Направо към съдържанието

Чърчил (река, залив Хъдсън)

(пренасочване от Чърчил (река))
Вижте пояснителната страница за други значения на Чърчил.

Чърчил
(басейн на Хъдсънов залив)
Река Чърчил в провинция Саскачеван
Река Чърчил в провинция Саскачеван

Карта на водосборните басейни на реките Чърчил (оцветен в зелено), Атабаска (в жълто) и Нелсън (в бледо жълто)
Общи сведения
МестоположениеКанада (провинции Саскачеван и Манитоба)
Дължина1609 km
Водосб. басейн281 300 km²
Отток1200 m³/s
Начало
Мястоезерото Чърчил
Координати55°49′05.88″ с. ш. 108°22′30″ и. д. / 55.8183° с. ш. 108.375° и. д.
Надм. височина421 m
Устие
Мястозалив Батън, Хъдсънов залив, Северен ледовит океан
Координати58°47′31.92″ с. ш. 94°12′24.12″ и. д. / 58.7922° с. ш. 94.2067° и. д.
Надм. височина0 m
Ширина760 m
Чърчил в Общомедия

Чърчил (на английски: Churchill River) е река в централната част на Канада, провинции Саскачеван и Манитоба.

Влива се в залива Батън на Хъдсъновия залив, Северния ледовит океан. Дължината ѝ от 1609 км[1] ѝ отрежда 8-ото място в Канада. Със своята дължина от 1609 км река Чърчил е втората по дължина канадска река след Маккензи, като се изключат всички останали реки (Юкон, Сейнт Лорънс, Нелсън, Колумбия, Саскачеван и Пийс), дължината на които е или получена от съставни реки или, напускат пределите на Канада.

Географска характеристика

[редактиране | редактиране на кода]

Извор, течение, устие

[редактиране | редактиране на кода]

За начало на реката се смята езерото Гарсон 56°19′08″ с. ш. 110°01′07″ з. д. / 56.318889° с. ш. 110.018611° з. д., разположено на границата между провинции Албърта и Саскачеван, на 467 м н.в., от което изтича река Мети. Реката тече на югоизток, влива се от север в езерото Питър Понд, което се съединява с езерото Чърчил, от южния ъгъл на което изтича река Чърчил. В провинция Саскачеван реката тече в източна посока, след като навлезе в провинция Манитоба завива на североизток и се влива в залива Батън, в западната част на Хъдсъновия залив.

По своето течение река Чърчил преминава последователно през десетки по-големи и по-малки езера и езерни разширения:

Чърчил (421 м н.в.);
Ил а ла Крос (420 м н.в.);
Дипър Лейк (403 м н.в.);
Пайнхаус (384 м н.в.);
Сандли (383 м н.в.);
Блак Беър Айлънд (380 м н.в.);
Траут (374 м н.в.);
Трейд (326 м н.в.);
Сисипук (279 м н.в.);
Хайрок (271 м н.в.);
Гранвил (268 м н.в.);
Съдърн Индиан Лейк (254 м н.в.);
Нортън Индиан Лейк (229 м н.в.).

Водосборен басейн, притоци

[редактиране | редактиране на кода]

Площта на водосборния басейн на реката е 281 300 km2, който обхваща части от три канадски провинции – Албърта (малка част в източния сектор на провинцията), Саскачеван (централната и североизточна част) и Манитоба (северната и северозападна част).

Водосборният басейн на Чърчил граничи с други 5 водосборни басейна:

на север – с водосборните басейни на реките Тлевиаза и Сил, вливащи се в Хъдсъновия залив;
на северозапад – с водосборните басейни на река Атабаска и езерото Атабаска, от системата на река Маккензи;
на юг – с водосборния басейн на река Нелсън, вливаща се в Хъдсъновия залив;

В река Чърчил се вливат 4 по-значителни притока: леви – Фостър, Еленова река; десниБивър, Рапид.

При езерото Сисипук около 60% от водата на река Чърчил по специално изграден канал се прехвърля на юг към река Нелсън за повишаване производството на електроенергия от построените по течението ѝ ВЕЦ.

Хидроложки показатели

[редактиране | редактиране на кода]

Многогодишният среден дебит в устието на Чърчил е 1200 m3/s[1]. Максималният отток на реката е през юни и юли, а минималния – февруари-март. Снежно-дъждовно подхранване. От октомври-ноември до май реката замръзва.

По течението на реката има няколко малки населени места:

Провинция Саскачеван:

  • Ил а ла Крос (1365 души, на брега на езерото Ил а ла Крос)
  • Мисинипе
  • Санди Бей (1200 души)

Провинция Манитоба:

  • Лийф Рапидс (453 души)
  • Чърчил (813 души, в устието на реката)

Откриване и изследване на реката

[редактиране | редактиране на кода]

На езика на местните индианци кри реката се нарича Мисинипи, което в превод означава „голяма вода“.

Устието на река Чърчил е открито през есента на 1619 г. от експедицията на датския полярен мореплавател Йенс Мунк, която зимува там, но датчаните не наименуват новооткритата река[2].

През 1687 г. в устието на Чърчил компанията „Хъдсън Бей“, търгуваща с ценни животински кожи, построява търговско селище (фактория) Форт Принц Уелски (сега град Чърчил), а реката открита 60 години по-рано от Йенс Мунк е наименувана в чест на тогавашния (1685-1691) управител на Компанията, английският държавен и военен деятел Джон Чърчил, 1-ви херцог Малборо (1650-1722)[2].

През 1774-1778 г. монреалският търговец на животински кожи Джоузеф Фробишър открива цялото горно течение на реката от езерото Ла Ронж до извора ѝ[2].

През 1778 г. друг монреалски търговец на кожи Питър Понд открива езерата Чърчил, Фробишър и Питър Понд и вливащата се в последното река Мети (най-горното течение на Чърчил)[2].

От 1792 до 1820 г. геодезистът на Компанията „Хъдсън Бей“ Питър Фидлър извършва мащабни топографски заснемания в днешните канадски провинции Манитоба, Саскачеван и Албърта и същевременно проследява и картира средното и горно течение на реката[2].

По същото време, през 1794 и 1795 г. Дейвид Томпсън също геодезист на Компанията извършва заснемане и картиране на долното течение на Чърчил[2].

  1. а б atlas.nrcan.gc.ca // Архивиран от оригинала на 2008-10-14. Посетен на 2012-11-05.
  2. а б в г д е Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 141, 191, 272, 274, 305.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Churchill River (Hudson Bay) в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​