Натчезки народи

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Територията на натчезките народи преди контакта с европейците.

Натчезките народи са група от коренното население на югоизточните Съединени американски щати, които споделят еднакви език, култура, традиции и начин на живот. Езикът на тези народи е класифициран като език натчез – изолат, който не е свързан с останалите езици на Северна Америка.

Преди контакта с европейците в областта около устието на Ред Ривър и на север до устието на Биг Блек Ривър, от двете страни на Мисисипи живеят три групи от местното население на Югоизтока, тясно свързани езиково и културно помежду си. Тези три групи – натчези, таенза и авойел са наследници на местната култура Плакмайн, която е част от по–голямата култура Мисисипи.[1]

Праистория[редактиране | редактиране на кода]

Emerald Mound Plaquemine culture HRoe 2011.jpg

Хората Плакмайн са известни с йерархично построените си общества, изграждането на сложни насипни работи, строежа на могили и интензивното земеделие. Според археологическите доказателства хората Плакмайн са дошли в района около 700 г. До около 1500 г. културата Плакмайн навлиза в последна фаза от своето развитие и част от нея става достояние на първите европейци, които идват в региона. През 1542 г. експедицията на Ернандо де Сото се натъква на силен народ в долината на Мисисипи, който Де Сото нарича „Кигуалтам“, по името на главния им вожд. Това е и първото споменаване на народите натчез. Срещата с Де Сото е кратка и враждебна. В следващите около 140 години никой европеец не посещава района. Когато идват французите през 1682 г. от силния народ на Де Сото са останали малцина. Френските изследователи се срещат с едно развито общество и култура, които са доста по–различни от тези на северните племена, които познават и не предполагат, че може да съществуват на Американския континент.[1]

Култура[редактиране | редактиране на кода]

Обществото на натчезките народи е строго йерархично, делящо се на класи – благородници и обикновени хора, с развита кланова система по майчина линия. Особеното е, че начело на йерархията стои абсолютен владетел почитан като бог и наричан Велико Слънце. За него и семейството му се грижат стотици хора и когато Слънцето умре всички те се самоубиват. Роднините на тези, които избират ритуалното самоубийство, за да придружат своя владетел в отвъдното моментално повишават своя статус. Понякога майки жертват своите бебета в тези церемонии. Това се счита за голяма чест за майката и тя също получава специален статут. Всеки може да се издигне или повиши своя статус по някакви заслуги, но въпреки че преминават към висшата класа те са на по–ниско ниво от кралската аристокрация и благородниците.

Позицията на Великото Слънце е наследствена. Той е абсолютен монарх, но властта му се ограничава от неговите способности и от уважението към мнението на Съвета. Неговите братя и чичовци са наричани Малки Слънца или просто Слънца. Измежду техните редици са избирани военачалник и главен жрец. Другата част от обществото се грижи за нивите, строи могили и извършва всякаква друга работа и тяхно задължение е да се грижи за Слънцата и Великото Слънце. Между класите се съблюдават сложни начини на поведение и реч.

Mound Builder City.jpeg

Натчезките народи имат богат и сложен церемониален и религиозен живот. За върховно божество е считано Слънцето. Хората вярват, че неговият син дава културата на племето. За негов наследник на Земята се счита Великото Слънце. Той носи корона от пера на жерав и стои на богато украсен трон. Ръководи някои церемонии и се моли на Слънцето всяка сутрин. Повечето от церемониите се провеждат на голям площад в центъра на селото. До него е построен главния храм, в който постоянно гори огън поддържан от 8 души свещеници. Вратата на храма винаги е от източната страна, а покривът му е украсен с дърворезба с три боядисани в червено птици. Също до площада се издига и домът на Великото Слънце. И той и храмът са построени на високи могили.

Повечето церемонии са свързани със земеделието и са ръководени от Слънцата и Великото Слънце. Най–важната церемония е на Великата царевица (подобна на крикския Танц на зелената царевица). Други важни церемонии се провеждат при жертвоприношения и смърт. Мъртвите Слънца първо са поставяни в храма и след това погребвани наблизо. Мъртвите благородници са поставяни на платформа, а обикновените хора са погребвани в земята. Къщите на мъртвите са изгаряни. Вярата в задгробния живот е подобна на християнската, с нещо като ад и рай. Има свещеничество, чиито членове бръснат главите си.

Основният дом на натчезките народи.

Като цяло работата е равномерно разпределена между половете. Мъжете извършват обща съвместна работа като лов, риболов, война, строителството на домове и правенето на канута и оръжия. Жените пък работят самостоятелно. Изработват керамика и кошници, шият дрехи, изработват разни неща и се грижат за домакинството. Мъжете се хранят преди жените и като цяло се радват на по–висок статус. Всеки над тригодишна възраст се къпе поне веднъж дневно.

Дрехите и накитите на хората имат за цел да покажат разликите в ранга. Обикновено мъжете носят набедреник, а жените поли. Децата ходят голи. И двата пола боядисват и татуират лицата и телата си.

Войната е едно от основните средства за социален напредък. Има три класа войни, които са ръководени от главния военачалник.

През 30те години на контакт французите не успяват да оставят по–подробни данни за живота, културата, езика и обичаите им. Кратките данни, които ги има идват главно от хрониките на Де Сото и от описанията на някои френски изследователи. Това, което се знае в момента се изследва и допълва от учените. Така например за натчез и таенза се знае със сигурност, че са говорели един език. За авойел само се предполага, че са говорели същия език и то само заради тесните им връзки с таенза, а не че има някакви доказателства.

Днес, в началото на 21 век и трите племена са изчезнали, но техни потомци живеят сред криките и чоктите в Оклахома и сред Туника – Билокси в Луизиана, както и сред чероките в Северна Каролина.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Galloway, Patricia и др. „Natchez and Neighboring Groups“ in Handbook of North American Indians. Washington D.C, Smithsonian Institution, 2004. с. 598.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]