Дейвид Томпсън (изследовател)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Дейвид Томпсън
уелски топограф
Дейвид Томпсън 
Дейвид Томпсън
Роден: 30 април 1770 г.
Починал: 10 февруари 1857 г. (86 г.)

Дейвид Томпсън (на английски: David Thompson; 30 април 1770 – 10 февруари 1857) е канадски топограф от англо-уелски произход, изследовател на Канада и САЩ.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранни години, произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Уестминстър, Англия в семейство на уелски имигранти. Когато е на 2 години, баща му умира. Изключително трудно завършва начално образование в училище за хора с неравностойно положение в родния си град. След това, едновременно учейки и работейки, успява да завърши основно образование, като особено се отличава по математика и навигация, които залягат в основата на бъдещата му кариера.

Започва 7-годишно чиракуване в компанията „Хъдсънов залив“, Лондон. На 28 май 1784 г., едва навършил 14 години, завинаги напуска Англия и заминава за Канада.

Компания „Хъдсънов залив“ (1785–1797)[редактиране | редактиране на кода]

Назначен е в Канада през 1785 г. на работа в компанията „Хъдсънов залив“, занимаваща се с търговия на кожи. Няколко години Томпсън е писар в компанията. През декември 1788 г. си счупва крака и прекарва 2 години във възстановяване. През този скучен период сериозно се захваща с изучаване на математика, астрономия, геодезия и топография под ръководството на топографа на компанията Филип Тернор и скоро става отличен топограф. През същото това време Томпсън ослепява с дясното си око.

От 1791 до 1796 г. изследва и картира големи части от централната част на Лаврентийското плато между река Саскачеван и югозападния бряг на Хъдсъновия залив и долните течения на реките Нелсън и Чърчил, вливащи се в залива. През лятото на 1796 г. открива Еленовото езеро (6300 км2), езерото Уолластон (58°00′ с. ш. 103°00′ з. д. / 58° с. ш. 103° з. д.) и езерото Блек Лейк (на изток от езерото Атабаска) и в началото на юли достига до езерото Атабаска.

Северозападна компания (1797–1816)[редактиране | редактиране на кода]

Централна Канада и Север на САЩ (1797–1805)[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Западна Британска Северна Америка, изработена от Томпсън през 1813–1814 г.

На 23 май 1797 г.,недоволен от политиката, водена от компанията „Хъдсънов залив“, напуска и постъпва на работа в Северозападната компания, Монреал, също търгуваща с кожи, на длъжност търговец и топограф. Там започва неговата близо 30-годишна експедиционна дейност в западните части на Канада и северозападните части на САЩ, като за този период картира територия с площ над 3,9 млн. км2. Още с постъпването си на новата си служба изследва басейните на езерата Уинипег и Горно, а през есента картира цялото течение на река Ред-Дир (ляв приток на Южен Саскачеуан) и достига на юг до Мисури.

През пролетта на 1798 г. картира най-горното течение на Мисисипи и открива нейния извор – езерото Итаска. През април и май картира южния бряг на Горното езеро и праговете Су Сейнт Мъри, а след това и цялото крайбрежие (над 2000 км) на езерото. През 1799 г. картира Малкото Робско езеро (1200 км2).

През 1804–1805 г. изследва централната част на Лаврентийското плато на север от езерото Уинипег (сега северната част на провинция Манитоба).

В търсене на река Колумбия (1807–1811)[редактиране | редактиране на кода]

Басейнът на река Колумбия и съвременните граници на САЩ и Канада с пътя на Томпсън през 1811 г.

На 10 май 1807 г., изпълнявайки нареждането на Северозападната компания да разшири района на изкупуване на ценни животински кожи, тръгва на запад от горното течение на река Северен Саскачеуан, пресича Предния хребет на Скалистите планини и на 51° 30' с.ш. достига до горното течение на река Колумбия (без да знае, че това е тя), течаща в този сектор на северозапад. Изкачва се по реката до нейните извори (50º 32` с.ш.) и от там се прехвърля в изворната област на река Кутини (ляв приток на Колумбия), където построява форт и зимува.

През 1808 г. проследява около 300 км от течението на Кутини на юг, заобикаля от юг планината Пърсел (2233 м) и на 49º с.ш. открива езерото Кутини, през което протича реката. През есента се връща при изворите на реката, където прави второ зимуване.

През 1809 г., на югозапад от големия завой на р. Кутини, на 48º с.ш. открива езерото Пенд Орей (през него от изток на запад протича река Кларк Форк, ляв приток на Колумбия), а след това реката започва да тече на север и Томпсън отново се отказва да търси неоткриваемата река Колумбия. Презимува на югоизток от езерото, а през лятото на 1810 г. обикаля района в напразни опити да намери р. Колумбия.

Напълно отчаян, през зимата на 1810–1811 г. тръгва обратно към Централна Канада, като се изкачва по р. Кутини и от там се прехвърля в горното течение на река Северен Саскачеуан. Преди да продължи на изток, решава да направи нов опит да разреши загадката „река Колумбия“. На 10 януари 1811 г. открива връх Колумбия (3747 м) и прохода Атабаска на юг от него. На запад от прохода, на 52º с.ш. открива отново горното течение на р. Колумбия и нейния десен приток река Кану, вливаща се в най-северната точка на реката, когато тя заобикаля от север планината Селкирк. От устието на р. Кану се изкачва по р. Колумбия и се спуска по р. Кутини до нейната най-южна точка (48º 30` с.ш.) От езерото Пенд Орей продължава на югозапад и достига до праговете на Колумбия на 119º з.д., където тя пресича хребета Кетл Ривър в района на Гранд Кули и от там се спуска по реката и на 16 юли 1811 г. достига до селището Астория в устието на реката. От устието на р. Колумбия Томпсън и неговите спътници на коне се връщат до Грант Кули и от там се изкачват по реката до устието на р. Кану, като по този начин извършва пълно заснемане и картиране на цялото течение на реката (2250 км, площ на басейна около 700 хил. км2).

Граница на САЩ и Канада (1816–1826)[редактиране | редактиране на кода]

От 1816 до 1826 г. Томпсън е член на смесената англо-американска погранична комисия, като топографски заснема и картира областта около канадско-американската граница от река Сейнт Лорънс до Горското езеро.

Късни години, памет[редактиране | редактиране на кода]

Дейвид Томпсън умира в пълна нищета и забравен от всички в Лонгьой, провинция Квебек, Канада на 10 февруари 1857 г.

Приживе не успява да издаде нищо за своите проучвания. Едва през 1916 г. излиза книгата му „Повест за Дейвид Томпсън и неговите изследвания в Западна Америка“, в която описва своите пътувания и изминатите от него 80 хил. км с кучешки впрягове, пеша и индиански лодки през съвършено неизследвани територии. Канадските и американските учени с учудване узнават за скромния служител-геодезист и неговото огромно дело и го провъзгласяват безусловно като „най-големия изследовател на Новия свят“.

Неговото име носи река Томпсън (устие, 50°14′ с. ш. 121°35′ з. д. / 50.233333° с. ш. 121.583333° з. д.) в Канада, провинция Британска Колумбия, ляв приток на река Фрейзър.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „David Thompson (explorer)“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.