи рядко се събират заедно, освен за всеобщ лов и за провеждането на някои церемонии. През лятото хората живеят във временни лагери на открито, а през зимата се местят в гората на защитени от студа места. Основно жилище е типито от кожите на карибу. Всяка ловна група си има своя ловна територия и свой вожд с минимална власт. Вождовете се издигат благодарение на способностите им. Липсва каквато и да е централна власт. Като цяло чипеуян са анимисти като всички индианци. Вярват, че духовете на хората, животните и на някои предмети живеят едновременно с физическото им съществуване. Духовете могат да посетят човек по време на сън или видение и да му дават различни напътствия. Връзката с духовния свят са шаманите. Вярват в задгробния живот. Душите на мъртвите отиват на остров пълен с дивеч.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Първата им среща с европейците е през 1715 г. През 1717 г. Компанията Хъдсън Бей основава Форт Принс ъф Уелс (днешния Чърчил). По същото време чипеуян влизат активно в търговията с кожи главно като посредници между търговците и съседните племена. Отначало добивът на кожи за търговия е с второстепенно значение, но след като се сдобиват с огнестрелно оръжие всичко се променя. Започва един масов лов, който за кратко време унищожава малкото налични животни с ценна кожа. Тъй като земите им са бедни на животни с ценна кожа, чипеуян започват да навлизат в териториите на съседните племена. Постепенно племето разширява земите си на север за сметка на крайбрежните инуити и започва да воюва за ловни територии с догриб, йелоунайф и кри. Крупната търговия с кожи води също така до сливане на отделни групи на племето в по-големи общности, които все по-често издигат лагерите си близо до търговските постове. Така постепенно се формират съставните части на племето. Новото социално групиране им позволява да играят важно роля в търговията с кожи и да доминират над съседите си, както и по-добре да се защитават срещу мощните кри, които напредват на север. Постепенно Канадското правителство създава резервати за различните групи. Днес племето живее в 15 резервата – 5 в Алберта, 6 в Съскачиуан и по два в Северозападните територии и Манитоба. През 2015 г. са регистрирани повече от 23 000 чипеуан, около 11 000 от които говорят родния си език. В миналото е невъзможно да се установи коя от многото малки групички е част от племето, но с идването на белите и изграждането на търговските постове номадският начин на живот е заменен с по-уседнал живот. Така става възможно а се определят различните съставни групи на племето. Всяка група има своя ловна територия центрирана около най-близкия търговски пост.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Pritzker, Barry M.. „Чипеуян“. // A Native American Encyclopedia: Historyq Culture and Peoples (2000).
  2. Канадска енциклопедия. „Денесулине (Чипеуян)“. //