Големи равнини
Големите равнини (на английски: Great Plains) са регион в САЩ и Канада,[1] част от Вътрешните равнини.
Има дължина от 3200 км от север на юг и ширина от 800 км от изток на запад с обща площ от около 1 300 000 кв. км. Обхваща района западно от река Мисисипи и източно от Скалистите планини. Регионът включва части от американските щати Колорадо, Канзас, Монтана, Небраска, Ню Мексико, Северна Дакота, Оклахома, Южна Дакота, Тексас и Уайоминг и канадските провинции Алберта, Манитоба и Саскачеван.
Предците на индианците са живели в Големите равнини в продължение на около 10 000 години. Първият контакт между индианци и европеец е бил с Франсиско Васкес де Коронадо в днешните Тексас, Канзас и Небраска през 1540 – 1542 г. Развити са селското стопанство и отглеждането на добитък. Големите равнини допринасят значително за енергията придобита от силата на вятъра в САЩ; в тях са разположени значителен брой вятърни турбини. Някои ги наричат Вятърния коридор на Северна Америка.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.znam.bg, архив на оригинала от 7 януари 2018, https://web.archive.org/web/20180107064337/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=7A8FD09499C5623EE8D43CA1610C482D?encID=1&article=3090164606, посетен на 2018-01-06
|